Кристалина Георгиева: Някои страни печелят от климатичните промени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: Някои страни печелят от климатичните промени

Кристалина Георгиева: Някои страни печелят от климатичните промени

5596 прочитания

Профил


Кристалина Георгиева е директор на стратегическите операции във вицепрезидентството за устойчиво развитие към Световната банка. Първоначалната й длъжност в системата на банката е свързана с програмите за опазването на околната среда в Източна Европа. Впоследствие започва да работи по програмите на организацията в Източна Азия и Тихоокеанския регион в сферата на социалното развитие и околната среда. От 2000 до 2004 г. оглавява отдела за околна среда и пряко отговаря за стратегията на банката в тази област.


Смятате ли, че има глобално затопляне?

Във връзка с глобалното затопляне има пълен консенсус по две неща. Първо, че е реалност. Определено има изменения в климата, не обезателно затопляне навсякъде. Увеличават се амплитудите, като на някои места се измерват много ниски температури. Второ, че промените са следствие от изпускането в атмосферата на парникови газове. Няма консенсус за това дали е обратимо сегашното състояние. Някои смятат, че в атмосферата вече има толкова много от тези газове, че правилната посока на действие е към адаптиране към новите климатични условия. Други пък твърдят, че с икономически достъпни мерки може да коригират тези промени. Вторият пункт, по който няма консенсус, е дали развитите страни трябва да предприемат действия, преди страни като Китай и Индия, които са бързорастящи икономики, да се съгласят да се включат.

Каква е цената на промените в климата и на тяхното "поправяне"?

Според доклада на британския икономист Стърн промените в климата е възможно да се обърнат с цената на 1% от глобалния вътрешен продукт. Ако не се предприемат никакви мерки, може да загубим в бъдеще около 20% на човек от сегашното си потребление. Тоест анализът на разходите и ползите подкрепя предприемането на някакви действия срещу промените в климата. Според Стърн така се създава нов пазар за технологии, който към момента е на стойност около 100 млрд. долара на година. Високата цена на традиционните енергоносители (петрол, газ - бел. авт.) също прави за първи път привлекателни от икономическа гледна точка алтернативните форми на енергия и енергоспестяване. Проучванията показват, че добиването на енергия от вятър, слънце и други възобновяеми източници е икономически изгодно при цена на петрола над 40 долара за барел.

Какви мерки могат да се вземат?

Смятам, че има достатъчно голям набор от неща, които могат да се направят и са полезни както за климата, така и за икономиката. Например китайците, които тихомълком предприемат такива мерки, са съкратили през последните няколко години обема на отделяните емисии парникови газове спрямо общия обем на продукцията си с около 15-18%. Те го правят, защото ще бъдат много засегнати от промените в климата, най-вече селското им стопанство и крайбрежните им градове. И защото искат да имат сравнително предимство в тази област, а не да са на опашката при американските компании.

Освен възприемането на полезни нови практики и технологии е важно икономиката да се адаптира към променения климат. Например тази година по зимните курорти в България няма сняг, защото това ще е най-горещата година в историята, откакто има данни. България не е богата на водни ресурси, така че е чувствителна към промени във водния баланс. Туризмът и селското стопанство в страната също са зависими от климата. Затова адаптацията е абсолютно задължителна. Разбира се, не трябва да се забравя и за въвеждането на нови технологии. Например енергоспестяването е икономически оправдано и екологично.

Какво може да направи България за адаптацията на икономиката си?

Подобно на други страни, зависими от туризма, България може да разнообрази тази индустрия. Например ски курортите да строят писти на по-големи височини. Курортите, които са по-ниско, да се ориентират към културен, природен или конферентен туризъм. Целта е отрасълът да стане по-независим от климатичните изменения. Регулирането на водата е по-сложно. Страната трябва много добре да знае водния си баланс. Най-важното нещо в този сектор са водоспестяващите технологии. Възможна технология с много добри резултати е капковото напояване, тъй като селското стопанство е най-големият потребител на вода. Обикновено всички тези мерки отнемат около 5-10 години, за да започнат да действат. Страната не трябва да чака последния момент, за да ги въведе.

Кой трябва да предприеме тези мерки?

Първо правителството трябва да има програма, която създава стимули за правилно поведение и дългосрочна стратегия, на базата на която предприемачите да могат да планират бъдещата си дейност. Второ, обществото трябва да е информирано за проб­лемите с климата. В Япония например дискусията се води на ниво държава, бизнес и отделен човек. Това е резултат от дългогодишните усилия на страната да реши проблема с оскъдните си природни ресурси. Трето, роля има и местното управление. Централното правителство е важно за проблема с климата, но не е решаващо. Например САЩ на федерално равнище са против Протокола от Киото, докато Калифорния е водещ щат в ограничаването на емисиите на парникови газове и енергоспестяването. Те дори имат борса за търговия с парниковите газове.

Защо трябва да се търси решение на глобално ниво?

Промените в глобалния климат са колосален проб­лем. Последствията от натрупването на парниковите газове в атмосферата ги понасят всички хора, въпреки че те са причинени от малка група продукти. Проблемът е, че в цената им не са включени разходите на обществото, свързани с тяхното производство. Това в икономическата литература е известно като провал на пазара. Например в цената на бензина, въглищата и природния газ не е включена стойността на предизвиканите от промените в климата пожари и наводнения. В Япония има коригираща тарифа за тези ресурси и затова няма провал на пазара. Страната е много енергийно ефективна и конкурентоспособна.

Възможно ли е да се постигне съгласие между всички държави?

Това ще бъде изключително трудно. Досега само един екологичен проблем е намерил решение на глобално ниво. Става дума за отделянето в атмосферата на вещества, които разяждат озоновия слой, причиняват озоновата дупка и белите хора получават рак на кожата, най-просто казано. Повечето от тези вещества се произвеждат в страни като Китай и Индия, където хората са с по-тъмна кожа и не получават рак. Проблемът е решен много бързо, защото са ясни разходите, които трябва да бъдат направени, източникът на проблема и губещите от него. Богатите бели страни се договарят с бед­ните черни страни да им платят и производството на вредните вещества да бъде преустановено. С климатичните изменения е много по-сложно, защото причинителите са много повече, а въздействията са по-комплексни. Някои страни дори печелят от климатичните изменения. Например жителите на Канада могат да започнат да отглеждат селскостопанска продукция при повишаване на температурите. Затова решения за предприемане на действия се взимат основно на национално и местно ниво, а не на глобално. Подобни действия са полезни, но не решават проб­лема кардинално. Това е невъзможно, докато Китай и Индия не се съгласят да съдействат. Затова засега най-добрата стратегия е адаптацията.

Засега най-добрата стратегия е адаптацията към новите климатични условия

Профил


Кристалина Георгиева е директор на стратегическите операции във вицепрезидентството за устойчиво развитие към Световната банка. Първоначалната й длъжност в системата на банката е свързана с програмите за опазването на околната среда в Източна Европа. Впоследствие започва да работи по програмите на организацията в Източна Азия и Тихоокеанския регион в сферата на социалното развитие и околната среда. От 2000 до 2004 г. оглавява отдела за околна среда и пряко отговаря за стратегията на банката в тази област.



Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    К.

    Независимо от Гугъла и купищата материал по темата, считам да припомня урока за Земята, който стария даскал ни даваше вън на двора. Значи:
    Намираме си едно равно място - може и на паркинга пред Световната Банка. Мерим 7-8 крачки и очертаваме (може и само мислено) кръг с този радиус и почваме да разсъждаваме с числата от последния урок:
    Кръгът е нашата планета. Най-отвън е крехката земна кора с дебелина варираща от 2-3 см до 15-20 см в най-дебелата си част. Тя не е равна и в най-изпъкналата си част се отклонява на 9мм, а в най-вдлъбнатата е 11мм. Най-високата сграда, построена от човека е по-малка от 1мм на така очертания кръг. Течните горива, които черпят хората са едва от дълбочина 4-5мм. Добре развитото човечество покрива не повече от 10% от площта на планетата.
    Под твърдата кора имаме гореща мантия, още по навътре имаме разтопено горещо въртящо се ядро с радиус около 5-6 стъпки, което пръска енергия и вещество в мантията, бавно процеждащо се през мантията. Една нищожна част от него дори пробива крехката твърда коричка и наблюдаваме вулкани.
    Много наивно е да се мисли, че една мислеща плесен като човечеството може да се намеси и промени енеригийните игри на природата.


  • 2
    Avatar :-|
    capital-sciant

    така е. не можем да променим енергийните игри на природата и слънцето.

    но не мисля, че е добра идея когато стоим на брега на лайняното блато да хвърляме павета в него и да чакаме да видим какво ще стане ;)

  • 4
    Avatar :-|
    Plamen

    Вярно е че не можем да променим законите на природата.Но и ако не се съобразяваме с тях те ще прменят нашия живот от по-добър,към по-лош или изобщо няма да го променят,защото нас няма да ни има,когато това се случи?! Не сам фаталист,но съм и реалист!
    Що се отнася за протокола от Киото,подписан от 176 страни е ясно,че трябва да променим политиката си по експлоатиране на природните ресурси и да се възпитаваме екологично.
    Екологията ще става все по парлива тема в бъдеще.Лошото е ,че се замисляме за нея,когато се опарим!Жалко! Дано все пак се научим да действаме локално,но да мислим глобално,за нашата малка планета земя! Дано...

  • 5
    Avatar :-|
    Случаен...

    Когато започнат да звучат катастрофични прогнози по повод измененията в климата или друг глобален проблем, винаги се сещам се за едно "научно" предсказание за гибелта на човешката цивилизация, направено в края на 17 или началото на 18 в. То не било обикновено предсказание предизвикано от близостта на някоя кръгла годишнина или пък поредната среща с небесен феномен.
    Напротив - предстоящият край бил съвсем научно доказан!

    Та, според автора на тази хипотеза, човечеството щяло да изчезне в началото на 20-ти век, но не погубено от метеорит, мистериозна болест, Страшния съд или друг популярен за въпросната епоха причинител, а заради... изчерпването на залежите от азот в почвата.

    "През хиляда деветстотин и някоя си година - твърдял въпросният английски учен - растенията ще са изконсумирали всичкия азот в почвата и даже залежите от селитра в Чили, които са толкова богати, ще са изчерпани окончателно..." И тогава всички растения, животните, а заедно с тях и хората ще започнат да измират...

    Може би Ви звучи като шарлатания, но англичанинът наистина го бил доказал с изчисления. Нещо повече, аграрната революция, започнала в Европа по това време е тясно свързана и с наторяването на растенията, така че всеки уважаващ себе си земевладелец без много да му мисли би се съгласил с него. Повярвали му и други учени, които тръгнали по неговия път на разсъждения и достигнали до сходни резултати.

    В какво се провалила прогнозата на учения? Отговорът е простичък: в това, че била твърде дългосрчна и не отчитала бъдещото развитие на технологичния прогрес:

    Два века по-късно, известните през 18 в находищата на селитра, тъй както предвиждала хипотезата наистина били изчерпани, но били открити нови, освен това химиците на 20-ти век успяват да синтезират амониевия нитрат - изкуствената селитра...

  • 6
    Avatar :-|
    .

    Сега доказателствата за "изчезване" са малко по сериозни от времето на баба ми.
    Смятам обаче, че госпожата не е нного наясно с дерегулираните пазари, които не се управляват от пияния Шушолов. Емисии се търгуват не само в Калифирния (където дори пазара не е съвсем свободен), а във всички щати, с цел точно замърсителите да дотират чистите енергоизточници, при което няма защо в цената да се калкулират разни добавки по неясни схеми за замърсяване.

  • 7
    Avatar :-|
    boby1945

    Благи приказки в полза на бедните по системата "Дайте да дадете". Но такъв е пътя на развитието, едни пари циркулират насам натам без да е ясно аджеба защо е цялата тупурдия. В този смисъл някои които по-бързо се адаптират могат яко да спечелят в реален план. Например дотирането на ел. енергията произвеждана у нас от вятър може да направи заможни много хора в България, ако се задействуват навреме. Не че нещо ще повлияят на глобалното "затопляне - изстиване", но все пак е добре да си по-заможен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK