С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 19 юни 2008, 21:47, 2197 прочитания

Европейският комисар по защита на потребителите Меглена Кунева: Трябва да се разделим с мързеливия си цинизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Над България се очертава безпрецедентен мониторинг - тя ще е първата страна в ЕС, в която ще бъде въведен специален софтуер за наблюдение на усвояването на еврофондовете (ЛОТАР). На практика изглежда, че българските структури ще бъдат прескочени и контролът ще се осъществява директно от Брюксел. Какво говори това за доверието към България?

Към мониторинга няма прилагателни. Както към думата безпристрастност. Той се прави по едни и същи правила за един и същи тип случаи. Ако в една страна има повече риск, той обхваща повече области. Нормалното е страната сама да извършва наблюдение. Защото го дължи на гражданите, елемент на отчетността и прозрачността на управлението е. Това иска да постигне и Европейската комисия (ЕК). Парите да се харчат по едни и същи правила и да осигуряват напредъка на страната и на хората. Системата ЛОТАР не е наблюдение от Брюксел, не е свързана с някаква "наблюдателна кула". На този етап тя е разработена да помага на така наречените управляващи органи - министерствата, които в реално време да следят договарянето и плащането. Тя е за българската администрация. Когато я въведем, ще знаем самите ние какво става, ще реагираме навреме и ще носим своята отговорност.

Това означава ли че инициативата за използването на тази система първо тук е дошла от България, или от Брюксел?

Инициативата е на Генерална дирекция "Регионална политика". ЛОТАР е отлична възможност. Ако имахме наша система, можеше да продължим да прилагаме нея или да я сменим. Тя не е специално за България, всеки може да се възползва. Един от проектите, по които работя е подобен на този - да създадем на разположение на страните-членки инструменти за изграждане на гражданското им право. Нарича се малко сложно "рамка за референции". Те няма да са задължителни, но всеки ще може да ги ползва, като избере най-подходящото за себе си.

Какви са очакванията за доклада на ЕК и доколко реалистични са призивите Брюксел да "пощади" България заради риска от политическа дестабилизация?



Няма да има отзиви преди доклада. Докладът е доклад. Нито повече, нито по-малко. Целта му беше казана и при последната визита на президента на ЕК Жозе Мануал Барозу в България - комисията следи за спазването на правила, за поетите ангажименти и отразява желанието на българските граждани за промяна, така че думите закон и справедливост да значат повече. Притеснява ме обаче, че думите проверка и доклад, когато идват от Брюксел, продължават да бъдат основен елемент и средство за управление в страната. Това не е целта на членството ни. То дава повече самостоятелност на държавата, не обратното. Време е за друга генерация мислене отвъд годините на преговорите. В този смисъл сме на кръстопът. Нека погледнем опита от отминалия етап - преговорите. Какво научихме? Първо, че когато имаме ясна цел, знаем как да работим за нея и можем да я постигнем. Второ, че да вярваме в собствените си сили е съдбовно и решително за успеха. Трето, че можем да напредваме като се учим в движение и това е възможно. Четвърто, че никога не е прекалено рано да тръгнеш напред. Пето, Че когато сме отворени към света получаваме стимула на сравнението и солидарност в трудностите. И шесто, че надеждата помага. Не бягам от въпроса ви. Това го приемете като личните ми отзиви по доклада. Преживяла съм 6 доклада като главен преговарящ и 1 като европейски комисар. Докладът е малка част от отговора, който се налага да си дадем - накъде поемаме? Това иска да разбере и ЕК.

Каква е връзката между доклада и замразените фондове?

Докладът и механизмът за наблюдения по правосъдие и вътрешен ред са с ясно разписани вътрешни мерки. Нека е ясно обаче, че два от елементите на този механизъм са с много широк обхват - корупцията и организираната престъпност. Един прост пазарен пример. Кой владее пазара на плодове и зеленчуци в България? Има ли свободен достъп на търговци? На самите производители? Ние имаме специална линия за подпомагане на селските производители за изграждане на свои сдружения, за да излязат на пазара. Не е безразлично при кого ще отидат тези средства, нали? Ако е при силови групировки - това е работа на българското правосъдие. Иначе ЕК и българската Комисия за защита на конкуренцията имат икономически механизми да се справят с това.

В момента България е на крачка от имиджова катастрофа в ЕС (както я определи наскоро държавният министър в МВнР на Германия Гернот Ерлер). Какви ще са последствията?

Примерът точно с Германия е много полезен. Защото страната е възстановена с воля. И не можем да обясним и да ни разберат например германците защо не можем да се справим с оставащите проблеми, когато имаме спокойствие, очертано бъдеще и помощ отвън. Никога няма да се разберем, ако представите и принципите ни на управление са различни. Какво научихме две години след членството? Че няма кой да замести собствена ни активност. Че за да успеят усилията ни, трябва да има нова среда, пак ще кажа - нова генерация мислене и управление. Това може да стане, ако се лишим от мързеливия си цинизъм и приемем принципите за критерии. Пример - можем да отстраним един чиновник или един политик, защото са го "хванали", и да смятаме, че това ще ни се отчете като голям успех. Но ако после го видим назначен отново, това не е принципът "нулева толерантност към корупцията". И хората го виждат и чувстват. Не в Брюксел, в България. Затова принципите, на които се базира управлението, не са празни думи, те дават устойчивост. Вярвам, че държавата е силна, ако са силни хората. Но трябва да са овластени - чрез правилата, които не остават на хартия, чрез процедури, които не оставят съмнение, чрез отчетна администрация, ефективна местна власт, по-малко зависимост от държавата и повече самостоятелност, която идва от свободна инициатива, пазар, добро правосъдие. Това би довело до постпреговорна генерация на управление. Втората генерация. С нови цели. Не виждам нищо по-нормално от това да наречем тази цел простичко - да живеем по-добре.



България би могла да е добър пример и за страните на Балканите, които се стремят към ЕС. Бих искала да видя повече български проекти и експерти в съседните страни. Как да обясним обаче, че може да имаме експерти по правосъдие и вътрешен ред например, след като това е област, в която България все още има много да прави. Загубата на имиджа не е просто за страната, това засяга предприемачите, консултантските фирми. На 23 юни ще направя регионална конференция за вътрешния пазар в София, където ще споделим европейския опит. Пазарът е добър инструмент, смея да твърдя, за демокрация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно

Нова наредба се очаква да сложи край на проблемите с такса "сградна инсталация", но има съмнения, че текстовете ще сработят

26 яну 2020, 431 прочитания

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии 1 БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 2419 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Битката за парниковите квоти вече изпуши

Индустрията е в стрес от нов проект на ЕС за драстично намаление на въглеродните емисии след 2013 г.

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10