С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
147 21 дек 2007, 16:48, 10902 прочитания

"Майкрософт" – to be or not to be?

Доставката на софтуер "Майкрософт" през погледа на поръчителя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От дълго време се опитвам да разбера защо е спорен договорът за софтуер на "Майкрософт". След всичко, което чух и прочетох по темата, бих разделил критиците на три групи. Те са много различни по същество и трябва да им се отговори поотделно. Първата е групата на "идеалистите", които нямат комерсиален интерес, но откровено вярват, че е по-добре да живеем и работим без "Майкрософт". Втората е групата на "конкурентите", които работят за други фирми с конкурентен бизнес на "Майкрософт". Третата е групата на "ценовиците", които не отричат "Майкрософт", а атакуват обществената поръчка - главно на тема цена.

1. Какво казват "идеалистите"?


Тяхната позиция буди известна симпатия. Те твърдят, че продуктите на "Майкрософт" не са идеални и цитират техни недостатъци. И аз бих намерил такива - има ли например идеален автомобил? Казват също, че:

· Монополът на една фирма или продукт по принцип е лош, а конкуренцията е полезна

· Има други добри продукти, които се развиват с времето и заслужават внимание



· Добре би било софтуерът да има отворен код, за да могат програмистите да го използват и/или надграждат. Това е въпрос на "идеология"

· Организациите, които използват софтуер с отворен код, са по-иновативни

· Важно: лицензите за продуктите на "Майкрософт" са скъпи, докато алтернативите са безплатни

Моите коментари:

· Много уважавам конкуренцията и пазарната икономика. Но докато тази истина е напълно валидна за повечето стоки и услуги, тя изглежда по-малко универсална, когато става дума за основни "среди" в нашия живот - като например езика, валутата, метричната система, някои технически стандарти (VHS, GSM, DVD...)

· Нека другите продукти докажат, че са по-добри и да се наложат в частния сектор. Тогава и държавната администрация ще бъде в крак с времето. Засега над 90% от българските и световните потребители ползват "Майкрософт"

· Шейсет хиляди служители в администрацията не са типичните специалисти, които знаят какво е отворен код и искат той да е такъв. За тях софтуерът е средство, а не цел. Струва си да направим проучване те какво биха искали и е грешка, че не сме го направили досега

Колко безплатен е алтернативният софтуер?

Инстинктите ми на икономист се бунтуват - нали уж нямало безплатен обяд? Възможно ли е някакъв софтуер да е абсолютно безплатен? В очите ми още бодат големи НУЛИ, които съм виждал в статии по темата и се отнасят до цената на алтернативните продукти.

Нека си позволя едно отклонение. От две години вкъщи сме преминали на природен газ вместо електричество, което намали сметките ни за отопление с 60%, т.е. плащаме 2,5 пъти по-малко и е очевидно изгодно. Икономическият ефект за едно домакинство е в пъти по-значим от цената на софтуерен лиценз. Тогава защо цяла България не е на газ? На шестчасовата дискусия "Приложение на системи с отворен код в държавната администрация", състояла се на 3 декември т.г., попитах кой друг е на газ. От седемдесет души - само един. Другите глупави ли са, или са престъпници? Нищо подобно. Просто има няколко проблема. 1) Не навсякъде има прекаран газопровод. 2) Нужна е голяма начална инвестиция (газови бойлери, печки и др.), която не е евтина. 3) Нужно е време, попълване на документи, договори с газовата фирма и много други подробности. Някои хора се страхуват от работа с газ. Не е възможно човек винаги да е информиран за всички възможности на света. Има традиции, навици. Времето на всеки от нас не е безплатно.

Доколкото знам, никой не си е направил труда да анализира задълбочено какви биха били разходите при миграция от "Майкрософт" към други продукти. Приемам критиката, че и аз не съм поръчал такъв анализ, но съм учуден, че шеста година критикуваме стария договор с тази фирма, а никой не направи сметка за 6 дни или 6 часа.

· Ако всички минем на "OpenOffice", сигурно стотици високоплатени ИТ специалисти ще го инсталират в продължение на седмици, ако работят като роботи и ако няма усложнения. Но в реалния живот винаги има. Само на моя компютър успяха на втория, а не на първия ден, и им отне много часове. (Нали не мислите, че 60 000 служители в цялата страна в един ден биха могли да натиснат едно копче и на другия ден цялата държава безпроблемно да заработи с нов продукт?)

· Дотук заплатите на инсталиращите консултанти не биха надминали цената на лицензите на "Майкрософт". Но проблемите започват едва сега. Ще работи ли всичко ново веднага? Защо при мен идваха два пъти?

· Колко трябва да се обучават служителите на новия продукт, за да достигнат старата скорост и качество на работа? Според мен би бил необходим еднодневен курс на всеки служител, за да се справи горе-долу. Колко да платим за тези курсове? Кой ще ги организира? Кога и къде? Нали и за тези курсове трябва да се обяви процедура по ЗОП?

· Колко струва времето на служителите? Например 50 лева на ден, без да броим вредите и пропуснатите ползи за гражданите и бизнеса за времето, когато служителите се обучават, вместо да обслужват

· Как се измерва цената на хаоса, който може би ще настъпи в цялата система?

· Какво да кажем на стотиците хиляди граждани и повечето от фирмите, които работят с продуктите на "Майкрософт" и които в този случай ще имат обратния проблем - няма да могат да ползват всички документи на администрацията?

· Според вас има ли риск целият проект да се провали? Не ви ли идва наум, че много проекти по света в този бранш - по-прости и по-малки - се провалят. Този ли няма да се провали? Действително ли бихте рискували?

Ако опитам много груба сметка, бих получил следното за един служител с един компютър:

· Инсталация: 50 - 100 лв. за консултанти и инженери

· Риск някой да загуби стари файлове: съществува, макар и невисок

· Обучение: 20 - 30 лв. на ден

· Учебници, инструкции, може би help-desk: 50 - 100 лв. за материалите, а добър help-desk никой няма да организира. Когато нещо не работи, няма да има кой да помогне...

· Пропуснато работно време от служителя: 50 лв. на ден

· Пропуснати ползи за клиентите: 100 лв. на ден (за един 100, за друг - хиляди)

· Поддръжка на новия софтуер - гаранционна или друга: може би десетки или стотици левове годишно

· Софтуерна застраховка - съществува ли изобщо? И тя ли е "безплатна"?

· Как ще постъпим със съществуващия, вероятно често нелегален, софтуер в домовете на служителите? И там ли да минем на "OpenOffice"? И там ли е също толкова "безплатно"?

· Риск десетки хиляди служители да не пожелаят да съдействат на този процес: огромен. Да припомним опита на община Пещера: от десетките служители, които от 2004 г. досега са обучени на "OpenOffice", нито един (!) не го ползва освен самият ИТ директор, който е бил инициатор на пилотния проект. Примерът не е ли крайно показателен?

· Риск десетки хиляди служители да са много по-малко продуктивни за дълъг период напред: абсолютно сигурен

· В крайна сметка, ако "миграцията" е изобщо възможна, няма ли риск да струва много повече от едногодишната цена на лиценза на "Майкрософт"? Защо нищо не се говори за подобните проекти във Франция, Ирландия и Испания? Вярно ли е, че в Мюнхен "миграцията" струвала 2800 долара на компютър и проектът е изоставен? Възложил съм да проверят.

Ако трябва да обобщя, идеите на "идеалистите" са полезни и трябва да бъдат анализирани. Препоръчвам им да насочат усилия и към частния сектор и да убедят хиляди фирми да преминат към алтернативен софтуер.

2. Какво казват "конкурентите"?

Те не са "идеалисти", а бизнесмени. И са повече на брой. Интересите им са по-скоро комерсиални. Тези хора биха искали именно те да са скъпоплатените консултанти, които ще инсталират и подържат "безплатния" софтуер. Все едно дистрибутор на европейски автомобили да предлага ограничаване на вноса на азиатски автомобили, за да увеличи пазарния си дял. В това по принцип няма нищо лошо, но се нарича лобиране. Едно е симпатични младежи да защитават природата по принцип, а друго е да искаш да провалиш строителен проект на конкурента си, като се позоваваш на екологични причини.

В аргументите има и много разумни нотки. Например, че сумата по договора за софтуер на "Майкрософт" отива зад океана и влошава външните ни баланси, докато други решения биха дали доста работа на български фирми и консултанти. Мисля, че моята загриженост като икономист за дефицита по текущата сметка е добре известна в професионалните среди, затова симпатизирам и на тези предложения.

В същото време отново препоръчвам да се насочат усилия към убеждаване на частния сектор в предимствата на тези продукти, вместо да се атакува само държавната администрация с публично-медийно-политически средства. Отново да припомня: над 90% от хората по света и в България работят на "Майкрософт". Това е световен проблем и не е специфичен за нашата страна. Явно и другаде не могат да го решат...

3. Как критикуват процедурата по ЗОП?

Третата група според мен беше най-малка. Но изглежда все повече хора разбират, че е абсолютно нереалистично държавната администрация да работи без "Майкрософт". Затова част от критиците избраха да бранят последния рубеж и да казват "да, "Майкрософт" добре, но защо точно при такива условия".

Продължавам да съм сериозно учуден от повърхностните коментари и непознаването на материята. Ето някои основни критики и моите отговори:

А) Защо точно 60 000 лиценза?

Отговор: Ние купуваме само 60 000, при положение че служителите са по-голям брой. Засега нямаме намерение да поръчваме повече лицензи. Оставяме широко поле за изява на любителите на други продукти за останалите служители.

Б) Защо още се твърди, че не ги купуваме?

Отговор: С колкото и големи и дебели букви да пише в нашите прессъобщения, че този път ЗАКУПУВАМЕ лицензите, в централни новини и по блоговете пак ще твърдят, че не ги купуваме, а наемаме...

В) Защо не използвахме опцията за закупуване на тези лицензи по стария договор?

Отговор: Да, имаше такава опция. Не я използвахме, защото: 1) се оказа по-скъпа, 2) щеше да бъде непрозрачно, без конкурс. Тогава същите хора със сигурност щяха да ме дадат на прокурор.

Г) Защо изискваме от кандидатите минимален оборот?

Отговор: Защото не искаме фирма с 1000 лв. оборот да сключи с българската държава многогодишен договор за 70 млн. лв. Изискваме оборот от поне 5 млн. лв. общо за последните 3 години, което не е толкова висок праг.

Д) Защо оборотът е номиниран в левове?

Отговор: При стотиците процедури по ЗОП, които съм провеждал досега, не се намери някой да ми зададе такъв въпрос. Никъде не казваме, че оборотът трябва да е реализиран в България. Пет милиона лева са също така 2.56 млн. евро, 3.75 млн. щатски долара и т.н. Всяка фирма по света с такъв оборот можеше да участва. Не сме и не бихме върнали никого с оборот в друга валута.

Е) Защо изискваме доставчикът да е партньор на "Майкрософт"?

Отговор: Как защо? Ами всеки ли може да подаде оферта и да каже, че ще достави 60 000 лиценза? Като купуваме автомобили, лекарства, друг софтуер или всякакви други специални продукти, не искаме ли доставчикът да е оторизиран от производителя? Всяка фирма ли може да доставя всичко? И самолети за авиацията също ли?

Спокойно други европейски и неевропейски доставчици на "Майкрософт" можеха да се явят. Защо не се явиха, не е въпрос към МДААР. Процедурата е обявена в целия ЕС, добре известна е на самата "Майкрософт" и е широко дискутирана в професионалните среди. Да беше подал оферта и някой друг.

Ж) Защо не намерихме друг доставчик?

Отговор: Моля, не забравяйте, че по Закона за обществените поръчки държавата не може да пазарува и поръчва според информация в интервюта, блогове или писма до прокурора. Някой казал, че във "всеки магазин" продуктът струвал еди-колко си, защо не купите оттам? Или пък "оторизирайте ме да ви намеря добър доставчик и ще опитам". Тези "скромни" предложения са на критиците.

4. Как постъпи МДААР с лицензите на "Майкрософт"?

· Обявихме процедура по ЗОП, а не сключихме непрозрачен договор

· Рекламирахме широко тази процедура

· Получихме две конкурентни оферти

· Избрахме по-ниската цена

· Дадохме подробности на пресконференция

· Всички детайли по договора са публични

5. Колко струва автомобил?

Колко да платим за един "Мерцедес"? Отговорът изобщо, ама изобщо не е ясен. Да поразсъждаваме заедно, дори с фиктивни цифри.

· Базов модел S класа: към 100 хиляди лева

· Но със специални екстри: може би 130 хиляди

· С възможност за разсрочено плащане за 3 години (не всеки има толкова пари в банката веднага): може би с 10% отгоре, т.е. 143 хиляди

· С възможност за подмяна с най-новия модел, който може да се появи до няколко години: може би с 40% отгоре (софтуерът остарява още по-бързо от автомобилите). Иначе ще се наложи да продадем колата на старо и да купим новия модел. Вече сме на 200 хиляди

· С втора безплатна кола за съпругата - двойно, т.е. 400 хиляди

· С безплатен шофьорски курс: още неколкостотин лева - пренебрежима сума в сметката

· Със или без гаранция? Пълно автокаско? Можем да отидем към 450 - 600 хиляди лева...

Момент, кой ви каза, че базовият модел S класа изобщо струва към 100 хиляди лева? Аз ви подведох ангро и вие почти ми повярвахте, нали? Според мен е доста повече.

Видяхте ли колко лесно е човек да се плъзне по твърдението, че държавата винаги е глупава и пазарува скъпо?

А държавата как да пазарува автомобили? Съседът ми казал, че имало страхотна оферта в Холандия? На пазара в Горубляне всеки търговец можел да ми даде отстъпка за голяма бройка? Не. За съжаление държавата обявява обществена поръчка и който може да продава автомобили, да заповяда и да подаде конкурентна оферта.

6. Продават ли в "магазина" същия продукт?

Между това, което се продава "във всеки магазин", и това, от което се нуждае държавата, има много съществени разлики:

· В магазина софтуерът е самостоятелен, без т.нар. CAL (Client Acess Licence = лиценз за клиентски достъп). Такъв пакет не може да се свърже в мрежите на администрацията, към сървърите и т.н. Все едно телевизор без възможност за антена или кабелна телевизия. Това струва може би към 1/3 от цената, а може би и много повече

· В магазина плащаме веднага цялата сума. Но министър Орешарски предпочита да плащаме на части през 2007-8-9-10 г. Всеки знае защо. Това струва около 10% от цената

· В магазина получаваме определен софтуер и толкова. Ако догодина излезе нова версия, караме със старата или си купуваме новата. Държавата получава софтуерна застраховка до 31 май 2011 г. Това струва може би 40% от цената

· В магазина купуваме един лиценз. Ако на вилата имаме втори компютър, където ще го ползват децата, май ще трябва да купим друг лиценз. Или пък ще бъдем сред тези, които нарушават закона. Държавата получава 60 000 лиценза за служебно и още 60 000 за домашно ползване. Легализираме домашните лицензи и решаваме важен държавен проблем. Как би изглеждала новината във "Financial Times", че например български държавник е заловен с пиратски софтуер в дома си...

· В магазина дават ли обучение? На държавата с този договор й предоставят - за всички 60 000 служители, за всяка нова версия.

Сега можете да се върнете към сметката за цената на един мерцедес.

7. Много ли плащаме за лицензите?

През последните месеци специализираните дирекции на МДААР не са стояли със скръстени ръце. Напротив, проучили сме опита на много европейски страни, знаем техните ценови равнища, консултирали сме се със самата "Майкрософт". При многобройните си срещи с европейски партньори съм задавал два въпроса: И вие ли ползвате само "Майкрософт"? Колко плащате?

Колко все пак струва един лиценз? Критиците ще кажат:

· 70 750 100 лв. без ДДС делено на 60 000 лицензи = 1 134,60 лв. за закупуване на 1 лиценз.

Но аз ще добавя следното:

· Заради домашните лицензи цената пада двойно до 567,30 лв. на лиценз

· 10% дисконт за разсрочено плащане: 510,57 лв.

· Делено на 1,4 заради тригодишната софтуерна застраховка: 364,69 лв. на лиценз

· Софтуерът вероятно ще се използва минимум 6 години: 60,78 лв. без ДДС на лиценз на година

· Половината от лицензите имат CAL. Тук вече не мога да претендирам за много точна оценка, но според мен цената пада под 50 лв. без ДДС на лиценз на година, или под 300 лв. за 6 или повече години

Ако ви се вижда много, кажете защо не се яви друг кандидат с по-добра оферта?

* Авторът е министър на държавната администрация и административната реформа. Изразената от него позиция по проблема е лична и не отразява тази на редакцията на в."Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 2630 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 6 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 2640 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Неравен старт

Частните училища искат държавно финансиране за учениците си, като обещават да намалят таксите. Но изгледите това да стане преди следващата учебна година са минимлани

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10