Добре дошли в следващия балон

Излизащите от САЩ капиталови потоци търсят посока. Възможна дестинация: възникващите пазари

САЩ потребява повече, отколкото произвежда. Факт. Сигурно една от причините е, че на американците така им харесва, но по-същественото е, че могат да си го позволят. Когато разполагаш с основната разменна и резервна валута, повечето спестявания на света естествено се стичат при теб и можеш да си позволиш лукса да се разпростираш по-нашироко. На Уолстрийт казват, в типично арогантен стил, че когато Америка кихне, целият свят хваща настинка - и в това има голяма доза истина, макар че вече не само Америка кара света да търси носни кърпички. Механизмът на взаимовръзките в световната икономика вече е толкова силен, че дори само засилените инфлационни очаквания в САЩ могат да причинят скок на цените в цял свят.

Един от най-добрите индикатори за инфлационни очаквания в САЩ е доходността на т.нар. Treasury Inflation-Protected Securities (TIPS) - държавни облигации, които плащат фиксирана лихва, но главницата им се индексира за инфлация. Тази структура прави доходността на TIPS доста добър показател за консенсусното очакване за реалния (номинален минус инфлация) лихвен процент. На графиката се вижда не само сривът от над 3% за по-малко от година, но и отрицателният реален лихвен процент през март - хората плащат премия, за да получат обратно номинал със същата покупателна способност. Феноменът не е абсурден, но е рядък. В идеалния свят на икономистите това не би трябвало да се случва, но в реалния свят под повърхността се крият подводни камъни - има разходи по складирането на стоки, а услугите по дефиниция не могат да се складират. Това има някои следствия, най-интересното от които е силен стимул да се инвестира в стоки - петрол, метали, селскостопански стоки - и деривати върху тях. Да платиш $100, за да получиш по-късно $99, не е рационално, ако кюлче злато в сейфа си остава същото кюлче. Това и наблюдаваме - и спот цените, и фючърсните контракти, и индексите върху стоки се опитват да минат през озоновия слой. Малко са инвеститорите, които биха се зарадвали на нулева възвращаемост, а и много от тези пари са в хедж фондове, които бягат като гърмяни зайци при първите сигнали за разпродажба.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Озадачен

    Много слабо като текст - Капитал, защо не редактирате статиите си? Имам усещането, че чета английски текст, който е бил механично преведен на български. Не разбрах какъв е извода на автора - защо капиталовите инвестици и на американците да надуват каквито и да е балони? Негласната съпоставка с пазара за недвижими имоти е меко казано необяснима. Нима трилионите други инвестиции, та били те вложени и в времена на ниска инфлация, да не създават реално производства по света и у нас?

    "Все пак, някои "акули" в бранша мислят, че това може да са възникващите пазари." - не думай!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Озадачен: поемам вината за неприятно звучащия текст - за доста от термините и конструкциите не ми бяха известни български еквиваленти. Благодарност и кредит на "Капитал" за редактирането - повярвай ми, оригиналът беше много по-нескопосан.

    По въпроса "защо капиталовите инвестици и на американците да надуват каквито и да е балони"... кратък отговор е трудно да се даде - има няколко големи причини. Според мен, двете най-важни:
    1) До скоро, американският долар (по-точно американските доларови облигации) бяха резервната валута за целия свят. Всеки, който правеше печалби в долари, ги паркираше обратно в американски ценни книжа (дефицит по текуща сметка --> излишък по капиталова сметка). Но както показват данните, тези ре-инвестиционни потоци почти са пресъхнали. Огромни доларови потоци отиват другаде.
    2) Голяма (и растяща) част от институционалните инвеститори са хедж фондове, които напълно се възползват от глобализираните пазари, липсата на регулация, и новите инвестиционни инструменти - достатъчно е да забележим броя и популярността на ETF, ETN, и т.п. А тези фондове са основно "momentum investors" - веднага се наблъскват и наливат пари в пазари които се покачват, и бързо се омитат, когато замирише на корекция. Като такива, техните инвестиции трудно могат да се опишат като капиталови - тези юнаци са par excellence "трейдърс".

    Така се оказваме в ситуация, когато парите, които нормално захранваха един огромен пазар, се изливат в много по-малки пазари, без очакване да останат там за дълго време.

    Съпоставка с пазара за недвижими имоти не съм се опитвал да правя - не че не е възможна, но те са минало забравено. Поне в Щатите (доколкото разбирам, и на много места в Европа) почти никой не иска да ги докосне, макар че започнаха да се появяват фондове, които изкупуват отбрани активи за по около 65 цента на долар номинал.

    Благодаря за коментара, и всичко най-добро!

    Нередност?
Нов коментар