Смъртоносна мода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Смъртоносна мода

Смъртоносна мода

Георги Стоев - мутра менте, вулгарен писател и истинска жертва

24158 прочитания

Честно казано, никога не сме взимали Георги Стоев насериозно. Книгите му, винаги носещи етикета "истината за", седяха като поредния опит да се запълни нишата, която се отвори след смъртта бащата на вулгарните романи Христо Калчев. През последните няколко години издаването на wannabe-real криминални повести, които обясняват подземната и не чак толкова подземна история на българския преход, се превърна в мода. Повечето автори предпочитаха да се фокусират върху покойници, да наричат (по Калчев) уж истинските герои на деня с артистични имена. Да черпят информация от забатачени дела. Романите на Стоев са различни - в тях събитията са тези от първите страници на вестниците, а героите присъстват с истинските си имена. Историите изглеждат като нескопосано (от художествена гледна точка) написана фикция, но винаги остават едно наум: "Ами ако това е вярно"... След разстрелът му тази седмица - още повече.

Георги Стоев се сблъсква с литературата индиректно - той е част от кръга информатори на покойния писател Христо Калчев. "Христо не го бръснеше за нищо, нямаше му доверие и го потискаше", разказва Владо Даверов, редактор на голяма част от книгите на Стоев. "Когато се запознах с него, го попитах къде е в йерархията", спомня си още Даверов и продължава: "Каза, че е малко под Маджо. После обаче разбрах, че това не е така. Това обаче не го прави лош човек, напротив." Мястото на Стоев в редиците на

Криминалните структури

е забулено в мистерия. Той се определя за близък до СИК тогава, когато групировката е в цялост. Обича да показва пред медиите пръстен, за който твърди, че му е подарен от покойния сикаджия Поли Пантев, да разказва за отношенията си с Георги Пехливанов. Според Владо Даверов Георги Стоев е завършил училището "Олимпийски надежди". Тренирал борба, но контузия го изпратила в самбото. Негови съученици са Младен Михалев-Маджо, Васил Илиев, Илия Павлов, Георги Илиев, Красимир Маринов-Големия Маргин, Иво Карамански... През 90-те години Стоев е държал ротативките в хотел "Хранков". Това е всичко, което знаем за него, с изключение на историите в първо лице, които описва в книгите си. На името му няма регистрирани фирми, а съобщавайки за убийството му, МВР пропусна да добави дежурното "криминално проявен". По думите на Владо Даверов разстреляният писател е имал "вътрешно желание да се доказва". Каквото и да значи това.

"BG Кръстника 1: истинската история на Маджо", "BG Кръстника - 2: Маргина, Бойко и другите", "BG -Кръстника 3: Любен Гоцев - истинският кръстник", "На пилона"; " СИК - книга 1", "СИК - книга 2", "СИК - книга 3"... Книгите на Георги Стоев се появяват за по-малко от две години. По думите на Даверов Георги Стоев е четял много книги и е гледал много филми. "Идваше в издателството към обед и даваше това, което написал, и започвахме да работим", спомня си редакторът и продължава: "За някои от историите сме спорили дълго време. Текстът му ставаше нагъл и агресивен."

"Залагам си живота, че това е истина"

бил отговорът на Стоев всеки път, когато достоверността на описаните от него истории била поставяна под въпрос. Няма съмнение обаче, че между всички добре облечени бизнесмени и редови мутри Георги Стоев имаше любимци - основателят на СИК Младен Михалев-Маджо и бившият външен министър, офицер от ДС и "мозък" на кръга "Монтерей" - ген. Любен Гоцев. Според развитата от Стоев версия Маджо е лансиран в средите именно от Гоцев. Теория, която до ден днешен защитава и прокуратурата (която в делото срещу братята Маргини твърди, че Гоцев е съветник на Маджо). Самият Любен Гоцев присъства в последната книга на Стоев - "BG Кръстиника 3". За книгата издателят на романа Недялко Недялков си спомня, че когато му предал ръкописите, Стоев казал: "Давам една книга, заради която ще бъда убит.

"Случайно или не, във връзка с книгите на Стоев преди няколко месеца ген. Гоцев каза в прав текст: "Жоро Стоев написа много глупости...

Да си ги носи в гробищата

Само допреди няколко месеца Георги Стоев беше по-скоро герой на жълтите вестници. От началото на година обаче медиите започнаха да го легитимират. Интервютата с него започнаха да намират място във всекидневниците, а историите му - да се публикуват в иначе сериозни вестници. През февруари в предаването "Горещо" на "Нова телевизия" Стоев разви своето виждане за същинската битност на манекенки и фолкпевици. Преди по-малко от месец в "Сеизмограф" той разкри как градският прокурор Николай Кокинов е саботирал опита му да свидетелства срещу Маджо (виж "Фантазия със силен вкус на истина").

Интервюто в предаването по "Нова телевизия" е и последната публична изява на Стоев. В понеделник той беше разстрелян до хотел "Плиска", за да умре няколко часа след това. Ден по-късно МВР, разядено от вътрешни интриги, скандали, доклади и рокади, щеше да разпространи нелеп опит за "фоторобот" на предполагаемия убиец и да докладва с дежурните: "работи се по няколко версии" и "работата по случая продължава."

"Имам чувството, че той търсеше смъртта", ще каже два дни по-късно Владо Даверов и ще допълни: "Искаше да умре и странно приличаше на онзи герой от Кръстника - Лука Браци. Вървеше по улиците и казваше "Убийте ме".

Честно казано, никога не сме взимали Георги Стоев насериозно. Книгите му, винаги носещи етикета "истината за", седяха като поредния опит да се запълни нишата, която се отвори след смъртта бащата на вулгарните романи Христо Калчев. През последните няколко години издаването на wannabe-real криминални повести, които обясняват подземната и не чак толкова подземна история на българския преход, се превърна в мода. Повечето автори предпочитаха да се фокусират върху покойници, да наричат (по Калчев) уж истинските герои на деня с артистични имена. Да черпят информация от забатачени дела. Романите на Стоев са различни - в тях събитията са тези от първите страници на вестниците, а героите присъстват с истинските си имена. Историите изглеждат като нескопосано (от художествена гледна точка) написана фикция, но винаги остават едно наум: "Ами ако това е вярно"... След разстрелът му тази седмица - още повече.

Георги Стоев се сблъсква с литературата индиректно - той е част от кръга информатори на покойния писател Христо Калчев. "Христо не го бръснеше за нищо, нямаше му доверие и го потискаше", разказва Владо Даверов, редактор на голяма част от книгите на Стоев. "Когато се запознах с него, го попитах къде е в йерархията", спомня си още Даверов и продължава: "Каза, че е малко под Маджо. После обаче разбрах, че това не е така. Това обаче не го прави лош човек, напротив." Мястото на Стоев в редиците на


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    гражданин

    Един истински човек, а не мижитурка. Респект.

  • 2
    Avatar :-|
    Фани

    Лука БраЗи, душко.

  • 3
    Avatar :-|
    SHIHAN

    Георги Стоев извървя пътя на боец достойно Поклон пред светлата му памет НЕ НА КУлТУрАТА НА СТрАХА НЕ НА НАСИлИЕТО НАД ДУШИТЕ НИ НЕ НА ДУШОЯДИТЕ ПАрТОКрАТИ ИСКАмЕ СИ СВОбОДАТА И ЩЕ ВОЮВАмЕ ЗА НЕЯ ПАрТОКрАТИТЕ ДА СИ ПрАВЯТ СЕПУКОТО КОлЕКТИВНО
    Георги ще допишем нова книга вместо тебе - бГ НАрОДЪТ СрЕЩУ ПАрТОКрАТСКАТА мАФИЯ
    НЕ НА КУлТУрАТА НА СТрАХА

  • 6
    Avatar :-P
    сънчо

    имаше един Босев,пишеше по-добре приказки

  • 7
    Avatar :-(
    В

    Сюжетът на книгите на Стоев може би наподобяват тази на "Ръкописът на Чансълър".Това явно плаши т.н. "добре облечени бизнесмени".А щом Стоев плати с живота си не мога да не вярвам.

  • 8
    Avatar :-|
    do Fani

    на латиница това се пише: luca brazi
    не съм експерт по италианския, но доколкото знам "з" е "s", а "z" е "дз" или "ц" в зависимост от гласната, която следва. Прмиерно "zero"(нула) се чете "дзеро", а "pizza" се чете "пица" или "colazione" (обяд,закуска) се чете "колационе".
    Така че, със сигурност не е Лука БраЗи както ти твърдиш.
    Аз бих заложил на Лука Браци!
    А как се прознася на анлийски е съвсем друга тема и не значи, че аглийското произношение е правилното!

  • 10
    Avatar :-|
    Podkrepqsht 9

    Освен изказването на 9, всичко друго е ЕБАТИ порнографията...
    Както са ни описали класиците преди 100-200 години, все същия мижав, нищожен, елементарен и прост народ сме. Нация идиоти и естествено не е луд тоя дето яде баницата а тоя дето му я дава. Заслужили сме си политико-мафиотски структури и това си е.
    Продължавайте да пишете по форуми "респект" и други олигофренщини и се мислете за голямата работа...
    Към много малкото умни хора дето ще прочетата това - изнасяйте се по-бързо от тази забравена от бога държава. По-далече от черната дупка на абсурдността, ако не искате след години да се чудите "колко прост съм бил че живях и отгледах децата си тук".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.