С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 12 окт 2007, 16:36, 4471 прочитания

Застраховка "Бедствие"

Най-спорната част от проекта за катастрофичен пул е дали полиците да са задължителни за всички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си една трогателна картина - осемдесетгодишна баба, която е останала без дом след наводненията в Цар Калоян и сега се надява на държавата да й даде един фургон и кубик дърва, за да изкара зимата. Тя не е застраховала имуществото си най-вероятно защото няма пари. Сега си представете трийсетгодишен мъж, живеещ на петия етаж в жилищна кооперация в Плевен, който е застраховал апартамента си срещу пожар, тъй като е преценил, че това е най-вероятният риск за имота му. В един прекрасен ден държавата го задължава да се застрахова и срещу наводнение, защото други хора, които са много по-силно изложени на този риск от него, досега не са се застраховали и държавата е трябвало да ги обезщетява.

Това е на път да се случи. Идеята е да се създаде катастрофичен пул, в който да се събират и управляват средствата от имуществените застраховки на гражданите срещу земетресение и наводнение. Предполага се, че по този начин хората ще бъдат по-сигурни, че ще бъдат обезщетени в някакъв размер и няма да чакат държавата да ги възмезди за понесените загуби, ако настъпи бедствие. Възниква въпросът как ще бъде финансиран пулът? Ако това става на доброволни начала, идеята звучи разумно. Но се обсъжда и задължителен вариант.


Малко предистория

Идеята за създаване на катастрофичен пул не е нова. За пръв път тя се роди през 1998 г., когато предложението на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) беше отхвърлено от депутатите. Проектът стана отново актуален през 2005 г., като пряк повод за това бяха големите наводнения през онова лято - следствие на човешка небрежност, а не на природно бедствие, по думите на самите застрахователи. Тогава работна група на АБЗ, водена от застрахователния експерт Лука Доков, се зае с изготвянето на проект за катастрофичен пул. За неговото финансиране се предвиждаше налагането на задължително имуществено застраховане срещу земетресение и наводнение. Зад идеята тогава застанаха и Румен Гълъбинов от "Български имоти", Даниела Конова от "Дженерали" и Димо Марков от презастрахователното дружество "Аон", които го представиха пред парламентарната комисия за държавната политика при бедствия и аварии. Проектът бе приет радушно от депутатите, но впоследствие се провали, тъй като срещна сериозно обществено недоволство, а и повечето застрахователни дружества се обявиха против задължителното застраховане. Премиерът Сергей Станишев отново възроди идеята на срещата на тройната коалиция през лятото на 2006 г. Окрилен от възможността гражданите солидарно да си помагат при бедствия, той възложи на работна група с председатели Венелин Узунов, председател на комисията за държавна политика при бедствия и аварии, и Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, да разработи варианти за справяне с щетите от бедствията, като основната идея бе имущественото застраховане да стане задължително. Тази група се събира често напоследък, но липсва информация за обсъжданите предложения.

А идеята за катастрофичен пул



Набира нова скорост

Като неин флагман се очертава гражданската организация "Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове". В управителния й съвет, както те самите подчертават "в лично качество" и без бизнес интереси, фигурират Румен Гълъбинов (изпълнителен директор на застрахователя "Български имоти"), Красимир Станков (мениджър на презастрахователния брокер "Марш"), Евгений Иванов (изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България), Христо Миленков (председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища), Лука Доков, учените Петьо Симеонов и Димчо Солаков от БАН, професор Христо Драганов и др. Целта на организацията е да отвори за обсъждане различните варианти за създаването на катастрофичен пул. Засега основните водещи лица се дистанцират от идеята за "задължително застраховане" като единствения възможен вариант. Евгений Иванов каза, че той лично не подкрепя задължителните полици, защото "не сме преди 1989 г.".

"Ще направим така, че да е възможно и поносимо за всички българи. Ползваме опита на Турция и Румъния, особено на Румъния, която е много близо до нас като характеристики", каза Венелин Узунов. В споменатите държави катастрофичният пул е основан на задължителност на застраховането. Румен Гълъбинов обясни, че "идеята е да се създаде национална схема на базата на публично-частното партньорство, при която водещ е принципът на солидарността, и да се включат катастрофични рискове - земетресение, наводнение, евентуално свлачище". Предвижда се и участие на Световната банка - в началото на експертно равнище, а на по-късен етап евентуално и чрез държавно гарантиран заем, с който да се финансира пулът. От Световната банка не коментираха до приключването на броя.

Застрахователните дружества не са единни по отношение на модела, който трябва да се следва, и повдигат редица въпроси.

Задължителна застраховка не трябва да има

защото се нарушава основен принцип в застраховането - този на свободния икономически избор на индивида, смята Иво Груев, заместник изпълнителен директор на Булстрад. "Принципно не съм против идеята (за катастрофичен пул), но смятам, че трябва да е на доброволна основа, като се стимулира застраховането. Във Франция и в някои кантони на Швейцария например катастрофичният пул не е основан на задължителност", казва Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗПАД "Армеец". Златолина Мукова, заместник главен изпълнителен директор на ЗД "Евро Инс", смята, че всеки е длъжен сам да се грижи за имота си. Опасенията на застрахователите са свързани с пазара на имуществени полици, който към момента годишно е 250 млн. лв. "Задължителното застраховане не е много полезно нещо - уравнява всички потребители и може да срине пазара. Повишава се общият брой застраховани, а тези, които имат култура на застраховане, ще сведат участието си до минимум", обяснява Цветанка Крумова. Застрахователи недоумяват и защо в пула се включва рискът "наводнение", който не е катастрофичен за България, и напомнят, че наводненията през последните години са били в резултат на човешка грешка. "Основният дефект, който би имало задължителното застраховане срещу наводнение, е, че ще се премахнат стимулите за вземане на превантивни мерки", смята Златолина Мукова. Като цяло позицията на застрахователите е за катастрофичен пул срещу земетресение, но на доброволни начала.

Ако става въпрос за обикновения гражданин, надали би му се харесала идеята за застрахователен данък. Оттук нататък нещата са в ръцете на комисията "Узунов-Дацов" и на управляващите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол

МРРБ пусна идеята за помирителна комисия за обществено обсъждане с удобно закъснение

20 юни 2019, 101 прочитания

Климатичният завой на България Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

20 юни 2019, 35 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Парите от ЕС - на една ръка разстояние

Но тъй като това е ръката на държавния чиновник, очакванията за бърз достъп до евромилиардите са неоправдани

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото