Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 23 май 2008, 13:16, 4439 прочитания

Грандоманските държавни проекти Уроците на миналото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Много често нещо, което смятаме за ново и модерно, вече е било реализирано в миналото. Икономически провали могат да се избягнат, ако опитът на минали провали се вземе под внимание. Познаването на историята е безкрайно полезно при подготовката и реализацията на публичните политики.
Разбира се, когато говорим за публични политики и извеждането на поуки от тях, се интересуваме от стопанската история. При това най-вече ни интересува стопанска история, която не просто описва, но и анализира съответните политики. Книгата на Румен Аврамов "Комуналният капитализъм"** предоставя именно тази гледна точка на читателя.
Румен Аврамов се занимава с всички основни политики на българската държава след Освобождението, както и с техните последствия. Парична и фискална политика, данъци и държавна намеса, платежен баланс и ръст на икономиката са само малка част от разглежданите теми. Всеки, който има амбиции да се занимава с икономическа политика, би спечелил много от познаването на тази книга.

Мегаломанските проекти от миналото


Във втория том на "Комуналния капитализъм" се разглежда осъществяването на един мегаломански за времето си проект - водноелектрическата централа "Въча". Развитието на проекта е много поучително с оглед на съвременни проекти, които изглежда вървят в подобна насока.
Планирането на ВЕЦ "Въча" започва през 1921 г., а строителството започва през 1923 г., за да завърши едва 15 години по-късно. Целта на проекта е да произвежда по-евтина електроенергия, както и да насърчи държавно-кооперативния принцип в икономиката (в противовес на "комерсиалните" частни компании).
Още в началото проектът започва да показва типични черти за държавните проекти в България. Не е извършена достатъчно подготовка и първоначалният план е претупан с много грешки, които по-късно струват скъпо. В същото време, строителството се възлага на предприемач без търг. Инженерното ръководство на проекта се опитва да закупи голямо количество техника, което австрийските експерти определят като завишено.
Според първоначалните оценки пълната стойност на електроцентралата възлиза на 107 млн. лв. В крайна сметка сумата набъбва до колосалните 570 млн. лв. Сумата е толкова голяма, че дори самото ръководство признава, че ако са знаели, че ще излезе толкова скъпо, биха намалили значително мащаба на начинанието. След като веднъж е започнало прахосването на пари обаче, е много трудно то да бъде спряно. Инвестираните до момента суми са аргумент да се искат още и още, за да не се губи вложеният капитал. Критиките се отхвърлят с аргумента, че начинанието е важно и трябва да се финансира на всяка цена (дори на цена 5-6 пъти по-висока от първоначалните планове).

Държавата е лош инвеститор

Разбира се, подобно нещо може да направи само държавата, която разполага с ресурс от чужди средства. Недържавните инвеститори въобще не са възхитени от възможността да инвестират в грандомански проект, който от ден на ден става все по-неизгоден икономически. От внесения капитал в този поначало кооперативен проект става ясно, че всъщност държавата е основен инвеститор, като прякото държавно участие е около 70%. То само ще расте с времето поради наливането на все повече и повече средства от бюджета, БНБ и държавните банки. Дори фондът, събиран за построяване на сграда на Министерството на финансите, се хвърля за завършване на начинанието. Въпреки нейните възражения правителството принуждава и БНБ да продължи участието си в проекта.
ВЕЦ "Въча". Последният заедно с други подобни начинания тежи изключително много на финансите през 20-те и 30-те години, допринасяйки за големите бюджетни дефицити и натрупването на държавен дълг. По-късно се стига и до неплатежоспособност на българската държава, която не е в състояние да обслужва дълговете си. Желанието за производство на евтин ток струва скъпо - не само от гледна точка на преките разходи за бюджета и данъкоплатците, но и заради поредната макроикономическа криза, която стопанството трябва да понесе.



Открийте 10-те разлики

Грандоманският проект за ВЕЦ "Въча" и неговото развитие са особено актуални днес. АЕЦ "Белене" е подобен грандомански проект, който също цели да произвежда евтин ток. Има поне още няколко прилики:

- и в "Белене" държавата ще бъде основен собственик и инвеститор, също както във "Въча"

- и в "Белене" на практика нямаше реален търг за изпълнител на проекта - тъй като предварително беше решено, че ще се строи по руска технология, а по руска технология строят само две компании в света

- и за "Белене" се говори, че ще има оскъпяване на проекта над предвиденото

- и "Белене" може да застраши макроикономическата стабилност на държавата, ако проектът получи още държавни гаранции или дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията по непазарна цена

До момента за АЕЦ "Белене" са отпуснати държавни гаранции за около 600 млн. лв. Ако и за останалите 6-7 млрд. лв. от проекта се отпусне държавна гаранция или се сключи дългосрочен непазарен договор, нищо чудно да повторим проблемите с ВЕЦ "Въча". Включително и макроикономическата криза.

* Георги АНГЕЛОВ е старши икономист в институт "Отворено общество"

** Румен Аврамов, "Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало", ФБНК, ЦЛС, София, 2007
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1360 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 3238 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Неправилно или догодина

Моделът, при който частните здравни фондове и здравната каса плащат заедно за лечение може да компрометира идеята за избор на частен осигурител

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10