С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 16 май 2008, 12:48, 6119 прочитания

Алиса в страната на отрицателното търговско салдо

Външнотърговския дефицит не застрашава непосредствено икономиката на страната.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика



Едноименната героиня от "Алиса в страната на чудесата" среща котка, която се усмихва. Изненадата е още по-голяма, когато котката изчезва, но го прави постепенно - първо от опашката, после изчезва тялото, докато накрая за малко остава да се вижда само усмивката й. Алиса се замисля, че е виждала котка без усмивка, но за пръв път вижда усмивка без котка!
Ако се увличаше от причинно-следствени дилеми, Алиса би анализирала и данните от външната търговия на България. Възможно е големият внос да не доведе до ръст на износа, но може ли да имаме по-голям износ без нараснал преди това внос?

Дефицит на текущата сметка или на оптимизма


С лошите новини се свиква - особено ако ни убеждават, че всъщност те просто прикриват сигналите за едно по-добро бъдеще. България не само че вече десетилетие поддържа дефицит по текущата сметка на платежния баланс, но счупи рекорда си през 2007 г. с дефицит 21.5% от БВП. Няма място за притеснение обаче, коментират мнозина икономисти. Дефицитът е точно равен на превеса на националните инвестиции над спестяванията, като разликата се покрива от външни инвестиции. Нима не е прекрасно, че страната ни се е ползвала с доверието на чуждия капитал? И може ли иначе най-бедната страна в ЕС да се модернизира и ускори растежа?
Да си представим, че чуждестранен инвеститор решава да построи завод, за който внася машини. Така увеличава външния ни дефицит, но при неблагоприятен за него след време развой няма как да поиска някой в България да му върне парите. Ако я нямаше инвестицията, нямаше да го има дефицитът, но нямаше да го има и заводът. Може би точно в потока от чужди инвестиции е заложен бъдещият ръст на износа?
Малка част от вноса ни обаче се състои от машини и оборудване, упорстват скептиците (Графика 2). А една пета от преките чужди инвестиции през 2007 г. са били в недвижими имоти. Как точно това увеличава производството или експортния ни потенциал?


Какво тук значи някакво си салдо

Фокусирането върху търговското салдо донякъде би осветлило връзката между текуща сметка, чужди инвестиции и конкурентоспособност на икономиката. Това салдо е не само основен компонент в баланса на текущата ни сметка, но корелацията между двата показателя е значителна (0.88 по тримесечните данни от последните десет години).
"Страхът" от отрицателната текуща сметка сякаш е наследство от популярната преди векове доктрина на "меркантилизма". Смятало се е, че държавите трябва да увеличават своя износ и да ограничават вноса, като положителното търговско салдо е източник на злато (или увеличава валутните резерви днес). Привържениците на тази школа твърдели и че печалбата от външната търговия на една страна автоматично означава загуба за друга страна.
Още преди два века обаче английският икономист Дейвид Рикардо предлага алтернативните аргументи за "сравнителните предимства" на държавите. Ако имаме две страни и две стоки, като първата страна произвежда и двете стоки по-евтино, но стока А й излиза четири пъти по-евтино, а стока Б - два пъти, тогава страната може да се специализира в производството на А, а да разчита, че другата страна ще се специализира в Б. Рикардо показва как така нараства общото производство, достъпно за всички чрез свободната търговия. Страните печелят и без положителен търговски баланс.
Отрицателното търговско салдо може да се поддържа известно време и без да води до макроикономически неравновесия. Резервните активи на БНБ продължават да растат. Изглежда, че България може да си позволи продължителен външен дефицит дори при внезапно спиране на външното финансиране. Няма и дългосрочно (извън шоковете на търсенето и предлагането или особеностите на бизнес цикъла) основание за тревога за ръста на БВП. Дали?

Дяволът в добавената стойност



Положителното търговско салдо обаче директно увеличава БВП, изчислен по т.нар. метод на разходите за крайно потребление. Наскоро Европейската комисия публикува тазгодишните си пролетни прогнози, където коментира и "изключително слабото" представяне на износа на България през 2007 г. Възможно е да е имало подценяване на реалния износ с въвеждането на ново счетоводно отчитане на търговията със страните от ЕС след 1 януари м.г. Според Брюксел натрупването на инвестиции от последните години ще доведе до възстановяване на износа и така отрицателният принос на външната търговия за икономическия растеж ще спадне. Наистина ли (силно) положителният търговски баланс остава важен?
По-прецизният анализ би разграничил пожеланието за по-голям износ въобще от износа на стоки с повече добавена стойност. Именно добавената стойност, създавана в икономиката, увеличава БВП. Не е без значение дали изнасяме стока А срещу 1000 евро или стока Б за същата сума, ако добавената стойност в първата е 50%, а във втората - 10%. Тези 40 пункта разлика представляват "спестени" разходи за междинно потребление, свързано с производството на стоката, и автоматично "освобождават" ресурс за фактори за друго производство. Последното пък ще увеличи крайното потребление или инвестициите в страната, или ще отиде за износ, от което БВП расте.
Измерването на конкретната добавена стойност в износа на България е открита тема за изследване, но е възможен и опростен анализ. Интуитивно се приема, че инвестиционните стоки са с най-голяма добавена стойност, а потребителските с по-малка. Графики 1 и 2 могат да предизвикат песимистични оценки. Износът с висока добавена стойност расте, но остава с ограничен дял. Структурата като че ли потвърждава описаното в редица международни анализи - по-слабо развитите страни изнасят продукция с по-ниска добавена стойност. Положителното тълкуване пък би било, че по линия на износа имаме много неизползван потенциал.

Този лош, лош внос

Вносът обаче "притиска" ръста на БВП. Съгласно теорията за сравнителните предимства вносът може да е препоръчителен с оглед на ефективността, ако отразява специализация в определени ниши. Но както счетоводството на националните сметки, така и простата интуиция, добавят и друго - вносът винаги изразходва национален ресурс за създаване на чужда добавена стойност.
Вносът може да е и знак за хронична неконкурентоспособност и единствена възможност за задоволяване на местното търсене. "Коефициентът на проникване на вноса" от Графика 3 представя съотношението между вноса, от една страна, и разликата между БВП и нетния износ, от друга. Измервайки доколко местното търсене се покрива от внос, показателят дава представа за "самодостатъчността" на икономиката, което понякога е цел на държавната политика.
Видно е как зависимостта на страната от внос расте. Вносът би бил "реабилитиран" само ако води до модернизация на производството и създава конкурентни предимства. Когато накрая от котарака изчезва даже усмивката, Алиса спира да се колебае за причинно-следствени връзки. Кое би намалило неувереността на наблюдаващите отрицателното ни търговско салдо?

Последната усмивка

Ако изходната позиция е, че износът е по-желан от вноса, надеждата е, че досега внасяните инвестиционни стоки подобрят потенциала за износ. Заиграване с аргументите за причинност допуска и обратното - износът да причинява внос. Това би се случило, ако си представим, че страната вече се справя добре в своите експортни ниши и привлича допълнителен инвестиционен интерес в тези производства. Друга възможност в рамките на тази хипотеза е, че изнасяната продукция съдържа много вносни компоненти, т.е. ръстът на износа неминуемо води до внос (и то не непременно на инвестиционни стоки). Има ли доказателства, че това се случва?
Формалният анализ може да провери хипотезите, при следната дефиниция за причинност. Вземаме данни във времето за явленията А и Б (например внос и износ) и допускаме, че миналите стойности на А и Б са достатъчни да определят А днес. Б "причинява" А, когато се докаже, че А се влияе от миналите Б, но не и от миналите А. Таблица 1 показва резултатите при обичайно (5%) ниво на възможна статистическа грешка. Използвани са тримесечни данни от БНБ за последното десетилетие (периода след голямата криза).
Така проверените хипотези не съвпадат напълно с икономическата представа за връзките между внос и износ, но дават основа за размисъл. Излиза, че през последните години вносът е водил до повече износ, което ограничава "изтичането" на добавена стойност и дава надежда дори за разширяване на потенциала за износ. Конкретно вносът на инвестиционни стоки наистина е подпомагал износа.
Миналият износ обаче също е привличал внос. Но тълкуването е по-малко оптимистично, ако този резултат се сравни с отхвърлянето на хипотезата, че възможностите за износ са довели до внос на инвестиционни стоки. Може би голяма част от изнасяната продукция се основава на вносни компоненти, но е слабо вероятно такъв външнотърговски оборот сам по себе си да генерира много добавена стойност. Пример е износът на шивашка и обувна продукция, изработвана на ишлеме. Този извод се допълва от Графика 1, която подсказва, че добавената стойност само по линия на износа е ограничена.
Ако Алиса се удивлява на видяната усмивка без котка, анализаторите би трябвало да са още по-изненадани, ако след време България отбележи бум на износа, без преди това още да е нараснал и вносът. Това, че външнотърговското салдо на България би останало отрицателно, не заплашва непосредствено икономиката. Не е ясно обаче как външното търсене би стимулирало по-сериозно икономическия растеж без промяна в структурата и баланса на външната търговия.

* Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството ще търси концесионер на плажа "Елените" за 20 години Правителството ще търси концесионер на плажа "Елените" за 20 години

Предстои конкурс и за част от централния плаж на "Градина"

12 дек 2019, 571 прочитания

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1894 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Енергийните цени вече полудяват

Министър Петър Димитров сигурно се шегува, като обещава евтин ток и газ

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10