С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 15 юни 2007, 0:00, 5942 прочитания

Джордж Сорос: Популизмът е вграден в демокрацията

Председателят на института "Отворено общество" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Фондът на Джордж Сорос е спечелил 5.5 млрд. долара

Quantum Endowment е генерирал 22% доходност за 2013 г. и общо 40 млрд. долара от създаването му през 1973 г.

10 фев 2014

Опорни точки и срещу украинските "соросоиди"

Според партията на Янукович чужди "плацдарми" в Украйна подклаждат протеста

11 дек 2013
Профил
Джордж Сорос е роден през 1930 г. в Будапеща, Унгария. Избягва в Англия през 1947 г., където завършва London School of Economics. Установява се в САЩ през 1956 г. и става вицепрезидент на консултантската компания Arnhold and S. Bleichroeder. По-късно открива собствен инвестиционен фонд Soros Fund Management и за няколко години натрупва огромно състояние. Сорос е основател на редица филантропски фондации като "Отворено общество", които действат на територията на 50 държави. Има два брака зад гърба си, от които има пет деца. Автор е на девет книги и множество статии и есета.
Какво не е наред със САЩ?

САЩ са световният лидер. Те определят дневния ред на света, а администрацията на президента Джордж Буш постави грешен дневен ред. Глобализираният свят има остра нужда от лидер, защото, ако пазарите са глобализирани, политиката все още се прави от суверенни държави, които се нуждаят от лидерство, за да крепят световния ред. Америка излезе на преден план като оцеляваща суперсила и можеше да осигури световно лидерство, но се провали в това. Провали се главно заради войната срещу тероризма, която по мое мнение е подвеждаща, фалшива метафора, която послужи на президента да спечели огромна обществена подкрепа. Но начинът, по който използва тази подкрепа, всъщност навреди на САЩ, дори и с това, че той и неговите поддръжници искаха да демонстрират превъзходството на Америка, да използват силата й по-агресивно, но ефектът бе, че САЩ станаха по-слаби. Влиянието им бързо намаля и това навреди както на тях, така и на света, който се нуждае от силен водач.


Кой според вас ще бъде следващият лидер на САЩ?

Бих предпочел Барак Обама. Той е фаворитът ми. Мис­ля също, че и Джон Едуардс е много добър, и Хилари Клинтън би била подобрение, но тя е прекалено обременена и е прекалено въвлечена във войната срещу тероризма, за да коригира грешките, които бяха направени.

Колко сте готов да платите, за да видите някого от тях начело на САЩ?



Няма да повторя това, което направих през 2004 г. Това беше специален случай, защото отстраняването на Буш от Белия дом тогава щеше да е най-големият възможен принос за човечеството. През 2008 г. дали ще бъде Барак Обама или Хилари Клинтън няма да има такова голямо значение.

Как мислите, че ще приключи войната срещу тероризма?

Тя ще загине, защото не може да бъде спечелена. Не можеш да победиш невидим противник. Самата идея е грешна и подвеждаща. Много се радвам, че и Барак Обама, и Джон Едуардс осъдиха войната срещу тероризма, и в това е разликата между тях двамата и Хилари Клинтън. Тя каза, че сме по-слабо заплашени от терориз­ма в резултат на войната срещу него, а те заявиха обратното - че сме много по-заплашени, защото войната причинява невинни жертви, а жертвите подхранват гнева и негодуванието, които пораждат тероризма. Така че сега има повече потенциални терористи, отколкото в началото на войната срещу тероризма.

В своята книга "Ерата на погрешимостта" говорите за приликите между администрацията на Буш и нацисткия и комунистическия режим. Бихте ли казали кое е общото между тях?

Това беше разтълкувано погрешно, защото аз всъщност казах, че виждам прилики в методите на пропаганда, използвани от администрацията на Буш и от Гьобелс. Приликите се откроиха ясно, когато президентът Буш каза, че тези, които не го подкрепят, подкрепят терористите. Това е типът риторика, използвана от Гьобелс. Не може да има сравнение между нацисткия режим и този на Буш, защото нацисткият режим е тоталитарен режим с Гестапо и останалите проявления на репресивния апарат. Когато Буш наруши гражданските права и застраши отвореното общество, Америка все пак си остана отворено общество. Така че позицията ми беше изопачена от същата пропагандна машина, която сравних с Гьобелс, чрез същите методи на изопачаване.

Каква точно е ролята на популизма в демокрацията?

Този дебат за популизма е едно дълбоко вкоренено недоразумение, за което аз самият също съм виновен. Следвайки традициите на Просвещението, аз, моят ментор Карл Попър и мнозина други вярвахме, че целта на рационалната дискусия е да ни приближи до разбирането на реалността. Това е вярно в науката, но не и в политиката. Основната цел на демократичния дебат е да бъдеш избран и да останеш на власт. И вместо разбиране на реалността всъщност се получава манипулиране на реалността. Това е характеристиката на популизма. За нещастие реалността рано или късно излиза наяве, така че вие можете да я изопачавате и манипулирате, но резултатът от вашите политики ще бъде различен от този, който очаквате. И популисти като президента Буш го доказаха с войната срещу тероризма - резултатът беше обратното на това, което той целеше. Така че популизмът е вграден в демокрацията. За да запазите отвореното общество, трябва да препотвърдите своята отговорност към разбирането на реалността, а не към манипулирането й. Ако това е общоприето от обществото, това е най-добрата защита срещу изкривяването на реалността, причинено от популизма.

Вие виждате Европа като глобален модел за свободно общество. Но Европа от много години е считана за глобален играч, а тя все още изглежда с ограничено влияние. Как би могла да бъде по-активна, какво трябва да се промени?

Мисля, че е време Европа да стане по-активна, защото тя се научи да бъде пасивна и да приема ръководството на Америка. Но сега, когато лидерството на Америка отслабва, е време Европа да бъде по-активна в оформянето на световния ред. САЩ не се грижат за световния ред, дори преди войната срещу тероризма администрацията на Буш възприе позицията, че не е необходимо да се грижи за световния ред, а единствено за собствения си интерес, и ако всеки прави така, световният ред ще се грижи сам за себе си. Тази концепция е нещо като продължение на това, което наричам пазарен фундаментализъм, и е погрешна. Необходимо е да се грижим за световния ред и Америка, исторически погледнато, е била много активна в това. След Втората световна война с формирането на ООН, Световната банка, Международния валутен фонд, плана "Маршал" Америка използва лидерството си за изграждане на международни институции. В глобализирания свят и в глобалния пазар се нуждаем от тези институции дори повече, така че е нужно да ги заздравим. А Америка води света в грешна посока. Европа е формирана от суверенни държави, които създават общи институции и дават пример на света. Европа може да се гордее с това и да води света чрез международно сътрудничество. И САЩ скоро ще се присъединят към Европа, защото американците според мен разбират, че са били подведени. Така че Европа може да възстанови тясно сътрудничество със САЩ и с други държави и да заздрави международните институции. Тези институции са нужни, за да се изправим пред общите проблеми на човечеството като глобалното затопляне, разпространението на ядрените оръжия, справянето с режими като този на Саддам Хюсеин и много други, които могат да бъдат разрешени единствено чрез международно сътрудничество.

Един от проблемите на Европа е, че често не успява да говори с един глас - твърде много европейски лидери, които имат различни мнения. Как биха могли да изградят истинска обща външна политика и ще допринесе ли европейската конституция за това?

Мисля, че различните мнения, разногласията са неизбежни предвид факта, че няма една-единствена обективна истина, на която да се уповаваме. Така че критиката е много важна, обезсърчаваща е, но не може без нея. За ЕС, който е изграден с малки крачки, една прекалено голяма стъпка, каквато е конституцията, изискваща национални референдуми, е сложна задача. Един референдум, който изкарва на повърхността недоволството и много хора казват "не" само защото не харесват правителството си, а не защото не харесват конституцията, не може да успее. Затова могат да се правят само малки крачки, които не изискват референдум, и това вече се признава и ще се намери договор, който може да бъде ратифициран от правителствата, без да изисква референдум.

Как виждате ролята на малки държави като България?

В същия смисъл, в който и Европа се нуждае от по-активен глас, и България е свикнала пасивно да приема наставления от ЕС. Сега, когато е член на ЕС и има глас, тя трябва да го използва, за да формира европейската политика. Така че има две стъпки - България трябва да играе по-активна роля във формирането на европейската политика и Европа да играе по-активна роля във формирането на световната политика.

Как Европа може да устои на заплахата от Русия и използването на енергийните ресурси като политическо оръжие?

Мисля, че трябва да има обща политика, защото Русия използва своя контрол върху енергийните източници за политически цели. Ако Европа е обединена, тя може да преговаря с Русия по-успешно. Също така трябва да има политика за диверсифициране на източниците и намаляване на зависимостта си от руските енергийни доставки. Европа разработи енергийна харта, която би премахнала руския монопол върху тръбопроводите, и тогава Европа би могла спокойно да разчита на Русия за доставката на цялата си енергия. След като обаче Русия отказва да приеме тази харта, Европа ще трябва да търси алтернативни енергийни източници. България, разбира се, е 100% зависима в енергийно отношение от Русия и затова има голям интерес от формирането на обща европейска политика в тази област.

Как виждате бъдещето на Русия и колко опасна е Русия за България?

Не специално за България, но Русия стана опасна за Европа за нещастие. Защото за разлика от предишните управляващи в Кремъл, които бяха внимателни бюрократи и избягваха риска, сегашните управляващи са авантюристи, които взеха управлението, като поеха риск, и затова са по-склонни да възприемат агресивна политика. Руският президент Владимир Путин демонстрира значителна агресивност по редица въпроси като Косово и много други.

Какво мислите за настоящите спорове около разполагането на американски ракетен щит в Европа? Мислите ли, че това е добра идея?

Лично аз смятам, че това е останка от предишна военна програма, която днес не е нужна и е грешка. В сегашната ситуация Европа се нуждае от единен глас. Страните, които са пряко замесени, са прави да приемат щита, след като им се предлага, но се надявам Америка да намери друг начин на действие.

Влизането на България в еврозоната ще бъде ли добре за страната и кога смятате, че това ще е възможно?

Мисля, че ще бъде добре. България постигна много благодарение на валутния борд, за да покрие изискванията. Има само един проблем и той е високото ниво на инфлацията. Това е единственият критерий, който България трябва да покрие, за да влезе в еврозоната, и това ще бъде добре за страната.
Кой е Джордж Сорос
Човекът, който разори Английската централна банка, Джордж Сорос е инвеститор, финансов спекулант и филантроп, който е известен и с политическата си дейност. Богатството му възлиза на 8.5 млрд. долара според американското списание Forbes. Един от най-големите му удари е "черната сряда" през 1992 г. Тогава Сорос се намесва спекулативно в операциите на Английската централна банка, като продава британски лири на стойност 10 млрд. долара, и при срива на лирата печели от операцията около 1.1 млрд. долара. Известен с твърдата си позиция против политиката на Джордж Буш, Сорос похарчи близо 24 млн. долара, за да попречи на преизбирането му през 2004 г. Имаше роля в падането на комунистическите режими в Полша и Чехословакия, както и в Революцията на розите в Грузия, където финансираше опозиционните сили. Различните му филантропски фондации харчат по 400 млн. долара годишно по изчисления на "Отворено общество".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

И още: Френски съд одобри екстрадацията на семейство Баневи; Тръмп подкрепя Саудитска Арабия въпреки убийството на Хашоги

21 ное 2018, 493 прочитания

Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж 2 Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж

Мярката е вид опит на управляващите да се тушира общественото напрежение заради високите цени

21 ное 2018, 511 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Хотел "Наглост"

Три хотела на Слънчев бряг трябва да бъдат съборени

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете