Аз имам син, имам син, имам син!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аз имам син, имам син, имам син!

Аз имам син, имам син, имам син!

Между стерилитета и осиновяването

6751 прочитания

Имам дете. Вече съм майка. След 6-годишна борба със стерилитета. Имам здрав, прекрасен двузъб син на 11 месеца и 3 седмици. Всяка сутрин, когато отварям очите си, благодаря на бога, че го има - семейството ми вече е пълно, животът ми - осмислен.

От години словосъчетанието демографска криза е едно от най-често повтаряните от страна на учени и политици. Преди година президентът Първанов дори заяви, че демографската криза вече е проблем на националната сигурност. Странно, но нито веднъж във фокуса на обществения дебат не попаднаха 270-те хиляди семейства (според данни на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве), които с радост биха допринесли за разрешаването на демографския срив, но по здравословни, а в повечето случаи преодолими причини, не могат да имат деца.

Спомням си, че тогава слушах заключенията на социолозите, че притиснати от немотия, българите бягат зад граница и раждат деца там. Спомням си, че тогава всеки път виках пред телевизора: "Аз съм тук! Ехоо. Тук съм и искам да родя и да отгледам дете тук!" Може би така са подвиквали пред телевизорите още 270 хиляди стерилни двойки, които всеки месец плащат невероятни суми за изследвания, процедури и медикаменти с надеждата да родят детето си. За тях няма държавна политика, за тях няма планове, стратегии и концепции.

Половин милион българи, които искат, но не могат да имат деца

са очевидно толкова незначителни за обществото, че не са проблем на държавата. Те са извън всякакви статистики, извън общественото внимание, извън демографския проблем.

В продължение на 6 години със съпруга ми плащахме сами изследванията, процедурите, медикаментите по репродуктивния си проблем. И двамата плащаме редовно данъците и осигуровките си. Срещу това за 6 години получихме едно-единствено частично поемане на разходите по медикаментите ни за един ин витро опит. За репродуктивните проблеми няма клинични пътеки, няма безплатни изследвания, няма помощ. Всяко изследване на кръв, всяка спермограма, меренето на всеки хормон, всеки преглед плащаш от джоба си. Така е всеки месец. Междувременно, пак така редовно плащаш и осигуровките си - здравни, социални, каквито кажат.

В края на шестата година от борбата ни със стерилитета подадохме документи за осиновяване. След като по определени причини съдбата не е отредила да създадем собствено дете, окей! Човек трябва да мисли позитивно и да гради върху това, което му се дава. И пак така позитивно - ние двамата подадох­ме документи за осиновяване. И седем месеца след като бяхме вписани в регистрите на кандидат-осиновителите, прегърнахме нашия прекрасен син.

Имаме дете - колко мило, вече сме като другите. Вече не се изследваме, не чакаме всеки месец, не отговаряме на въпроса "какво още чакате, кога ще раждате". Пак казвам, ние вече сме като другите... Да, ама не съвсем. За законодателството ние си оставаме осиновители, не родители. Държавата не пропуска да ни го набие в канчетата.

Осиновителите нямат правата, които имат т.нар. биологични родители

Осиновителите на деца под 9-месечна възраст не могат да ползват широко рекламираните 315 дни платен отпуск. На тях се полагат 270 дни - толкоз! За останалите 45 дни се презюмира, че ги е ползвала биологичната майка на детето. Няма значение дали е така, просто държавата предполага в своя полза. Фактът, че дете, отглеждано в институция, има нужда от двойна доза родителско внимание, поне в началото, също няма значение.

Ако пък осиновите дете над двегодишна възраст, тогава нямате право и на един ден платена отпуска. За да се осинови по-голямо детенце, се иска много кураж и сила и най-вече време. Адаптацията към семейната среда на едно по-голямо дете е по-трудна и по-дълга. Но това е положението.

След 6-годишна скъпоплатена - лично от мен, съпруга ми и родителите ни - борба със стерилитета се оказва, че отново съм извън кръга на интереса на борещата се с демографската криза държава. "Пълното платено майчинство не е за теб, мила - ми казва Кодексът за социално осигуряване - то е за другите, заслужилите и родили жени." ­Опитах, да тълкувам същия кодекс в моя полза, но не стана. След дълги телефонни спорове и дебати със служители на НОИ накрая една от служителките ми каза: "Е какво толкова пък си ги искате тия 45 дни, хайде сега, нали имате живо и здраво дете." Ами така е! Така е - благодарна съм, че съм здрава и работя и мога да си плащам данъците и осигуровките. Благодарна съм, че изобщо съм жива. Благодарна съм за всичко хубаво, което ми се случва, а пък правата ми... ами правата ми... е, хайде сега, а пък негърчетата в Сомалия гладуват.

Но дали на някого от активните борци с демографската криза му е хрумвало, че простото увеличаване на количеството родени бебета е едната страна на въпроса. Ако целта е просто да се нароим - окей! А възпитанието, отглеждането на вече родените деца, особено на тези, изоставени в институциите. А подпомагането и стимулирането на осиновяванията? Как точно ще бъде мотивирана една двойка или самотен родител да осинови по-голямо детенце (а преобладаващата част от изоставените деца са над 2-годишна възраст), след като знае, че няма да получи и един ден платена отпуска, най-малкото за да опознае детето си.

Всъщност наистина какво ми пука, майната й на демографската криза и на платеното майчинство, и на държавата също. В края на краищата...

Аз имам син, имам син, имам син!

Тук съм и искам да родя и да отгледам дете тук!
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Имам дете. Вече съм майка. След 6-годишна борба със стерилитета. Имам здрав, прекрасен двузъб син на 11 месеца и 3 седмици. Всяка сутрин, когато отварям очите си, благодаря на бога, че го има - семейството ми вече е пълно, животът ми - осмислен.

От години словосъчетанието демографска криза е едно от най-често повтаряните от страна на учени и политици. Преди година президентът Първанов дори заяви, че демографската криза вече е проблем на националната сигурност. Странно, но нито веднъж във фокуса на обществения дебат не попаднаха 270-те хиляди семейства (според данни на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве), които с радост биха допринесли за разрешаването на демографския срив, но по здравословни, а в повечето случаи преодолими причини, не могат да имат деца.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    StarWars

    "...270-те хиляди семейства..."

    WTF????!!!!!!

  • 2
    Avatar :-|
    edna

    Bravo milo momiche! I za tova, koeto si napraviala s jivota si, i za kuraja da go razkajesh, i za velikolepnia nachin, po koito si go napravila! Dobre, che ima takiva kato teb!

  • 3
    Avatar :-|
    Senator

    браво Фани, добре е да се казват тези неща, нищо че в нашата държава политиката стига до открадването на това-онова и добри резултати на изборите.

    Да добавя още няколко "екстри" в резултат на осиновяването. Отиваш в детската градина и се оказва, че е трябвало да си запишеш детето още преди раждането. След като не си го направил, значи няма какво да се надяваш да си запишеш детето. Държавата дава едни мизерни 200 лв. за раждане на дете - отиваш да питаш и те правят на маймуна.

    Все пак поне човек се чувства спокоен, че държавата няма да "грижи" повече за детето му.

  • 4
    bgrabotnik avatar :-|
    BG работник

    хубава държавичка си имаме инак.....и управниците са хубави хора.....да се чудиш от кого да започнеш......я

  • 5
    Avatar :-|
    Бъдещ осиновител

    Според мен е жалко, че толкова хора имат предразсъдъци към осиновяването. Като чуя как някоя жена десет години се е подлагала на хиляди процедури, кои медицински, кои откровено щурави (клечане върху кофа с горещо зеле) вместо просто да инвестира времето и средствата в някой прекрасен мъник от домовете, който седи и я чака... става ми тъжно.

  • 6
    Avatar :-P
    Бъдещ осиновител 1

    Радвам се на куража на тази майка! Иска ми се обществото да приеме осиновяването като нещо нормално, а не като повод за срам и криене от махленски клюкарки, за да не наранят теб или детето ти... Дайте ни възможност да викнем на целия свят: "Аз имам син, имам син, имам син!" като междувременно държим гордо изправени главите си!!!

  • 7
    Avatar :-|
    jam

    StarWars,
    учудва ли те голямата бройка на бездетните семейства? вероятно да, но тя е напълно реална. не е изсмукана от пръстите, а е съобщена в доклад на ООН вследствие на проучване на репродуктивното състояние на нацията ни още през 2003-та година. оттогава бройката може и да е нарастнала.

  • 8
    Avatar :-|
    To4ica

    Фани, възхищавам се на куража и позитивизма ти! Поклон пред теб и хората от Зачатие. И благодаря, че продължавате с нас борбата за дечица, ВЪПРЕКИ държавата!

  • Anguel Terziyski USA

    Poklon pred tezi izmycheni hora, a na dyrzavata deto ia niama i nai-veche na zagrizenite dyrzavnici - mainata vi kopeleta.

    bat Angel.

  • 10
    Avatar :-|
    Senator

    Е чак пък измъчени хора - много е прекалено. Напротив даже - осиновителите сме едни от най-щастливите хора. Като не си имал нещо, а после го гледаш да тича из вкъщ - безценно както се казва в една реклама. И нещо друго - така или иначе осиновяващи имат по-високи доходи от средното - по обясними причини.

    На мен лично държавата не ми трябва да ми помага. Единственото, което искам е да има равнопоставено третиране по отношение на отпуските. Ако осиновиш дете на 2 години, родителите нямат право на отпуск. Демек взимаш го от дома и на другия ден на работа. А то има нужда да се социализира, да му се обърне много внимание. Та това е едно от нещата, където държавата трябва да се намеси - иначе за помощите и ми е все тая. Да си ги обсъждат по партийните конгреси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK