Римският император Веспасиан е първият владетел в човешката история, който решил да обложи с данък ползването на обществените тоалетни.

Негодуванието срещу това решение било толкова голямо, че предизвикало подигравките дори на собствения му син Тит. Съвременниците на Веспасиан разказват, че когато първите приходи от новия данък постъпили в хазната, императорът извикал сина си и сложил под носа му шепа монети. Така се родила максимата "Парите не миришат".

От времето на Веспасиан отношението на хората към парите се променило коренно. Светът разбрал, че даже и от най-мръсните дейности може да се извлече чиста печалба. В това се убедиха съвсем наскоро и софийските данъкоплатци, след като собственикът на концесиите за сметосъбиране в града Румен Гайтански-Вълка продаде бизнеса си на инвестиционния фонд "Екуест" за стряскащите 45 млн. евро (плюс опция за още 10 млн. евро). Самият Гайтански нашумя преди това с луксозния си автопарк, в който блести и най-скъпият автомобил в света - "Бугати Вейрон", чиято цена надхвърля един милион евро!

"Циганска работа" или бизнес за 100 милиона

Хората са свикнали да гледат с предубеждение на дейностите по поддръжката на чистотата. Нормално е - да се ровиш в боклуците не е приятно. Да не говорим, че това е и една от най-лошо платените професии. С хигиената в градовете са заети главно представителите на ромското малцинство. Останалите жители никога не са се интересували от тази дейност, защото я смятаха за "циганска работа".

Отношението на данъкоплатците към чистотата започна да се променя в края на 90-те, когато бяха раздадени първите няколко концесии за чистенето на големите градове начело със София. Тогава изгря и звездата на Вълка, чиито фирми "Волф 96" и ДИТЦ станаха първите концесионери, а в ръководството на дружествата се появиха и представители на силовите групировки СИК и ВИС-2. В следващите години такса смет за софиянци започна да нараства, но не за сметка на мръсотията по улиците.

Примерът със софийския боклук привлече апетитите и на други играчи към този бизнес. Появиха се и конкуренти на Гайтански, които успяха да си спечелят дългосрочни договори с големите общини. Те изместиха местните общински фирми - т.нар. БКС-та (съкращение от "Битово комунално стопанство"). Първите договори бяха за концесии по подобие на софийските - практика, която беше прекратена в средата на 1999 г. Тогава законът беше променен и беше забранено чистотата да се отдава повече на концесия, което принуди общините да обявяват конкурси по Закона за обществените поръчки. Сключените преди това договори обаче не бяха развалени, тъй като се смятаха за заварени случаи.

Проверка на "Капитал" от последната седмица установи, че градовете, в които чистенето все още се извършва от общински фирми, се броят на пръстите на едната ръка. В повечето бизнесът е поет от частни фирми. Вече са налице и няколко холдинга, които могат да претендират за монопол в национален мащаб. Процесът на разпределение на територии не минава без конфликти, което е лесно обяснимо, като се има предвид, че става въпрос за дейност, която осигурява лесни печалби. При това за дълъг период от време (някои договори са чак до 2021). Според груби оценки годишните разходи за сметопочистване в България надхвърлят 100 млн. лева, като близо половината от тази сума се пада на София.

Кой сега е номер 1

Ако "Екуест" е пълен монополист в чистотата на София, то в страната бизнесът е поделен главно между две фирми, показа проверката на вестника. Безспорният лидер в тази дейност е фирмата "Титан-АС". Фирмата е създадена през 1997 г. Две години по-късно тя насочва интересите си към бизнеса с отпадъци. През първата година печели концесии във Велико Търново и варненските квартали "Одесос" и "Аспарухово". Оттогава продължава агресивно да завладява нови общини, завземайки все по-голям пазарен дял. Според интернет страницата на "Титан-АС" холдингът отговаря за сметта на 19 общини с общо население 1 142 360 души. Тези данни обаче не отчитат последния голям удар на холдинга - спечелената обществена поръчка за чистенето на Бургас, където дъщерното му дружество "Консорциум Титан Бургас" успя да се пребори за 15-годишен договор в конкуренция с други две фирми. Само по този договор фирмата ще получи 76.8 млн. лева.

Собствениците на фирмата не са влизали под прожекторите на медиите и за тях се знае твърде малко. Самата фирма е собственост на "Титан интернешънъл холдинг" АД, в който дялове държат четири физически лица - Иво Иванов, Димитър Борисов и техните съпруги Румяна и Михаела. В някои от дъщерните фирми на холдинга участват като съдружници и местни лица. Така например в "Титан-Север", която оперира в Северозападна България, сред съдружниците е вписана и 83-годишна баба. "Във Видин имаме съдружник, просто майка му е носител на акциите", обясни Иво Иванов.

Самият той има интересна биография. Бил сред основните акционери във фалиралата ТСБанк и "Прайм инвестмънт тръст", която според публикации в пресата е била един от големите вносители на захар в началото на 90-те години. След фалита на ТСБанк неговата фирма "Ровотел" ООД попадна в списъка на кредитните милионери заради отпусната необезпечена кредитна линия в размер над максимално допустимия по закон. Иванов твърди, че е издължил напълно кредита след публикуването на списъка.

Любопитното е, че доскоро офисът на "Титан-АС" се намираше в сградата на столичния бул. "Витоша" 21, която беше собственост на убития преди две години Константин Дишлиев. На същия адрес са регистрирани и повечето фирми на Евелин Банев-Брендо, който наскоро беше арестуван по подозрение за пране на пари от наркотици. След убийството на Дишлиев фирмата се премести в друга сграда на бул. "Екзарх Йосиф" 66, която също е собственост на съпругата на Дишлиев - Десислава. По думите на Иво Иванов това е чисто съвпадение, а фирмата му няма нищо общо с бизнеса на Дишлиев и Брендо. "Ние просто сме наематели. Нито поз­наваме Брендо, нито останалите. Имаме си наш офис, който още се изгражда, затова сме под наем", заяви Иванов. Проверката на вестника показва, че собствениците на "Титан-АС" развиват и успешна строителна дейност по морето. Холдингът планира строителството на голям жилищен комплекс край Бяла. Дъщерната му фирма "Титан-Чистота" получи 20-годишна концесия върху плажа в Бяла. Същата фирма държи и концесията върху плажа в Кранево.

Конкуренцията

Конкурент на "Титан-АС" в национален мащаб е фирмата "Шеле България". Зад това име се крие бившата фирма "РЕБ - РВЕ Ентзоргунг - България" ЕООД, която нашумя в средата на 90-те и беше собственост на германския концерн РВЕ (RWE). Години по-късно немците решиха да се оттеглят от бизнеса с отпадъците в България, а дяловете им бяха прехвърлени на друга германска фирма - "ЦСЕ Шеле" (CSI Sheele GmbH), собственост на бизнесмена Герхард Шеле.

През миналата година обаче собствеността отново беше сменена и германецът остана само управител. В момента фирмата е 100% собственост на русенското дружество РСБ ООД. Съдружници в него са българите Антон Антонов и Андрей Андреев, които заедно притежават 49% от акциите на фирмата. Останалите 51% са собственост на офшорната "РСБ партисипейшън лимитид", която по думите на Антон Антонов също е собственост на българи.

Фирмата успя да спечели договори за чистотата на варненския квартал "Младост", както и в градове като Добрич, Разград, Ловеч, Плевен и Ямбол. "Шеле България" имаше концесионен договор с община Русе, но той беше прекратен по взаимно съгласие, след като новият кмет показа недоволство от качеството на извършваните услуги.

Проверката на "Капитал" показа, че въпреки доминиращата позиция на тези три фирми в страната се срещат и отделни регионални играчи - компании, които имат договори за чистене на няколко общини. Така например районът около Пловдив се контролира от смолянската фирма "Еко Глобал" ООД, която има 15-годишен договор за почистването на града под тепетата и с няколко съседни общини. В последно време обаче фирмата имаше доста проблеми с местните власти, след като договорът й за район "Южен" беше прекратен. Оказа се, че "Еко Глобал" не е плащала дълго време на наетата за подизпълнител общинска фирма "Чистота" ЕООД. Сметките на "Еко Глобал" бяха блокирани с решение на съда по иск на община Пловдив за неустойки. Към искането за несъстоятелност на дружеството се присъединиха и други кредитори.

Междувременно от фирмата контраатакуваха с обвинения към кмета Иван Чомаков за нарушения при финансирането на строежа на екозавода край Шишманци. Представител на собствениците на "Еко Глобал" заяви пред медиите, че плащанията са незаконни, защото е бил подменен съставът на консорциума, който изгражда завода. Победители в конкурса за обществената поръчка са били фирмите "Еко Глобал" и БКС - Смолян, а след подмяната в консорциум "Екологичен завод" са влезли фирмите "Еко тайм" и "Скок С".

В местните медии обаче се появиха информации, че причината за всички скандали около "Еко Глобал" е настъпилият разрив между нейните собственици. От едната страна на конфликта е Петър Станчев, бивш активист на КТ "Подкрепа" и настоящ бизнесмен, а от другата - Атанас Търев - бивш състезател по овчарски скок, който сега също се занимава с бизнес. Формално имената на двамата не фигурират във фирмените регистри като собственици на фирмата. С конфликта между тях се зае дори районната прокуратура в града, която разпореди проверка на икономическа полиция по сигнал за извършени документни престъпления.

В Софийска област доб­ри позиции има фирмата "Любекс" ЕООД, която държи чистотата в Пирдоп, Златица, Божурище, Годеч и Сливница. Собственикът й Георги Гогов е бивш управител на общинската фирма "БКС - Люлин", която отговаряше за сметоизвозването на едноименния столичен район преди идването на Румен Гайтански.

Многото пари = много скандали

Процесът на разпределяне на територии в бизнеса с боклуците не мина без конфликти. В доста градове от страната се повтори софийският модел - фирмите печелят търгове със занижени оферти, след което си издействат "актуализиране" на сумите чрез анекси, които променят драстично условията по договорите. Отказът (или невъзможността) на общините да плащат по завишените цени обикновено рефлектира в занижаване на качеството на предоставяната услуга. Това констатираха и извършените преди година проверки на Сметната палата на изпълнението на концесионните договори в няколко големи града.

Според управителите на самите фирми обаче проб­лемът е в празните общинските хазни. "Най-големият проблем е недостигът на средства в общините. И понеже се политизира с таксата смет, особено преди избори се избягва да се променя промилът. Другата причина е неразбирането на проблема и правенето на икономии. Чак след това идва липсата на организация в самата фирма изпълнител", коментира управителят на "Любекс" ЕООД Георги Гогов. По думите му печалба от този бизнес обикновено е 15-20% на година. Колегата му Иво Иванов смята, че нормалната норма на възвращаемост в този бизнес е дори още по-ниска - около 8-10% на година. "Това, което го прави привлекателен, е дългият срок на договорите. Тъй като това осигурява дългосрочни приходи", коментира единият от собствениците на "Титан-АС".

Историята със софийските концесии обаче показа и нещо друго - бизнесът с боклуците става свръхпечеливш, когато няма конкуренция. Ако фирмите на Гайтански нямаха монопол върху парите на София за чистота в продължение на близо 10 години, той едва ли щеше да натрупа сегашното си състояние, а градът вероятно щеше да бъде далеч по-чист.

София показа на другите градове как купчините с боклуци могат да се превръщат в луксозни лимузини

Фотограф: АСЕН ТОНЕВ