Министерството на замените

Законът забранява държавата да продава гори и единственият начин за сдобиване с такъв имот е замяната. Логиката в подобна регулация е по този начин да се гарантира, че горите и разнообразието на растителните видове в тях няма да намаляват. От горската администрация формално се водят от такива аргументи. Оценките на разменяните имоти се прави по наредба и често се разминават драматично с пазарните стойности. Така, дори да е запазила размера и разнообразието в своите гори, извършвайки замените, държавата пропуска ползи, които би имала, ако продава атрактивните имоти на търг.

Не е за подценяване и фактът, че непрозрачната процедура за одобряване на сделките и впоследствие за изваждане на заменените имоти от горския фонд създава отлична среда за корупционен натиск.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Първите сигнали в медиите за скандални замени се появиха още по времето на кабинета "Сакскобургготски". В продължение на близо три години земеделският министър Нихат Кабил отказваше да отговаря на журналистически въпроси и отклоняваше исканията за разкриване на сделките с аргумента, че данните за фирмите са търговска тайна и че ще бъде нарушен Законът за личните данни.

След поредната порция разкрития миналата година Министерството на земеделието беше принудено да обяви публично списъка от фирми, с които са правени такива сделки. Нихат Кабил лично занесе папка с данни за замените на главния прокурор Борис Велчев. От документа стана ясно, че за три години държавата се е разделила с 8156 дка гори - сред които и доста имоти край морето. В замяна е получила 9996 дка, в някои случаи в далеч по-неатрактивни райони. Бумът на сделките е преди парламентарните избори през 2005 г. Тогава са сключени около 40 замени, докато през миналата година те са били 10. Въпреки, че някои сделки са очевидно неизгодни за държавата, те формално са правени по "буквата на закона".

Сред множеството замени се откроиха три конкретни договора за 2000 дка на брега на морето в района на Шабла и Каварна срещу горски терени в Ловеч и Търговище. Оценките на заменените държавни имоти беше 10 пъти по-ниска от текущите пазарни стойности - терените са били изтъргувани по 6000 лева на декар, като по същото време пазарните цени надхвърляха 60 000 лева на декар.