Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако намалим една данъчна ставка наполовина, на база на простата аритметика бихме очаквали приходите в държавния бюджет от данъка да намалеят наполовина. Това обаче почти никога не се случва - не само че приходите не намаляват колкото се очаква, но често те се увеличават. Подобно нещо забелязваме и в България - въпреки намалението на данъка върху печалбата от около 40% преди 10 години до 10% в момента приходите от този данък са намалели съвсем малко като дял от БВП.
Причината за това е, че освен аритметичния ефект намалението на един данък има и икономически ефект, който действа в обратната посока. Взаимодействието между двата ефекта става известно като крива на Лафер - на името на Артър Лафер, който според историята през 1974 г. скицира тази крива на една салфетка в ресторант във Вашингтон. Двайсет години по-късно Артър Лафер предлага поглед към миналото, настоящето и бъдещето на кривата.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
10 коментара
"Между тези две крайности стоят множество двойки данъчни ставки, при които приходите са едни и същи."
аз пък бих казал, че има и една точка в която приходите са максимални, що не се спрем на нея?
а онова за данъка от 94% ми се вижда малко - пълни глупости или най-малкото не е добре обяснено точно къв е тоя данък
#1, забравяш, че зависимостта между размера на данъчната ставка и размера на приходите в бюджета се разглежда при равни други условия! Следователно, в реални условия не може да избереш оптималната данъчна ставка, в която се получават максимални данъчни приходи, тъй като влияят много други фактори, които бих казала, че променят тази оптимална дан. ставка всеки ден! В случа
В случая е важен изводът, че до определен момент можем да намаляваме данъчната ставка и да очакваме увеличаване на приходите в бюджета, но за търсене на тази точка на максимални приходи е почти невъзможно да говорим.
"аз пък бих казал, че има и една точка в която приходите са максимални, що не се спрем на нея?"
gerganass, мисля си, че #1 в своето мнение зададе риторичен въпрос. Май визираше управляващите, които винаги (почти) искат за приберат повече пари от данъкоплатците. С изключение на данъците за хазарта. Явно хората да ходят да играят на ротативки е приоритет за нашите държавници.
vorbis, няма нищо лошо в това държавата да се стреми да максимизира приходите в бюджета, но това, че въобще не ги използва или поне много малка част от тях използва целесъобразно е съвсем друга тема на разговор. Жалкото е, че много хора не могат да разберат целите на държава и управляващи и още повече разликата между тях.
Ангелов, Вие с Лафер освен гладко изпъкнала отдолу функция не познавате ли други функции? Ако тази крива е реална, що не можете да й определите първата производна (ехтремните точки)? Па и тия постулати с 0% данък - нулев приход и 100% данък -нулев приход как се "вързват" с богати ресурсни монархии (Саудитска арабия и на практика отрицателен данък) и с военни действия (Германия, Русия по време на ВСВ, когато населението е платило пъти повече над 100% данък)? Или пак си мелите за плоския данък? Вярно, че е по-лесен за администриране, но не повишава приходите в хазната сам по себе си.
"През 1965 г. президентът Кенеди намалява данъчните ставки ..."- яко и компетентно като останалите писания в стил кон-с-капаци на автора...ама защо никой от другите изхождащи се не го е прочел?
Грешката на Ангелов с Кенеди не му прави чест, но все пак нито е историк, нито съвременник.
И по-важното, не е съществена за тезата.
някой друг няма ли усещането, че е прочел курсова работа от 1-ви курс УНСС?
Другаря Ангелов има далеч по-забавни творения, в които визира войни и ги преплита с данъци и икономически теории. Една от тях беше, че премахването на наборната казарма повишавало БВП. Все едно всички освободени наборници отиват на работа и все едно времето прекарано в казармата е равносилно на работа. Чудно защо в Швейцария са такива глупаци, та имат наборна армия на принципа на народното опълчние. Тогава се сетих, че например, ако Ангелов не уважава жена си (ако има такава), а ползва платени услуги, за които се дължи данък от компаньонките, това чисто теоретично би повишило БВП. И ако повече граждани посещават околовръстното и други подобни места, ефекта може да е такъв, ако държавата задължи леките жени да издават фискални бонове. Но ако Х% от тези граждани заболеят вследствие на фриволното си поведение, то техните разходи за лечение ще формират ли ново увеличение на БВП, под формата на разходи за лекарства и приходи за лекарите? А болничните и пропуснатите работни часове в коя графа ги пишем?
Този фриволен пример, макар и неточен, показва как всеки може да ползва верни постулати, за да прокарва каквито си иска теории. Тук искам да добавя, че съм абсолютно ЗА плоския данък и намалената данъчна ставка - дори и затова, което чух от един данъчен "е сега как да им искаме по 10% за да ги покрием? Те направо си плащат на бюджета"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.