Генерален директор сте от 17 години. През какви етапи мина НДК през тези години?
- Аз съм тук от 1988 г. Тогава НДК беше почти на пълна бюджетна издръжка. По това време тук работеха 1140 души, а сега сме 249. От 1 април 1991 г. бяхме включени в едно постановление на правителството и издръжката ни беше напълно преустановена. Обяснението беше, че е имало идеи НДК да се предостави на една фондация. Тогава започна една титанична битка. Мога спокойно да кажа, че имаше 22 опита за приватизация на НДК.
Вие ги броите ли?
- Да. Откакто съм тук, се смениха 13 правителства. За щастие всички министерски съвети имат интерес работата да върви, а и да не се влагат разходи от държавния бюджет. Нещо, което ние правим. НДК нямаше акт за държавна собственост, които по това време се издаваха от общински служби. Това даде възможност общината да прилапа цялото околно пространство и всички обекти, от които можеше да се получават средства - целият търговски комплекс с всички магазини в подлеза, подземния паркинг за 920 места, надземния паркинг за 240 места, английския двор. Ако бяха останали собственост на НДК, щяха да генерират приходи, с които той щеше да разцъфне. Нямаше да има нужда да слагаме тези реклами по фасадата, да правим някои търговски изложения и базари, които не са особено лицеприятни. Получавали сме оправдани критики от много хора, че сме дворец на културата, а в него понякога се продават гащи и чорапи. Аз съм длъжен обаче всеки ден да осигурявам 26 000 - 27 000 лева. Ако не осигурим тези пари, НДК спира да съществува.
Значи не формирате никаква печалба, така ли?
- Ама как! Не генерираме никаква печалба по най-различни причини, но основното е, че ни притиска нуждата. Всичко, което правим, покрива разходите за заплати, отопление, ток, вода, телефонни разговори, някакви внезапни ремонти и, разбира се, за една активна целогодишна културна програма. Останалото го влагаме за подобрение на имуществения фонд, защото това е една много луксозна и скъпо струваща сграда. Дори да имаме излишък от 5 милиона, моментално ще се намери къде да се вложат.
До ден днешен никой не може да повярва, че ние сме единственият конгресен и културен център в света, който е 100% на самоиздръжка. Това го няма и в най-богатите държави. Често пъти сравняват НДК с центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Там ги няма тези рекламни плакати и базари, но те получават 160 млн. долара годишно субсидия от три места - от държавата, региона и от града, а ние - отникъде.
Какви са заплатите в НДК?
- Не са високи. На генералния директор е 1040 лева. Като прибавите 50% за прослужени години, става вече много прилична заплата. На заместник генералните директори е 975 лева. Но ние имаме много социални придобивки, които са доста интересни. Служителите имат 24 работни дни отпуска плюс още 12 заради това, че голяма част от нашите събития са събота и неделя или след 18 часа. Имаме медицински център, зъболекарски кабинет, физиотерапия, частично отделяме пари и за лекарствата на служителите. Даваме по 40 лева за поевтиняване на храната, имаме най-добрия стол. Храната е много хубава, почти като на ресторант - отиваш и си избираш. Даваме бонуси на тези семейства, които имат едно, две или повече деца. А при отделни случаи финансираме децата да отиват на лагер на морето, като им плащаме и транспорта. При пенсиониране на дългогодишни служители изплащаме по 10 заплати.
Вие сте построили комунизма май?
- Много хора ни го казват шеговито. Това не е желание за постигане на идеологически цели, а доказателство, че не само в частната икономика има рентабилност, но и при разумно менажираната държавна структура. Хората, които работят в НДК, знаят, че са част от един екип.
Вие сте все още творческо-стопанско обединение. Май сте единствени в държавата?
Да, ние сме единствените.
Има решение на правителството НДК да се преобразува в търговско дружество. Защо не е изпълнено?
- Досега е имало само някакви неясни намерения. След като се снабдихме с акт за публична държавна собственост, опитите за приватизация изчезнаха. Не вярвам общественото мнение да погледне с добро око към което и да е правителство, ако улесни приватизацията на НДК. Нашата идея беше да станем 100% държавно мениджърско дружество - ЕАД или ЕООД, на което да се предоставят сградите по стария закон за концесиите на особен вид ползване. Това сме предлагали на три правителства, но без резултат.
Какъв е вашият личен статут? Имате ли подписан трудов договор с правителството?
- Постът ми е изборен и формулата е твърде интересна. Тя гласи: "до провеждането на нов конкурс". А кой го провежда - Министерският съвет. Ако ми кажат: "Христо Друмев, отивай си", разбира се, ще си отида веднага. Хубавото е, че съм избран с конкурс и на практика не съм някакво политическо назначение.
Как успяхте 17 години да се задържите на този пост?
- Основното е, че успяхме да постигнем равновесие в приходите и разходите. Нямаше опасност да рухнем както някои културни центрове - опери, театри, филхармонии и др. Знаете колко фабрики бяха доведени до фалит, за да ги изкупят, а след това да продадат и машините на скрап. Щеше да бъде престъпление да позволим това да стане с НДК. Както виждате, то си стои и е 100% държавна собственост. До този момент нито един министър на финансите не ме е питал какви нужди имаме.
Смятате, че не са ви сменили толкова години, защото сте успявали да балансирате между приходите и разходите, така ли?
- Да, но освен това ние не направихме никакви сериозни глупости или нарушения. Първо дойдоха охранителите и казаха "искаме да ви охраняваме". По това време аз инициирах и учредихме съвместна фондация с МВР. И на тези "симпатични" млади хора, които искаха да ни охраняват, им казах, че това е невъзможно, защото работим със Служба "Национална полиция". "Ама не може ли частен СОТ да ви направим или да ви застраховаме." Казваме им "не, може, защото в Пощенска банка наш партньор е ДЗИ". После дойдоха торбоносачите. Пристига човек с една торба и казва "ето ви тая торба, но дайте да направим едно РМД". Ние не искаме да участваме в такива работи, но вие ми кажете на колко места са отказвани такива предложения? След това се появиха политиканците - "дайте това ще направим, а ние това ще ти осигурим". Включително и тогавашното Г-13 се опита да ни превземе. Помните ли какви бляскави хора бяха? Те искаха да вземат целия бивш правителствен тракт. Казахме им "не". И не пуснахме Г-13.
