Слави Бинев: Няма да се кандидатирам за кмет, ако Борисов се откаже

Къщата на Слави Бинев се намира в елитния столичен квартал Бояна. Входът е на малката уличка "Секвоя" - стотина метра от вилата, в която прекара последните си дни Тодор Живков. Висока ограда предпазва обитателите от любопитни погледи. За безопасността им се грижат няколко кучета, които започват да лаят още щом човек се приближи до вратата. Мерките за сигурност се допълват от няколко камери и двойка бодигардове.

Домът на семейство Биневи също прилича на тоталитарна вила. Чак по-късно разбирам, че тук е живял Пенчо Кубадински, а Бинев решил да я вземе под наем от неговите наследници. Духът на предишния обитател обаче се е запазил навсякъде. Личи си, че не е пестено от материали. Таваните и ламперията са изработени от пищна дърворезба, а интериорът в кабинета на долния етаж е изпълнен със статуи и произведения на индианското изкуство - вероятно наследство от многобройните сафарита на Пенчо Кубадински в Африка. Най-забележителната част от украсата са гигантски бивни на слон. Някога те сигурно са били в списъка от трофеи на бившия член на Политбюро, но днес са част от мистичния ореол, който обгражда сегашния наемател на вилата Слави Бинев.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Интервюто ми с най-одумвания български "архонт" започва без излишни формалности. В началото Бинев разказва за продажбата на заведенията си, за приятелството си с Волен Сидеров, за познанството си с неговата съпруга Капка Георгиева покрай тренировките по таекуондо... Постепенно стигаме до темата за плановете му в политиката. Бинев отрича да е платил второто си място в листата на "Атака" за предстоящите избори за евродепутати, но заявява, че е готов да "помогне с каквото може".

От кога се познавате с Волен Сидеров?

С Волен се познаваме от много години. Аз, в края на краищата, познавам много хора от политическия елит, от доста години. В това никога не съм виждал нищо лошо и е напълно нормално. Винаги съм бил човек с позиция. Напълно нормално е да имам приятели и поддръжници, както и хора, които по някакъв начин са от другата страна.



Може ли да се каже, че с Волен Сидеров ви свързва приятелство или по-скоро сте съмишленици?

Ами те хората са приятели, защото са и съмишленици. Във всички случаи ние гледаме в една посока. Разбира се, от различни призми, но посоката е една, а това е най-важното.

Вестниците пишат, че сте семейни приятели и често си ходите на гости. Пишеше дори, че сте изкарали заедно Великден. Така ли е?

То пише какво ли не. А истината е, че наистина сме семейни приятели. Няма нищо лошо в това. От национализма може да се очаква тъкмо това - хората да бъдат приятели. Защото такъв е коренът, нали...

Вярно ли е, че с жена му Капка Георгиева сте тренирали заедно таекуондо?

Да, и тя е тренирала, но жените имат по-друго отношение към бойните изкуства. По онова време бях много сексистки настроен, смятах, че това е само мъжки спорт. Дори в някаква степен съм останал на тази позиция към момента.

Вашето влизане в политиката по линия на "Атака" свързано ли е с финансиране на партията?

За момента не е свързано с финансиране на някакви действия на политическата сила, но съм заявил, че при всички случаи, с каквото мога ще помогна. Защото съм длъжен - от мене се очаква да бъда човек, който да подкрепя нещата не само на думи, но и на дела. Опитвам се да го правя по всякакъв начин. До момента не е имало заявена такава нужда към мен. В рамките на възможностите си смятам, че съм длъжен да го направя.

Има усещане, че Атака ви използва за финансиране и за спиране на отлива на симпатизанти към ГЕРБ, а вие използвате Атака за трамплин към политиката. Кой кого използва всъщност?

Не мисля, че става дума за използване. По-точната дума е съвпадение на интереси. Аз няма какво да взема от ГЕРБ, защото ГЕРБ нищо няма. В края на краищата това е електоратът на НДСВ и БСП. Това си е четворна коалиция, няма какво да се лъжем. Единствената алтернатива и единствената опозиция в момента се нарича "Атака". Защото в края на краищата Бойко Борисов беше шест години във властта като главен секретар, бодигард на Тодор Живков, бодигард на царя, кмет в момента, не дава дума да се издума срещу Първанов и изведнъж - хоп, аз съм десен. Ясно прозира, че тука става дума за една резервна гума и за едно излъгване на електората по един много просташки начин. Защото всъщност къде е проблемът? Проблемът е, че действително трябва да има силна опозиция, за да има силно управление. За народа е най-важното да има силно управление, което да има силен коректив, а не удобен, не услужлив, не лакейски. Още повече - лакейски с тоталитарен ръководител. "Само аз ще говоря, а вие ще слушате"... Не е правилно. Политиката не допуска такова поведение, това е кръчмарско поведение.

В едно друго интервю го нарекохте "гангстерско"...

Гангстерско е много луксозно като дума за мен. Повече е кръчмарско. Хората, които държат някаква сила, общо взето са по-събрани и по-културни. Това е квартално геройско поведение.

Интересното е, че в първите си няколко интервюта насочихте стрелите си главно към Бойко Борисов. Това означава ли, че той ще е основният опонент на "Атака" или е ваш личен такъв?

Не, в никакъв случай. Аз го давам само като пример, защото той е много цветен в политиката. Не го давам като някаква личност, която трябва да бъде хиперболизирана. Защото аз пак ви казвам, че той е част от четворната коалиция. И най-лошото, за тяхно добро го казвам - не им трябва едно такова високомерно поведение. Това ще им се върне тъпкано. Историята винаги го е показвала. Трябва да има партниране между управляващи и опозицията. Не може ти да натириш опозицията, да я млатиш от сутрин до вечер и да викаш "Абе, вие що се държите като гамени". Ами как да се държат? Вкарай някой в ъгъла, бий му шамари от сутрин до вечер, и му викай "абе, ти се държиш некултурно". Истината е, че опозицията е партньор, с който ти растеш заедно напред.

Имате ли личен конфликт в миналото с Бойко Борисов? Доколкото вие досега сте имали бизнес основно в София, а той е кмет. Има ли нещо, което да ви дели по линия на бизнес отношения?

При него вместо "не ме гледай какво казвам, гледай ме какво правя" е валидно "гледай ме какво казвам, а не ме гледай какво правя". Това е ужасното в цялата работа. Цялата му енергия отива да се захрани свирката, да се захрани PR-ът. В София вече не може да се мине. На мен денят ми минава в придвижване от една среща до друга. Добре, че пуснаха GSM-и вече. За мен защо тук има огромна подмяна на вота на хората. По една единствена причина - човек или се справя с нещо добре, или не се справя. Не може един човек, който е бил лош като кмет, да бъде добър като политик. Няма как, изключено е. Това е единственото нещо, което ме притеснява. "Ама чакайте сега ще стана еди какъв си и ще видите колко добър ще бъда". Не смятам, че един човек, по което време София се придвижваше на армии... Самият главен секретар се движеше с квадратни джипове и се придвижваше като армия, като четник и непрестанно загиват хора. Всеки ден отваряш вестник и гледаш убити хора. Какъв ред и сигурност, за какво говорим... Напълно нормално е да бъда изнервен. Защото много хора го правят това нещо, но поне не се фукат. Да се гордееш с това, че непрекъснато подменяш всички заявки, които си дал, вече е наистина изнервящо.

Вижда се, че с плам говорите за проблемите на София. Може ли да се очаква, че един ден ще станете кандидат за кмет на столицата?

Едно нещо е сигурно на този свят - всичко може да се очаква. Единственото нещо, което не може да се очаква, е човек да си събуе панталоните през гърба, защото е неудобно. Всъщност може и това някой ден да се случи. Аз съм концентриран човек, който, когато припознае определена кауза, работи с максимума за нея. Ако ще бъда политик или ще трябва да защитавам интересите на България, или да бъда нейния най-добър лобист, с името което имам, с познанствата, които имам в спорта и в Европа като цяло, аз ще бъда всеотдаен в тази тема. Ако се прецени, че аз трябва да заема друга позиция и да играя друга роля, аз ще преценя своите възможности и във всички случаи ще гледам да бъда в максимална полза. Пак казвам - виждате разликата в управлението на МВР преди и сега. Каквото и да си говорим, в момента в София по-спокойно се диша. Няма го това напрежение, това безумие.

Да ви питам по друг начин тогава - виждате ли за себе си шансове да спечелите кметския пост в битка с Бойко Борисов да кажем?

Аз не съм сигурен дали бих участвал в битка с друг.

Тоест единствено, ако той се кандидатира, вие бихте участвали?

Това е нещото, което може така да ме възбуди хубаво. За мен е много важно също да има...

Някакъв вид спортна тръпка, така ли?

Ами да, няма нищо лошо. Напротив.

Таекуондо срещу карате? Ще бъде интересен двубой...

Ами да, ще е готин двубой и си заслужава да бъде гледан. При всички случаи аз съм на линия. Може би единственият начин да бъда разколебан дали да участвам е неговото неучастие. Но аз мисля, че той е длъжен да участва, за да демонстрира, че все пак контролира положението.

Тоест вие го предизвиквате един вид на спортния тепих?

Който както иска така да го разбира.

Ако се включи и Павел Чернев, ще се получи силов трибой, защото той е джудист. Тази тенденция на навлизане на спортисти в политиката не води ли до някакъв вид опошляване?

Има едно нещо в трактатите за водене на битка. Специално при Клаузевиц се нарича "грюн копф" (зелена глава). Там много пъти военачалници са викали някой, който не е в нещата на военното командване и са търсили решение от него. Примерно, известен поет или известен артист. И той дава нестандартна гледна точка. И общо взето тя е най-пряката, защото понякога хората толкова много блокират, заровени в проблема, че не могат да се отдръпнат отстрани и да го погледнат, и да видят, че всъщност той е адски елементарно решим.

По друг начин тогава да ви попитам - това навлизане на мускули в политиката дали не е отговор на желанието на хората за "твърда ръка"? Вие как го тълкувате?

Аз не съм гледал да демонстрирам мускули. В тези години аз съм гледал да демонстрирам техника. Защото в нашия спорт тя е от особено голямо значение. Истината е, че в края на краищата той (Бойко Борисов - бел.ред.) отвори този път и няма какво да се сърди, че има последователи.

До къде стигат амбициите ви в политиката? Това че пишете дисертация на тема "Министър-председателски лидерски стил", означава ли, че кметският пост не е таванът на вашите амбиции и може да се очаква някой ден да се кандидатирате за премиер?

Не, мисля че за момента нямам такива амбиции. Подчертавам - за момента. Действително нещата около мен са изключително нови. Самият аз трябва да се събера, да се преструктурирам като човек. Защото съм свикнал да се отдавам със 100% на всяко едно начинание. И като човек, който трябва да замрази, да прекрати определени свои участия, да ги реорганизира, аз все още не съм се максимално събрал. Но съм дисциплиниран и много бързо действам и мисля, че в много кратко време ще се събера и ще разбера за какво става въпрос. Има една приказка между картаджиите. Те казват така: "когато седнеш на масата, ако до 5 минути не си разбрал кой е глупакът, значи си ти". Така че, във всички случаи, аз като седна на масата, ако не разбера точно къде е проблемът... Мисля даже, че много преди това го посочих...

Тези дни се разбра, че вашият приятел Любен Дилов-син напуска лидерския пост в "Гергьовден". Смятате ли да си партнирате по някакъв начин?

Любен Дилов с каквото и да се занимава, това нещо може само да спечели с него. Защото това е може би последният български енциклопедист. Ние много сме си говорили на тази тема с него. Аз безкрайно много го обичам. Това е един човек, който трябва да бъде пазен с цената на живота. При него именно може би количеството интелект и познания е това, което може би му пречи да бъде воин в кардиналния смисъл на думата, в безкомпромисния, твърд, дори понякога тъповат смисъл на думата. Понякога наистина има неща, които човек не трябва да ги характеризира с "добро" или "лошо", а просто трябва да ги направи. При него интелектът понякога му създава граници, а човек наистина просто трябва понякога да бъде максимално твърд, което граничи с лека тъпота.

Може ли да очакваме коалиция между Гергьовден и Атака за местните избори?

Такива разговори не са водени. А и няма смисъл, защото не трябва да гледаме нещата чак толкова декларативно - ето тези и тези се обединиха, направиха коалиция и т.н. Историята и човечеството се променят ежедневно. Този, който не е в синхрон, историята го изхвърля. Всяко едно нещо е възможно. Пак казвам - само хората, които успеят да издърпат Любен Дилов-син на своя страна, ще спечелят. Много хора го взимат само като брошка, като нещо, с което да се накичат. А всъщност ценното при Любо е да контактуваш с него и да бъдеш негов приятел. Аз мисля, че много повече го ползвам като приятел, отколкото хората, към които той принадлежи - независимо дали това е ОДС или "Гергьовден".

Сега след като влизате в политиката, ще бъдете гледан под лупа. Не се ли притеснявате, че някои недотам приятни факти за вас могат да станат публично достояние?

Винаги съм живял максимално публично. Аз дето се вика съм бил на терен. Бил съм непрестанно обект на погледи. Отгоре на всичко винаги съм бил в битка и то в много по-сериозни битки. Така че, каквото е можело да се извади изпод ноктите за мен, се е вадило, вадило, вадило... Да не говорим, че каквито и да било интерпретации са били правени за мен. Разбира се, че очаквам всякакви неща... Какво да се извади? Че съм бил бонвиван, че съм бил по купони и т.н. Ами пожелавам го на всеки. На това, че не съм склонил глава на никой - пожелавам го на всеки българин. Не съм клекнал пред никой, залагал съм си живота, кръвта, всичко, но никога достойнството. Така че няма от какво да се срамувам. Като погледнах назад в живота си, има неща, с които човек може само да се гордее.

Покрай публичния ви конфликт с Георги Илиев вие на няколко пъти се разграничихте и се обявявахте за "борец срещу мутрите", но за много хора не е ясна разликата. По интернет форумите вас също ви определят с всякакви епитети...

Веднъж вече казах, че човек като се бори с прасе, няма как да не се оцапа. Просто няма как. То не се мори, то се кефи, че те цапа и че те мърля. То умира от радост и си върти опашчицата. И това е може би една от причините, поради която всеки избягва да се боксира с прасето. Но в края на краищата все някой трябваше да го направи. Все някой трябваше да покаже, че има и граждани в тая държава, че няма само "главни секретари". Защото Бойко един път не  го чух да се изкаже като гражданска позиция. Не съм го видял той да има гражданска позиция - преди да бъде главен секретар, да каже колко лоши са "лошите". Номерът на този свят е да излезеш гордо и да заявиш нещо, непритеснявайки се от нищо. На никого няма да му цепя басма, независимо дали се казва Жоро Илиев или Бойко Борисов. И ако ме дразни нещо, в прав текст ще го заявя, независимо от това, че той ще се отръска и обърше в мен... Ще тегля един душ и всичко ще приключи.

Не за първи път вкарвате в един контекст Георги Илиев и Бойко Борисов. Това ли е за вас новият еквивалент на вашия най-голям враг?

За разлика от тях, аз нямам врагове. Аз го възприемам само като сблъсък на позиции. В края на краищата нека да бъдат оборени аргументите ми за това, което казвам. Защото единствените аргументи, които съм получавал към момента, са "абе, ти пък си много хубав".

Каква е съдбата на титлата ви "архонт". Продължавате ли да смятате, че сте такъв, след като Светият синод ви я отне?

С цялото ми уважение и целия респект към Светия синод, с цялата ми верска почит, искам да кажа, че в края на краищата това не е работа на Светия синод. Това е работа между мен, един митрополит и римокатолическата църква. Искам да ви кажа, че това беше един държавен скандал, който не беше провокиран от Светия синод. Там повечето хора ги познавам и знам много добре, че те нямат лошо отношение към това, което се случва. Но има една дирекция по вероизповеданията. Там бяха заложени лични амбиции и лични притеснения, да не кажа нещо друго.