Кратко ръководство по макиавелизъм

Поздравления за статията!

И от мен поздравления за Росен!!! Първият български журналист, който дава публичност на мракобесническата реч на Воденичаров пред катедрите по история от 27 април 2007 г. Тази реч спокойно, както се пише и в един блог, може да бъде обект на ново парламентарно питане този път към министъра на вътрешните работи Румен Петков. И това ново парламентарно питане имащо предвид действия на самозабравилия се Воденичаров не бива да закъснява.

Поздравления за изключителното журналистическо разследване! Дано то положи началото на реалното сваляне на Воденичаров от власт - както като декан на ПИФ на ЮЗУ, така и на неформалната му власт в съдебната ни система!

Само в интерес на истината трябва да се каже, че когато се е провело това въпросно заседание на катедрите по история срещу Воденичаров не е написана и една дума във форуми в интеренет. До този момент Стефан Дечев е писал анонимно срещу колегите си от катедрата и изказването на Воденичаров се отнася за тази подлост. Членовете на катедрите по история направиха и открита подписка по този повод.

Благодарности за уточнението. Подписката я четохме, но не си спомням да предлагаше отговори на повдигнатите от Ст. Дечев много сериозни въпроси. Май и все още няма, така че хайде моля да не си кривите душите и по повод Воденичаров хубаво е казано в предната статия - "Разделете 9 (години като декан) на 4 (продължителността на един мандат). Получава се 2.25 (мандата)." - http://www.capital.bg/show.php?storyid=456973
Понятия като свобода на словото, независима изследователска работа и т.н. (да не пишем дълги постинги) известни ли са ви или и вие от тези, които "крачат в една стъпка с колектива". Този човек е позор за цялата академична общност в България! Да не говорим, че е пенсионер и узурпатор и следва да бъде преследван от закона. Поздравления за усилията на Дечев, Дошков и Везенков и др. свободомислещи хора, които имат простата претенция законите в България да са едни за всички. Пращайте материалите на еврокомисаря от сегашното управление на България не чакайте справедливо разрешение на случая. Успех, имате подкрепата на всички нормални хора, който имат алергия към познати приоми от едно недалечно минало.

Григор Бойков? Нали не сте вие автор на материала?

Как точно Росен БОСЕВ прави моето име не мога да схвана, но нейсе приемам го за комплимент:))

Ами благодарите за уточнение,

което е адресирано към автора на материала. Ама то е трудно за разбиране...

Поздравлния за "Капитал" и Росен Босев. Най-после се намери вестник и автор, способни и смели да направят портрет на благоевградския Макиавели. Кой ще установи фалшификациите, извършени от този човек, извършени в средата на 2005 г.? На днешния парламентарен контрол министър Вълчев се държа недостойно - "ни лук ял, ни лук помирисал". Той мисли високо, на едро, мечтае за радикални реформи, омерзително му е да си разваля настроението с подобни дребни случаи. Млад е, но изглежда и той е запомнил учението за "малката" и "голямата" правда. Нищо че законът за висшето образование го задължава да контролира спазването на закона. Очевидно ще трябва да разчитаме на "Капитал". Моля да продължите - разровете, довършете разследването. Става дума за нещо много по-значимо от властолюбието на един обикновен професор. Една от най-големите заслуги на тази статия е, че авторът е съумял да види в един провинциален декан проекцията на големите проблеми на днешната ни съдебна система, да открие бацилите, които я разяждат. Този професор задава критериите на бъдещите магистрати, защото организира и контролира обучението им. Този професор кадрува в съдебната система и неговите протежета ще продължат неговото дело и без него. Този професор участва в правната "евроинтеграция", представлява ни в Брюксел и после се чудим защо сме европейци, ама не съвсем и защо не приемат, че корупцията ни не е "в нормата". Този професор ръководи Специализирания съвет по правни науки, тоест определя кой ще стане професор, декан, доктор по право. Този човек перфектно владее неизменния инструмент на властта - моркова и тоягата. Затова много хора от властта, от всички власти и през всичките тези 10-15 години, са се тълпели около него. Дори и такива, които иначе се гнусят от практиките на Воденичаров. В статията си Росен Босев е съумял да схване и кръсноречиво да изтъкне тъкмо това у Воденичаров - че той не е "просто" нелегитимен декан, а симптом на заболяване - на заболяване във висшето образование, на заболяване в съдебната система. Моето уважение към автора и моите поздравления за "Капитал". И пожеланието ми - продължете разследването, стигнете до корените. Разтърсете МОН, щом предпочита да си затваря очите.