Ако ромите имаха добро образование...

Ако ромите имаха добро образование...

Ползите от образованието за държавния бюджет

Георги АНГЕЛОВ
6204 прочитания

Доброто образование помага на отделния човек да се реализира по-добре в обществото и икономиката. Образованието обаче не е безплатно и най-често държавният бюджет поема разходите за него. Държавата от своя страна също има полза от образованието на гражданите - колкото по-високо е равнището му, толкова по-добра и високоплатена работа си намират заетите, което увеличава приходите в бюджета от различни видове данъци.

Печели ли обаче държавата от своите инвестиции в образованието и дали те се изплащат? И тъй като ромите са с най-ниско ниво на образование, колко би спечелил държавният бюджет в дългосрочен план, ако днес инвестира в повишаване на тяхното образование до средните за страната нива? Тези теми разглежда ново изследване на двама унгарски икономисти - Габор Кертеси и Габор Кежди - от Института по икономика на унгарската академия на науките.

Бизнес подход

Авторите на изследването възприемат напълно бизнес поглед към инвестицията в образованието на ромите в Унгария. Те оценяват възвращаемостта от образованието по същия начин, както се изчислява пазарен инвестиционен проект - като вземат предвид цената на финансирането, срока на инвестицията, очакваните приходи и необходимите разходи. Правят и анализ на чувствителността, за да отчетат несигурността и възможните рискове.

Предимството на този подход е вкарване на инвестиционна, проектна гледна точка към интеграцията на ромите, която дава възможност да се прецени къде и колко е необходимо да се инвестира от гледна точка на ползите за бюджета. Тъй като ресурсите са ограничени, рационалното им насочване към проектите с най-висока възвращаемост е задължително за постигане на максимален положителен ефект.

Разбира се, подходът има и ограничения - например това, че той разглежда единствено приходи и разходи за държавния бюджет. Разширяването на обхвата на изследването до ефекта върху цялото общество и икономика би увеличило допълнително размера на очакваните ползи, доколкото образованието има и "разливащи се" ефекти. Въпреки всичко изборът на авторите да изследват единствено бюджетния ефект е оправдан, доколкото това дава най-големи възможности за оценяване на парични потоци и за прилагане на бизнес подход към образованието.

Ползи, разходи и цена на финансирането

Почти всички роми в Унгария вече завършват основно образование, но твърде малко завършват средно и още по-малко завършват висше. В същото време унгарците от неромски произход освен основно завършват много често и средно образование, а 50% от тях достигат и до колеж. По тези причини авторите избират да оценяват ползите и разходите при ситуация, в която голяма част от ромите завършват и средно образование, а някои от тях - и колеж.

Повече роми, които завършват средни училища, означава повече на брой ученици в тези училища и свързаните с този брой разходи за обучение. Тъй като определен процент от зрелостниците продължават обучението си като студенти, авторите оценяват и увеличението на разходите по това перо.

Ползите за държавния бюд­жет от повишаването на образованието на ромите идват по няколко различни пера. По-високото образование води до по-голяма вероятност за заетост и до по-висока заплата, което от своя страна увеличава приходите в бюджета от данък върху доходите и осигуровки. По-високият доход е свързан и с повишено потребление, което означава повече приходи за бюджета от косвени данъци - като ДДС и акцизи.

Държавният бюджет също така спестява средства за помощи за безработица, социални помощи и разходи за издръжка на затворници, тъй като хората с по-високо образование много по-рядко са безработни и социално слаби и по-рядко влизат в затвора. Не на последно място, високообразованите граждани не се включват в държавни програми за заетост, за разлика от ниско образованите, за които най-често са предназначени подобни мерки.

За да се сравняват ползите и разходите, когато те се проявяват в различни времеви периоди, трябва да се знае и дисконтовият фактор, т.е. цената на финансирането. Авторите са изчислили тази цена на база на лихвите по дългосрочните ценни книжа на унгарското правителство, които показват колко би струвало на правителството да си набави допълнителни суми, които да инвестира в една или друга сфера.

Резултатите

Имайки предвид всички ползи и разходи, вероятностите за тяхното проявление и цената на финансирането, авторите правят оценка на настоящата стойност на нетната полза от инвестицията в образованието на един представителен унгарец от ромски произход. Основната им оценка е за нетна настояща стойност от инвестицията в размер на 70 хиляди евро. С други думи, не само че инвестицията в образованието на един млад ром ще се върне обратно в бюджета, но и бюд­жетът ще е на печалба от 70 хиляди евро, по цени от текущата година. Всеки може да изчисли, че при такава ситуация инвестицията в образованието на 100 хиляди роми ще доведе до нетна печалба за държавния бюджет в размер на 7 милиарда евро - сума, която не е малка дори за унгарския бюджет.

Има ли релевантност за България

В България ползата от повишаване нивото на образованието е дори по-висока, тъй като ромите тук имат по-ниско образователно равнище, отколкото в Унгария, а икономиката се развива по-бързо. В този смисъл повече усилия на държавата, насочени към образованието на ромите, биха се отплатили многократно.

Изследването подчертава и нещо друго - по-високото образование е свързано с по-високи доходи, по-сигурна работа и по-добра реализация. Това е вярно и за България и ефектът все повече се засилва. Затова, не само ромите, но и всеки друг може да се насочи към постоянно повишаване на образованието. Дългосрочно образованието е сигурен начин за успех.

Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"

Gbor Kertesi, Gbor Kzdi, Expected long-term budgetary benefits to Roma education in Hungary, Roma Education Fund, WP1, 2006

Доброто образование помага на отделния човек да се реализира по-добре в обществото и икономиката. Образованието обаче не е безплатно и най-често държавният бюджет поема разходите за него. Държавата от своя страна също има полза от образованието на гражданите - колкото по-високо е равнището му, толкова по-добра и високоплатена работа си намират заетите, което увеличава приходите в бюджета от различни видове данъци.

Печели ли обаче държавата от своите инвестиции в образованието и дали те се изплащат? И тъй като ромите са с най-ниско ниво на образование, колко би спечелил държавният бюджет в дългосрочен план, ако днес инвестира в повишаване на тяхното образование до средните за страната нива? Тези теми разглежда ново изследване на двама унгарски икономисти - Габор Кертеси и Габор Кежди - от Института по икономика на унгарската академия на науките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


37 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    аха

    Остава да накарате циганите да разберат смисъла на тази статия, но тъй като за да я разберат им трябва поне средно образование... а според статистиката само 7% имат такова, при това не е ясно доколко то е "реално средно" или "начално-основно с елементи на средно"...

  • 2
    Avatar :-|
    Longanlon

    Каквото и да си говорим или правим сега, след сто години значение ще има само и единствено кой днес е правил повече деца.

  • 3
    Avatar :-|
    Ф

    Гадното е, че докато повечето разсъждават като Лонгалон, значение наистина ще има само и единствено това.

  • 4
    Avatar :-|
    Образован

    Циганите създават деца, но не създават пълноценни граждани. Причината е , че родителите ГИ МЪРЗИ да се занимават с децата си.
    Ключът към решаването на проблема е малките циганчета от гетата да бъдат отделени от вредното влияние на родителите си. Да, расистко е , но друго решение няма.

  • 5
    Avatar :-|
    Хм,

    За съжаление "Капитал" продължава да проявява двоен стандарт спрямо различните етноси в България - как вестникът е десен, когато става въпрос за увеличение на пенсии или заплати за определен бранш, а изведнъж става много ляв и щедър откъм бюджетни разходи, когато трябва да се направят за цигани!? (както виждате "расистът" не съм аз, а само констатирам наличието на такива тенденции в становищата )
    Щеше ми се да направя една анкета с въпрос "На какво Ви напомня тази статия?" с възможни отговори (да ме извинява автора - нищо лично все пак):
    1. на реферат на първокурсник във филиал на Н-ския Свободен университет
    2. на бизнес-план на търговец от квартален магазин за кредит пред банка

    Понеже авторът сигурно чете отзивите, нека да бъде така добър да изчисли КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ПОЛЗИТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА, АКО СЪЩИТЕ СРЕДСТВА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ВСИЧКИ ЕТНОСИ, А НЕ САМО НА РОМСКИЯ?

    Със скромните си икономически познания, включитено формирани и от в-к "Капитал", знам, че е нерационално да се наливат пари в губещи предприятия за сметка на негубещи.

    Тъй като нищо, влючително и парите, не идват ей така от вятъра, очаквам г-н Ангелов да изчисли какъв ще бъде ефектът от ощетяването на талантливите деца от български, турски, арменски и т.н. произход (за разлика то него се опитвам да не ги деля, но той наложи това сравнение) от средства за образование?

  • 6
    Avatar :-|
    Хм, - част 2

    В интерес на обективността, авторът е посочил че: "Затова, не само ромите, но и всеки друг може да се насочи към постоянно повишаване на образованието. Дългосрочно образованието е сигурен начин за успех." и затова съм определил горното си становище като "неутрално", но този абзац ми се струва вмъкнат, колкото да се избегнат евентуални обвинения в пристрастност.
    Остава внушението обаче, че образованието на "всеки друг" си е негова грижа, а парите трябва да се насочат само в една посока.
    И още веднъж, да ме извинява авторът, ако съм предозирал сарказма - сблъсъкът тук е на становища, а не на лично отношение.

  • 7
    Avatar :-|
    Притворено общество

    Много си прав №5. Ангелов по правило лансира десни идеи.
    Но НИКОЙ НЕ СИ РИТА ПО СПОНСОРИТЕ.
    Ангелов не може тук да не избие в левичарство и закрила на малцинствата, защото работи за "Отворено общество". Ще му спрат парите...
    Бедни ми Ангелов, намали малко броя на статиите , че нуминуемо ще почнеш да се излагаш !

  • 8
    Avatar :-|
    Аз

    Кажете, Ангелов!
    Ще продължи ли да е вярно Вашето изречение от статията по-горе:
    "По-високото образование води до ... по-висока заплата, което от своя страна увеличава приходите в бюджета от данък върху доходите и осигуровки. По-високият доход е свързан и с повишено потребление, което означава повече приходи за бюджета от косвени данъци - като ДДС и акцизи.",
    ако посмея да го отнеса към една примерно учителска заплата от примерно 1500 лева? Или вече няма да е вярно? А аз ще съм враг на стабилността. Макро- и микроикономическата.

  • 9
    Avatar :-?
    Daskal

    Да добавя и аз нещо към казаното от N:8...

    А, ако учителят има не само по-високо образование (докторант, примерно) и, ако има няколко магистратури (свързани с работата му)... каква заплата трябва да има, ако изходим от това, че в Люксембург минималната работна заплата е 1500 ЕВРО ?!

  • 10
    Avatar :-|
    Лапнишаран

    Икономически най-изгодното решение за България решение на циганския проблем и на проблемите на циганите е да се прилага закона спрямо тях безкомпромисно, да им се спрат помощите от всякакъв вид, за да не се стимулира раждаемостта им, да се спре строителството на жилища за да няма какво да събарят, всички спестени средства да се насочат за стимулиране на мобилността на циганите в рамките на ЕС. Печалбата от 35 милиарда евро в резултат на тези действия ще бъде поделена между страните интегриращи ромите най-добре.
    Отворено общество да обяви специални стипендии за специализация и обмен на опит на нашите роми по джебчийство, кражби, грабеж на инфраструктурни проекти, събиране на отпадъци и освояване на социални помощи в най-развитите европейски държави. Те и без това щъкат по Европата хората та само малко помощ им трябва да станат по-мобилни. Предлагам Отворено общество и подобните организации да покриват и транспортните разходи на циганите за придвижване в Европа. Да учредят и помощи за изграждане на бараки в близост до най-големите европейски столици-един вид къмпинги стимулиращи традиционния моблен начин на живот на ромските общности. А ромите там сами ще се оправят както са го правили в продължение на векове. И моля ви не се опитвайте да учите една уважавана и многомилионна етническа общност как да живее. И не им затривайте обичаите и традициите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход