С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
38 15 фев 2008, 12:19, 8737 прочитания

Аз, моя милост и властта

Теория и практика на конфликта на интереси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Когато преди месец изпълнителният директор на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев беше попитан защо е възложил на брат си поръчки за 120 млн. лева, той остана искрено учуден, че журналистите му задават такъв въпрос. "Брат ми без работа ли да стои", възмутено попита тогава пътният бос.


Макар и с един месец закъснение от финансовото министерство признаха, че "по отношение на инж. Веселин Георгиев би могло да се появи ситуация, в която да възникне или да се прояви конфликт на интереси". Бившият вече шеф на пътищата и до ден днешен твърди, че такъв конфликт не е имало, а премиерът Сергей Станишев заяви, че конфликтът на интереси е "неясна и деликатна материя".

Всъщност не е толкова "неясна" (вижте определението). Конфликтите на интереси са неизменна част от живота и най-развитите общества, но разликата е в нетърпимостта към тези, които се възползват. В англосаксонския свят практиката е конфликтите на интереси да се избягват, а когато това е невъзможно - да се декларират. Именно в прозрачността е гаранцията, че не се злоупотребява.

Явление старо, колкото света
Конфликт на интереси = корупция?

Конфликтът на интереси сам по себе си не е корупция. Той обаче е хранителна среда за корупцията.

Дори и когато не води до злоупотреби, конфликтът на интереси е опасен. Самото му наличие разрушава доверието на гражданите в администрацията. Когато такива конфликти на интереси се толерират, обществото остава с усещането, че масово се краде, а вземането на подкуп е честа практика.

Когато доверието на гражданите е разрушено, се минира всяка възможност за ефективно действие на администрацията. Така спорът има ли корупция или не става безпредметен, защото всички граждани се държат така, като че ли корупцията е широко разпространена.

Вредата от това е двойна. От една страна, се стимулира даването на подкупи, защото хората вярват, че това е стандартна практика в държавната администрация. В същото време държавните служители имат по-слаби вътрешни бариери при вземането на подкуп. 
Непотизъм

Непотизъм (от латински nepos, род. п. nepotis - внук, племенник) е раздаването от страна на папата с цел укрепване на своята власт на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Широко разпространен е през Средновековието, когато римските папи раздават висши църковни длъжности, първоначално на своите племенници.Оттам дошло и названието -непотизъм. По-късно обаче облагодетелствани били и техните незаконни деца. Папа Александър VIправи кардинал своя незаконен син Чезаре Борджия, а папа Павел III въздига в кардиналско звание своите внуци. Непотизмът достига своя връх през епохата на Възраждането, когато римските папи се превръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Така се появяват цели папски династии като семействата Орсини, Конти, Де ла Ровере, Медичи, Борджия, Пиколомини, Савели. По късно се появява терминът черно благородничество - това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии. Непотизмът започнал да залязва към XVIII век, когато папа Инокентий XIIразпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот.

Източник:Уикипедия


Кронизъм

Кронизъм (от англ. - cronyism) е облагодетелстване по приятелска линия. За разлика от непотизма при него кръгът на облагодетелстваните лица може да бъде много по-широк (приятели, съученици, съседи, другари по партийна линия и други). Думата crony се споменава за пръв път в Лондон през XVIII век. Смята се, че произходът й е от гръцката chronios, която в превод означава дългосрочен, продължителен. Според други версии терминът произлиза от ирландския израз Comh-Roghna, който се превежда като "близки приятели". Правителствата по света често са обвинявани в прояви на кронизъм при разпределянето на публичните средства. Политиците обичат да се обграждат с хора, които познават добре от личния си живот или по бизнес линия. Съществуващите приятелства постепенно се превръщат в назначения на държавна длъжност или възлагане на договори за държавни поръчки. В западните икономики се използва и изразът crony capitalism за нарушаване на правилата на пазарната икономика или регулации. Измамите в енергийния гигант "Енрон" са типичен пример за crony capitalism.

Източник: Уикипедия



Всъщност ситуацията с брата на Веселин Георгиев е класически пример за непотизъм. Това е може би най-разпространеният конфликт на интереси, известен на света. В българския език той е известен повече като шуробаджанащина.



Корените на явлението са още в Средновековието, когато когато римските папи с цел укрепване на властта си започнали да раздават висши църковни звания на своите близки роднини (виж карето).

В съвременна България непотизмът има различни проявления. По-леката форма е уреждането на роднини с държавни постове. Още се помни прословутата фраза на бившия премиер Иван Костов "всички сме братовчеди", произнесена от парламентарната трибуна. Неговият кабинет беше един от най-критикуваните за шуробаджанащина. Тогава Христо Михайловски, зет на тогавашния шеф на парламента Йордан Соколов, беше назначен за заместник-министър на търговията и туризма, а след това и заместник-министър на икономиката. По същото време братът на Екатерина Михайлова - Борислав Михайлов, оглавяваше борда на директорите на ДЗИ (тогава все още държавно дружество).

По-тежката форма на непотизъм е уреждането на роднини с договори от държавата. Ако в предишни години това ставаше основно по линия на приватизацията, днес най-честият допир на бизнеса с властта са обществените поръчки. Веселин Георгиев не е единственият актуален пример за роднински възлагания, зад които стоят съмнения в конфликт на интереси. Преди няколко месеца подобен казус се заформи и около социалния министър Емилия Масларова. Разбра се, че фирмата "Лена" ЕООД, в която нейният съпруг Антон Масларов е изпълнителен директор, е получила четири обществени поръчки на стойност над 5 млн. лева. Става въпрос за договори, сключени в периода 2004-2005 г., докато Масларова е била депутат, а по-късно и социален министър. Формално законът не е нарушен, но поръчките са обявени от фирми и предприятия на държавна издръжка в старозагорския район, където е избрана Масларова, разкриха от ДСБ. "Ако вие смятате, че нашите родственици не могат и не трябва да работят, мисля, че вие нарушавате права, които всеки от нас има като български гражданин", защити се Масларова. Звучи познато, нали.

Непотизъм и непукизъм

Друга много разпространена форма на конфликт на интереси е т.нар. кронизъм - толериране на по-широка категория лица (приятели, съученици, колеги, партийни другари и други). Българският синоним е клиентелизъм.

Световната история изобилства с примери за подобно приятелско облагодетелстване. Още се помни големият скандал около шефа на Световната банка Пол Улфовиц, който в крайна сметка го принуди да освободи поста си. Историята в резюме: малко след като Улфовиц поема ръководството на финансовата институция, той декларира конфликт на интереси, тъй като е в интимни отношения с една от служителките в банката - Шаха Риза. След това неговата половинка е преместена на длъжност в Държавния департамент на САЩ, но остава на заплата в банката. Оказва се обаче, че междувременно възнаграждението й е скочило рязко (с помощта на Улфовиц) от 132 хил. долара на 193 хил. долара годишно, при това освободени от данъци. Заключението на специалната комисия, натоварена да проучи случая, гласеше, че Улфовиц е нарушил етичния кодекс на банката и няма право да продължи да ръководи институцията.

Българската практика по отношение на кронизма също има дълги традиции. Достатъчно е да се припомнят двете най-големи афери в по-новата ни история, придобили публичност като приятелския кръг "Орион" (по времето на кабинета "Виденов") и опитът за римейк "Олимп" (при управлението на Иван Костов). В опити за кронизъм беше обвинен и експремиерът Симеон Сакскобургготски, когато се разбра, че той е лобирал за своя приятел Пиерпаоло Черани по проект за строителство на детска болница в София. Въпреки че Симеон отричаше приятелство с италианския бизнесмен, стана ясно, че Черани е осигурил самолет за пътуване на българския премиер до Италия, където той е бил на премиерата на миланската "Ла скала" по покана на Силвио Берлускони. Близостта между двамата пролича и от факта, че Черани бе сред гостите за сватбата на княгиня Калина. В крайна сметка проектът за "царската" болница не видя бял свят, но не защото правителството така искаше, а заради съпротивата на депутатите, а съмненията за непозволен лобизъм на премиера Сакскобургготски останаха.

Вграден лобизъм

Това може би е най-тежката форма на конфликт на интереси - когато представител на частния бизнес получи държавен пост в същата сфера. Примерът с отстранения шеф на фонд "Пътища" е показателен докъде може да доведе подобен конфликт на интереси. Справка в регистъра на обществените поръчки показа, че за една година фирмата "Биндер" е успяла да увеличи сумата на възложените проекти от 5.6 млн. лева на 108.4 млн. лева. Това прави над 18 пъти ръст в обема на поръчките само за една година.

Всъщност Веселин Георгиев е бил през цялото време в двоен конфликт - веднъж по линия на своите братя, които развиват бизнес в строителството на пътища, и втори път - като бивш изпълнителен директор на фирмата "Биндер". Основателен е въпросът кой носи по-голяма вина за допуснатия конфликт на интереси - самият Георгиев или човекът, който го е предложил за поста - министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов.

След края на мандата

Вграденият лобизъм има още едно измерение - когато представител на държавна институция премине на работа в частна компания след изтичане на мандата, отнасяйки със себе си цялата информация и контакти, придобити по време на престоя си във властта. В сфери като банковото дело и финансите, където се оперира с фирмена и банкова тайна, тази информация може да се окаже ключова за новия му работодател в битката за завземане на по-голям пазарен дял. Ето защо по света има ограничения за преминаването на държавни служители в частни компании след края на мандата. Правилото е това да става няколко години след напускането на държавния пост.

В България подобни ограничения не съществуват. Затова примерите на подобни "трансфери" на висши служители в БНБ през последните години не са изключение, а стандартна практика. Малко след края на своите мандати в частни банки започнаха работа бившият гуверньор Светослав Гаврийски, подуправителите Емилия Миланова и Мартин Заимов, бившият главен директор на управление "Банков надзор" Петър Андронов и др. По подобен начин някогашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров и заместникът му Николай Николов, които се явяваха и принципали на държавната по онова време БТК, внезапно се озоваха в ръководството на конкурентната "Мобилтел". В същия период тогавашният председател на Комисията за регулиране на съобщенията Гергана Сърбова премина на мениджърска позиция в БТК малко след като беше издала GSM лиценз на компанията. Всички те едва ли могат автоматично да бъдат обвинявани в нещо нередно. По света обаче за държавните служители действат забрани да приемат назначения в частни компании, с които доскоро са имали официални отношения.

В Канада например им е забранено за срок от една година да консултират лица и организации с информация, станала им известна по служба, която не е общодостъпна. За министрите срокът е две години. Същите ограничения важат и за приемането на оферти за работа в организации, с които служителите и министрите са имали преки и съществени официални отношения. Лицата на публични позиции не могат да бъдат повлияни при вземане на решения от обещания или планове за бъдеща работа. Освен това е забранено на висшите държавни служители да се явяват от името на друга организация във връзка с процедура или преговори, в които те са участвали преди това от името на държавата.

Най-яркият пример за подобен конфликт на интереси беше преминаването на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер на работа в една от дъщерните структури на "Газпром" веднага след изтичането на мандата му. Става въпрос за дружеството NEGPC, което ще изгражда и стопанисва газопровода под Балтийско море, чийто мажоритарен собственик е руският газов монополист. Фирмата беше създадена с дейното участие на Шрьодер, и то само три дни преди канцлерът да сдаде поста си. Преди това той упорито отричаше слуховете, че може да се озове след края на политическата си кариера в "Газпром", и повечето медии повярваха в искреността му - все пак не може канцлерът да лъже. Затова всички бяха шокирани от новината, че той е приел офертата на руснаците, при това с огромна дори за германските стандарти заплата. Обществеността в Германия прие новината като отплата за дейността му като федерален канцлер. Скандалът предизвика спешни промени в законодателството, които да ограничат възможността на политиците да се възползват от служебното си положение, след като излязат от активната политика.

 

 

 

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 265 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 1 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 2824 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 6315 прочитания

23 май 2019, 2804 прочитания

23 май 2019, 2376 прочитания

23 май 2019, 2001 прочитания

23 май 2019, 1820 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Да живее (ли) здравната каса

След решението за разбиване на монопола на НЗОК остава въпросът как да стане това

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"