Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 18 яну 2008, 18:11, 3933 прочитания

Биологична еволюция, икономика и раждаемост Бабин ден икономикс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бабин ден икономикс

Автор: Shutterstock
Представете си праисторическите Мария и Георги, които прекарват времето си в събиране на дърва за огрев и търсене на храна. Мария се справя отлично с огнището, докато Георги не умее да намира дърва. Вечер той се топли на огъня на Мария, но би искал огънят да е по-силен. Част от намерената от него храна Георги оставя на Мария и така тя би могла да спестява от времето за лов и бране на плодове, събирайки повече дърва.

Съществува възможността и двамата да спечелят, ако Георги намира и оставя на Мария повече храна, а тя събира повече дърва. Двамата биха постигнали взаимно приемливо оптимално разпределение на времето между храна и огън, ако Георги можеше да следи как Мария прекарва времето си и ако силата на огъня съответстваше точно на усилията й. Това равновесие обаче е един компромис и за Мария е изгодно тайно да понамали събирането на дърва и да предпочете да прекара повече време в търсенето на храна.


Материален просперитет за генетично оцеляване

Статия на Theodore C. Bergstrom** от Калифорнийския университет в Санта Барбара математически моделира тази алегория. Ако огънят се замени с раждането на деца, Мария и Георги в стратегическата им игра на генетично оцеляване имат общ интерес от продължаване на рода (голям огън). Еволюцията насърчава прехраната (потреблението) не самоцелно, а като средство за успешното възпроизводство. Понеже потомството носи гени и от двамата, всяко поведение на единия, което помага на другия за раждане в семейството, би било добро и за двамата. Естественият еволюционен подбор следва да затвърди това поведение на консенсус и човешкият род би реализирал библейската повеля "Обичай ближния като самия себе си".

Съществува и генетична логика за нарушаване на семейната хармония. Според теорията за роднинския подбор (kin selection), еволюцията насърчава и поведение, при което някой с цената на намален свой шанс за оцеляване помага на роднини. Доколкото те имат и от неговите гени, оцеляването им е оцеляване на целия род. Затова богатият брат има генетичен интерес да подпомогне бедната си сестра или братовчед. Понеже роднините на съпрузите не са кръвно близки помежду си, се поражда напрежение дори при моногамните, свързани доживотно двойки.



Исторически мъжът е рискувал по-малко при по-чести раждания в семейството, защото, дори и жената да почине при раждане, той пак ще се ожени и ще постигне възпроизводство. Освен това изневярата се среща в много общества, а ако мъжът не е сигурен в бащинството си, ще изпитва по-голяма полезност от следващото раждане (което би било нов шанс за предаване на гените му). Мащехата/пастрокът се държат лошо със заварени от предишен брак деца, защото нямат генетичен интерес в тях.

Защо богатите вече раждат по-рядко

През последните 150 години се случва нещо странно според стандартните икономически теории и еволюционния поглед към човешкото възпроизводство. Църковни и данъчни регистри от Англия, Германия и Скандинавия сочат, че до индустриалната революция раждаемостта расте с благосъстоянието и социалния статус. След 1870 г. реалните доходи в Западна Европа се повишават с около 2% годишно, но темповете на възпроизводството падат от средно три деца на жена през 1860 г. до по-малко от две днес. Подобна е по-късно картината в Азия и Латинска Америка. От еволюционна гледна точка е парадоксално, че животински вид, сдобил се с повече материални ресурси, започва да се възпроизвежда по-рядко.

Първото икономическо обяснение е в ефекта на "заместването" - по-високият доход значи по-големи пропуснати ползи при отглеждането на деца. Домакинската помощ може да се купи на пазарни цени, но дори богатите насочват част от времето си към децата си. В Швеция са водени дневници за времето и домакинските разходи по отглеждането, които разкриват, че активната заетост е 1/4 от общите разходи (останалото са стоки, услуги и друга домакинска работа). Така разликите в разходите по децата са максимум 1/4 от разликите в доходите и само ако "еластичността на търсенето на деца" спрямо дохода е четири пъти по-висока, отколкото е спрямо "цената" им, промените в дохода няма да повлияят на интереса към раждане.

Нови теории акцентират и върху "качеството" на децата. С технологичния и икономическия напредък се е качила цената за "производство" на оптимално образовано и здраво дете. Това не значи непременно, че възвращаемостта от инвестициите в човешки капитал расте - в Англия от XVIII век досега съотношението между доходите на занаятчии и обикновени работници спада. Повишените разходи за изграждане на конкурентоспособен човешки капитал водят до предпочитане на по-малко на брой, но "по-качествени" деца.

Борбата за надмощие на половете

Жената има еднакво голям генетичен дял във всяко следващо дете, но то би отнело от разполагаемия материален ресурс за вече родените. Bergstrom заключава, че поради постоянните генетични конфликти на интерес еволюцията е довела дотам, че жената желае по-малък от оптималния брой деца (стига да устои на натиска на мъжа и на роднините). Обратно, мъжът иска повече деца, отколкото са достатъчни за личния му генетичен интерес. Динамиката на раждаемостта отразява текущия баланс в споровете между двата пола.

Според някои изследвания с богатството на жената в домакинството расте делът на разходите за храна и образование за сметка на алкохола и цигарите. Повишеният авторитет на жената, наред с по-ефективните контрацептиви, й дава повече контрол върху честотата на раждане. Едва ли е съвпадение и повишената грамотност (знак за по-висок статус) на жените в периода на "парадоксалния" демографски срив в забогатяващите икономики.

Напомняйки за загрижеността на държавата, официалният комунистически календар замени традиционния Бабинден с Деня на родилната помощ. Тогава властта опита и да модернизира страната и ускори икономическия растеж. Любопитно е не толкова, че тези цели още стоят пред управляващите у нас, а че те може би вече са несъвместими в контекста на биологичната еволюция.

* Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.

** Bergstrom, T.C. (2007). Some evolutionary economics of family partnerships, The American Economic Review, 97(2), стр. 482-486.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отклони искането за информация кой и за колко пари е доставял храните в затворите от 2012 до 2018 г.

26 май 2020, 440 прочитания

Обрат: повече наети, отколкото безработни, през миналата седмица Обрат: повече наети, отколкото безработни, през миналата седмица

С отпадането на ограничителни мерки има ръст на броя на хората, които започват работа

26 май 2020, 1163 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Явор Куюмджиев: Маркираме рамката на експортната политика

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10