С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 13 апр 2007, 0:00, 18621 прочитания

Трудният път към еврото

Най-вероятно България ще замени лева с евро през 2011 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кога България ще замени лева с евро и при какъв валутен курс? Това е ключов икономически въпрос не само за инвеститорите в страната, но и за всички български граждани. Според приетата преди три години стратегия на правителството и БНБ отговорът е: до 1 януари 2010 г. при сегашния фиксиран курс - 1.95583 лв. за 1 евро. Всеки момент се очаква страната да влезе под специален режим на наблюдение в т.нар. валутен механизъм (ERM II), където ще "изчака" поне две години, за да убеди ЕС, че левът е стабилна валута. Към момента обаче поставеният срок за приемане на еврото изглежда твърде амбициозен.

Много българи, а вероятно и чужденци все още нямат доверие в лева и плащат определена цена, за да избегнат рисковете. Финансовата криза отпреди 10 години продължава да бъде ключов фактор за поведението им.


А то показва, че повечето хора не вярват напълно във фиксирания курс и калкулират риск от обезценка на лева при предстоящата му замяна с евро. Банките дават по-високи лихви за левови депозити, но въпреки това повечето дългосрочни спестявания са в чуждестранна валута. Ипотечните кредити в евро са с по-ниски лихви, но повечето хора предпочитат да не поемат валутния риск и плащат по-висока лихва, но за левов кредит. Анализаторите обаче почти изключват възможността за

Обезценка на лева

Те са категорични, че доколкото съществува теоретичен риск, той все повече избледнява с времето. Още този или следващия месец се очаква България да влезе във валутния механизъм (ERM II), който е допълнителна гаранция за стабилността на лева, защото Европейската централна банка (ЕЦБ) ще поеме ангажимент да интервенира при нужда в полза на лева. Това е последният етап с продължителност минимум две години, през който трябва да минат всички страни в ЕС, преди да заменят местните валути евро. Приемането на общата валута е задължително за държавите в съюза (по силата на договора от Маастрихт) с изключение на Великобритания и Дания, които специално са се договорили за това.



"От момента, в който страната влезе в ERM II, на практика няма риск", обяснява Мартин Заимов, бивш подуправител на БНБ. Девалвация според него е невъзможна, защото това би означавало катастрофа, от която политически не може да се спечели. Председателят на Българската макроикономическа асоциация Георги Ганев също споделя тезата, че няма голяма опасност за валутния курс, с основен аргумент, че при падане на борда първо се плаща цената (фалират банки, всичко се срива...), а по-късно се получава ползата, ако въобще има такава. Той силно се съмнява, че има политик, който ще направи това, но уточнява, че "политическият риск някой да иска да си поиграйка с валутния курс винаги съществува в държава като нашата". Според него, ако "някой Волен Сидеров" дойде на власт, валутата ще е най-малкият проблем - "може да национализира, да загражда гета, да закрива вестници...". Любопитно е, че повечето икономисти въобще не се наемат да прогнозират накъде ще тръгне курсът, ако бъде "развързан". Напоследък дори надделява схващането, че левът би поскъпнал спрямо спрямо еврото.

Министерството на финансите и БНБ отказват да дават конкретна предварителна информация за разговорите около влизането във валутния механизъм, но никой не се съмнява, че държавата ще договори с ЕЦБ и Европейската комисия това, което многократно е казвано в куп държавни стратегии от година насам - валутният борд да се запази, докато левът бъде заменен с евро при сегашния валутен курс. Целта на България е това да стане в максимално кратки срокове - до 1 януари 2010 г., поради

Големите ползи

които се очакват. Премахват се разходите по обмяната на лев и евро, което ще увеличи стокообмена със страните в ЕС. По-лесно ще се сравняват цените в ЕС. Валутният риск отпада, което ще намали лихвите и ще насърчи притока на капитали в страната. Най-важният макроикономически ефект от всичко това ще е по-бързо и устойчиво растяща икономика. На ниво отделен човек или фирма това означава повече доходи/печалби, повече работни места и възможности за бизнес, по-евтин достъп до кредити. Спестява се и досадното ходене в банки или обменни бюра при пътувания в много от страните в ЕС.

Тези ползи не са много големи за стабилните икономики, което донякъде обяснява нежеланието на Великобритания и Дания да се откажат от местните валути и независимата парична политика. Ползите за страните от бившия социалистически блок обаче са значителни, особено за тези с по-нисък кредитен рейтинг като България. Още повече че страни с валутен борд, които така или иначе са се отказали да провеждат парична политика, няма какво да губят, като предоставят това право на ЕЦБ.

Психологическият ефект за чуждестранния инвеститор също не е за подценяване. Накратко, еврозоната гарантира висока степен на сигурност, която е задължително и важно условие за бърз растеж на доходите. Пред тази цел обаче е застанало


Трудно препятствие


Това е правилото, според което страната трябва да постигне висока степен на ценова стабилност (виж карето за инфлационния критерий). Големият проблем на страните от Централна и Източна Европа е, че доходите и цените са значително по-ниски от средните за ЕС, а догонването на доходите води до догонване и на цените. С други думи, колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-бързо растат и цените. Получава се следният парадокс: ако се ограничи растежът, ще падне инфлацията и критерият ще бъде изпълнен, но смисълът на ниската инфлация е да има висок растеж. Следователно няма логика да се ограничава растежът.

Това е и основният аргумент на "новите" в ЕС, че критерият не е адекватен на сегашните реалности и трябва да бъде променен. Много от "старите" в ЕС обаче не са съгласни. Те настояват, че всички трябва да са поставени при равни условия и не е редно да се правят промени само защото няколко страни не покриват изискването за ценова стабилност. Контрааргументът е, че са правени немалко компромиси. Досега обаче няма сигнали от банката и еврокомисията, че биха отстъпили. Според повечето анализатори, ако България започ­не конфронтация, както Литва (която не се отказа да кандидатства за член на еврозоната въп­реки натиска от ЕЦБ да отложи този план), ще си навлече гнева на "големите" и ще понесе загуби, без да има ползи. Но ако се отвори възможност, особено около дискусиите за европейската конституция, България би могла да се присъедини към групата страни, които желаят промяна на правилото. "Не трябва да спираме да повтаряме, че критерият е тъп", казва Георги Ганев.

Твърдостта на "старите"

обаче вероятно трябва да се търсят другаде. Най-общо техният проблем е, че с въвеждането на еврото вътрешните рискове на "новите" в ЕС се превръщат в рискове за цялата еврозона и за самата единна валута. България например е сред страните, които ще внесат най-голяма несигурност в еврозоната.

"Има недоверие към българските институции", обяснява Мартин Заимов и допълва, че според него то е оправдано: "Ако изключим БНБ, днес институциите са по-изостанали, отколкото през 2000 г.". Политиците от "стара" Европа най-вероятно са се стреснали и от политическите сътресения в Унгария и евентуалните последици за еврото в случай на подобни събития вътре в еврозоната, особено когато влязат по-рисковите страни, разположени на юг и изток. "Ние ще сме по-волатилен член на еврозоната, което ще създаде управленски проблем", потвърждава и Георги Ганев.

Друго неудобство от разширяването на еврозоната ще бъде повишаването на инфлацията в нея. Тъй като цените в страните от Централна и Източна Европа са доста по-ниски, те ще се качват по-бързо, което ще вдигне общата инфлация и ще наложи рестриктивна политика, например вдигане на лихвите. "Това може да е изгодно за България и прибалтийските страни, но може да не е подходящо за Франция, Германия и Италия", посочва Георги Ганев. Според него има и един бюрократичен мотив срещу разширяването: "Предпочитат да си постигнат целта, отколкото да обясняват защо не са я постигнали. ЕЦБ не е като Федералния резерв, има едва 10-годишна история и трябва да регистрира успехи, за да не подлежи на критики." А данните показват, че дори без "новите" страни в съюза ЕЦБ доста по-често не успява да постигне основната цел, която си е поставила - инфлация до 2% (виж графиката).

Срещу разширяването на еврозоната съществува и мотив, който едва ли някой политик от ЕС някога ще каже, дори неофициално или индиректно. Големите страни като Франция и Германия се чувстват ощетени от сегашната система за взимане на важните решения в ЕЦБ - всяка държава има един глас, независимо колко е голяма (виж карето). Грубата версия на проблема би звучала така: диваци ще взимат решения за нашия живот. "На тяхно място и аз бих се уплашил, само преди 10 години имахме хиперинфлация, а сега ще им се бъркаме в паричната политика", коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". "България засега се държи примерно, но отношението към нас зависи от отношението към другите", обяснява Мартин Заимов. Според него има трудно общуване между ЕЦБ и централни банки от нашия тип - по-либерални като институция: "Не им е комфортна появата на нов играч, не искат да се създават допълнителни политически проблеми от страна, която да се изказва неподготвена по въпроси, засягащи техните интереси."

Основният въпрос

сега е как страната да покрие критерия за инфлация. Тук мненията се разделят на две и от икономически въпросът е на път да се превърне в политически проблем. Ключови фигури от средите на БСП лансират тезата, че не е възможно едновременно икономиката да расте и да има ниска инфлация. Те са притеснени, че ако страната не бъде приета в еврозоната през 2010 г., това може да се отчете като политически минус и партията да плати политическа цена. Още повече евентуалното отлагане на членството ще стане ясно малко преди следващите парламентарни избори (лятото-есента на 2009).

БСП ще се опита да убеди обществото, че то трябва да избере една от двете цели - бърз растеж на доходите или влизане в еврозоната през 2010 г., но не и двете едновременно, защото според социалистите те си противоречат. Твърде възможно е БСП да подложи на дискусия крайни и непопулярни решения, които да отблъснат хората от идеята за бързо приемане на еврото, например ускорено увеличаване на акцизите и огромен бюджетен излишък. Подобна политика обаче едва ли ще срещне привърженици сред икономистите. "Няма голям резон да се опитваме да изопачаваме политиката само и само да спазим критерия", коментира Георги Ганев.

Тезата на БНБ, изразена наскоро в изказване на гуверньора Иван Искров, е обратната на застъпваната от БСП: "Тук често се налага погрешното виждане, че реалната и номиналната конвергенция са два взаимно изключващи се процеса и че те не могат да бъдат постигнати едновременно", каза Искров, което в превод за неикономисти означава, че според него повишаването на доходите не пречи да се постигне инфлационният критерий.

Същото схващане се подкрепя и от много независими икономисти. Според тях фактът, че доходите са едва 34% от средните за ЕС, а цените - 43%, означава, че има място за висок растеж на доходите без бързо качване на цените. За целта трябва да се прави разумна фискална политика и добра политика по конкуренцията (отворени пазари, открит достъп, разбиване на монополите, спазване на правилата...), докато се покрие критерият. "Ако за 12 месеца сме под критерия, което ще се случи поне веднъж в периода 2010-2012 г., ще влезем в еврозоната", прогнозира Георги Ганев. Това съвпада и с прогнозите на Bloomberg, което означава, че най-вероятно замяната на лева с евро ще се случи през 2011 г. А оттам нататък според Мартин Заимов големият риск за България става еврото само по себе си, защото "ако Франция и Германия не се развиват добре, ще се чудим защо сме вът­ре".

Решенията в Европейската централна банка
Формално ключовите решения се взимат от управляващият съвет, включващ членовете на изпълнителния борд (президент, вицепрезидент и 4 членове) и гуверньорите на националните централни банки. Всеки член на съвета има един глас. От датата, на която страните в еврозоната надхвърлят 15, членовете на борда ще имат по един глас, но гуверньорите с право на глас ще останат само 15. Част от тях на ротационен принцип няма да могат да гласуват. Държавите ще бъдат разделени на групи според размера на икономиката. Първите пет по размер на икономиката ще имат четири гласа, а останалите - 11.
На практика решенията се вземат от представителите на Франция и Германия, които имат твърди лобита сред представителите на останалите страни. Белгия, Люксембург и Италия подкрепят Франция, а лобито на Германия включва Австрия, Холандия, Словения и Финландия. Останалите страни не са активни при взимането на решения. Почти никога не се стига до явен сблъсък. Споровете се изглаждат задкулисно и решенията са взети, преди да се стигне до самото гласуване.

Позицията на БНБ
Управителят на БНБ Иван Искров е съгласен, че инфлацията може само частично да се контролира от хората и институциите, провеждащи икономическата политика. Той обаче смята, че трябва "да направим всичко възможно това, което е под наш контрол, да бъде управлявано по най-добрия начин". Искров препоръчва съчетаване на фискална, структурна и регулаторна политика, която насърчава конкуренцията: социалната политика да насърчава икономическа активност, а не да води до пасивно получаване на държавни помощи; данъчна политика, която да стимулира официалното наемане на работна сила, а не скриването на разходите на труд поради съществуването на високи данъци върху труда. "Липсата на конкуренция води до по-високо ниво на цените на стоките и услугите, което се отразява пряко върху темповете на инфлация в страната", казва Искров. Според него единственият фактор, който в средносрочен период ще гарантира увеличение на дохода в обществото при запазване стабилността на цените, е нарастването на производителността.

Критерий за ценова стабилност
Инфлацията трябва да бъде до 1.5% по-висока от тази на 3-те страни в ЕС с най-добра инфлация от гледна точка на ценовата стабилност, което се тълкува като най-ниската неотрицателна инфлация. Този критерий се изчислява всеки месец и обикновено е между 2% и 3%. За да влезе в еврозоната, всяка страна от ЕС трябва да отчете стойност, която за една година не надхвърля критерия. Миналата година Литва не бе допусната заради 2.7% инфлация при критерий 2.6%. В България инфлацията започна да пада. В момента е около 6%, очаква се скоро да падне до 3%, но съвсем не е сигурно, че ще отиде под това ниво.
Чехия предлага елегантен начин за качване на критерия с около един пункт чрез корекция на тълкуването - за база да се използва инфлацията на трите страни от ЕС със стойности, най-близки, но не по-високи от 2% (целевата инфлация на ЕЦБ), но предложението засега се отхвърля.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

И още: Депутатите пак променят Изборния кодекс; Три жертви от терористичния акт в Страсбург; Какво се търси в Google

12 дек 2018, 613 прочитания

Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв. 1 Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв.

"Транс логистика" в партньорство с испанска и румънска компания ще строи жп отсечката Костенец - Септември

12 дек 2018, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Hai sa mergem in Bulgaria*

Нашествието на румънци в България за Великден говори много за развитието на двете съседни държави

Кандидатите за нов мандат в Бюрото за СРС са прикривали закононарушения

Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков гласували да се изпрати невярно уведомление до гражданин, че не е подслушван незаконно

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете