Колко сте готов да платите, за да видите някого от тях начело на САЩ?

Няма да повторя това, което направих през 2004 г. Това беше специален случай, защото отстраняването на Буш от Белия дом тогава щеше да е най-големият възможен принос за човечеството. През 2008 г. дали ще бъде Барак Обама или Хилари Клинтън няма да има такова голямо значение.

Как мислите, че ще приключи войната срещу тероризма?

Тя ще загине, защото не може да бъде спечелена. Не можеш да победиш невидим противник. Самата идея е грешна и подвеждаща. Много се радвам, че и Барак Обама, и Джон Едуардс осъдиха войната срещу тероризма, и в това е разликата между тях двамата и Хилари Клинтън. Тя каза, че сме по-слабо заплашени от терориз­ма в резултат на войната срещу него, а те заявиха обратното - че сме много по-заплашени, защото войната причинява невинни жертви, а жертвите подхранват гнева и негодуванието, които пораждат тероризма. Така че сега има повече потенциални терористи, отколкото в началото на войната срещу тероризма.

В своята книга "Ерата на погрешимостта" говорите за приликите между администрацията на Буш и нацисткия и комунистическия режим. Бихте ли казали кое е общото между тях?

Това беше разтълкувано погрешно, защото аз всъщност казах, че виждам прилики в методите на пропаганда, използвани от администрацията на Буш и от Гьобелс. Приликите се откроиха ясно, когато президентът Буш каза, че тези, които не го подкрепят, подкрепят терористите. Това е типът риторика, използвана от Гьобелс. Не може да има сравнение между нацисткия режим и този на Буш, защото нацисткият режим е тоталитарен режим с Гестапо и останалите проявления на репресивния апарат. Когато Буш наруши гражданските права и застраши отвореното общество, Америка все пак си остана отворено общество. Така че позицията ми беше изопачена от същата пропагандна машина, която сравних с Гьобелс, чрез същите методи на изопачаване.

Каква точно е ролята на популизма в демокрацията?

Този дебат за популизма е едно дълбоко вкоренено недоразумение, за което аз самият също съм виновен. Следвайки традициите на Просвещението, аз, моят ментор Карл Попър и мнозина други вярвахме, че целта на рационалната дискусия е да ни приближи до разбирането на реалността. Това е вярно в науката, но не и в политиката. Основната цел на демократичния дебат е да бъдеш избран и да останеш на власт. И вместо разбиране на реалността всъщност се получава манипулиране на реалността. Това е характеристиката на популизма. За нещастие реалността рано или късно излиза наяве, така че вие можете да я изопачавате и манипулирате, но резултатът от вашите политики ще бъде различен от този, който очаквате. И популисти като президента Буш го доказаха с войната срещу тероризма - резултатът беше обратното на това, което той целеше. Така че популизмът е вграден в демокрацията. За да запазите отвореното общество, трябва да препотвърдите своята отговорност към разбирането на реалността, а не към манипулирането й. Ако това е общоприето от обществото, това е най-добрата защита срещу изкривяването на реалността, причинено от популизма.

Вие виждате Европа като глобален модел за свободно общество. Но Европа от много години е считана за глобален играч, а тя все още изглежда с ограничено влияние. Как би могла да бъде по-активна, какво трябва да се промени?

Мисля, че е време Европа да стане по-активна, защото тя се научи да бъде пасивна и да приема ръководството на Америка. Но сега, когато лидерството на Америка отслабва, е време Европа да бъде по-активна в оформянето на световния ред. САЩ не се грижат за световния ред, дори преди войната срещу тероризма администрацията на Буш възприе позицията, че не е необходимо да се грижи за световния ред, а единствено за собствения си интерес, и ако всеки прави така, световният ред ще се грижи сам за себе си. Тази концепция е нещо като продължение на това, което наричам пазарен фундаментализъм, и е погрешна. Необходимо е да се грижим за световния ред и Америка, исторически погледнато, е била много активна в това. След Втората световна война с формирането на ООН, Световната банка, Международния валутен фонд, плана "Маршал" Америка използва лидерството си за изграждане на международни институции. В глобализирания свят и в глобалния пазар се нуждаем от тези институции дори повече, така че е нужно да ги заздравим. А Америка води света в грешна посока. Европа е формирана от суверенни държави, които създават общи институции и дават пример на света. Европа може да се гордее с това и да води света чрез международно сътрудничество. И САЩ скоро ще се присъединят към Европа, защото американците според мен разбират, че са били подведени. Така че Европа може да възстанови тясно сътрудничество със САЩ и с други държави и да заздрави международните институции. Тези институции са нужни, за да се изправим пред общите проблеми на човечеството като глобалното затопляне, разпространението на ядрените оръжия, справянето с режими като този на Саддам Хюсеин и много други, които могат да бъдат разрешени единствено чрез международно сътрудничество.

Един от проблемите на Европа е, че често не успява да говори с един глас - твърде много европейски лидери, които имат различни мнения. Как биха могли да изградят истинска обща външна политика и ще допринесе ли европейската конституция за това?

Мисля, че различните мнения, разногласията са неизбежни предвид факта, че няма една-единствена обективна истина, на която да се уповаваме. Така че критиката е много важна, обезсърчаваща е, но не може без нея. За ЕС, който е изграден с малки крачки, една прекалено голяма стъпка, каквато е конституцията, изискваща национални референдуми, е сложна задача. Един референдум, който изкарва на повърхността недоволството и много хора казват "не" само защото не харесват правителството си, а не защото не харесват конституцията, не може да успее. Затова могат да се правят само малки крачки, които не изискват референдум, и това вече се признава и ще се намери договор, който може да бъде ратифициран от правителствата, без да изисква референдум.

Как виждате ролята на малки държави като България?

В същия смисъл, в който и Европа се нуждае от по-активен глас, и България е свикнала пасивно да приема наставления от ЕС. Сега, когато е член на ЕС и има глас, тя трябва да го използва, за да формира европейската политика. Така че има две стъпки - България трябва да играе по-активна роля във формирането на европейската политика и Европа да играе по-активна роля във формирането на световната политика.

Как Европа може да устои на заплахата от Русия и използването на енергийните ресурси като политическо оръжие?

Мисля, че трябва да има обща политика, защото Русия използва своя контрол върху енергийните източници за политически цели. Ако Европа е обединена, тя може да преговаря с Русия по-успешно. Също така трябва да има политика за диверсифициране на източниците и намаляване на зависимостта си от руските енергийни доставки. Европа разработи енергийна харта, която би премахнала руския монопол върху тръбопроводите, и тогава Европа би могла спокойно да разчита на Русия за доставката на цялата си енергия. След като обаче Русия отказва да приеме тази харта, Европа ще трябва да търси алтернативни енергийни източници. България, разбира се, е 100% зависима в енергийно отношение от Русия и затова има голям интерес от формирането на обща европейска политика в тази област.

Как виждате бъдещето на Русия и колко опасна е Русия за България?

Не специално за България, но Русия стана опасна за Европа за нещастие. Защото за разлика от предишните управляващи в Кремъл, които бяха внимателни бюрократи и избягваха риска, сегашните управляващи са авантюристи, които взеха управлението, като поеха риск, и затова са по-склонни да възприемат агресивна политика. Руският президент Владимир Путин демонстрира значителна агресивност по редица въпроси като Косово и много други.

Какво мислите за настоящите спорове около разполагането на американски ракетен щит в Европа? Мислите ли, че това е добра идея?

Лично аз смятам, че това е останка от предишна военна програма, която днес не е нужна и е грешка. В сегашната ситуация Европа се нуждае от единен глас. Страните, които са пряко замесени, са прави да приемат щита, след като им се предлага, но се надявам Америка да намери друг начин на действие.

Влизането на България в еврозоната ще бъде ли добре за страната и кога смятате, че това ще е възможно?

Мисля, че ще бъде добре. България постигна много благодарение на валутния борд, за да покрие изискванията. Има само един проблем и той е високото ниво на инфлацията. Това е единственият критерий, който България трябва да покрие, за да влезе в еврозоната, и това ще бъде добре за страната.