Запори без граници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Запори без граници

Запори без граници

Или какво трябва да се промени, за да няма съдебен произвол

Теодора ВАСИЛЕВА
3194 прочитания

Всяка компания рано или късно се сблъсква със съдебната система. За несъвършенствата й са изговорени хиляди думи, но напоследък станаха публични няколко фрапиращи случая на злоупотреби със запори. Хитов е казусът с финансовата група ДЗИ, където вече три районни съдилища подкрепяха многомесечни запори на акции, сметки и сгради на свързани с ДЗИ дружества и дори на фондовата борса.

При това по недоказани претенции, без никакви парични гаранции и с обезпечения, които в пъти надвишаваха евентуалните бъдещи искове на молителите. Последва и сходно съдебно действие срещу фармацевтичната компания "Астра Зенека". В недалечното минало заради подобно съдийско отсъждане беше спрян строежът на софийския "Бизнес парк", беше наложена възбрана на имотите на голямо химическо предприятие точно преди да получи финансиране от международна финансова институция, бяха блокирани банковите сметки на верига хипермаркети заради 1 стотинка. Това зачестило блокиране на дейността на фирми заради недоказани претенции и евентуални бъдещи искове извади въпроса всичко ли е наред в законовите разпоредби и какво може да бъде направено за "озаптяването" на някои съмнителни съдебни разпореждания.

Решението на такива казуси може да се търси по две линии - промяна в закона и засилване контрола над съдиите. Моментът е подходящ за нормативни промени, защото в парламента има проект на нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК), на който предстои второ четене. Засега текстовете за обезпеченията при бъдещи искове са абсолютно същите като действащите в момента. Не е късно обаче заради скупчилите се проблемни случаи те да бъдат редактирани.

Съдии без контрол

Първата мярка е да се дисциплинират съдиите чрез активни действия от страна на Висшия съдебен съвет, смятат повечето юристи. "Основната функция на съвета трябва да е именно дисциплинарното наказание, което засега не е така. Всеки случай на съдия, който взима уродливи или странни решения, трябва да се разглежда", смята адвокатът по търговски дела Георги Атанасов. "Съдиите са с развързани ръце и са недосегаеми. Трябва да има случай на поне един уволнен, за да се почувстват застрашени", смята друг юрист. Освен това сред търговските съдилища липсва един авторитет, на който подчинените да имат страха, допълни друг юрист. За такива се сочат например главният прокурор или председателят на Върховния административен съд, докато това не било валидно за Върховния касационен съд заради предстоящата смяна на председателя му.

За неефективен се сочи и инспекторатът към Министерството на правосъдието, тъй като и той (въпреки по-малките му правомощия в сравнение с Висшия съдебен съвет) не размахва пръст на недобросъвестните съдии. Малко надежди се възлагат и на новия инспекторат, който ще бъде създаден след промените в конституцията. "Начинът на формирането му не дава по-големи гаранции за ефективността на контрола. Той ще е политически орган, защото ще се избира от политици", смята частен съдебен изпълнител, предпочел анонимност.

Законови вратички

Най-често соченият проблем е, че липсва какъвто и да било краен срок, който съдията трябва да даде за завеждане на същинското дело. Практиката е той да е около месец. Изключенията обаче съвсем не са рядкост. Така се стигна до рекорда от девет месеца (в случая с финансовата група ДЗИ), но съвсем не са редки и примерите на 3-4-месечни "подаръци". "Добрата практика е за срок от 1-2 седмици и само в извънредни случаи до месец", казват повечето юристи.

Другата желана промяна е въвеждането на задължителна парична гаранция от страна на претендиращия. Сега някой може да твърди, че ще заведе иск за 100 млн. лв., да блокира пари или стоки на тази сума и това няма да му струва почти нищо. Такса се внася едва когато се заведе искът и тя е 4%. В практиката си някои съдилища (най-често София, Пловдив, Варна) и сега изискват гаранция от искащите обезпеченията, като тя най-често е 10 процента. Това обаче не е задължително по закон и естествено в най-съмнителните случаи липсват парични ангажименти. Юри­сти коментират, че за да бъде приета подобна промяна в ГПК, е нужно да се направи уточнение, че пари трябва да се търсят само по търговски или финансови спорове и трябва да се сложи минимален праг. Иначе от поправката ще са ощетени стотиците граждани, които ще водят искове по трудови спорове или за издръжка. Различни мнения има и по въпроса дали размерът на исканата гаранция трябва да се фиксира в закон. Ако се остави отново на преценката на съдиите, тогава напълно законно ще е гаранцията да е 1 лев, което ще обезсмисли текста.

Друго основание за недоволство от сегашната практика е, че един спор може да бъде внасян до безкрай в над стотината районни съдилища. "Трябва да се осигури комуникация между отделните съдилища и ако един път е минало през един съд, да не може за едно и също нещо да се ходи при друг", каза столичен адвокат. Освен това някои юристи смятат, че трябва да се предвиди и възможност за търсене на обезщетение при претърпени щети от подобни обезпечителни мерки.

Проблемът е и законово-институционален. Исканите обезпечения се дават от районните съдилища, а се обжалват пред окръжните. В повечето градове обаче те са в една сграда, съдиите често са бивши колеги или настоящи приятели и обективността им не е напълно гарантирана. Затова има предложения за въвеждане на триинстанционно производство. То обаче не се подкрепя от всички заради възможността за още по-голямо протакане на обжалването.

Другите в процеса

Съдия-изпълнителите също са на мушка, особено след като професията беше либерализирана и действат не само държавни, но и частни. В Централния депозитар например забелязват значително увеличение в исканите запори на акции след появата на частните изпълнители.

Най-сериозната критика към регламента в тази област е, че след като съдът се произнесе за махането на запора, това не означава, че той се маха бързо. Нужно е същият съдия-изпълнител, който е задвижил обезпечението, да го отмени. Така, ако се разболее или излезе в отпуска, запорът си остава. Най-вероятно протакането е точно толкова дълго, колкото е нужно на следващ районен съд да блокира отново сметките или акциите. "Не е редно някой друг да отмени моя запор", смята частен съдия - изпълнител и допълва, че върху съдия-изпълнителите има значително по-затегнат контрол, отколкото при магистратите.

Извън съдебната система и закона и други институции мислят как да намалят злоупотребите. Централният депозитар, където са регистрирани всички безналични акции на компании, обмисляше такса от 1-2% за вписване на запор върху акции, но се отказа. "Решихме, че нямаме правно основание, защото по функция депозитарът е регистър", каза прокуристът на институцията Емил Пилафов.

Засега за всяка компания, която теоретично е застрашена от запорния произвол, остават надеждите, че съдебната система ще стане по-прозрачна и отчетна и от магистратите ще бъде търсена отговорност. Като всичко в живота обаче истината е по средата и с контрола и законовите промени не трябва да се отива в крайности, защото в един кюп могат да се окажат шепата недобронамерени и стотиците изрядни, смятат от традиционно консервативната гилдия на юристите.

Всяка компания рано или късно се сблъсква със съдебната система. За несъвършенствата й са изговорени хиляди думи, но напоследък станаха публични няколко фрапиращи случая на злоупотреби със запори. Хитов е казусът с финансовата група ДЗИ, където вече три районни съдилища подкрепяха многомесечни запори на акции, сметки и сгради на свързани с ДЗИ дружества и дори на фондовата борса.

При това по недоказани претенции, без никакви парични гаранции и с обезпечения, които в пъти надвишаваха евентуалните бъдещи искове на молителите. Последва и сходно съдебно действие срещу фармацевтичната компания "Астра Зенека". В недалечното минало заради подобно съдийско отсъждане беше спрян строежът на софийския "Бизнес парк", беше наложена възбрана на имотите на голямо химическо предприятие точно преди да получи финансиране от международна финансова институция, бяха блокирани банковите сметки на верига хипермаркети заради 1 стотинка. Това зачестило блокиране на дейността на фирми заради недоказани претенции и евентуални бъдещи искове извади въпроса всичко ли е наред в законовите разпоредби и какво може да бъде направено за "озаптяването" на някои съмнителни съдебни разпореждания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    йовко

    Личи си че текстът е писан от човек, който не си е направил труда да отвори нито ЗСВ нито е запознат с елементарното устройство на съдебната система. Какво според автора може да направи председателя на ВКС? За разлика от прокуратурата съдилищата не са пирамидална структура. Тук няма надзор на законност или сродни процедури.
    Въобще текстът е пълен с неадекватни коментари, които показват колко изостанал е Капитал...

  • 2
    Avatar :-|
    Куега

    Присъединявам се към Йовко. Добре е подобни тясно специализирани статии да се пишат от юристи, за да не се дразни професионалната публика. В статията има и верни неща, но това за председателя на ВКС е вопиюща глупост)

  • 3
    Avatar :-|
    наблюдател

    Изключително неграмотно написана статия. Не разбирам до кога журналистите от в. "Капитал" ще публикуват статии в които изказват "авторитетното" си мнение, без да са наясно за какво изобщо говорят.

    Глупост № 1. Съдии без контрол. Няма такова нещо. Определенията на съда, с които се допускат обезпеченията подлежат на обжалване пред по-горния съд - който се произнася по жалбата в състав от трима съдии. В този смисъл, кое им е безконтролноот на съдиите.

    Глупост № 2. ВСС да налага дисциплинарни наказания за решенията на съдиите. По-голямо малоумие едва ли може да се измисли. Актовете на съдилищата се проверяват по реда на обжалването. ВСС е кадрови орган. Той не може да проверява правилността и законосъобразността на съдебните актове. Така е записано в Конституцията, а и така е във всяка нормална и цивилизована държава. Не може да заплашваш съдията с уволнение и да искаш от него да решава справедливо. Всеки може да сгреши, особено при осъществяване на сложна дейност като правораздаването, може и да злоупотреби, но затова е инстанционния контрол. В противен случай ще се възцари мракобесие - съдиите няма да смеят да отсъждат във вреда на фирми и граждани, за които предварително са уведомени, че еди кой си от ВСС е 'близък" до съответната фирма или гражданин.

    Глупост № 3. Инспекторатър не размахвал пръст на недобросъвестните съдии. Инспекторатът не може да проверява законосъобразността на съдебните актове. както беше казано, те се проверяват по реда на инстанционното обжалване. В противен случай съдебната власт би била поставена под контрола на изпълнителната власт в лицетъо на министъра на правосъдието. Инспекроратът проверява спазванеот на срокове, но не и правилността.

    Глупост № 4. Един спор можело да се внася до безкрайност в над 100 съдилища. Пълно малоумие. Дори и да бъде внесен в повече от едно съдилище, по молба на засегнатата страна, всеки съд ще прекрати дело коеот разглежда, ако с такъв спор по-рано е бил сезиран друг съд. Освен това, правилата по които се определя подсъдността едва ли ще позволят едно лице да си завежда искове в съдилища по свой избор.

    Глупост № 5. Проблем били че районните и окръжните съдилища били в една сграда и част от окръжните съдии били бивши районни съдии. Е това е направо върха. Ами да вземат тези определения да се обжалват в Шведските съдилища - така със сигурност съдилищата няма да са в една и съща сграда и съдиите едва ли ще са работили по някое време в един и същи съд.

    Глупост № 6. Частните съдия-изпълнители много често запорирали акции на дружества. Ами това им е все пак работата. След като е допуснат запор, съдия-изпълнителя няма друг избор освен да изпълни решението на съда. Нали за това е съдебен изпълнител!!! Глупост е и че трябвало непременно той да изпрати съобщение до Централния депозитар, ако съдат отменял обезпечението. Достатъчно е в Централния депозитар да бъде представен официално заверен препис от определението на съда, с отбелязване на датата на влизането му в сила, за да бъде свален запорът. Не е нужно този акт да се представя от съдия-изпълнител. Може да се представи и от съответното заинтересовано лице.

    Глупост № 7. Задължително да се изисквало внасяне на гаранция по ТЪРГОВСКИ и ФИНАНСОВИ спорове. Явно авторът на статията изобщо не е наясно какво представляват ФИНАНСОВИТЕ спорове. Затова ще му кажа - финансовите спорове не са частно правни спорове, а са административно правни - данъчни, митнически и т.н. Авторът иска преди данъчните да наложат запор като обезпечение на дадено вземане, да внасят гаранция??? Много странно. Отново ще бъдем новатори в законодателството.

    Има и други глупусти, ама вече ми омръзна да ги пиша и да ги коментирам. Прекалено много са.

  • 4
    Avatar :-|
    Hegok|\aH

    Xeu, KanuTa|\:

    "Ouuuch!"

    u|\u:

    "Ayyy4!"

    )

  • 5
    Avatar :-|
    Адвокат

    Наблюдател, това е ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА статия, а не анализ в "Правна мисъл". Аз пък не съм съгласен с част от твоите писания, от които излиза че едва ли не уредбата на обезпечителния процес е перфектна и нищо не трябва да се пипа. Контрол трябва да има и за съдебните актове, когато те са ОЧЕВАДНО малоумни и СМЪРДЯТ на корупция. Примерът с обезпеченията от световно неизвестни съдилища в Девня или Горна Оряховица е показателен. Кой съдия без да му цакат пари ще допусне обезпечение на безумни искове без СЕРИОЗНО НАСРЕЩНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ? Наясно ли си ,че по сегашната уредба един районен съдия на 23 години може да стопира цялата икономика за една-две седмици ??? Според мен трябва да има таван на вида и размера на обезпеченията, които такъв съдия може да допусне. Принципно. А знае ли се въобще у нас какви ВИДОВЕ обезпечения може да се допускат. Не се знае - изброени са в ГПК - запор, възбрана, спиране на изп.дело и ДРУГИ ПОДХОДЯЩИ. Кои са обече другите ? Какво може да натвори някой тъпак учил в Свободния университет ???? Въобще статията поставя интересни проблеми, макар и да бъка от грешки.

  • 6
    Avatar :-|
    -

    Поръчкова статия писана от малоумник. Това е моето менние. Колкото и да си неграмотен, не можеш да напишеш полкова идиотщини в толква кратък текст. Прав е наблюдател. Ако някой е взел подкуп той си носи наказатллната отговорност, това не означава че трябва да се ограничат правомощията на съда да допуска обезпечения, защото някой който наистина основателно иска допускане на обезпечение няма да може да го получи и тогава ще ревете - защо съда не защитава добросъвестните кредитори.

  • 7
    Avatar :-|
    -

    ПП. забравих да добавя - в българия няма съдии на по 23 години - няма кака да завършиш, да си вземеш държавните изпити, да си спечелиш конкурса, да се обучиш в НИП и да започнеш да работиш на 23 години. Това показва т.нар. "адвокат" колко има понятие от законите. Ама дори да е на 25 или 26 години, каква е пречката да прецени дали има нужда от допускане на обезпечение или не?!

  • 8
    Avatar :-|
    Адвокат

    Добре Анонимко, ти си правен и аритметичен гений. Съдията няма да е на 23 , а на 25 години. И с какъв юридически и житейски опит ще е ? С никакъв. Готов за запори всякакви. Завършил успешно ПУЦ и НИП)).
    Уредбата на обезпеченията се нуждае от много по-подробна уредба и е жалко, че един лаик - журналист го разбира и показва /доколкото може, с грешки и неточности/ , но колеги юристи - не.
    Тъжно. Познанията на доста колеги по отношение на обезпеченията започват и приключват с десетината страници написани от Живко Сталев. Полуинтелегентщина мейд ин Бургаски свободен.

  • 9
    Avatar :-|
    Адвокат

    Да добавя авторката - една и съща молба за обезпечение може да бъде пробвана не само пред различни съдилища, но и пред един и същ съд /ако той е достатъчно голям/. Едно мое искане беше отхвърляно три пъти със съвсем различни мотиви от трима съдии в Софийския районен съд, докато накрая беше уважено от четвъртия съдия. Та ето колко е прекрасна действащата уредба Наблюдателю. Еваларка на ГПК от 1952 г. Всичко е "според зависи")

  • 10
    Avatar :-|
    famulus

    Изключително неграмотна и манипулативна статия. Авторът е страшно, ама наистина страшно дачече от реалността. Жалко, че в. Капитал се превърна в пропаганден парцал, в който се публикуватр статии на кръчмарско ниво. Явно цитираните в статията "авторитетни адвокати и юристи" са такива на хората срещу които са допуснати обезпечения и това им е попречило на мръсните далаверки. Сега просто си отмъщават в стахановски стил.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.