Лекарствата на централните банки

Инфлацията е винаги и навсякъде парично явление. Тези думи на един от най-влиятелните икономисти на ХХ в. Милтън Фридмън, казани преди повече от 50 години, са едно от малкото неща, за които в света на финансите има почти пълно единодушие. Поне като дългосрочен фактор. Най-общо това означава, че инфлация има само тогава, когато количеството пари в икономиката (което икономистите наричат парично предлагане) нараства по-бързо от икономическата активност, която обуславя търсенето им. В такъв случай централните банки (институции, които по идея би трябвало на първо място да пазят ценовата стабилност) прибягват до монетарна политика. Основното оръжие на Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ и другите подобни институции е лихвеният процент. Свалянето му стимулира икономическия растеж, но генерира инфлация и обратното. Когато икономиката е добре, задачата е лесна - инфлацията сама се поддържа ниска. Често обаче в такива моменти централните банки се изкушават да преместят фокуса си от цените към други приоритети (разбирай растеж).

Монетарната политика е добро лекарство, но невинаги е най-ефективното. В не толкова далечен план инфлацията може да се подклажда и от реалното търсене в икономиката. Често тя идва и отвън - ако вносът на суровини се оскъпява, това на свой ред покачва и цените на произвежданите продукти. Тогава основната защита за икономика е плаващият валутен курс, който попива голяма част от инфлационния натиск, като се покачва.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове