Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Ако намалим една данъчна ставка наполовина, на база на простата аритметика бихме очаквали приходите в държавния бюджет от данъка да намалеят наполовина. Това обаче почти никога не се случва - не само че приходите не намаляват колкото се очаква, но често те се увеличават. Подобно нещо забелязваме и в България - въпреки намалението на данъка върху печалбата от около 40% преди 10 години до 10% в момента приходите от този данък са намалели съвсем малко като дял от БВП.
Причината за това е, че освен аритметичния ефект намалението на един данък има и икономически ефект, който действа в обратната посока. Взаимодействието между двата ефекта става известно като крива на Лафер - на името на Артър Лафер, който според историята през 1974 г. скицира тази крива на една салфетка в ресторант във Вашингтон. Двайсет години по-късно Артър Лафер предлага поглед към миналото, настоящето и бъдещето на кривата.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
10 коментара
"Между тези две крайности стоят множество двойки данъчни ставки, при които приходите са едни и същи."
аз пък бих казал, че има и една точка в която приходите са максимални, що не се спрем на нея?
а онова за данъка от 94% ми се вижда малко - пълни глупости или най-малкото не е добре обяснено точно къв е тоя данък
#1, забравяш, че зависимостта между размера на данъчната ставка и размера на приходите в бюджета се разглежда при равни други условия! Следователно, в реални условия не може да избереш оптималната данъчна ставка, в която се получават максимални данъчни приходи, тъй като влияят много други фактори, които бих казала, че променят тази оптимална дан. ставка всеки ден! В случа
В случая е важен изводът, че до определен момент можем да намаляваме данъчната ставка и да очакваме увеличаване на приходите в бюджета, но за търсене на тази точка на максимални приходи е почти невъзможно да говорим.
"аз пък бих казал, че има и една точка в която приходите са максимални, що не се спрем на нея?"
gerganass, мисля си, че #1 в своето мнение зададе риторичен въпрос. Май визираше управляващите, които винаги (почти) искат за приберат повече пари от данъкоплатците. С изключение на данъците за хазарта. Явно хората да ходят да играят на ротативки е приоритет за нашите държавници.
vorbis, няма нищо лошо в това държавата да се стреми да максимизира приходите в бюджета, но това, че въобще не ги използва или поне много малка част от тях използва целесъобразно е съвсем друга тема на разговор. Жалкото е, че много хора не могат да разберат целите на държава и управляващи и още повече разликата между тях.
Ангелов, Вие с Лафер освен гладко изпъкнала отдолу функция не познавате ли други функции? Ако тази крива е реална, що не можете да й определите първата производна (ехтремните точки)? Па и тия постулати с 0% данък - нулев приход и 100% данък -нулев приход как се "вързват" с богати ресурсни монархии (Саудитска арабия и на практика отрицателен данък) и с военни действия (Германия, Русия по време на ВСВ, когато населението е платило пъти повече над 100% данък)? Или пак си мелите за плоския данък? Вярно, че е по-лесен за администриране, но не повишава приходите в хазната сам по себе си.
"През 1965 г. президентът Кенеди намалява данъчните ставки ..."- яко и компетентно като останалите писания в стил кон-с-капаци на автора...ама защо никой от другите изхождащи се не го е прочел?
Грешката на Ангелов с Кенеди не му прави чест, но все пак нито е историк, нито съвременник.
И по-важното, не е съществена за тезата.
някой друг няма ли усещането, че е прочел курсова работа от 1-ви курс УНСС?
Другаря Ангелов има далеч по-забавни творения, в които визира войни и ги преплита с данъци и икономически теории. Една от тях беше, че премахването на наборната казарма повишавало БВП. Все едно всички освободени наборници отиват на работа и все едно времето прекарано в казармата е равносилно на работа. Чудно защо в Швейцария са такива глупаци, та имат наборна армия на принципа на народното опълчние. Тогава се сетих, че например, ако Ангелов не уважава жена си (ако има такава), а ползва платени услуги, за които се дължи данък от компаньонките, това чисто теоретично би повишило БВП. И ако повече граждани посещават околовръстното и други подобни места, ефекта може да е такъв, ако държавата задължи леките жени да издават фискални бонове. Но ако Х% от тези граждани заболеят вследствие на фриволното си поведение, то техните разходи за лечение ще формират ли ново увеличение на БВП, под формата на разходи за лекарства и приходи за лекарите? А болничните и пропуснатите работни часове в коя графа ги пишем?
Този фриволен пример, макар и неточен, показва как всеки може да ползва верни постулати, за да прокарва каквито си иска теории. Тук искам да добавя, че съм абсолютно ЗА плоския данък и намалената данъчна ставка - дори и затова, което чух от един данъчен "е сега как да им искаме по 10% за да ги покрием? Те направо си плащат на бюджета"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход