Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 28 мар 2008, 12:25, 2635 прочитания

Силата на икономическите стимули или Как се ражда по график

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди години два комуникационни оператора обявиха един ден, в който телефонните разговори в мрежата им бяха безплатни. В резултат за един ден бяха отчетени 6 пъти повече телефонни разговори от обикновено.

В много големи градски центрове по света има задръствания, които драстично намаляват скоростта на движение и в резултат водят до огромни загуби за гражданите и икономиката. Някои от тях решават проблема, като въвеждат такса за влизане на автомобили в центъра. В резултат на таксата повече хора ползват метро, а по-малко пътуват с автомобилите си в центъра, като по този начин се намаляват задръстванията (разбира се, ако няма метро, ефектът може да не е толкова голям).


В началото на 2007 г. влезе в сила ниска 10-процентова ставка на облагане на печалбите на фирмите. Ниският данък стимулира инвестициите, насърчи икономическата динамика и направи безсмислено укриването на данъци. Затова и приходите в държавния бюджет от този данък се увеличиха (въпреки че някои външни и местни експерти твърдяха, че държавата ще загуби, ако намали данъка).

През 2006 г. бяха намалени осигурителните вноски, с които се облагат заплатите на работещите. Намалението беше от 42.7% на 36.7% - значимо, но далеч от радикално. И въпреки това в следващата година бяха създадени над 200 хиляди работни места, превръщайки едно намаление на данъците в една от най-успешните и най-евтини социални програми, които някога сме имали.

Това са само няколко примера, които показват колко голяма е силата на икономическите стимули. Икономическите стимули обаче трябва да се използват разумно. В противен случай тяхната мощ може да се насочи в погрешна посока. Опитите държавните чиновници или политиците да се намесят навсякъде невинаги завършват сполучливо.



Бебешки бонуси

В много интересно изследване** икономистът от Melbourne Business School Джошуа Ганс описва как в началото на 2004 правителството на Австралия обявява въвеждането на 3000 долара бонус за всяко новородено дете. Бонусът се отнася за всички деца, които са родени на или след 1 юли 2004 г. Резултатът - използват се всякакви възможни техники за отлагане на раждането и на 1 юли се поставя рекорд по най-много родени деца в един ден. 2 юли от своя страна става петият ден с най-голяма раждаемост в историята. Чиновниците не си вземат поука и повтарят "експеримента" след две години, като увеличават бонуса - резултатът отново е същият, отлагане на раждания.

Интересна е реакцията на министъра на здравеопазването - тя вярва, че даването на пари на майките ще ги стимулира да раждат повече деца, но не вярва, че ще ги стимулира да отложат раждането. Всъщност, изглежда, е точно обратното: не е сигурно, че кешовият бонус е стимулирал по-висока раждаемост, но е ясно, че е стимулирал отлагане на раждането и съответно поемане на риск за здравето на детето.

Социалният капан

Социалните помощи са замислени като начин да се помогне на хора, които не могат да се справят сами или временно изпитват проблеми. Дизайнът на социалната система обаче може да е направен по такъв начин, че да вкара тези хора в капан, от който трудно могат да излязат. Да си представим, че помощите могат да се получават безкрайно дълго време, не се изисква полагане на труд при получаване на помощи и при намиране на работа помощите се спират.

Тогава получателят на социални помощи е поставен пред следната дилема: ако започне да работи, ще загуби социалните си помощи. В много случаи доходът от труд през първите периоди след излизане от социалната система е сравним (след данъци и разходи) с дохода от социални помощи. Тоест, ако човек започне работа, той ще спечели, да кажем, 200 лева чист доход на месец от заплата, но ще загуби подобна сума от помощи. Какъв е стимулът да търси работа тогава?

Ето как зле премислен дизайн на социалната система може дългосрочно да влоши състоянието на хората, на които се предполага, че трябва да помогне. Разбира се, проблемът в този конкретен случай може сравнително лесно да се разреши чрез малка промяна в параметрите на системата.

Три поуки

Първо, икономическите стимули са много мощни и са винаги наоколо - също както гравитацията. Някой може да се прави, че не ги вижда, или да ги пренебрегва, но това няма да ги премахне.

Второ, стимулите трябва да се вземат под внимание при всяка нова инициатива, политика или законова промяна. В противен случай може да се случи нещо нежелано и негативно въпреки добрите първоначални намерения.

Трето, в общия случай икономическите стимули действат положително, когато са насочени към повишаване на свободата и възможността на избор на отделния човек. Негативни резултати се получават, когато чиновници се опитат да постигнат някакви техни приоритети и започнат да се бъркат в живота на хората.

*Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"

**Joshua S. Gans, Andrew Leigh, Born on the First of July: An (Un)natural Experiment in Birth Timing, working paper
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 264 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3133 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
(Не)здравословен компромис

Според новия модел 70% от здравната вноска ще се управляват от държавата, останалите 30% - по правила, определени от нея

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10