Застраховка "Бедствие"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Застраховка "Бедствие"

Застраховка "Бедствие"

Най-спорната част от проекта за катастрофичен пул е дали полиците да са задължителни за всички

3414 прочитания

© Shutterstock


Представете си една трогателна картина - осемдесетгодишна баба, която е останала без дом след наводненията в Цар Калоян и сега се надява на държавата да й даде един фургон и кубик дърва, за да изкара зимата. Тя не е застраховала имуществото си най-вероятно защото няма пари. Сега си представете трийсетгодишен мъж, живеещ на петия етаж в жилищна кооперация в Плевен, който е застраховал апартамента си срещу пожар, тъй като е преценил, че това е най-вероятният риск за имота му. В един прекрасен ден държавата го задължава да се застрахова и срещу наводнение, защото други хора, които са много по-силно изложени на този риск от него, досега не са се застраховали и държавата е трябвало да ги обезщетява.

Това е на път да се случи. Идеята е да се създаде катастрофичен пул, в който да се събират и управляват средствата от имуществените застраховки на гражданите срещу земетресение и наводнение. Предполага се, че по този начин хората ще бъдат по-сигурни, че ще бъдат обезщетени в някакъв размер и няма да чакат държавата да ги възмезди за понесените загуби, ако настъпи бедствие. Възниква въпросът как ще бъде финансиран пулът? Ако това става на доброволни начала, идеята звучи разумно. Но се обсъжда и задължителен вариант.

Малко предистория

Идеята за създаване на катастрофичен пул не е нова. За пръв път тя се роди през 1998 г., когато предложението на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) беше отхвърлено от депутатите. Проектът стана отново актуален през 2005 г., като пряк повод за това бяха големите наводнения през онова лято - следствие на човешка небрежност, а не на природно бедствие, по думите на самите застрахователи. Тогава работна група на АБЗ, водена от застрахователния експерт Лука Доков, се зае с изготвянето на проект за катастрофичен пул. За неговото финансиране се предвиждаше налагането на задължително имуществено застраховане срещу земетресение и наводнение. Зад идеята тогава застанаха и Румен Гълъбинов от "Български имоти", Даниела Конова от "Дженерали" и Димо Марков от презастрахователното дружество "Аон", които го представиха пред парламентарната комисия за държавната политика при бедствия и аварии. Проектът бе приет радушно от депутатите, но впоследствие се провали, тъй като срещна сериозно обществено недоволство, а и повечето застрахователни дружества се обявиха против задължителното застраховане. Премиерът Сергей Станишев отново възроди идеята на срещата на тройната коалиция през лятото на 2006 г. Окрилен от възможността гражданите солидарно да си помагат при бедствия, той възложи на работна група с председатели Венелин Узунов, председател на комисията за държавна политика при бедствия и аварии, и Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, да разработи варианти за справяне с щетите от бедствията, като основната идея бе имущественото застраховане да стане задължително. Тази група се събира често напоследък, но липсва информация за обсъжданите предложения.

А идеята за катастрофичен пул

Набира нова скорост

Като неин флагман се очертава гражданската организация "Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове". В управителния й съвет, както те самите подчертават "в лично качество" и без бизнес интереси, фигурират Румен Гълъбинов (изпълнителен директор на застрахователя "Български имоти"), Красимир Станков (мениджър на презастрахователния брокер "Марш"), Евгений Иванов (изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България), Христо Миленков (председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища), Лука Доков, учените Петьо Симеонов и Димчо Солаков от БАН, професор Христо Драганов и др. Целта на организацията е да отвори за обсъждане различните варианти за създаването на катастрофичен пул. Засега основните водещи лица се дистанцират от идеята за "задължително застраховане" като единствения възможен вариант. Евгений Иванов каза, че той лично не подкрепя задължителните полици, защото "не сме преди 1989 г.".

"Ще направим така, че да е възможно и поносимо за всички българи. Ползваме опита на Турция и Румъния, особено на Румъния, която е много близо до нас като характеристики", каза Венелин Узунов. В споменатите държави катастрофичният пул е основан на задължителност на застраховането. Румен Гълъбинов обясни, че "идеята е да се създаде национална схема на базата на публично-частното партньорство, при която водещ е принципът на солидарността, и да се включат катастрофични рискове - земетресение, наводнение, евентуално свлачище". Предвижда се и участие на Световната банка - в началото на експертно равнище, а на по-късен етап евентуално и чрез държавно гарантиран заем, с който да се финансира пулът. От Световната банка не коментираха до приключването на броя.

Застрахователните дружества не са единни по отношение на модела, който трябва да се следва, и повдигат редица въпроси.

Задължителна застраховка не трябва да има

защото се нарушава основен принцип в застраховането - този на свободния икономически избор на индивида, смята Иво Груев, заместник изпълнителен директор на Булстрад. "Принципно не съм против идеята (за катастрофичен пул), но смятам, че трябва да е на доброволна основа, като се стимулира застраховането. Във Франция и в някои кантони на Швейцария например катастрофичният пул не е основан на задължителност", казва Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗПАД "Армеец". Златолина Мукова, заместник главен изпълнителен директор на ЗД "Евро Инс", смята, че всеки е длъжен сам да се грижи за имота си. Опасенията на застрахователите са свързани с пазара на имуществени полици, който към момента годишно е 250 млн. лв. "Задължителното застраховане не е много полезно нещо - уравнява всички потребители и може да срине пазара. Повишава се общият брой застраховани, а тези, които имат култура на застраховане, ще сведат участието си до минимум", обяснява Цветанка Крумова. Застрахователи недоумяват и защо в пула се включва рискът "наводнение", който не е катастрофичен за България, и напомнят, че наводненията през последните години са били в резултат на човешка грешка. "Основният дефект, който би имало задължителното застраховане срещу наводнение, е, че ще се премахнат стимулите за вземане на превантивни мерки", смята Златолина Мукова. Като цяло позицията на застрахователите е за катастрофичен пул срещу земетресение, но на доброволни начала.

Ако става въпрос за обикновения гражданин, надали би му се харесала идеята за застрахователен данък. Оттук нататък нещата са в ръцете на комисията "Узунов-Дацов" и на управляващите.

Представете си една трогателна картина - осемдесетгодишна баба, която е останала без дом след наводненията в Цар Калоян и сега се надява на държавата да й даде един фургон и кубик дърва, за да изкара зимата. Тя не е застраховала имуществото си най-вероятно защото няма пари. Сега си представете трийсетгодишен мъж, живеещ на петия етаж в жилищна кооперация в Плевен, който е застраховал апартамента си срещу пожар, тъй като е преценил, че това е най-вероятният риск за имота му. В един прекрасен ден държавата го задължава да се застрахова и срещу наводнение, защото други хора, които са много по-силно изложени на този риск от него, досега не са се застраховали и държавата е трябвало да ги обезщетява.

Това е на път да се случи. Идеята е да се създаде катастрофичен пул, в който да се събират и управляват средствата от имуществените застраховки на гражданите срещу земетресение и наводнение. Предполага се, че по този начин хората ще бъдат по-сигурни, че ще бъдат обезщетени в някакъв размер и няма да чакат държавата да ги възмезди за понесените загуби, ако настъпи бедствие. Възниква въпросът как ще бъде финансиран пулът? Ако това става на доброволни начала, идеята звучи разумно. Но се обсъжда и задължителен вариант.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    insurer

    При наличие на застрахователи с капацитет в България, а и в Европейския съюз , част от който е България, ясната и прозрачна процедура е обществена поръчка, ако застраховката за наводнение и земетресение стане задължителна. Просто страната трябва да бъде разделена на 6 района и за всеки от тях се организира обществена поръчка от държавата.
    Законът дава право на държавата да бъде Застраховащ, ползващото лице ще бъде всеки собственик на имот, а размера на интереса - данъчната оценка.
    Спечелилият обществената поръчка за конкретен район застраховател(или пул от застрахователи) получава застрахователната премия от държавата, която от своя страна калулира и получава от всеки собственик неговия дял от застрахователната премия в Данък сгради. На база тарифнъте ставки на пазара в момента и с оглед покритието - земетресение и наводнение, нетната годишна тарифна ставка следва да бъде в границите 0.007% - 0.01% от застр.сума, която е данъчната оценка или за сграда с данъчна оценка 100,000 лева , годишната застрахователна премия е в границите на 7-10 лева.
    От тази гледна точка, идеята за застрахователен пул е безмислена.

  • 2
    Avatar :-|
    1

    По две и три за семейство,за да може застрахователите да се нагушат хубаво,както с гражданската отговорност

  • 3
    Avatar :-@
    Postradal

    Като гледам имената са само на доказали се ЛЕШОЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯДИ,защо няма един или повече граждани попитани какво мислят по темата,а и в приказките им за доброволните налала има нещо гнило,като се сетя за Гражданската отговорност.А това ,че 6тяла сумата да е 10 лв също е подвеждащо,защото само след 3-4 г ще я направят 70-100 лв,а след 10 г-200 лв.Де да не си знаехме ЛЕШОЯДИТЕ в Бг

  • 4
    Avatar :-|
    Застраховател

    Така праим поредната касичка за източване.
    И нали знаете - елате вие да не додеме ние!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 5
    Avatar :-|
    Обикновен човек

    Не виждам никаква разлика между СИК ВИС и днешните "Европейски застрахователи"Това са алчни и нагли хора и мислят само как да се налапат изобщо не мислят за обикновения човек.Докато се въведе са готови и на 2 лв но само след 5-6 години станала 200лв като гражданската отговорност.Как ще накарат циганите да си застраховат катуните.Изобщо българска простотия.Срам ме е че съм българин.На територията на Европа С.Америка Азия и Австралия няма по мързелив,неграмотен,недисциплиниран,безотговорен и тарикатски народ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK