Бабин ден икономикс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бабин ден икономикс

Бабин ден икономикс

2603 прочитания

© Shutterstock


Представете си праисторическите Мария и Георги, които прекарват времето си в събиране на дърва за огрев и търсене на храна. Мария се справя отлично с огнището, докато Георги не умее да намира дърва. Вечер той се топли на огъня на Мария, но би искал огънят да е по-силен. Част от намерената от него храна Георги оставя на Мария и така тя би могла да спестява от времето за лов и бране на плодове, събирайки повече дърва.

Съществува възможността и двамата да спечелят, ако Георги намира и оставя на Мария повече храна, а тя събира повече дърва. Двамата биха постигнали взаимно приемливо оптимално разпределение на времето между храна и огън, ако Георги можеше да следи как Мария прекарва времето си и ако силата на огъня съответстваше точно на усилията й. Това равновесие обаче е един компромис и за Мария е изгодно тайно да понамали събирането на дърва и да предпочете да прекара повече време в търсенето на храна.

Материален просперитет за генетично оцеляване

Статия на Theodore C. Bergstrom** от Калифорнийския университет в Санта Барбара математически моделира тази алегория. Ако огънят се замени с раждането на деца, Мария и Георги в стратегическата им игра на генетично оцеляване имат общ интерес от продължаване на рода (голям огън). Еволюцията насърчава прехраната (потреблението) не самоцелно, а като средство за успешното възпроизводство. Понеже потомството носи гени и от двамата, всяко поведение на единия, което помага на другия за раждане в семейството, би било добро и за двамата. Естественият еволюционен подбор следва да затвърди това поведение на консенсус и човешкият род би реализирал библейската повеля "Обичай ближния като самия себе си".

Съществува и генетична логика за нарушаване на семейната хармония. Според теорията за роднинския подбор (kin selection), еволюцията насърчава и поведение, при което някой с цената на намален свой шанс за оцеляване помага на роднини. Доколкото те имат и от неговите гени, оцеляването им е оцеляване на целия род. Затова богатият брат има генетичен интерес да подпомогне бедната си сестра или братовчед. Понеже роднините на съпрузите не са кръвно близки помежду си, се поражда напрежение дори при моногамните, свързани доживотно двойки.

Исторически мъжът е рискувал по-малко при по-чести раждания в семейството, защото, дори и жената да почине при раждане, той пак ще се ожени и ще постигне възпроизводство. Освен това изневярата се среща в много общества, а ако мъжът не е сигурен в бащинството си, ще изпитва по-голяма полезност от следващото раждане (което би било нов шанс за предаване на гените му). Мащехата/пастрокът се държат лошо със заварени от предишен брак деца, защото нямат генетичен интерес в тях.

Защо богатите вече раждат по-рядко

През последните 150 години се случва нещо странно според стандартните икономически теории и еволюционния поглед към човешкото възпроизводство. Църковни и данъчни регистри от Англия, Германия и Скандинавия сочат, че до индустриалната революция раждаемостта расте с благосъстоянието и социалния статус. След 1870 г. реалните доходи в Западна Европа се повишават с около 2% годишно, но темповете на възпроизводството падат от средно три деца на жена през 1860 г. до по-малко от две днес. Подобна е по-късно картината в Азия и Латинска Америка. От еволюционна гледна точка е парадоксално, че животински вид, сдобил се с повече материални ресурси, започва да се възпроизвежда по-рядко.

Първото икономическо обяснение е в ефекта на "заместването" - по-високият доход значи по-големи пропуснати ползи при отглеждането на деца. Домакинската помощ може да се купи на пазарни цени, но дори богатите насочват част от времето си към децата си. В Швеция са водени дневници за времето и домакинските разходи по отглеждането, които разкриват, че активната заетост е 1/4 от общите разходи (останалото са стоки, услуги и друга домакинска работа). Така разликите в разходите по децата са максимум 1/4 от разликите в доходите и само ако "еластичността на търсенето на деца" спрямо дохода е четири пъти по-висока, отколкото е спрямо "цената" им, промените в дохода няма да повлияят на интереса към раждане.

Нови теории акцентират и върху "качеството" на децата. С технологичния и икономическия напредък се е качила цената за "производство" на оптимално образовано и здраво дете. Това не значи непременно, че възвращаемостта от инвестициите в човешки капитал расте - в Англия от XVIII век досега съотношението между доходите на занаятчии и обикновени работници спада. Повишените разходи за изграждане на конкурентоспособен човешки капитал водят до предпочитане на по-малко на брой, но "по-качествени" деца.

Борбата за надмощие на половете

Жената има еднакво голям генетичен дял във всяко следващо дете, но то би отнело от разполагаемия материален ресурс за вече родените. Bergstrom заключава, че поради постоянните генетични конфликти на интерес еволюцията е довела дотам, че жената желае по-малък от оптималния брой деца (стига да устои на натиска на мъжа и на роднините). Обратно, мъжът иска повече деца, отколкото са достатъчни за личния му генетичен интерес. Динамиката на раждаемостта отразява текущия баланс в споровете между двата пола.

Според някои изследвания с богатството на жената в домакинството расте делът на разходите за храна и образование за сметка на алкохола и цигарите. Повишеният авторитет на жената, наред с по-ефективните контрацептиви, й дава повече контрол върху честотата на раждане. Едва ли е съвпадение и повишената грамотност (знак за по-висок статус) на жените в периода на "парадоксалния" демографски срив в забогатяващите икономики.

Напомняйки за загрижеността на държавата, официалният комунистически календар замени традиционния Бабинден с Деня на родилната помощ. Тогава властта опита и да модернизира страната и ускори икономическия растеж. Любопитно е не толкова, че тези цели още стоят пред управляващите у нас, а че те може би вече са несъвместими в контекста на биологичната еволюция.

* Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.

** Bergstrom, T.C. (2007). Some evolutionary economics of family partnerships, The American Economic Review, 97(2), стр. 482-486.

Представете си праисторическите Мария и Георги, които прекарват времето си в събиране на дърва за огрев и търсене на храна. Мария се справя отлично с огнището, докато Георги не умее да намира дърва. Вечер той се топли на огъня на Мария, но би искал огънят да е по-силен. Част от намерената от него храна Георги оставя на Мария и така тя би могла да спестява от времето за лов и бране на плодове, събирайки повече дърва.

Съществува възможността и двамата да спечелят, ако Георги намира и оставя на Мария повече храна, а тя събира повече дърва. Двамата биха постигнали взаимно приемливо оптимално разпределение на времето между храна и огън, ако Георги можеше да следи как Мария прекарва времето си и ако силата на огъня съответстваше точно на усилията й. Това равновесие обаче е един компромис и за Мария е изгодно тайно да понамали събирането на дърва и да предпочете да прекара повече време в търсенето на храна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    marttin

    "От еволюционна гледна точка е парадоксално, че животински вид, сдобил се с повече материални ресурси, започва да се възпроизвежда по-рядко."

    - От еволюционна гледна точка не виждам къде е парадоксът. Раждането на повече деца е функция на какво? Еволюцията "изисква" раждането на повечко потенциални наследници за да се увеличат шансовете за оцеляване не видът. Богатото общество пък е функция на напреднал научен и течнически прогрес, което и ще рече повишени шансове за оцеляване на по-ограничен брой от (животински) индивиди - медицинско обслужване на относително високо ниво :-)

    Е ако се разгледат и соициалните последици от богато (aka научно и технологично напреднало) общество съвсем не виждам къде е парадоксът

    Cheers

  • 2
    Avatar :-|
    Дракон

    Според мен въвличането на гените в демографията е по-скоро мода. По-правилно да се твърди, че в развитите страни потокът на материалните блага "тече" от родителите към децата и поради това средната класа, която не разполага с достатъчно ресурси се отказва (или е принудена да отлага, планира) тяхната поява. С развитието на обществото разходите за отглеждане на възрастен способен успешно да се социализира в модерното общество много бързо растат. В богатите общества само много богатите и много бедните класи могат да си позволят да имат голям брой деца – първите защото не се ограничени материално, а вторите защото печелят /изхранват се/ от децата си.
    Докато в патриархалните общества е обратното. Потокът на благата, тече от по-младите към по-възрастните. А най-стария – дядото/старейшината/ е най-богат и притежава повечето собственост и по-младите се съобразяват с решенията му. Достатъчно е да видим как е било преди стотина години в селските общини на България. Семействата са имал голям интерес да има колкото се може повече деца, защото:
    1) до от отделянето от семейството са били безплатна работна ръка при обработката на земята;
    2) детската смъртност е била висока (от 20 до 40 %) и не е било сигурно, че всички родени деца ще стигнат възраст да станат работници;
    3) достигайки възраст за женене/омъжване индивидът вече е бил наясно какво ще бъде неговото поприще – земеделец, занаятчия и тук-таме по някой търговец. Много малко от хората са учели след 16-тата си година и причината за това е била проста – високообразовани хора не са били необходими с изключение на няколко професии – учител, свещеник, лекар, писател/журналист.
    4) не е имало социално осигуряване и по-младите са се грижели за възрастните;
    5) дори да са имали желание да намалят раждаемостта си, не са разполагали със знания и съвременни методи за контрацепция и поради това единственият сигурен начин да нямат деца е бил да се въздържат. Процедури като аборта са били непознати – аз преди години попаднах на разяснение на думата “аборт” в книга издадена на български език през 30 г. на 20 век.
    Ако някой се съмнява в горното изложение, моля да провери как развиващите се страни /голяма част от които патриархални общества/ получават основната част от чуждестранните инвестиции и конвертируемата си валута – с изключение на няколко източни “тигъра” в които се инвестира много, всички други получават основната част от сънародници работещи в други държави и изпращащи пари на семействата си / мислете си за Филипините, Хаити и т.н./ И тази “помощ” е много по-действена от чуждестранната помощ и инвестиции, защото е по-трудно да бъде открадната / или печалбата от нея да бъде отнета.

  • 3
    Avatar :-|
    деян

    А не се ли сетихте че след 1870г. и малко след това започват да се развиват контрацептивите. Така до ден днешен когато това си е цяла индустрия. Наред с това се развиват и медицинските методи за премахване на детето, аборт и пр.?

  • 4
    Avatar :-|
    контрац.

    Контрацептиви са се ползвали още от древността. В древния Рим например мъжете са ползвали животински черва като презервативи. Целият въпрос обаче е в това откога на жените се позволява да настояват за ползване на контрацептиви при половия акт (мъжете не си падат много по това).

  • 5
    Avatar :-|
    Дракон

    Идеята ми за контрацепцията и аборта беше, че не са разпространени и използвани в обществото по начина, по който се използват сега хапчетата срещу забременяване и за аборт до третия ден от бременността (след 1979 - ако не греша).

    що се отнася до статията- не е нужно да слизаме чак на ниво гени и наследственост за обясним един чисто рационален избор, основан на ограничеността на ресурсите, до които имаме достъп.

  • 6
    gogodif avatar :-|
    Георги Чобанов


    Искам да благодаря на един изключителен доктор-д-р Домусчиев.Благодарение на изключителния му професионализъм и човечност детето ми,което скоро ще навърши 15 години и неговата майка са живи и здрави.Благодаря му


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK