Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 30 май 2008, 16:05, 2721 прочитания

Лутане в петролна мъгла

Високите цени на горивата предизвикаха протести в целия свят. Лесни и бързи решения на проблема със скъпия нефт не се очертават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато през 2005 г., при цена на петрола от 55 долара за барел, един анализатор на Goldman Sachs предрече "суперскок" до над 100 долара, мнозина причислиха прогнозата му към научната фантастика. Когато в началото на май същият експерт каза, че до две години цената може да стигне 200 долара, всички слушаха внимателно.

Скъпият петрол, който за кратко прескочи поредната психологическа граница от 135 долара за барел, е неприятен, но неумолим факт, към който глобалната икономика ще трябва да се пригоди. Избухналите протести в целия свят притиснаха политиците да търсят бързи решения. Лесни и краткосрочни отговори на проблема с високите цени на нефта обаче не се очертават, а пазарните фактори сочат, че значимо поевтиняване в близко бъдеще е малко вероятно.


Светът потребява петрол все повече и все по-бързо. Докато отне 18 години (от 1977 г. до 1995 г.), за да се качи потреблението от 60 на 70 млн. барела дневно, скокът от 70 на 80 млн. барела стана само за 8 години. Този процес ще поддържа стабилна скорост в следващите десетилетия: делът на петрола в световното енергийно потребление ще остане същият и през 2030 г., а консумацията на енергия ще скача непрекъснато заедно с растежа на световния БВП, констатира доклад на американския Съвет по нефта към министъра на енергетиката. Глобалните проблеми няма как да се решат с локални действия. Внедряването на нови технологии отнема минимум 15 години, разработването на ново находище също не е бърз процес, изграждането на платформи и рафинерии е скъпо и бавно упражнение.

Много причини, малко отговори

Спадът на долара и увеличаването на потреблението заради страни като Китай са две от основните причини за покачването цената на петрола. Допълнителни фактори са проблемите в доставките, които изпитват някои основни износители: Русия обявява вече четвърти месец намаляване на добива, Нигерия има традиционните си проблеми, свързани с бунтове в делтата на Нигер, Мексико също е далеч от пълния си капацитет, а няколко платформи в Северно море спряха тази седмица работа за известно време. Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), обаче заяви, че няма недостиг на нефт в глобален мащаб и затова не вижда смисъл от повишаване на производството. Изпълнителният директор на "Роял Дъч Шел" Йероен ван дер Веер потвърди това през април. "Има ли чакащи танкери в Близкия изток? Не, няма. Има ли достатъчно рафинерии за производство на бензин и други продукти? Да. Има ли опашки на бензиностанциите? Не. Така че фискалният поток е същият при 100 долара за барел, какъвто и при 60 долара", каза в интервю Ван дер Веер.

Тъй като повечето анализатори са категорични, че зад огромния скок на цените не стои недостиг, това говори, че най-простият икономически механизъм - този на търсенето и предлагането - вече не е единственият фактор зад ръста на цената. Част от проблема например е убеждението, че капацитетът на индустрията е близо до горната си граница, а производителите не демонстрират възможност да увеличат продукцията си с много повече. "Търсенето бе толкова силно през последните двадесет години, че настигна производствения капацитет. Така че с изключение на Саудитска Арабия в момента всички, които могат да произвеждат, го правят почти на ръба на възможностите си", каза преди няколко месеца вицепрезидентът на "Шеврон" Питър Робъртсън пред вашингтонския Съвет за външна политика.



Допълнителен тласък на цените дават и спекулативните инвеститори, които залагат за покачването им, както и онези фондове, които прехвърлят временно част от активите си в търговията с петролни запаси, за да се спасят от падащия долар. Петролните анализатори от "Първин и Гец" нарекоха целия този микс подобен повече на детска приказка, отколкото на икономически процес. Той прави невъзможни прогнозите: почти никой не се наема да прогнозира дали цените ще вървят нагоре, ще останат на тези нива или ще слизат в следващите няколко месеца. "Също като в Алиса в Огледалния свят ние трябва да бягаме колкото можем по-бързо, за да останем на едно място", коментира Джон Вотрейн от "Първин и Гец". Според него светът е изправен пред

първата енергийна криза на XXI век

Шофьорите на камиони са само част от всеобщото недоволство. Френски, гръцки и испански рибари, индонезийски студенти, тайландски шофьори на таксита - ударът по джоба на обикновените хора ги изкара на улицата, за да поискат действия от правителствата си. Тъй като в енергийната индустрия повечето решения са едновременно глобални, изискват много време и имат дълъг хоризонт на изпълнение, на политиците не остана друго, освен да се обърнат към добрия стар популизъм. Ще създадем фонд, който да се пълни от допълнителните печалби от акцизите върху горивата и който ще подпомага на определени особено тежко ударени сектори, обеща френският президент Никола Саркози. Същото побързаха да гарантират още няколко страни - членки на ЕС. Индонезийското правителство пък ще раздаде близо 2 млрд. долара в преки субсидии на най-бедните, след като високите цени го принудиха да премахне субсидираните цени на бензина и дизела. Британският премиер Гордън Браун заедно с френския финансов министър Кристин Лагард поискаха Г-7 да натисне ОПЕК и останалите страни - производителки на петрол, да увеличат производството, за да свалят цените.

"Единственото нещо, което правителствата, внасящи петрол, могат да направят в краткосрочен план, за да понижат незабавно цените на горивата, е да намалят таксите, с които ги облагат", заяви за "Капитал" проф. Пол Стивънс - специалист по икономика на петрола от университета в Дънди и експерт към изследователския център "Чатъм хаус". Първи отново беше Саркози: в интервю за радио РТЛ френският държавен глава, който скоро ще поеме председателството на ЕС, обеща да поиска общо решение, с което ДДС върху горивата да бъде ограничено на определено ниво в целия съюз. Европейската комисия отхвърли такъв подход, а самият Стивънс призна, че засега не се сеща нито едно правителство, което да е прибегнало до варианта с намаляване на ставките.

Лутането в мъглата на петролното море обаче води и до по-интересни брегове: в Китай например държавата поддържа чрез 40 млрд. долара субсидия ниски цените на горивата. За сумата от 19 млрд. долара годишно Уго Чавес във Венецуела държи бензина на нива от 4 цента за литър, което прави на практика един резервоар по-евтин от бутилка вода. Венецуелските шофьори, изглежда, скоро ще са единствената останка от времената, когато горивото беше евтино.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1138 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 1854 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Обществото може да се шокира колко пари отиват за подслушвания

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10