С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
178 13 юни 2008, 16:22, 42719 прочитания

Бог да ви поживи, мистър Димитров*

Филип Димитров напуска политиката. Защо?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно от правилата на Кърт Вонегът за писане на разказ е "Бъди садист. Без значение колко сладък и невинен е главният герой, постарай се да му се случат ужасни неща, за да може в края читателите да разберат от какво е направен."

Друга от инструкциите гласи, че всеки персонаж в историята трябва да иска нещо, било то само чаша вода.


Филип Димитров, министър-председател на първото демократично избрано правителство на България след падането на комунизма (1991-1992), лидер на СДС (1990-1994), постоянен представител в ООН (1997-1998), посланик в САЩ (1998-2002) и заместник-председател на Народното събрание (2005 - 2008), вече 15 години иска само едно нещо - България да стане нормална държава.

"Нормална държава е тази, в която всичко е разумно. В която властта си гледа работата, а всеки човек има правото върху собствения си живот. В която всеки, ако иска да има жилище, с цената на усилия и честен труд събира пари и си го купува. Държава, в която комунистическите лидери не трябва да се правят на религиозни, защото те по доктрина са атеисти. ... Властта в нормалната държава не е източник за лично облагодетелстване. В нормалната държава лекарят, търговецът, архитектът, учителят, работникът, фермерът получават повече от партийния лидер, политика или министъра. В такава държава искам да превърнем България." (юни 1991 г.)

"Той [Филип Димитров] не даде никакво смислено пояснение дори на често употребявани от него понятия като "нормална държава", пише в броя на вестник "168 часа" от 8 декември 1992 г. Материалът се казва "Правителството "Кенеди" играеше като психотерапевтична група" и представя Димитров като небалансирана личност със слаба воля, психични проблеми и силна зависимост от Америка и от двамата му съветници [Алекс Алексиев и Константин Мишев].



Статията е определена от редакцията като "фундаментална" и поради това - удостоена с препечатване в "24 часа".

Филип Димитров става любима жертва на таблоидите и на червения печат.

Заради по-сложния му изказ ("нямам основание да не очаквам безогледност"), някои започват да го наричат Дългото изречение. Известен е още като Фил, Ф.Д., Кенеди, Говорещият сфинкс, "ощипана госпожица", "луд", "неемоционален". Упрекват го в крайност на възгледите и на действията, прекалена толерантност и принципност, недостатъчна ефективност и излишно джентълменство. Сред недостатъците му попада дори фактът, че използва много "мисля че" вместо "убеден съм".

На 8 януари 1994 г. не друг, а безмилостната Маргарита Михнева съставя следната визитна картичка на Филип Димитров към интервюто си във в. "Ново слово": "Филип Димитров дойде като предизвикателство. Той смути представите за български политик - млад, интелигентен, говори тихо, знае чужди езици. Смее се, обича да общува с хората. Християнин. Употребява прилагателни. Не обижда, кротък е... И не можаха да му простят. Най-напред се подразни жълтата преса и го емна. Трябваше да го орезилят. В България не може да има по-различен човек от тълпата. Жълтотията влезе и се опита да просмуче всичко - и лицето му, и пола му, и семейството му, и мислите му. Те пишат вече 4 години, той не им отговаря."

Защото, както е обяснявал неведнъж, за своето поведение той отговаря пред Бога и пред историята... "ако те проявят интерес към мен".

Час по всичко

Филип Димитров е роден на 31 март 1955 г. в София. Баща му е богослов, а майка му поради събитията след 9 септември 1944 г. не успява да завърши образованието си и е принудена да работи в производството. През деня за Филип се грижи неговата баба, образована жена, математик. Тя го научава да чете, преди да тръгне на училище. (Източник - книгата на Нася Кралевска "Без заглавие".)

Завършва английската гимназия, а след това право в СУ. На въпроса кои са любимите му неща той отговаря: психиатрията, английският език и историята.

Като студент по право Филип Димитров се запалва по психология и психотерапия. Така през 1975 г. заедно с приятели - студенти по медицина, попада при психолога д-р Георги Каменов (впоследствие психоаналитик с частна практика в Ню Йорк). Лекарят оценява интереса му и го приема като един ог групата студенти, които обучава за психотерапевти.

В предаване на "Свободна Европа" от март 1991 г., когато Филип Димитров е обявен от радиото за личност на месеца, д-р Каменов разказва в ефир: "Интересуваше го как може да бъде по-полезен на хората и особено го интересуваше да изучи себе си и да може да бъде обективен, когато взима решение."

Самият Филип казва, че младостта му е започнала на 11 февруари 1973 г., когато е прочел първият психиатричен текст и е завършила на 25 септември 1985 г. - тогава е върнал ключовете си в регистратурата на първа клиника в Медицинска академия, където е работил като психотерапевт pro bono от 1978 г. до септември 1985 г.

Точно от тази подробност от неговата биография години по-късно се (из)ражда слухът, че му има нещо. Тиражирана многократно, въпросната глупост води до изявление на Българската психиатрична асоциация в края на 1992 г.: "Психиатрите няма да допуснат политическа злоупотреба с професията им. Удивително елементарна и просташка е логиката, че всеки, който е имал нещо общо с психотерапията, е вече съмнителен по отношение на психичното си здраве."

***

На едно място Филип Димитров казва, че писането на литература е средство за просвещение, за промяна на нещата. Той самият е автор на три исторически романа. ("Ибо живяха, Господи", 1991 г., "Истинската история за рицарите на кръглата маса", 1996 г., "Светлина на човеци", 2003 г.). Премиерата на първата му книга (писана 1986-1989 г.) е на 9 ноември 1991 г. "На нашия литературен хоризонт изгрява ново име", казва тогава Блага Димитрова. Енчо Мутафов смята Филип Димитров за "роден разказвач и блестящ романист". И още "ерудит в историята и църковните проблеми".

Нася Кралевска съветва всеки, "който иска да разбере Филип, характера и душевността му", да прочете неговите книги.

***

Може би най-важният ключ към личността на Филип Димитров е неговата вяра.

Дори речта му изобилства от вметнатите "за Бога", "ей Богу" и "Бога ми". А веднъж отговаря на злободневен въпрос по следния начин: "Опозицията, която ще имаме, е такава, каквато Господ ни е дал, и тя ще е на комунистическата партия, това е ясно."

За себе си той казва: "Не, не съм религиозен. Аз съм вярващ. Християнин, макар че уважавам вярата и на евреина, и на мюсюлманина, и на будиста... Вярата е нещо, което отмахва излишни бременна от нас. Чрез нея човек може да намери смисъл на живота си, който не налага непременно прекомерна жад, амбиция, не поставя човека пред необходимостта да се стреми да постигне неща, които може би не му прилягат."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 2417 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 976 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По линията Казанлък - Сандански

Бизнес - роднинско - приятелско обединение спечели местните избори в Сандански, оръжейното е на път да завладее Казанлък

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10