С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 3 авг 2007, 0:00, 2901 прочитания

Неравният път на равния данък

Как се стигна до решението на коалицията да въведе десятък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2005 г. най-често говорехме за плосък данък, а правителството намали осигуровките. Тази година най-често говорим за намаление на осигуровките, а управляващите решиха да въведат плосък данък.

Изглежда, стратегията за успех е да има натиск от икономистите за намаление на данъците в една посока, за да се случи реалното намаление в съвсем друга", обяснява старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той си обяснява този феномен с желанието на политиците да представят предложенията за свои, а не за наложени чрез обществен натиск от независими икономисти. Неговата теза се потвърждава и от факта, че няколко партии обявиха идеята за своя. Как се стигна до решението на тройната коалиция да въведе 10% плосък данък?


Носителят на Нобелова награда за икономика Милтън Фридман излага идеята си за плосък данък в книгата "Капитализмът и свободата" през 1962 г. Тя е детайлно доразвита от известни американски икономисти пред 80-те години на миналия век и започва да се прилага масово в средата на 90-те.

Много българи чуха за първи път за плоския данък от американския икономист Стив Ханке. В средата на 2002 г. той написа "Манифест за пазарна икономика в България", където такава данъчна реформа беше посочена в една от точките и аргументирана с успеха й в Русия. Още същата седмица тогавашният изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев написа в седмичния бюлетин на института "Разширен манифест за пазарна икономика в България", в който подкрепи предложенията на Ханке и добави няколко свои.

През 2003 г. икономистът Георги Ангелов, тогава работещ в ИПИ, предлага плоският данък да влезе в приоритетите на института за 2004 г. Изненадващо за него бордът на директорите на ИПИ отхвърля идеята. Така тя става личен приоритет и кауза на Георги Ангелов, а оттам - и на института въпреки формалното й отхвърляне от борда. Той даде първият сериозен тласък на десятъка в началото на 2004 г. с отворено писмо до тогавашния министър на финансите Милен Велчев и премиера Симеон Сакскобургготски, подкрепено с подписка от над 100 либерално мислещи икономисти и финансисти. В него се настояваше за плосък данък от 10% за фирмените печалби, доходите и осигуровките. Идеята бе революционна, тъй като тогава ставките бяха 19.5% за данък печалба (сега 10%), 29% за най-високите доходи (сега 24%) и 42.7% за осигуровките (сега 36.5%, а от 1 октомври - 33.5%) и предизвика силен медиен и обществен интерес, макар и за кратко. Много политици обявиха реформата за твърде радикална. Милен Велчев я отхвърли с аргумента, че я приема като експерт, но не и като политик. Тогавашният икономически министър Лидия Шулева се обяви категорично против с аргумента, че ще пострадат бедните. Коалиционният партньор ДПС също се противопостави чрез публични изяви на Алиосман Имамов. Нито една политическа партия не посмя да подкрепи плоския данък, включително опозицията. За да покаже, че реформата е възможна, Георги Ангелов започна всяка година да предлага алтернативен бюджет, а ИПИ започна да издава периодичен бюлетин, посветен на плос­кия данък.



Преди парламентарните избори през 2005 г. възможността за въвеждане на данъка бе подложена на обсъждане в БСП, но социалистите я отхвърлиха, защото им се стори твърде дясна. СДС за първи път предложи проект за единна ставка (от 17%) за личните доходи едва миналата година (не преди три години, както твърдеше доскорошният лидер на партията Петър Стоянов) благодарение на бившия икономист от ИПИ и настоящ депутат от СДС Мартин Димитров, който с много усилия успя да убеди колегите си в ползите от промяната. Партията обаче не посмя да използва термина плосък, за да не отблъсне избиратели. Идеята, която през 2006 г. съвсем замря, беше възродена в края на годината, когато на учредяването на партия ГЕРБ неформалният й лидер и кмет на София Бойко Борисов изненадващо заяви, че е за 10% плосък данък, включително за осигуровките. И за кратко време основните политически партии прегърнаха десятъка, а лидерите на тристранната коалиция обявиха преди седмица, че от 2008 г. въвеждат десятък върху доходите. БСП пресметна, че единната ставка ще повиши бюджетните приходи, и загърби идеологическата си обремененост. НДСВ пък намери в плоския данък начин да привлече десни избиратели, а ключови лица от движението казаха, че от години НДСВ настоява за това. От ДСБ обявиха, че отдавна са предложили да се премахне диспропорцията в облагането на труда и на капитала, като облагането на труда се снижи до това на капитала. А Бойко Борисов обвини социалистите, че са му откраднали идеята, и им предложи подробности по прилагането, "за да не се лутат в следващите месеци и да объркат нещо". Управляващите наистина объркаха нещо и се залутаха, след като неочаквано разбраха, че ще има много губещи от реформата, а икономистът Георги Ангелов казва, че неговата идея за плосък данък е доста по-различна от предложението на коалицията (виж стр.12).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България" 5 Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България"

Най-големият търговец на едро и дребно вече ще се управлява от Булат Субаев от Русия

19 апр 2019, 10659 прочитания

Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела

Остава обаче увеличението на таксите за останалите видове касационни дела, което засяга достъпа до съд

19 апр 2019, 1530 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какво му е на плоския данък?

Засегнатите от данъчната реформа поставиха много въпросителни

Имплозия на "Позитано" 20

След бламирането на Корнелия Нинова за евролистата въпросът е накъде е поела БСП и кой я води

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София