ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА Лафер за кривата на Лафер

Ако намалим една данъчна ставка наполовина, на база на простата аритметика бихме очаквали приходите в държавния бюджет от данъка да намалеят наполовина. Това обаче почти никога не се случва - не само че приходите не намаляват колкото се очаква, но често те се увеличават. Подобно нещо забелязваме и в България - въпреки намалението на данъка върху печалбата от около 40% преди 10 години до 10% в момента приходите от този данък са намалели съвсем малко като дял от БВП.

Причината за това е, че освен аритметичния ефект намалението на един данък има и икономически ефект, който действа в обратната посока. Взаимодействието между двата ефекта става известно като крива на Лафер - на името на Артър Лафер, който според историята през 1974 г. скицира тази крива на една салфетка в ресторант във Вашингтон. Двайсет години по-късно Артър Лафер предлага поглед към миналото, настоящето и бъдещето на кривата.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Идеята, стояща зад кривата на Лафер, е позната от много векове. Ислямският философ от ХІV век Ибн Халдун я поддържа, както и френският журналист и икономист от ХІХ век Фредерик Бастиа. Дори Джон Кейнс се изказва в подкрепа на идеята, че намалението на високите данъци увеличава приходите в бюджета (което е интересно, защото много от застъпниците на високи данъци са кейнсианци).

Кривата на Лафер

Ако данъчната ставка е нула, приходите от съответния данък ще бъдат нулеви. Ако данъчната ставка обаче е 100%, приходите отново ще са нулеви, защото, когато държавата прибира 100% от всеки доход, никой няма да има стимул да работи. Когато никой не работи, няма доход, който да се обложи. Между тези две крайности стоят множество двойки данъчни ставки, при които приходите са едни и същи.



При ниска данъчна ставка хората имат стимул да работят, да изкарват доход и нямат стимул да укриват данъци. При много висока данъчна ставка хората нямат стимул да работят и често укриват доходите си, за да не плащат данъци. Така един и същ приход в бюджета може да се събере както с ниска данъчна ставка и голям облагаем доход, така и с висока данъчна ставка, която обаче води до много малък облагаем доход.

Ясно е, че ако данъчната ставка е прекалено висока, нейното намаляване ще увеличи приходите в бюджета. Ако пък данъчната ставка е умерено висока, нейното намаление ще намали приходите в държавния бюд­жет минимално. С две думи, основният практически извод от кривата на Лафер е, че докато данъците са високи, те могат да се намаляват, без това да пов­лияе негативно на държавния бюджет (или дори ще повлияе положително).

Икономическият ефект

През 1913 г. в САЩ данъкът върху доходите е с максимална ставка от 7%. Заради Първата световна война тази ставка се увеличава до 77% през 1918 г. и остава висока до 1925 г. Тогава финансовият министър Андрю Мелън намалява ставката повече от три пъти - до 25%. Резултатите не закъсняват - приходите в държавния бюджет започват да растат след спада преди това, безработицата спада двойно, икономическият растеж се ускорява. Всички печелят от по-ниските ставки на облагане на доходите.

Заради Втората световна война данъчната ставка върху доходите отново е висока, като максимумът е 94%. През 1965 г. президентът Кенеди намалява данъчните ставки въпреки дефицита в бюджета, вярвайки, че това е най-правилният подход за развитие на икономиката. Оказва се прав - безработицата спада до под 4%, икономическият растеж се ускорява, ръстът на приходите от данъка върху доходите се повишава над 4 пъти, а бюджетът е на излишък още в средата на 1965 г.

В началото на 80-те години президентът Рейгън намалява данъчните ставки за облагане на доходите, като най-високата ставка се намалява от 70% до 50%. След намалението на облагането страната излиза от рецесията с пет пъти по-висок икономически растеж, а приходите в бюджета започват да нарастват след спад преди това. Впоследствие Рейгън намалява допълнително данъците, като най-високата ставка достига 28% през 1988 г. Въпреки значително по-ниската ставка приходите в бюд­жета от облагане на най-високодоходните групи нарастват.

Лафер посочва още два примера от САЩ - данъкът върху капиталовите печалби и данъците в отделните щати. Облагането на капиталовите печалби е променяно многократно през последните 50 години, последно е намалено от Клинтън и Буш. Във всеки отделен случай на намаление на данъка приходите от него нарастват. По отношение на отделните щати се оказва, че най-бързо растат доходите, заетостта и населението в щатите, в които данъците са ниски и/или се намаляват.

Въпреки твърденията, че икономическите закони не действат в бившите социалистически страни, Лафер показва, че това не е вярно и че кривата на Лафер е също толкова приложима и в тези страни. За пример той дава Литва, Латвия, Естония и Русия, които въведоха плосък данък през 90-те години. След въвеждането на нисък плосък данък икономиката се развива бързо, а приходите в бюджета растат. В Русия например въпреки намалението на данъка върху доходите до само 13% приходите от данъка нарастват много бързо. Този успех е заразителен - въп­реки че преди 15 години в Европа нямаше нито една страна с плосък данък, днес една четвърт от европейските страни са го въвели.

Идеи за България

Най-високото облагане в България - достигайки нива от почти 50% - е облагането на доходите (с осигуровки и данък върху доходите). Тъй като кривата на Лафер показва, че намалението на най-високите данъци има най-силен положителен резултат върху икономиката и бюджета, намалението на осигуровките и/или данъка върху доходите би трябвало да е първостепенна цел на данъчната политика. Както данъкът върху печалбата бе намален от 40% на 10% без особена загуба на приходи, така данъчно облагане на доходите от 10% (включително осигуровките) е също изпълнима цел, при това със силно позитивно влияние върху стопанското развитие и доходите.

Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"

Arthur B. Laffer, The Laffer Curve: Past, Present, and Future, Heritage Foundation Backgrounder 1765, 2004