Nein!

В Германия хората съзнателно избягват употребата на найлоновите торбички

Ваня Ефтимова
3848 прочитания

Германия е примерът, че при добро желание проблемът с найлоновите торбички може да бъде овладян без абсолютни забрани. Трудно можете да ги видите да красят градинките и плажовете на федералната република. Oт една страна, защото в супермаркета струват пари, а от друга - защото хората съзнателно ги изхвърлят в жълтия контейнер за рециклиране.

Първото посещение в хранителен магазин в Германия може да е истинско изпитание за неосведомения за местните порядки. "Касиерката само ми подхвърляше продуктите - без да ги опакова в торбички, и като попитах какво е това нещо, се оказа, че ако искам найлонова торбичка, трябва да си я платя", обясняваше възмутено веднъж първия си опит американецът Виет, а по лицата на слушателите се изписаха широки усмивки при мисълта какъв трябва да е бил шокът му.

В Германия от 90-те години насам найлоновите торбички струват пари - конфекционните магазини, книжарниците, аптеките обикновено поемат сами този разход, но преди да опаковат, често питат дали въобще искате торбичка. В супермаркетите обаче (където най-често се посяга към пликовете) на касите задължително искат 10 или 15 евроцента за тях, само малките пликчета за плодове и зеленчуци са безплатни. Затова в Германия се изразходват малко над 4 млрд. найлонови торбички годишно, т.е. само горе-долу по 50 на федерален гражданин за всичките 365 дни.

"В момента, в който тe ти струват пари, започваш да мислиш по друг начин, не като в България. Получава се приятна комбинация от фактори - не само си спестяваш пари, но и като ги спестяваш, имаш чувството, че правиш нещо добро за природата", обяснява Искра Величкова, която от шест години живее в Берлин. "Тъй като трябва да плащат, голяма част oт хората не посягат автоматично всеки път към нова торбичка, а си носят такава от вкъщи", допълва Матиас Зайхе, експерт в Съюза за защита на природата (BUND), най-голямата германска екологична организация.

Промяната на навиците във Федералната република започва през 70-те години с кaмпанията Jute statt Tьte ("Юта вместо найлонова торбичка" на български). Природозащитници, църковни организации и тогава още прохождащите антиглобалисти агитират да се използват чантите за многократна употреба от влакната на ютеното дърво по екологични причини и за подкрепа на жените от Бангладеш, прехранващи семействата си с шиенето им.

Кампанията неочаквано има огромен отзвук - след световната нефтена криза от 1973 г. носенето на покупките в платнената чанта се превръща в мода - малко всекиднeвно успокоение на съвестта, че допринасяш за един по-добър свят. Депутатите от партията на Зелените начело с бъдещия министър на външните работи Йошка Фишер пък демонстративно си носят папките в тях, а шивачките в Бангладеш на няколко пъти не могат да смогнат на поръчките от Германия. "Защо екоактивистите имат по толкова много деца", гласи един от вицовете, навремето иронизиращ масовото явление: "Юта вместо найлон."

Така присъствието на торбичките в общественото пространство е значително редуцирано, ако не и съзнателно избягвано. В карикатури или сатирични тв шоута пликовете с щампа на супермаркет са любим аксесоар при пoртретиpaнето на алкохолици, маргинали или други неособено представителни членове на обществото.

"Не всичко е перфектно в германската система, но голямото преимущество е, че хората се научиха да разделят боклука и да изхвърлят торбичките в жълтата кофа за рециклиране, обяснява Матиас Зайхе. Проблемът не са толкова самите пликове, колкото начинът им на употреба, т.е. решението не е в абсолютни забрани, а в добрата организация. Така че голяма част от найлоновите торбички да не попадат в природата, а отново да бъдат преработени и суровините - внимателно използвани."

Като потвърждение наскоро дойде и новината, че според най-новите пълни данни на Федералната статистическа служба за 2006 г. 80% от изхвърляните от домакинствата в Германия опаковки, към които спадa и найлонът, се рециклират.

"От наша гледна точка няма нужда от пълна забрана на найлоновите пликове, допълва Матиас Зайхе, ние искаме обаче да накараме хората да мислят повече и когато отиват до магазина, да носят нещо със себе си - без значение дали платнена или хартиена чанта, дори стара найлонова торбичка - за да не използват нова."

Германия е примерът, че при добро желание проблемът с найлоновите торбички може да бъде овладян без абсолютни забрани. Трудно можете да ги видите да красят градинките и плажовете на федералната република. Oт една страна, защото в супермаркета струват пари, а от друга - защото хората съзнателно ги изхвърлят в жълтия контейнер за рециклиране.

Първото посещение в хранителен магазин в Германия може да е истинско изпитание за неосведомения за местните порядки. "Касиерката само ми подхвърляше продуктите - без да ги опакова в торбички, и като попитах какво е това нещо, се оказа, че ако искам найлонова торбичка, трябва да си я платя", обясняваше възмутено веднъж първия си опит американецът Виет, а по лицата на слушателите се изписаха широки усмивки при мисълта какъв трябва да е бил шокът му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    student

    Живея от 4 години в Германия и също пазарувам с платнена торба, а торбичка си купувам само в краен случай. Само че определено смятам, че сървис-а в немските супермаркети е на по-лошо ниво и от по времето на комунизма в БГ. До скоро те работеха само до 8 часа !!! и то без неделя т.е. в определени ситуации може да умреш от глад! Наскоро разрешиха със закон да работят до 22:00, но повечето вериги не са се възползвали, защото на немците им трябва някое и друго десетилетие, за да стоплят промените. А и не само в супермаркетите сървиса в Германия е под всякаква критика...навсякаде е така. Докато в БГ, може би като обратен ефект от комунизма и годините без каквито и да е услуги, той придобива все по-голямо значение.

    Не съм сагласен, че еко решенията трябва да са за сметка на начина на живот.
    Горе споменатото разделното хвърляна не отпадъци може да функционира само в роботизирана страна като Германия или примерно Япония. За всеки нормален южно европеец (италианец, грък, българин, испанец, хърватин и т.н.) това би било истинско наказание!
    И не би имало почти никакъв ефект. Когато се търси решение трябва да се вземат в предвид и културните особености в дадената страна.
    Ето защо аз мисля, че Германия не трябва да бъде давана като пример, когато се търсят решение в БГ, най-малкото заради огромната културна разлика!

  • 2
    Avatar :-|
    plik4e

    е, айде, айде, всичко е въпрос на желание, като се замислиш, всичко е въпрос на желание и малко стимули...

    ако в БГ всеки си плащаше отделно таксата за извозване на буклука и излизаше по-евтино да разделяш, отколкото да мешаш всичко в една кофа (или в едно пликче, йе нахдем) сигурно щяха да почнат да разделят доста по-успешно. Макар че донякаде си прав... в БГ такава система може да доведе и до рязко увеличаване на импровизираните сметища... :)

  • 3
    Avatar :-|
    parazit

    student, няма невъзможни неща. какво значи роботизирана страна - роботите за разделяне са стандартха стока - могат да се купят, ако държавата има политика в областа. Ти от Италия ли искаш да вземем пример за мениджване на боклук? И аз живях 6 год. в Германия. Ако забелязах нещо връшайки се в БГ е, че нямаме особени шансове да ги догоним в множество политики, но ще ни се отрази добре да се опитваме. Никой не те кара да затваряш магазините в 20:00 (но явно не живееш близо до гара или бензиностанция). www.bulgariangreens.org

  • 4
    Avatar :-(
    todor_kochev

    Направо ми се плаче за мъките на студента в Германия!Върни се в България,момче,не се мъчи да промениш швабите!

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Зае.ете пликчетата, просто не ги разхвърлайте къде попадне, а ги сабирайте в торби при боклука, както правят в САЩ и Германия. никакви цигани на сметищата да тарашат и разкъсват допълнително торбетата и работата се оправя! Идете вижте сметището на Димитровград това къде Добрич и ще видите че след като кмета го "заключи" торбенцата изченаха от около сметището.
    Въпрос на култура и възпитание, ама и двете дефицит в татковината!!

  • 6
    Avatar :-|
    student

    Мерси много за предложението todor_kochev, но май ще чета капитал от чужбина :)
    ...поне за още няколко години.
    Не че дотогава ще настигнем германците, по ред причини(да не се отделяме от темата) това няма да стане поне докато съм жив. Не ме разбирайте погрешно, не смятам че немския вариант е лош, но определено е неприложим при наличието на балкански манталитет. Споменатите от parazit "роботите за разделяне" са обикновените граждани,които разделят боклука си преди да го изхвърлят и няколкото забрадени туркини, които го сортират в завода. Не си мислете че тук Япония. Там може и всичко от роботи да се прави.
    Ние пък нямаме завод за обработка на каквито и да е отпадъци, а обсъждаме разделното им хвърляне?! А "ако в БГ всеки си плащаше отделно таксата за извозване на буклука " вече граничи с научната фантастика.
    Нека бъдем реалисти: може да се въведе разделно хвърляне на стъклото и може би след 10 години на хартия. И да сме щастливи от услугите и хубавото време...дори и немците си нямат всичко!!!

  • 7
    Avatar :-|
    parazit

    мараба studenta, не знам на какво знание се основават твърденията ти, но аз съм гледал представяне на екобулпак (или някоя от фирмите с подобни имена) и те имат множество инсталации за рецклиране на пласмаси из България. И традиционно смесват пласмасата с хартията при събиране защото е по-лесно да ги разделят в завода. Колкото до диференцираните такси - въпрос на законодателстхо желание.
    Ако не живееше в Германия обаче щеше да знаеш, че тук няма как да сме щастливи от услугите (който рядко са добри) и да се задоволяваме с половинчато рециклиране и неспазването на регулации за строителство, запазване на природата etc. - страната изглежда все по-зле именно заради масово нехайство от такъв тип. И при мен го имаше малко - докато живеех в Германия.
    www.bulgariangreens.org

  • 8
    Avatar :-|
    takoko

    Интересен студенстки коментар, който се припокрива донякъде с моя, но обслужването в Лидл, Алди и Ко. е на това ниво, защото там пестят от всичко, за да можеш ти КЛИЕНТА да пазаруваш изгодно, така че не са пример за добро обслужване. Друга е темата, че нивото на обслужване на клиента в Германия се изчерпва с това "дайте ми моля телефона на шефа да се оплача" и тогава стават много бързи. Има много магазини, в които не те питат за торбички и те обслужват добре.
    2. В Германия има Закон за работното време, който е въведен по различен начин в областите. Той забранява 24часа , неделя и след 22ч, освен ако нямаш специално разрешение, освен това, немеца трудно ще се напасне, ако премахнат тези граници, просто никой няма да ходи в магазина, дори да е отворен=ниска рентабилност
    3. В Германия и Скандинавските държави отчасти, системата за разделно събиране не е донесла много ефект /близо 20% разделят качествено/. В следствие на това има нови системи, като автоматично разделяне на отпадъците в завода. Подобна идея е предлагана на разговорите в София, но са я отхвърлили. Познавам шефа на завода, който сподели!
    4. Немският вариант/живот е трудно приложим в Испания и Италия, там боклук, колкото искаш и затов са на такъв хал...

    Идеята за разделно събиране и НЕдаването на торбички, с риск да не съм обслужен някъде добре, я приемам!

  • 9
    Avatar :-|
    Маги

    .... и още нещо към горните коментари - виждали ли сте в БГ супермаркет (освен в някои от най-големите вериги) да се продават платнени торбички, които именно са подгодящи за многократна употреба? Аз лично не, но се надявам поне нещо толкова елементарно да бъде въведено от по-кадърните мениджъри и у нас ....

  • 10
    rumi_7 avatar :-|
    Румена

    Явно не се знае, но в България има достатъчно заводи за рециклиране на пластмаси. Нека ги изброя:
    - за PE - Пловдив, Асеновград, в Плевенско, Търговище, Средец
    - за PET - Костинброд, Шумен
    - за PVC - Правец
    - за PP - Роман, Асеновград.
    Хартия се рециклира в: София, Костенец, Белово, Пазарджик, Разлог, Стамболийски, Никопол, Созопол.
    Стъкло - в: София, Пловдив, Плевен, Елена, Сливен, Разград, Нови пазар.

    Данните ми са от карта в книжката "Управление на отпадъците" на д-р Тодор Недков.

    Така че репликата "няма заводи" не върви. И да няма заводи, организациите по оползотворяване могат да изнасят отпадъците за рециклиране в чужбина.

    Най ни е лесно да си търсим оправдания. Със същата енергия просто можем да си разделяме отпадъците и да изискваме информация какво се случва с тях. Стига сме мрънкали, нещата започват да се случват.

    Поздрави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход