С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 29 фев 2008, 17:56, 5680 прочитания

Кой ще ни пази от пазачите?

МВР и ДАНС трябва да започнат да отчитат използваните специални разузнавателни средства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст може да започва и с предупреждението: "Следващият път, когато вдигнете телефона си, внимавайте какво и с кого говорите. Защото като нищо може да сте сред онези N хиляди граждани, чиито разговори се подслушват, без въобще да разберат някога за това, а материалите срещу тях така и да не стигнат до съда."

Дори и парламентът, който тази седмица гласува промени в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), не разполага с информация колко човека се подслушват в България, нито какво се случва с прихванатите разговори, как се съхраняват, колко от тях вършат работа на разследващите. В действителност никой в България освен МВР няма достъп до тази информация. Липсва механизъм, който да задължава силовото министерство и службите да отчитат тези си дейности. Това е проблем, защото специалните разузнавателни средства (СРС) пряко засягат човешките права и свободи, тъй като често позволяват директно навлизане в личния живот на гражданите.


Промените в ЗСРС дадоха на шефа на новосъздадената агенция за национална сигурност (ДАНС) правомощия, които са идентични с тези на вътрешния министър. Става дума за искането на разрешения за подслушване, издаването на разрешителни и т.н. Заради ДАНС бяха променени още 13 закона - повечето текстове бяха изменени автоматично с цел синхронизация между структурите. Ремонтът на ЗСРС беше по-съществен, защото трябваше да гарантира известна степен на независимост на новата агенция (която де юре е политически независима) от МВР. Въпреки че сама по-себе си е логична, промяната води до клонирането на един отдавна съществуващ проблем -

Липсата на отчетност

при работата със СРС-ата.



"Истинският въпрос, който седи пред България, е изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург", казва адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Той визира осъдителното решение на съда срещу България заради разпоредбите в ЗСРС, даващи прекомерна власт на вътрешния министър да подслушва. "Според съда в Страсбург самото правомощие на министъра да използва СРС е проблем - коментира адвокат Кашъмов и допълва - Сега, когато идентични функции получи и председателят на ДАНС, практически стигнахме до удвояване на проблематичността."

В действителност липсата на отчетност при подслушването води до нарушаването на установения в конституцията баланс на интересите - личните права на всеки човек, от една страна, и интересите на цялото общество да е предпазено от престъпността, от друга. "Няма ясни процедури за съхранение и унищожаване на СРС-ата, а оттам - не можем да кажем дали те се спазват или не", коментира за "Капитал" правозащитникът Йонко Грозев. Така един човек не може да разбере, ако е бил подслушван, дали държавата е направила всичко необходимо, за да предпази записите и да не бъдат използвани за цели, различни от тези, за които са били събрани.

"Законът за СРС има

Много вратички

които позволяват безконтролно подслушване", коментира ген. Атанас Атанасов, депутат от ДСБ и член на парламентарната вътрешна комисия. Бившият шеф на контраразузнаването има предвид възможността вътрешният министър да разреши подслушване без съдебно разрешение. Такова трябва да се поиска в срок от 24 часа, в противен случай събраните материали се унищожават. Той дава пример: "Практиката е подслушването да продължи примерно 23 часа, след което материалите се унищожават, а съдът никога не узнава за това." Отново поради липсата на механизъм за отчетност само може да гадаем колко често подобна практика се използва от МВР.

За задълбочаването на липсата на прозрачност според Йонко Грозев допринася и самият принцип на действие на МВР: "Това е пирамидална структура, в която информацията се събира, за да отиде при този, който е най-отгоре." Не за да обслужи работещия по разследването, а за да се използва от началника му като инструмент за политически натиск.

Решението

не е чак толкова трудно - промяна в закона - МВР и ДАНС да бъдат задължени всяка година да внасят в парламента публичен доклад за това как са използвали СРС - колко, как са съхранявани, колко са унищожени, колко са използвани за целите на разследването При възникнали неясноти пък ръководството на МВР и ДАНС да предоставя допълнителна информация. "Това е принципът на гражданския контрол", коментира Йонко Грозев.

Единствената до този момент официална информация за използваните СРС-та излезе преди повече от пет години. Тогава стана ясно, че от 10 хил. подслушани лица за година само 160 са използвани за целите на разследването. Данните попаднаха в международните доклади като пример за нарушаване на човешките права. Оттогава властта в лицето на МВР предпочита да крие тази "чувствителна" информация. Докога ще продължава това зависи само и единствено от народните представители.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Изтеклите данни от НАП са под 1% от тези, до които е имало достъп Изтеклите данни от НАП са под 1% от тези, до които е имало достъп

Държавната администрация е силно неподготвена откъм киберсигурност, препоръките за промени са от технически до законодателни

20 фев 2020, 318 прочитания

Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава

Към момента няма тенденции, които биха поставили паричния режим под натиск, твърди управителят на БНБ

20 фев 2020, 695 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лихвите, глупако*

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10