Алиса в страната на отрицателното търговско салдо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алиса в страната на отрицателното търговско салдо

Алиса в страната на отрицателното търговско салдо

Външнотърговския дефицит не застрашава непосредствено икономиката на страната.

6412 прочитания

Едноименната героиня от "Алиса в страната на чудесата" среща котка, която се усмихва. Изненадата е още по-голяма, когато котката изчезва, но го прави постепенно - първо от опашката, после изчезва тялото, докато накрая за малко остава да се вижда само усмивката й. Алиса се замисля, че е виждала котка без усмивка, но за пръв път вижда усмивка без котка!

Ако се увличаше от причинно-следствени дилеми, Алиса би анализирала и данните от външната търговия на България. Възможно е големият внос да не доведе до ръст на износа, но може ли да имаме по-голям износ без нараснал преди това внос?

Дефицит на текущата сметка или на оптимизма

С лошите новини се свиква - особено ако ни убеждават, че всъщност те просто прикриват сигналите за едно по-добро бъдеще. България не само че вече десетилетие поддържа дефицит по текущата сметка на платежния баланс, но счупи рекорда си през 2007 г. с дефицит 21.5% от БВП. Няма място за притеснение обаче, коментират мнозина икономисти. Дефицитът е точно равен на превеса на националните инвестиции над спестяванията, като разликата се покрива от външни инвестиции. Нима не е прекрасно, че страната ни се е ползвала с доверието на чуждия капитал? И може ли иначе най-бедната страна в ЕС да се модернизира и ускори растежа?

Да си представим, че чуждестранен инвеститор решава да построи завод, за който внася машини. Така увеличава външния ни дефицит, но при неблагоприятен за него след време развой няма как да поиска някой в България да му върне парите. Ако я нямаше инвестицията, нямаше да го има дефицитът, но нямаше да го има и заводът. Може би точно в потока от чужди инвестиции е заложен бъдещият ръст на износа?

Малка част от вноса ни обаче се състои от машини и оборудване, упорстват скептиците (Графика 2). А една пета от преките чужди инвестиции през 2007 г. са били в недвижими имоти. Как точно това увеличава производството или експортния ни потенциал?

Какво тук значи някакво си салдо

Фокусирането върху търговското салдо донякъде би осветлило връзката между текуща сметка, чужди инвестиции и конкурентоспособност на икономиката. Това салдо е не само основен компонент в баланса на текущата ни сметка, но корелацията между двата показателя е значителна (0.88 по тримесечните данни от последните десет години).

"Страхът" от отрицателната текуща сметка сякаш е наследство от популярната преди векове доктрина на "меркантилизма". Смятало се е, че държавите трябва да увеличават своя износ и да ограничават вноса, като положителното търговско салдо е източник на злато (или увеличава валутните резерви днес). Привържениците на тази школа твърдели и че печалбата от външната търговия на една страна автоматично означава загуба за друга страна. Още преди два века обаче английският икономист Дейвид Рикардо предлага алтернативните аргументи за "сравнителните предимства" на държавите. Ако имаме две страни и две стоки, като първата страна произвежда и двете стоки по-евтино, но стока А й излиза четири пъти по-евтино, а стока Б - два пъти, тогава страната може да се специализира в производството на А, а да разчита, че другата страна ще се специализира в Б. Рикардо показва как така нараства общото производство, достъпно за всички чрез свободната търговия. Страните печелят и без положителен търговски баланс.

Отрицателното търговско салдо може да се поддържа известно време и без да води до макроикономически неравновесия. Резервните активи на БНБ продължават да растат. Изглежда, че България може да си позволи продължителен външен дефицит дори при внезапно спиране на външното финансиране. Няма и дългосрочно (извън шоковете на търсенето и предлагането или особеностите на бизнес цикъла) основание за тревога за ръста на БВП. Дали?

Дяволът в добавената стойност

Положителното търговско салдо обаче директно увеличава БВП, изчислен по т.нар. метод на разходите за крайно потребление. Наскоро Европейската комисия публикува тазгодишните си пролетни прогнози, където коментира и "изключително слабото" представяне на износа на България през 2007 г. Възможно е да е имало подценяване на реалния износ с въвеждането на ново счетоводно отчитане на търговията със страните от ЕС след 1 януари м.г. Според Брюксел натрупването на инвестиции от последните години ще доведе до възстановяване на износа и така отрицателният принос на външната търговия за икономическия растеж ще спадне. Наистина ли (силно) положителният търговски баланс остава важен?

По-прецизният анализ би разграничил пожеланието за по-голям износ въобще от износа на стоки с повече добавена стойност. Именно добавената стойност, създавана в икономиката, увеличава БВП. Не е без значение дали изнасяме стока А срещу 1000 евро или стока Б за същата сума, ако добавената стойност в първата е 50%, а във втората - 10%. Тези 40 пункта разлика представляват "спестени" разходи за междинно потребление, свързано с производството на стоката, и автоматично "освобождават" ресурс за фактори за друго производство. Последното пък ще увеличи крайното потребление или инвестициите в страната, или ще отиде за износ, от което БВП расте.

Измерването на конкретната добавена стойност в износа на България е открита тема за изследване, но е възможен и опростен анализ. Интуитивно се приема, че инвестиционните стоки са с най-голяма добавена стойност, а потребителските с по-малка. Графики 1 и 2 могат да предизвикат песимистични оценки. Износът с висока добавена стойност расте, но остава с ограничен дял. Структурата като че ли потвърждава описаното в редица международни анализи - по-слабо развитите страни изнасят продукция с по-ниска добавена стойност. Положителното тълкуване пък би било, че по линия на износа имаме много неизползван потенциал.

Този лош, лош внос

Вносът обаче "притиска" ръста на БВП. Съгласно теорията за сравнителните предимства вносът може да е препоръчителен с оглед на ефективността, ако отразява специализация в определени ниши. Но както счетоводството на националните сметки, така и простата интуиция, добавят и друго - вносът винаги изразходва национален ресурс за създаване на чужда добавена стойност.

Вносът може да е и знак за хронична неконкурентоспособност и единствена възможност за задоволяване на местното търсене. "Коефициентът на проникване на вноса" от Графика 3 представя съотношението между вноса, от една страна, и разликата между БВП и нетния износ, от друга. Измервайки доколко местното търсене се покрива от внос, показателят дава представа за "самодостатъчността" на икономиката, което понякога е цел на държавната политика.

Видно е как зависимостта на страната от внос расте. Вносът би бил "реабилитиран" само ако води до модернизация на производството и създава конкурентни предимства. Когато накрая от котарака изчезва даже усмивката, Алиса спира да се колебае за причинно-следствени връзки. Кое би намалило неувереността на наблюдаващите отрицателното ни търговско салдо?

Последната усмивка

Ако изходната позиция е, че износът е по-желан от вноса, надеждата е, че досега внасяните инвестиционни стоки подобрят потенциала за износ. Заиграване с аргументите за причинност допуска и обратното - износът да причинява внос. Това би се случило, ако си представим, че страната вече се справя добре в своите експортни ниши и привлича допълнителен инвестиционен интерес в тези производства. Друга възможност в рамките на тази хипотеза е, че изнасяната продукция съдържа много вносни компоненти, т.е. ръстът на износа неминуемо води до внос (и то не непременно на инвестиционни стоки). Има ли доказателства, че това се случва?

Формалният анализ може да провери хипотезите, при следната дефиниция за причинност. Вземаме данни във времето за явленията А и Б (например внос и износ) и допускаме, че миналите стойности на А и Б са достатъчни да определят А днес. Б "причинява" А, когато се докаже, че А се влияе от миналите Б, но не и от миналите А. Таблица 1 показва резултатите при обичайно (5%) ниво на възможна статистическа грешка. Използвани са тримесечни данни от БНБ за последното десетилетие (периода след голямата криза). Така проверените хипотези не съвпадат напълно с икономическата представа за връзките между внос и износ, но дават основа за размисъл. Излиза, че през последните години вносът е водил до повече износ, което ограничава "изтичането" на добавена стойност и дава надежда дори за разширяване на потенциала за износ. Конкретно вносът на инвестиционни стоки наистина е подпомагал износа.
Миналият износ обаче също е привличал внос. Но тълкуването е по-малко оптимистично, ако този резултат се сравни с отхвърлянето на хипотезата, че възможностите за износ са довели до внос на инвестиционни стоки. Може би голяма част от изнасяната продукция се основава на вносни компоненти, но е слабо вероятно такъв външнотърговски оборот сам по себе си да генерира много добавена стойност. Пример е износът на шивашка и обувна продукция, изработвана на ишлеме. Този извод се допълва от Графика 1, която подсказва, че добавената стойност само по линия на износа е ограничена.

Ако Алиса се удивлява на видяната усмивка без котка, анализаторите би трябвало да са още по-изненадани, ако след време България отбележи бум на износа, без преди това още да е нараснал и вносът. Това, че външнотърговското салдо на България би останало отрицателно, не заплашва непосредствено икономиката. Не е ясно обаче как външното търсене би стимулирало по-сериозно икономическия растеж без промяна в структурата и баланса на външната търговия.

* Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.

Автор: George Green
Автор: БНБ
Автор: Ивайло Николов

Едноименната героиня от "Алиса в страната на чудесата" среща котка, която се усмихва. Изненадата е още по-голяма, когато котката изчезва, но го прави постепенно - първо от опашката, после изчезва тялото, докато накрая за малко остава да се вижда само усмивката й. Алиса се замисля, че е виждала котка без усмивка, но за пръв път вижда усмивка без котка!

Ако се увличаше от причинно-следствени дилеми, Алиса би анализирала и данните от външната търговия на България. Възможно е големият внос да не доведе до ръст на износа, но може ли да имаме по-голям износ без нараснал преди това внос?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Sasho

    С просто наблюдение се установява , че основно внасяме потребителски стоки - автомобили, електроника , напитки, цигари, храна , дрехи. Като добавим горивата за транспорта , картинката става доста песимистична. На мен не ми е известно нещо да изнасяме.
    Съдейки по себе си:Карам немска кола.Купувам си дрехите от Австрия , но и от тук да ги взимах , пак щяха да са вносни.Телефона ми е от Унгария.Телевизора , компютъра , печката , климатика и т.н. от Китай. Пия шотландско уиски , руска водка или гръцко узо. Когато пушех , харесвах "Боро". Бензина(нефта) е от руснаците.Козметиката и дори пастата за зъби ми е вносна. Зеленчуците и плодовете почти целогодишно са турски , гръцки или македонски. Месото не знам какво е , но съм чувал , че голяма част е внос. Рибата със сигурност не е черноморска.Млякото е хърватско.Кафето е уж бразилско.
    Като се замисля , май само мин.вода , колата и яйцата са български. Но водата я продават австрийци(Девин) , а колата май бяха гърци. Рядко пия бира , но и нея я правят чужденци.
    На почивка ходя в чужбина и там си харча парите , както повечето българи вече.
    Ако обаче ходим на почивка в Несебър или Банско и там си оставяме парите, местния нагъл селяндур ще си купи последен модел "Мерцедес" и парите пак ще отидат в чужбина. Мисля , че вече повече пари се харчат от българи за туризъм в чужбина , отколкото приходи има страната от този сектор.
    Плащам сметка за телефона на гърци и ако ползвах заеми от гадните банки , щях да плащам лихва на гърци..................
    Така ги виждам нещата и нещо не разбирам.
    Според една статия тук "Растеж по време на криза" , в последните години банките наляха 40-50 МЛРД лева в икономиката(при лихва средно 10% , това са 4-5млрд на година от лихвички - готин бизнес, това е без таксичките). Тъй , като ние нищо не произвеждаме , резултата беше внос на стоки , поскъване на услугите и недв.имоти и харчене на пари в чужбина. Населението и фирмите прогресивно задлъжняват и папкат повече от колкото изкарват. То тази веселба не може да продължи много време:-)) Някой ще изгори на края.
    И освен в кооперацийки и бутафорни хотели , не виждам някой да инвестира в индустрия.

  • 2
    Avatar :-|
    Магдалина

    Износ, слава Богу има, но не е такъв какъвто ни се иска да бъде. И не е достатъчно със сигурност.
    Статията ме върна във времената, когато учех за международна търговия, само без бушелите жито :)

  • 3
    Avatar :-|
    Nick

    Статията, а и самият анализ е посредствен и подвеждащ, нямам желание да атакувам отделните заключения в нея, нито резултатите от тестовете на недотам добре формирания регресионен анализ и хипотези , затова ще се съсредоточа върху заключението:
    "Това, че външнотърговското салдо на България би останало отрицателно, не заплашва непосредствено икономиката."

    Външно търговското салдо е най-точен измерител за това заплашена ли е икономиката или не, в момента то се финансира от пчи, в който обаче основен дял заемат инвестиции в имоти и инвестиции във Ценни Книжа (Акции, Облигации и т.н.), това са инвестиции които не само че не увеличават произведеният продукт в страната (освен строителните услуги разбира се, но така или иначе те не оказват влияние на износа), ами увеличават вноса на потребителски стоки и суровини, тоест когато произвоството (частта която може да бъед изнасяна) се запази постоянно а се увеличи потреблението на вносни стоки се намалява нетния експорт. От друга страна тези инвестиции са високо ликвидни, което означава че при едно забавяне на ръста на цените на имотите или спад на борсата (спад на доходността на инвестициите) инвестициите от този тип ще намалеят и дори много инвеститори ще излязат от пазара, което може да доведе до отрицателен финансов поток, докато нивата на вноса ще се запазят сравнително постоянни, тоест БГ може да се намира в ситуация с отрицателно външнотърговско салдо и отрицателно салдо по финансовата сметка, което означава намаляване на валутните резерви и от там невъзможност да се поддържа фиксиран валутен курс към световните валути.
    България не е САЩ и според мен не може да се очаква инвестициите да са на такива високи нива за един продължителен период от време както е там (те вече намаляват в номинално отражение), така че ако там хората могат да си позволят да не се притесняват токлова от отрицателното търговско салдо, то според мен в България не бива да е така.

  • 4
    Avatar :-|
    айсайдер

    бе то ясно!
    Огромно количество българи печелят в чужбина,и харчат тук!
    Напр.аз!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK