Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 14 мар 2008, 16:16, 9378 прочитания

Точка на замръзване

Какво значи спирането на еврофондовете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво е евросъюзът без фондове? А за какво са създадени фондовете, ако не за да ги излапат политиците? Сигурно, ако се остави на "народния творец" да нарисува новините за спрените плащания напоследък, картинката би изглеждала така: някакъв широко отворил уста Бай Ганьо, аха да млясне и сиренцето му пада от вилицата. Нищо чудно, че такъв образ предизвиква само доволни коментари в интернет форумите през последните дни, а Европейската комисия отново е привиждана като универсална машина за раздаване на възмездие.

Ембарго!


Няма как колективното схващане за това какво се случва с еврофондовете да е твърде далеч от истината. От старта на първите предприсъединителни програми през 90-те години досега българските власти многократно са показвали, че не контролират добре изразходването на парите, крият информацията за свои близки и икономически кръгове и почти никога не се отчитат публично за одобрените проекти. Горе-долу същото се казваше и в няколкото писма, с които през последните седмици еврокомисията съобщаваше, че замразява последователно плащанията по програмите, с които страните се подготвят за членство в съюза - ИСПА, ФАР и САПАРД. Ето и истинският смисъл на тези фондове:
- ИСПА трябваше да помогне на България да влезе в клуба на богатите с оправени пътищата, ВиК мрежи и да построи пречистващи съоръжения. По тази програма бяха блокирани 300 млн. евро за инфраструктурни проекти заради скандала с подкупите и конфликта на интереси във фонд "Републиканска пътна инфраструктура".
- Парите по ФАР бяха за икономическо и социално сближаване и трансгранично сътрудничество - тоест условията за живот на българите да се приближават до тези в Европа. Там бяха спрени 75 млн. евро заради лошо управление и контрол върху проектите. Упреците са към централното звено за финансиране и договаряне във финансовото министерство и Изпълнителната агенция по ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), към което е и пътният фонд със замразените пари по ИСПА.
- Последна дойде новината за замразени 82 млн. евро по САПАРД - програмата за подпомагане на земеделските производители. Там поводът е снетото обвинение срещу бизнесмена Людмил Стойков и бавещите се дела срещу неговите приближени. Групичката беше уличена през 2006 г. от европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ. Разследването показваше злоупотреби за 7.5 млн. евро, като стари машини за оборудване на хранително-вкусови предприятия са представяни за нови и финансирани по САПАРД. За разлика от Германия, където присъдите по същото разследване вече са издадени, в България това далеч не е така, а допълнително смущаващ е фактът, че Стойков е спонсор на президента Георги Първанов.
И още едно уточнение - замразените пари са по програми за страни, които още не са членки на ЕС, но механизмите за отпускането им са такива, че плащанията продължават да се точат година след влизането на България (по най-груби сметки за трите програми има да се усвояват още около 1 млрд. евро). За момента не става въпрос за структурните европейските фондове, които страната трябва да получи съгласно договора за присъединяване (вижте схемата на стр. 14). Те са общо 7 млрд. евро от 2007 до 2013 г. и още 3.2 млрд. евро за селските райони. През първата година от членството си България не успя да усвои нищо, защото администрацията закъсня с подготовката на програмите, по които се отпуска финансирането. Едва през ноември 2007 започна приемането на първите проекти, а преди дни правителството съобщи, че са преведени и първите суми за авансови плащания. Големият въпрос е дали сегашното ембарго върху предприсъединителната помощ ще засегне усвояването и на тези фондове. И дали съвпадението за трите спрени програми е случайно, или вече не става въпрос за

Политическо наказание за България

Тук не става въпрос за любимата теза на някои министри, че при нас всичко си е наред, но спирайки ни парите, в Брюксел плетат тамошни интриги. По-скоро е налице следната последователност: България не беше съвсем готова за членство; мониторинговите доклади, които еврокомисията си запази като инструмент, показват, че напредъкът в проблемните области (като правосъдието и корупцията) не е голям; не на последно място - властите имат склонност да насочват публични средства не съвсем по европейските правила. Показателен и, смята се, ключов за последните развития е отново случаят във фонд "Пътна инфраструктура", където правителството твърде мудно реагира на информацията, че шефът му възлага поръчки на брат си. "Кабинетът не реагира адекватно по този случай, много се забави и това настрои зле експертите тук", коментира източник на "Капитал" в администрацията на еврокомисията. А експертите по различните програми, макар и в различни дирекции, си общуват и няма как да не се получи тройното съвпадение със спирането на ИСПА, ФАР и САПАРД, когато и на трите места установят пропуски в контрола и забавени реакции от българските власти. България е твърде малка, за да смятаме, че в еврокомисията ще се занимават със специални политически отношения към нея, но замразяването на парите влиза в българското CV и оттук нататък всеки, който работи със страната, ще има предвид това, коментират още в администрацията.
Впрочем оказа се, че е имало и предупреждение. През ноември и декември 2007 г. еврокомисията е изпратила две писма с информация, че парите по предприсъединителните програми ще бъдат замразени, ако не се изчистят слабостите в агенциите, които ги разпределят. Крайният срок за това е бил март тази година - когато средствата бяха спрени. Очевидно нито мерките, нито комуникацията с еврокомисарите през този период са били на ниво. Очакваме много подробни отговори защо от агенция САПАРД не са давали информация на еврокомисията, ще има и експертни разговори и след това ще преценяваме какви да са следващите ни действия, каза премиерът Сергей Станишев.

За кого са последиците

Освен имиджовите негативи ще има и икономически. Редица общини и институции няма да получат планираните средства за решаване на належащи проблеми. А важни инфраструктурни проекти - например магистралите "Тракия" и "Люлин", може да се забавят и дори да се наложи да бъдат платени от бюджета.
От запора по САПАРД пък ще бъдат ощетени редовните предприемачи. За много от тях забавянето може да донесе финансови проблеми, ако трябва да плащат по-високи лихви заради закъснели погасявания на вноските по кредити. Пълното спиране на парите, което все пак е малко вероятно, за повечето би било равносилно на фалит. Ако това се случи, някои банки, които през последната година охотно предоставяха кредити на кандидати за еврофинансиране, може да се окажат пред проблем със събирането на парите си. Това ще охлади ентусиазма на банкерите да финансират такива проекти или най-малкото ще оскъпи кредитите заради риска от нови запори на европарите в бъдеще. А лесният достъп до банкови кредити е много важен фактор за усвояване на парите от еврофондовете, тъй като те плащат по вече напълно приключени проекти.
Фермерите, чиито проекти са засегнати от преустановените плащания по програма САПАРД, ще си получат парите от националната сметка на Държавен фонд "Земеделие", по която се превеждат авансово средства от държавния бюджет и от Брюксел. Това увериха през седмицата зам.-министрите на финансите и на земеделието Димитър Ивановск и Димитър Пейчев, както и директорът на фонда Димитър Тадаръков, след заседание на мониторинговия комитет по предприсъединителната програма. От банките също коментираха, че не очакват проблеми. Всички обаче залагат на бързото възстановяване на траншовете. Специално за САПАРД това обаче може и да не е толкова лесно. Възобновяването на постъпленията по мярката ще стане, след като ЕК види ясен напредък по разследването на случая от 2006 г., посочи Кай Мортенсен, началник на отдел за предприсъединителната помощ в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони".
При сериозни съмнения Брюксел може да блокира не само средствата, но и сключването на нови договори за проекти с еврофинансиране. Такъв е случаят с фонд "Републиканска пътна инфраструктура", където, освен че спря парите за проекти по ИСПА, еврокомисията посъветва властите да не сключват каквито и да било други договори с фонда. В четвъртък стана известно, че ЕК не е доволна от доклада с проверките на финансовото министерство във фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който беше изпратен след скандала с арестуваните за подкуп висши негови служители, както и конфликта на интереси на бившия му шеф Веселин Георгиев. Комисията ще изпрати въпроси по доклада в София, съобщиха от дирекция "Регионална политика" на ЕК. Според източник от същата дирекция ще бъде напомнено на България, че може да загуби и средства от структурните фондове, ако не изпълнява задълженията си за качествен одит в разплащателните агенции за разпределението на парите.
При установени измами Брюксел може да наложи и крайна мярка - финансова корекция, при която страната трябва да върне неправилно похарчените пари в европейския бюджет. Според процедурата парите трябва да се върнат от националния бюджет, а след това той, ако може, ще си ги събира от сгрешилите ведомства и фирми. Това вече наистина ще струва много скъпо на всички български данъкоплатци.



Отговорът на правителството

В сряда Министерският съвет одобри внесения от финансовия министър Пламен Орешарски доклад с мерки за подобряване на управлението и контрола по усвояването на еврофондовете. В него за пръв път се признава официално, че системата за управление на помощта от ФАР и ИСПА "показва слабости, които биха могли да се мултиплицират при приложението на структурните и Кохезионния фонд на ЕС". Основната от предложените мерки е одитът на проектите да мине изцяло в ръцете на външни фирми, а работещите във финансовото ведомство да извършват само онези инспекции, които трябва да приключат бързо. Публикуване на списъци с всички получатели на средства от предприсъединителните фондове и от оперативните програми също е добро решение, което ще внесе известна прозрачност в харченето на европейските средства. Въпросът е в какви точно срокове и с какви ресурси - кадрови, финансови и нормативни, ще бъдат изпълнени тези и другите набелязани мерки. Тази неяснота е основание за съмнения доколко те ще бъдат убедителни пред ЕК.
Очакванията все пак са, че Европейската комисия ще покаже отзивчивост към демонстрираното от кабинета желание да се поправи и след известно време ще извади програмите от фризера. Пред журналисти в Брюксел премиерът Сергей Станишев показа решимост за преодоляване на слабостите и дори не изключи възможността да потърси политическа или административна отговорност на виновници за проблема. Но дали рекламираните сега мерки ще се окажат по-силни от нагласата дори в политическия елит, че еврофондовете за предназначени за усвояване от "наши хора"? Спорно е. Да не забравяме онова изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган, че правителството ще изкара два мандата, защото има да усвоява няколко милиарда евро. И да не забравяме колко неприятно беше на министрите от БСП да признаят, че има проблеми в пътния фонд...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 536 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1597 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ДПС губи власт в земеделието

Законопроектът за горите и новата Агенция за храните предизвикаха напрежение между БСП и движението

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10