Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 13 юни 2008, 12:17, 2874 прочитания

Нека харченето на излишъка започне... сега!

Управляващите ще изразходят част от преизпълнението в бюджета още в средата на годината, вместо да намалят данъците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Инфографика

- Какво става? Пак ли ще харчим излишъка в края на годината?
- Не, този път ще започнем по-отрано.
(Разговор между депутати в парламентарната комисия по бюджет и финанси)


Всяка година бюджетният излишък набъбва значително спрямо предходната. Правопропорционално с това нараства и общественото недоволство, когато стане дума за изразходването му. А апетитите на управляващите за разпределението на тези пари явно се увеличават. Тази година преизпълнението на приходите над разходите счупи поредния си рекорд (виж графиката) и достигна 2.7 млрд. лв. (600 млн. лв. са помощи от ЕС) за първите четири месеца на годината.
Новината през 2008 г. не е, че правителството отново няма да се вслуша в аргументите на икономистите да намали още данъчно-осигурителното бреме, а че се готви да започне харченето още в средата на годината. Според източник на "Капитал", близък до управляващите, предстои да бъде направена корекция в разходната част на бюджета и решението за това ще бъде взето до края на пленарната сесия - 1 август. Средствата ще бъдат изразходвани за инвестиции - ремонти на пътища, сгради, училища, студентски общежития. Все още не е ясно колко точно пари ще бъдат "усвоени". В Закона за устройство на държавния бюджет е записано, че правителството може да одобри допълнителни бюджетни кредити до 1.5% от приходите по консолидираната фискална програма (или 190 млн. лв. по предварителни изчисления) без санкция на Народното събрание.
"Не съм чул да има такова решение", коментира Алиосман Имамов, зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси и депутат от ДПС. "Първо трябва да се видят данните за полугодието и да се направят съответните разчети", обясни той. Вероятно правителството ще вземе решение за изразходване на тези 1.5% и няма да информира парламента, смята Имамов. "Идеята не е лоша. По-добре да има корекция в посока увеличаване на разходите", коментира за "Капитал" Петър Кънев от БСП. Зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев заяви, че не знае за такива намерения, но сподели, че едно от най-разумните решения би било парите да се изразходват за магистрала "Тракия".
Аргументът на управляващите да похарчат част от излишъка за капиталови разходи още от средата на годината е, че така няма да се напомпа допълнително инфлацията. Този довод обаче се оспорва от икономисти и от опозицията. Контрааргументът е, че при строежа на пътища все пак се купуват материали, машини, плащат се заплати на работниците и това също вкарва пари в икономиката. "Изразходването на средства за инвестиции също влияе на инфлацията, но косвено и по-слабо", признава и Алиосман Имамов.
Представителите на управляващата коалиция са единодушни в едно - данъчно-осигурителната тежест няма да бъде намалявана заради поредното преизпълнение на приходите в бюджета. "Колко още да намаляваме данъците?", пита Петър Кънев.


Данъчното бреме в България остава високо

Понижаването на данъците по формулата 10% по 10% (корпоративен и подоходен данък) звучи наистина примамливо. България влезе в топ 10 на най-големите данъчни реформатори в класацията на Световната банка за правене на бизнес за 2008 г.
Дотук добре - намаляването на облагането върху труда и върху капитала стимулира икономическата активност през последните две години и половина, открити бяха над 200 хиляди нови работни места, а безработицата спадна трайно от 10% до под 7% (по данни на НСИ). В действителност обаче общото данъчно бреме в България, измерено като процент от БВП през същия период, не само не намалява, но дори нараства - от 33.9% през 2005 г. до 34.2% през 2007 г., по данни на Министерството на финансите. Когато към това се прибавят и приходите в бюджета от различни административни такси, концесии, лицензионни режими и други неданъчни приходи, излиза, че държавата иззема около 40% от дохода на гражданите и фирмите през последните години. Ако правителството изразходваше тези средства ефективно и постигаше видими резултати с публичните си политики, 40-те процента биха могли да бъдат преглътнати някак. Но в сектори като здравеопазване, образование, пенсионно осигуряване, инфраструктура и т.н., които се финансират с парите на данъкоплатците, държавата се проваля въпреки милиардите левове, които налива в тях всяка година. Ако към това прибавим и склонността на управляващите да изразходват обществени средства по далеч не най-прозрачния начин (като превърналото се в традиция харчене на бюджетния излишък), доводите "за" държавата да изземва толкова голяма част от създадения в икономиката продукт намаляват.
От всички предложения за данъчни промени (виж втория текст) най-разумното решение според икономистите е

Да се продължи пенсионната реформа



"Осигуровките са най-високият данък със ставка от почти 34%, а отделно доходът се облага и с данък от 10%, т.е. трудът е най-силно обложеният ресурс", смята Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". "Данъците с по-високи ставки са по-вредни и изкривяващи икономиката и също така при тяхното намаление икономиката печели най-много. Осигуровките са и един от малкото данъци, които могат да се намалят без проблем в средата на годината", обяснява той.
"Успоредно с това Сребърният фонд трябва да бъде конституиран законово и да служи за финансиране на прехода към изцяло капитализирана пенсионна система. Размерът на осигурителната вноска в частен фонд трябва да достигне 10%", казва Димитър Чобанов, старши икономист в Института за пазарна икономика. Това означава, че тежестта от реформата ще падне върху работещите в момента. Т.е. те ще трябва да внасят както по-висока вноска в частен капиталов фонд, така и за пенсиите на сегашните пенсионери. Това плащане трябва да се извърши най-вече за сметка на приходите от останалите данъци - т.нар. участие на държавата като осигурител, е мнението на Чобанов.
"Все пак излишъкът е еднократно нещо и ако бъдат понижени много сериозно осигуровките например и през следващата година приходите спаднат, какво ще правим?", оспорва такава идея Милен Велчев. Данните на приходната администрация обаче показват, че такива страхове са по-скоро неоснователни. Не се оказаха прави и скептиците на въвеждането на плосък данък и на намаляването на корпоративния данък до 10%, които смятаха, че това ще доведе до срив в приходите. Ръстът на приходите от подоходния данък е близо 19% от януари до 17 май 2008 г. спрямо същия период на миналата година. При корпоративния данък ръстът е от 30% (виж таблицата). Приходите от осигуровки пък са с 18% повече от миналата година при заложен спад в бюджета от почти 2%.
"Данъчната реформа работи, и то много добре", обобщава Георги Ангелов. "В същото време вероятно данъчните реформи са и един от силните фактори, които насърчават икономиката и намаляват негативните ефекти върху България от финансовата криза по света. Именно затова е добре и данъчната реформа да продължи", коментира той.
Алиосман Имамов не е привърженик на допълнително намаляване на данъците, защото това би увеличило допълнително инфлацията. Въпреки това той също споделя идеята средствата от свръхизлишъка да бъдат внесени в Сребърния фонд. "Други варианти са например да се покрият кредити или заеми, които са взети по-рано. Или да ги дадем като заем и да си осигурим по-висока възвращаемост в бъдеще. Това е единственият правилен подход. Сигурен съм обаче, че той няма да бъде изпълнен докрай", казва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин 3 Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин

Бившият кмет и предишната областна управителка в града излизат от партията като продължение на конфликта с ръководството, който започва още преди местните избори

26 май 2020, 3746 прочитания

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори 2 Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 3262 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дебатът за намаляване на ДДС отново е на мода

Има най-различни идеи как да бъде продължена данъчната реформа

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10