След 10 ноември се появиха нови парадокси. Сградата е държавна, но пространството около нея - общинска собственост. По време на втория кметски мандат на Софиянски всички магазини и заведения в подлеза на НДК, както и двата големи паркинга, бяха приватизирани. Оттогава ръководството на двореца периодично недоволства, че е лишено от най-големия си приходоизточник, а общината негодува от изложения като "Стройко", защото тежките камиони трошат плочките пред сградата, което е общинска територия.

Последният динозавър

Всеки знае къде се намира НДК. Малцина обаче знаят какво е НДК. Може да ви звучи странно, но по документи дворецът на културата продължава да се води "творческо-стопанско обединение" (ТСО). То се ръководи от "творческо-стопански съвет", който по документи се излъчва от колектива и представители на "художествено-творческата и научно-техническата интелигенция", а начело стои "генерален директор" - все термини, които вече са позабравени за голяма част от българите.

На практика НДК е извън законите, тъй като действащото законодателство не познава вид юридическо лице, наречено творческо-стопанско обединение. Няма и закон, който да урежда статута на подобни стопански субекти. Единственият документ, който служи като основание за съществуването на НДК, е необнародвано в Държавен вестник министерско разпореждане от далечната 1991 г. Тогава правителството на Филип Димитров решава активите на НДК и Фестивалният комплекс във Вар­на да бъдат прехвърлени в новосъздадено акционерно дружество с участието на държавата и Столичната община. В преходните разпоредби е записано, че дотогава имуществото на ТСО "Национален дворец на културата" ще се управлява "по досегашния ред".

Тъй като не е търговско дружество, НДК няма фирмено дело в съда като останалите държавни предприятия. Дворецът не публикува баланси и отчети за приходите и разходите си, не прави общи съб­рания и не разпределя дивиденти. Шефовете му не обявяват търгове за обществени поръчки. Счетоводството му не подлежи на проверка от Сметната палата, тъй като в обхвата й на дейност не влизат "творческо-стопански обединения". Отчети за приходите и разходите на НДК не постъпват дори и в принципала му - Министерския съвет, установи проверка на "Капитал". Сметките на двореца са поглеждали единствено ревизорите от държавния финансов контрол, но всъщност никой не знае дали НДК работи на печалба или на загуба.

Истината за паричните потоци е известна само на един човек - Христо Друмев. Той е начело на НДК вече цели 17 години, което го прави най-дълго задържалия се директор на държавно "предприятие". Това си е истинско постижение, като се имат предвид политическите кадрили в останалата част от държавната икономика през годините на прехода. В документите по неговото назначение е записано, че той ще управлява НДК "до провеждането на нов конкурс". Такъв обаче не е бил обявяван никога. По този начин Христо Друмев успя да надживее досега цели 13 правителства. Той спокойно може да остане на поста си и след края на сегашния кабинет, ако не изпълни намерението си да се оттегли сам през август, когато ще стане на 75 години. Тогава,

Ако е рекъл господ, НДК ще се сдобие с нов шеф

Самият Христо Друмев смята за своя най-голяма заслуга опазването на НДК като държавна собственост. По негови изчисления досега е имало точно 22 опита за приватизация на двореца или части от него. Най-сериозни били те по времето на кабинета "Костов". Тогава, за да спре раздържавяването на НДК, екипът на Христо Друмев успял да издейства промяна на статута на сградите - те били обявени за "публична държавна собственост", което направило невъзможна приватизацията им.

Генералният директор на НДК смята за своя заслуга и справянето с издръжката в годините след 1990, когато държавата спира бюджетните субсидии за двореца. "Министерският съвет има интерес работата да върви, а да не се влагат разходи. Нещо, което ние направих­ме", обяснява Друмев. По думите му издръжката на НДК струва средно 25 000 лева на ден, което прави 8-9 млн. на година. Всички приходи от наеми на офиси и концертни зали отивали за изплащане на заплати, разходи за вода, електричество, отопление и текущи ремонти. Затова НДК никога не е имал печалба, твърди шефът му.

В същото време работещите в двореца ползват привилегии, каквито по думите на самия Друмев нямат дори чиновниците в Министерския съвет. "Служителите имат 24 работни дни отпуска плюс 12 заради това, че голяма част от нашите събития са в събота и неделя или в извънработно време. Имаме медицински център, зъболекарски кабинет, физиотерапия, частично отделяме пари и за лекарствата на служителите. Даваме и по 40 лева за поевтиняване на храната. Имаме най-добрия стол, който е по-добър от този на Министерския съвет. Храната е много хубава. Разбира се, даваме и бонуси на тези семейства, които имат едно, две или повече деца, а при отделни случаи ги финансираме да отиват на лагер на морето, като им плащаме и транспорта", изрежда социалните придобивки на своите служители шефът на двореца. След което добавя, че работещите в НДК получават и 60% от стойността на картите си за градски транспорт, а за Коледа задължително вземат 13-а заплата.

Дали социализмът не се завръща в НДК. А може би той никога не си е тръгвал оттам? Зависи от гледната точка.

Зад стените на двореца

Когато стане дума за държавни имоти, неминуемо изникват асоциации за злоупотреби. А когато става дума за имот от мащабите на НДК, съмненията са още по-големи.

Христо Друмев не провежда търгове за обществени поръчки, което установила и последната ревизия на държавния финансов контрол от 2003 г. В нея се констатира, че отчетите на НДК "не отразяват вярно и честно финансовото състояние". От проверката на ревизорите става ясно, че някои фирми са ползвали помещения в НДК, без да им бъдат издавани фактури за наем. В доклада са цитирани много такива примери, като не става ясно дали фирмите са плащали изобщо наем и къде са отивали парите.

Установени са и нарушения в отчитането на приходите от билети.

След тази ревизия Друмев е освободил тогавашния главен счетоводител, защото не успявал да следи и да се съобразява с промените в законодателството. "При нас няма как да стане мошеничество, защото ние сме 100% държавни служители. Всичко става само с официални документи и фактури. Не можем да дадем на някого пари на ръка", казва генералният директор.

Време е НДК да влезе в пазарната икономика

Тъй като никой не контролира НДК, на практика търговската му политика е оставена изцяло в ръцете на Христо Друмев. Представители на няколко продуцентски фирми заявиха пред "Капитал", че наемите на залите и ползваните отстъпки се определят субективно от генералния директор и неговия екип. "Официалния ценоразпис никой не го е виждал", заяви представител на една от тях. Негов колега също се оплака от неравнопоставеност между фирмите, ползващи залите на НДК. Той обаче също не пожела да бъде цитиран, тъй като е принуден да работи с НДК. "Просто в София няма друга толкова голяма зала за концерти и затова ползваме само зала 1", обясни той.

Проверка на вестника показа, че на сайта на НДК действително липсва официална тарифа за наема на залите. "За всяко събитие се прави индивидуална оферта", коментира Пени Раева, която е заместник-директор на НДК и е сочена за най-вероятния бъдещ наследник на Христо Друмев. По думите й наемът на зала 1 може да варира между 6000 и 12 000 лева. Това се налагало, защото освен наема на залата в цената се калкулирали и други услуги като озвучаване, осветление, електрическо захранване, техническа поддръжка, охрана и т.н.

Вярно е, че всяко дружество има право на търговска политика. Когато обаче липсват ясни правила, винаги има риск от злоупотреби. Чрез играта с отстъпките държавата на практика подпомага определени от генералния директор лица и фирми, тъй като липсват критерии за случаите, в които това е допустимо. За да се пресекат всякакви възможности за корупция, крайно време е НДК да се превърне в нормално търговско дружество, както гласи решението на правителството от 1991 г.

Къде е печалбата

По-сериозният въпрос обаче е какво държавата смята да прави с един от най-големите си имоти. Правилото "няма субсидии - няма проблем" трябва да бъде заменено от идеи за развиването на НДК като модерен конгресен център. Самият Друмев обяснява, че след влизането ни в Европейския съюз България с по-голям успех може да се развива като дестинация за конгресен туризъм. С подобрения в инфраструктурата и активен маркетинг НДК може да генерира значителни приходи от организиране на корпоративни срещи и конференции.

За сравнение - частният "ИнтерЕкспо център", който е разположен в покрайнините на София, непрекъснато увеличава финансовите си показатели. За миналата година приходите му са достигнали 7.5 млн. лева, а чистата печалба е около 1.3 млн. лева. Трябва да се отчете и фактът, че "ИнтерЕкспо център" е строен основно с банкови кредити и голяма част от разходите му отиват за погасяването на заемите. В същото време НДК, който има 10 пъти повече търговски площи и предимството да е в центъра на столицата, отчита сравними по размер приходи, без официално да формира печалба.

За да се превърне НДК в център за конгресен туризъм, са необходими по-добър мениджмънт и инвестиции. Занемарената сграда, която миналата година навърши 25 години, е далеч от представите за модерни условия. В НДК няма безжичен интернет, а в билетния му център не са виждали дори компютри. Докато това не се промени, "дворецът" ще продължи да съществува ден за ден, като прави кинопрожекции и партийни конгреси, а през останалото време реди сергии и събира наем.

Преглед на оригинала