С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 5 яну 2007, 0:00, 3486 прочитания

Тигре, тигре

Няма рецепта за ирландския модел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Доста е привлекателно България да изкопира най-добрия възможен, при това работещ модел - ирландския келтски тигър. Сваляме данъците, оправяме образованието и всички високотехнологични фирми намират пристан в балканския тигър.

Проблемът на всички модели обаче е, че колкото и да са привлекателни, тяхното директно прилагане е често невъзможно, тъй като зад идеалната схема винаги има някои специфични моменти. Опитите за намиране на едно обяснение - какъв е големият удар на ирланд­ците, са по-скоро безсмислени. Колкото и привлекателно да изглежда намирането на магическия камък, такъв няма. Най-лесното обяснение е, че Ирландия успява да проведе подходящите реформи точно в момента, когато глобализацията на икономиката спира да бъде академичен термин.


Икономическият бум в Ирландия в началото на 90-те години на миналия век съвпада с няколко фактора, които нямат пряка връзка с политиката на Дъблин. През 1992 г. стартира общият пазар на ЕС и фирмите от САЩ осъзнават, че най-накрая трябва стабилно да стъпят на него. В избора между няколко евтини страни - Ирландия, Холандия или Испания, зеленият остров печели. Причините за това са няколко - огромната ирландска емигрантска общност в САЩ, владеенето на английски език и политиката на ниски данъци. Андрю Макдауъл от ирландската агенция за икономически прогнози "Форфас" беше обяснил за "Капитал", че едно от основните предимства на Дъблин е и британското наследство (макар че ирландците никак не обичат да го споменават) - добрата администрация и ефективната съдебна система, доказали се не едно десетилетие. Същото може да се твърди и за висшето образование на страната, което също е наследство от дългогодишното британско владичество над южната част от острова. Всяка голяма корпорация предпочита да работи именно в такава среда - предвидима и ясна. След американските инвеститори естествено идват и останалите големи корпорации.

За каквито и ирландски икономически чудеса да се говори, част от обяснението на буйния растеж на страната е и фак­тът, че тя на практика проспива 50-те и 60-те години на миналия век, белязани от световен икономически подем дори в социалистическия лагер. През 60-те години например при сравнение между Гърция и Ирландия ситуацията е точно обратната на сегашната - Дъблин е синоним на лоша политика и слаба икономика, а Атина - на икономическо чудо. Едва в началото на 80-те години новите икономически влияния достигат Ирландия, комбинирани и от още един уникален местен факт - на пазара на труда започват да излизат т.нар. следвоенни бебета (в бедния ост­ров бейби бумът също закъснява). Така икономиката започва да отбелязва раздвижване дори само заради наличието на повече работна сила поради по-ниската безработица и нарастването на населението. Последното е и причина за ниските публични социални разходи, тъй като пенсионерите в Ирландия за разлика от останалите страни - членки на ЕС, все още са малко. За някои икономисти това дори е единственото обяснение за феноменалния растеж на страната.

За всяка възможност обаче трябва да си подготвен, а Дъблин успява да направи това точно в подходящия момент. След тежката криза през 80-те през 1987 г. се сформира стабилно правителство, което успява да проведе радикални реформи. Ключовият момент е консенсусът - нещо, което много ирландци все още не могат да разберат как точно се е получило. Особено като се има предвид, че двете основни партии са воювали помежду си в началото на 20-те години. Това позволява съкращаване на разходите, което е толкова рязко, че често е наричано експанзионистично фискално затягане. 



Другият фактор, който води до ирландския успех, успешното партньорство между правителството, бизнеса и синдикатите. Последните се отказват да искат постоянно повишаване на заплатите срещу обещанието кабинетът да понижи данъците за работниците. Бизнесът пък настоява за по-малко регулации, което пък идва от полза за правителството, което се чуди как да съкрати държавния апарат. Синдикатите също се съгласяват на установяването на по-гъвкави правила на пазара на труда и многогодишно договаряне на заплатите. Това дава уникална гаранция за чуждестранните инвеститори, които са сигурни, че няма да има изненадващ натиск за повишаване на разходите им за труд. В резултат на това общото данъчно ниво в Ирландия пада точно когато страната трябва да стане атрактивна за чуждестранните инвестиции - преди отварянето на общия европейски пазар през 1992 г. В началото на 90-те години корпоративните данъци са намалени от 50% на 15%, което води до обвинение в опити за данъчен дъмпинг.

Самите ирландци се гордеят много с образователната си реформа, макар че например Андрю Макдауъл смята, че нейните ефекти върху икономиката са ограничени. В края на 70-те Ирландия има все още малко висшисти, които в следващите 20 г. години се увеличават неколкократно. Важното е, че средствата във вис­шето образование са инвестирани така, че постигат конкретни резултати. Така в Ирландия процентът на инженерите е много по-висок от този в други страни, тъй като студентите влизат в университет не за да избегнат безработицата, а за да започнат работа.

Фактор, който със сигурност ще попречи на имитирането на ирландския пример, е размерът на средствата, които ЕС отпуска на новите страни членки. Четирите кохезионни страни, т.е. с брутен вътрешен продукт, по-нисък от 75% от средния за ЕС (до 2004 г.) - Испания, Португалия, Гърция и Ирландия, получаваха от ЕС средно около 2 пъти повече средства, отколкото ще получи България. Конкретно Ирландия за периода 2000 - 2006 г. разполагаше с около 600 евро на глава от населението, докато за периода 2007 - 2013 г. България ще има на разположение около 240 евро, т.е. 2.5 пъти по-малко.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 3481 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1381 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отписан ли е Р. Овч.

Втората атака по министъра е дежа вю

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10