Малко дела, много документи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малко дела, много документи

Малко дела, много документи

Какво свършиха българските евродепутати за четири месеца в Европейския парламент

Ирина НОВАКОВА
1594 прочитания

Откакто е член на Европейския съюз, България има 18 свои представители в Европейския парламент.

Четири месеца е кратък период в петгодишния мандат на институцията, но независимо от това българските евродепутати отчитат доста свършена работа и оценяват високо собствените си инициативи. Предвид скоростта на взимане на решения в ЕС и ограничената власт на европарламента е рано да се говори за ефект от техните действия за българските граждани. Въпреки това, освен да произведат купища хартия (съвсем в стил на парламента), евродепутатите имаха и някои добри идеи. Времето и изборите ще покажат дали те ще доведат до реални резултати.

За всички евродепутати националните интереси са приоритет и българите не са изключение. Един поглед върху инициативите им обаче е достатъчен, за да се направи изводът, че приоритетите на България са много малко - освобождаването на медицинските сестри в Либия, преотварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и получаването на повече пари от европейските фондове. Но докато Европейският парламент има значително участие в разпределянето на европейския бюджет, в областта на външните отношения на ЕС (включително тези с Либия) и ядрената политика той може да изпраща само "политически послания", които страните членки и Европейската комисия често пренебрегват.

Всички представители, с които "Капитал" разговаря, оцениха като свое най-голямо постижение резолюциите и изказванията си в полза на осъдените медицински сестри и казаха, че са лобирали интензивно, за да получат подкрепа по случая. Те многократно призоваваха за незабавното освобождаване на сестрите, настояха ЕС да обвърже политиката си към Либия с този процес, а в края на април дори заявиха, че Европейската комисия трябва да коригира подхода си към делото. В резултат на всичко това комисията даде лаконичен отговор, че прави каквото може.

Подобна е и ситуацията с 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за които евродепутатите водиха самостоятелни и групови битки въпреки мнението, че проектът е обречен. Членовете на Партията на европейските социалисти настояваха за нова договорка за реакторите в рамките на договора за присъединяване, докато тези от Европейската народна партия се концентрираха върху възможностите за получаване на по-големи компенсации за затварянето им. И двете страни получиха подкрепата на чужди евродепутати, внесоха няколко поправки по темата и организираха две конференции, посветени на "енергийния дефицит в региона", едната се проведе в Брюксел, а другата ще е в София през май. Равносметката е още няколко декларации в подкрепа на каузата "Козлодуй".

Евродепутатите, които откриха свои ниши на действие и имаха конкретни идеи и разумни предложения, успяха да постигнат по-реални резултати. Депутатът от СДС Мартин Димитров внесе поправка, в която настоява за премахването на акциза върху алкохолните напитки. Пак след запитване на Димитров Европейската комисия се е ангажирала да направи анализ на движението на работници от България и Румъния, за да покаже, че няма заплаха за масова емиграция от двете страни и да стимулира държавите членки да отворят напълно трудовия си пазар. Антония Първанова от НДСВ пък беше движеща сила по няколко проекта, свързани с правата на пациентите и достъпа на европейците до по-добро медицинско обслужване. По нейна инициатива до края на годината комисарят по здравеопазване Маркос Киприану ще предложи директива за медицинските услуги. Първанова преговаря и с комисаря по разширяването Оли Рен за създаване на център за превенция и контрол на трафика на хора. Решението за създаването му също се очаква тази година, а Първанова настоява той да се изгради в България.

Няколко депутати показаха засилен интерес към европейските фондове. Стефан Софиянски от ССД участва в два доклада, които настояват за по-доб­ри условия за финансиране на проекти в най-слабо развитите региони, сред които попадат и българските. Депутатът от БСП Евгени Кирилов също внесе няколко предложения в тази насока, а колегата му Атанас Папаризов участва в поправки, които настояват за повече правомощия за местните власти при разпределянето на европейските средства. Освен това Софиянски подготвя ръководство за работа с инициативите Jessica, Jeremie и Jaspers, които подпомагат инвестициите в градските зони, малките и средните предприятия и регионите.

Не всички акции обаче доведоха до окуражителен резултат. Европейската комисия отказа да увеличи средствата по структурните фондове въпреки запитване на Филип Димитров от СДС, в което той показа, че други страни с подобен брой на населението и брутен вътрешен продукт получават доста повече пари, отколкото България. Депутатът от ДСБ Константин Димитров също удари на камък с въпроса си за концесията на магистрала "Тракия" - комисията отговори, че би се самосезирала, ако България беше страна членка към момента на сключването на концесията.

Някои български представители подеха и по-дългосрочни инициативи, които са обещаващи, но е трудно да се каже кога и как ще бъдат реализирани. Такива са предложенията на Филиз Хюсменова от ДПС за модернизация на трудовото право и равен достъп до труд за малцинствата, както и координацията на пенсионните системи в страните членки, за която работи Христина Христова от НДСВ.

В четиримесечната си работа в Брюксел и Страсбург българските евродепутати се сблъскаха и с някои предизвикателства. Христина Христова каза, че й е било трудно да свикне с процедурните правила в институцията. Филиз Хюсменова пък твърди, че не е изпитвала трудности с ориентирането, защото принципите на действие в европарламента са близки до тези в българското Народно събрание. Според Мартин Димитров фактът, че в европарламента няма фиксирано мнозинство, означава, че за всяко предложение е необходима много солидна аргументация. Няколко депутати се оплакаха, че българското правителство няма готовност да предостави структури за практическото реализиране на някои тех­ни инициативи. Стефан Софиянски даде пример с агенциите за усвояване на средства, а други представители казаха, че са имали затруднения в координацията си с българските министерства. Атанас Папаризов изтъкна, че най-голямото предизвикателство за един евродепутат е да е добре приет, да бъде забелязан и поздравяван. Според него активността и контак­тите са от голямо значение в този тип работа.

Българските евродепутати рядко споменават общоевропейски теми като конституционния договор, разширяването на ЕС, дебата за членството на Турция, климатичните промени. За разлика от тях опитните им колеги от по-старите страни членки обвързват всяко свое действие именно с по-глобалната европейска тематика. Подобен подход носи повече престиж, а и по-добри позиции в самата институция.

Откакто са пълноправни членове на ЕП, българските евродепутати показват завидна активност в производството на документи. Освен трудните за преброяване поправки, в които са участвали, те са изпратили 12 писмени запитвания до Европейската комисия и са автори или съавтори на пет резолюции, четири от които са за българските медици, осъдени в Либия. За същия период 35-те румънски представители са инициирали четири запитвания и една резолюция и са подкрепили две от българските резолюции за сестрите в Либия.

Няколко депутати използваха присъствието си в Брюксел, за да представят културата на България. Освен широко коментираната изложба на тракийската колекция на Васил Божков, организирана от Антония Първанова, предстои и фотоизложба на манастири от Врачанска област по инициатива на Христина Христова. Българските евродепутати са и редовни участници в официалните коктейли и вечери в парламента, но почти никога не могат да бъдат забелязани сред тълпата на площад "Люксембург" пред парламента в Брюксел, където вечер след работа изморените им колеги се смесват с простолюдието за чаша бира.

Откакто е член на Европейския съюз, България има 18 свои представители в Европейския парламент.

Четири месеца е кратък период в петгодишния мандат на институцията, но независимо от това българските евродепутати отчитат доста свършена работа и оценяват високо собствените си инициативи. Предвид скоростта на взимане на решения в ЕС и ограничената власт на европарламента е рано да се говори за ефект от техните действия за българските граждани. Въпреки това, освен да произведат купища хартия (съвсем в стил на парламента), евродепутатите имаха и някои добри идеи. Времето и изборите ще покажат дали те ще доведат до реални резултати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    k

    абе тва да не ви е състезаие, ние 5 резолюции, румънците 1, ами нямат си завалиите сестри в либия - няма резолюции.

  • 2
    Avatar :-|
    Гаус

    С една дума добре платено биене на кучето.

  • 3
    Avatar :-?
    nabliudatel

    ima oste niakolko nesta, koito sa vajni, a sa propusnati, moje bi za da ne se pohvali niakoi poveche ot ostanalite. bg deputati strartiraha debata protiv uvelichavaneto na akcizite na dizela, predlojeno ot socialista laslo kovac. naskoro otnovo se protivopostaviha, kato se obiaviha protiv predlojenieto mu za uednakviavane na danuk pechalba v celia EC. tezi hora biaha glavno martin dimitrov i Filip dimitrov ot SDS. Mislia, che dvamata demonstriraha dobre kak moje da se kombinirat nacionalnite intersi s partiinata ideia. kritikite kum kovac biaha desni, no te 100% zasiagat bulgaria. az lichno tova si predstaviam eu deputat.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.