1. Откакто Румен Петков е министър, заловеното количество амфетамин спада драстично. Броят разбити нарколаборатории - също.

Или в числа - през 2004 г., година преди Румен Петков да стане министър, МВР е задържало общо 516 кг амфетамини. Три години по-късно, през 2007 г. конфискуваното количество е близо пет пъти по-малко - 169 кг. Обяснението на вътрешния министър за този спад е, че производството на синтетична дрога се е изнесло в чужбина през последните няколко години. Тази хипотеза е била "частично отхвърлена" от ръководството на ДАНС, които са настояли за създаването на специализирана дирекция, която да работи по нарколабораториите.

Според вътрешната комисия резкият спад на заловеното количество синтетични наркотици се дължи на "тревожни практики" в МВР и дава за пример изтичането на информация.

Така например по време на заседанията на комисията става ясно, че по данни от СРС-та наследникът на митичния Будимир Куйович в производството на амфетамини, Драгомир Райкович, е разполагал с две къртици в ГДБОП. Оперативният работник Веско Велинов от сектор "Наркотици" е "докладвал" всеки ден на сръбския наркобос какво се случва в службата, а пък служителката от администрацията на ГДБОП, която вкарвала секретната информация в системата, е изнасяла данни за Райкович от постъпилите справки, преди те въобще да достигнат до бюрото на директора на ГДБОП.Друга констатацията в доклада е, че "липсва целенасочена оперативно-издирвателна дейност в МВР в регионите с фармацевтична промишленост", т.е. в градовете, където има действащи производства за лекарства (като Дупница например), съществуват условия за производството на амфетамини.

2. През МВР изтича информация. На най-високо ниво.

Изнасянето на "чувствителна" информация от висши полицаи към престъпния свят е често срещано явление в МВР. Тази практика обаче нито започва, нито завършва със зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов-Рилски - човекът, който беше засечен да получава пушки, пари в брой и компютри като знак на признателност от оперативно интересни лица.По време на заседанията на комисията била предоставена информация, че тогавашният директор на полицията (а сега главен секретар в отпуск) ген. Валентин Петров е изисквал от полицейски началници в провинцията справки за това дали определени хора (в единия от случаите данъчни служители) се разработват и се подслушват. По същото време ген. Петров е бил засечен да се вижда в Асеновград с Георги Самуилов (понастоящем подсъдим за контрабанда на гориво). След тяхната среща Самуилов е прехванат да изнася информация за подготвяна полицейска операция срещу голям производител на алкохол.

Друг от случаите, който е бил представен на комисията, разказва, как бившият вече директор на Националната следствена служба Ангел Александров (родом от Дупница) е бил засечен по телефона да споделя с Ангел Христов и Пламен Галев за подготвяна полицейска операция срещу тях и Златко Баретата. Разгласената от Александров информация била 1:1 с тази, която ден по-рано висши полицаи обменили при подготовката на операцията.

Сходен е и друг казус на изтичане на информация, който ген. Ваньо Танов описва пред комисията. По времето, когато той е директор на ГДБОП, Танов е помолен от министъра да изготви спешно справка по разследване, което е било на финалната права - оставало да се проведе само полицейската операция по задържането на заподозрените. В момента, в който справката се оказва на бюрото на министъра, започва да изтича информация към заподозрените. Ваньо Танов разказва пред комисията: "След като е докладвана информацията на ръководството на министерството, два часа след това всички телефони (всички подслушвани GSM-и - бел. ред.) са били спрени. В съобщението излиза този телефон да бъде спрян. След 15 минути има още едно обаждане, в което се казва и четирите догадки да се спрат, защото някой четеше справката и съобщаваше кои телефони да се спрат".

В края на декември 2006 г. със заповед на министър Румен Петков бившият директор на РЗБОП - Благоевград, Ивайло Проданов е бил назначен за "оперативен помощник" в кабинета на тогавашния главен секретар на МВР ген. Илия Илиев. В същото време на Проданов е бил отказан достъп до класифицирана информация с мотив, че е засечен да поддържа контакти с Ангел Христов и Пламен Галев. Тази информация обаче се забавя с близо шест месеца, през които той е имал пълен достъп до секретната документация на главния секретар.

Подобен е и случаят с Иван Иванов-Рилски, който по думите на Ваньо Танов многократно е бил предлаган от тогавашния полицейски шеф ген. Валентин Петров за зам.-директор на ГДБОП. Танов разказал пред вътрешната комисия, че е направил проверка от която станало ясно, че звеното за борба с вътрешна корупция в службата е разследвало подчинен на Иванов. Разработката била прекратена (заради изтичане на информация, разбира се), но от събраните данни ставало ясно, че разследваният е действал по поръчение на Иванов. След като събрал тази информация, ген. Танов категорично отказал да назначи Рилски за свой заместник. В същото време обаче ръководството на МВР отхвърляло всякакви други предложения. В крайна сметка Иван Иванов е назначен веднага след като ген. Танов напуска ГДБОП.

Сходен е бил и казусът с друг зам.-директор на ГДБОП - Калин Михов. В доклада на комисията се описва как преди време в ГДБОП е получена информация, че "определени лица" са разпитвали служители на МВР дали съществува вероятност Калин Михов да бъде уволнен. Според ген. Ваньо Танов притеснението им било, че с назначаването на Михов за зам.-директор е "направена голяма инвестиция и сега, ако го махнат трябва пак да инвестират". Още следващия ден, след като тази информация е докладвана на тогавашния шеф на полицията ген. Валентин Петров с предложението Михов да бъде разследван, зам.-директорът на ГДБОП научава за това и разработката е прекратена.

4. В МВР секретните документи се ползват безконтролно.

"Трайна практика да се изготвят справки с оперативно значение и същите да се движат, без да бъдат надлежно заведени"; "Излизащи материали от службите, които не се завеждат, а първо отиват при началника на кабинета на министъра на вътрешни работи Александър Петров, който прави преценка кое да се заведе и кое не" (в превод - по кое престъпление да се работи и по кое не); "действия на ръководство на МВР в нарушение на правилата за работа и достъп до документи"... Това са част от констатациите на вътрешната комисия за това как се обработват и съхраняват секретните документи в МВР през последните няколко години.

Тоталната липса на контрол прави възможно с едно телефонно обаждане хора от политическото ръководство на МВР да могат да поискат, получат и разгледат която и да е справка, секретна или не, изготвена от службите на министерството. Това става без въобще да оставят следа, че делото е било при тях."

Пред комисията ген. Ваньо Танов разказва как в почивен ден Донка Георгиева (тогава зам.-директор на ГДБОП) след нареждане "отгоре" е изготвила списък с всички разработки, които се водят на отчет: "На всички до една с псевдонимите и с лицата, които произтичат по тези разработки, с оперативните работници, които ги водят..." След като е изготвена, справката отива "нагоре" в министерството, без да оставя следа. Въпреки че според изискванията на правилниците в МВР, за да се поиска подобна информация, трябва да се посочи основание, на което тя се иска.

В един от цитатите в доклада е цитирано заключение на ген. Танов, според което: "Всичко, което идваше като материали от службите... не отиваха да се заверят, а първо отиваха при началника на кабинета (Александър Петров) и оттук нататък се правеше преценка кое да се заведе и кое да не се заведе." Танов разказва още как разпечатки от подслушани разговори се носят "на ръка" при поискване от ръководството на МВР и "никой не отразява, че ги е чел и за какво става въпрос".

Ако информацията, представена от ген. Танов, е вярна, това практически означава, че министърът и неговите преки подчинени могат да имат пряк достъп до всички подслушвани от МВР разговори.

5. Министърът се е срещал с оперативно интересни лица. Или по-точно с лица, разработвани за наркотрафик.

Някъде в края на 2006 г., дни преди България да бъде приета в Европейския съюз, в ГДБОП е получена информация, че разработваните за наркотрафик дупнишки бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов ще проведат среща в ресторанта на басейн "Спартак" в столицата. Началникът на службата разпорежда на мястото да бъдат изпратени екипи, които да заснемат срещата и разговорите между тайния събеседник на "братята". Служителите са в бойна готовност, когато пред ресторанта на столичния бул. "Арсеналски" пристигат два джипа. От единия слиза министър Румен Петков. Настава паника сред служителите, които по думите на Танов напускат "на бегом".

Към момента на срещата Ангел Христов и Пламен Галев са били на "разработка" в Национална служба "Полиция" (НСП). Според действащите правилници в МВР, когато по даден престъпник се "работи" от една служба на МВР (в случая НСП), другите не могат да го разследват. По думите на ген. Ваньо Танов в ГДБОП постоянно постъпвали сигнали за престъпна дейност на братя Галеви, "но от НСП не правели нищо". Това накарало директора на ГДБОП да използва сложна комбинация, с която "да ги закачи" на подслушване. Именно тогава двамата били засечени да се виждат с министъра.