Привилегия за големите, преференция за малките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Привилегия за големите, преференция за малките

Привилегия за големите, преференция за малките

1346 прочитания

Когато на 20 май отивате да пуснете гласа си за евродепутат, най-вероятно ще се замислите кое е по-лошо - нещо добро изобщо да го няма или да го има, но така, че да не върши работа.

Хубавата идея за преференциално гласуване в закона за избор на евродепутати - правото на избирателите да посочват предпочитанията си за депутат в листата, за която да дадат своя вот, беше така формулирана, че на практика няма да проработи. Условията, за да се задейства преференцията, са такива, че е по-лесно да организираш автобуси с избиратели, които да изработят още един мандат, отколкото да настъпят сериозни размествания в подредбата на партийните листи.

Според закона отбелязването на преференция не е задължително. Приема се, че този избирател, който не е маркирал предпочитан кандидат, се съгласява с подредбата на листата, така както е спусната от партийните централи. Преференцията е валидна единствено и само ако минимум 15% от избирателите на дадена партия или коалиция са отбелязали един и същ кандидат-депутат. Едва след като е изпълнено това условие, някой от по-долните редове може да се издигне „до последното избираемо място“. Така формулиран, текстът в закона можеше да улес­ни читателите неспециалисти и направо да гласи, че преференцията важи само за малките партии, които са борят за 1-2 мандата. Ако за СДС например са гласували 115 хил. човека (които правят един евродепутатски мандат при активност горе-долу 2 млн. гласоподаватели), то 15% от тях са 17 250 души. При хипотеза, че 17 250 сини симпатизанти отбележат знак-преференция пред името примерно на третия в листата Мартин Димитров, тогава той би могъл да измести водача Петър Стоянов. В същото време водачът на листата може да отпадне само защото гласоподавателите, виждайки, че той е на първо място, може да не си направят труда да го отметнат с кръстче. Тази хипотеза, при която партия има шансове само за един мандат и последното избираемо място на практика е първото, важи за СДС, ДСБ и НДСВ.

В българската преференция колкото повече хора гласуват за кандидатите на една партия и коалиция, толкова по-нищожна е вероятността тя да бъде засегната от преференцията. Да вземем за пример БСП. Ако 550 хил. българи пуснат бюлетината на Платформа европейски социалисти ключовите 15% се равняват на 82 500 души. Вероятността цяло Хасково или цял Пазарджик да мислят по един и същ начин и да сложат знак пред името на 10-ия социалист например е минимална.

Интересно решение на законодателите е също и фактът, че ако ако двама кандидат-депутати са спечелили преференции - единият 15%, а другият 20%, не печели по-голямото число, както би било логично. Победата е за политика с по-преден номер в листата, което практически означава, че е кандидатът с по-добри позиции в партийната йерархия, защото подредбата на листите се прави от централите.

Когато на 20 май отивате да пуснете гласа си за евродепутат, най-вероятно ще се замислите кое е по-лошо - нещо добро изобщо да го няма или да го има, но така, че да не върши работа.

Хубавата идея за преференциално гласуване в закона за избор на евродепутати - правото на избирателите да посочват предпочитанията си за депутат в листата, за която да дадат своя вот, беше така формулирана, че на практика няма да проработи. Условията, за да се задейства преференцията, са такива, че е по-лесно да организираш автобуси с избиратели, които да изработят още един мандат, отколкото да настъпят сериозни размествания в подредбата на партийните листи.

Според закона отбелязването на преференция не е задължително. Приема се, че този избирател, който не е маркирал предпочитан кандидат, се съгласява с подредбата на листата, така както е спусната от партийните централи. Преференцията е валидна единствено и само ако минимум 15% от избирателите на дадена партия или коалиция са отбелязали един и същ кандидат-депутат. Едва след като е изпълнено това условие, някой от по-долните редове може да се издигне „до последното избираемо място“. Така формулиран, текстът в закона можеше да улес­ни читателите неспециалисти и направо да гласи, че преференцията важи само за малките партии, които са борят за 1-2 мандата. Ако за СДС например са гласували 115 хил. човека (които правят един евродепутатски мандат при активност горе-долу 2 млн. гласоподаватели), то 15% от тях са 17 250 души. При хипотеза, че 17 250 сини симпатизанти отбележат знак-преференция пред името примерно на третия в листата Мартин Димитров, тогава той би могъл да измести водача Петър Стоянов. В същото време водачът на листата може да отпадне само защото гласоподавателите, виждайки, че той е на първо място, може да не си направят труда да го отметнат с кръстче. Тази хипотеза, при която партия има шансове само за един мандат и последното избираемо място на практика е първото, важи за СДС, ДСБ и НДСВ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.