Преди седмица първият гей "прайд" парад в България провокира силен медиен отзвук, ожесточени дискусии в интернет, а накрая - сблъсъци и арестувани. В търсене на подкрепа за правото на свободна изява и равно третиране от страна на всички, независимо от сексуалната им ориентация, организаторите бяха посветили инициативата си "на Семейството". Начело на шествието се развяваше плакат с надпис "Аз и моето семейство. Ние сме майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри".
Противниците на мероприятието обаче изтъкваха именно аргумента за запазване на семейните ценности и традиции. Някои изразиха силно притеснение от възможността у нас да се легализират еднополовите бракове, а хомосексуалните двойки да могат да осиновяват деца. Може да се допусне, че пътят на България в тази посока би бил дълъг, но в други страни това вече е реалност. Нещо повече, там хомосексуалните семейства предизвикват интереса на учените, в това число на икономистите.
Икономически основи на семейството
Икономическа логика е проста. В едно семейство решенията за брак или развод, за раждане на деца или осиновяване са свързани с икономически решения като участие на пазара на труда, обучение и други инвестиции в човешки капитал, потребление и избор на местоживеене. Така започва публикуваното преди година икономическо изследване на хомосексуалните семейства от Black, Sanders и Taylor**, станало възможно благодарение на подробната демографска статистика в САЩ. Едно проучване през 1992 г. установява, че 2.8% от мъжете се самоопределят като гейове, а 1.4% от жените като лесбийки, но 7.7% от мъжете и 7.5% от жените са изпитвали сексуално влечение към своя пол. Авторовата теза е, че хомосексуалните и хетеросексуалните имат еднакви икономически предпочитания, но различни ограничители, което рефлектира върху икономическото им поведение при вземане на решения, свързани със семейството.
Делът на съжителствата, с или без брак, е сходен при двете категории. По биологически и юридически причини обаче хомосексуалните двойки по-трудно биха имали деца - данните потвърждават, че 90% от гей двойките нямат нито едно дете, при 78% - от лесби двойките, но едва 38% при хетеросексуалните семейства. Икономически погледнато, децата са свързващо звено между семейство и работа. Отглеждането им отнема ресурси от други направления, например от потребление. Децата поглъщат и време, което родителите биха употребили за труд, който да предложат на пазара. Колкото по-ценно е собственото време и по-големи са пропуснатите алтернативни доходи, толкова "по-скъпо" излизат децата, без значение дали са собствени или осиновени.
Защо лесбийките имат по-високи доходи
Ако един от партньорите изгражда житейската си стратегия при очакването да не ходи на работа, той ще инвестира по-малко в образование и квалификация. Когато двамата в една двойка са от същия пол, няма предварително зададена разлика в разпределението на домакинските задължения. В хетеросексуалните домакинства жената запазва традиционната си роля - когато само един от двамата работи, това три пъти по-често е мъжът. Но докато в 68% от хетеросексуалните двойки работят и двамата, този процент е над 80 при всеки от двата типа еднополови двойки.
Вкъщи най-често остава по-слабо образованият, но има разлики във вида на образованието. Общо, мъжете предпочитат инженерни, икономически или компютърни специалности, докато изкуствата например са "по-женска" област. Данните обаче разкриват, че лесбийките избират "женските" специалности по-рядко, отколкото жените от хетеросексуалните двойки, докато гейовете в сравнение с останалите мъже по-често присъстват там. Лесбийките от еднополовите двойки работят по-дълго и печелят повече, отколкото жените в хетеросексуалните двойки, докато по същите критерии членовете на гей семействата отстъпват на мъжете от разнополовите двойки. Това подкрепя теорията за инвестициите в човешкия капитал - ако жените отрано осъзнават, че няма да участват в традиционни семейства, те влагат повече усилия в обучение и кариера. При хомосексуално ориентираните мъже очакването да оглавят семейство с деца е по-малко и те по-слабо се подготвят за чисто пазарна реализация.
Мъжете в еднополовите двойки обаче имат по-добро образование от хетеросексуално съжителстващите мъже, а хомосексуалните двойки като цяло са по-образовани от хетеросексуалните. Може би гейовете си позволяват по-дълго учене, защото отлагат семейните ангажименти или с по-добро образование искат да компенсират евентуална бъдеща дискриминация при търсене на работа. Любопитно е, че през 2000 г. гей домакинствата имат среден годишен доход от близо 92 хиляди долара, а лесби и хетеросексуалните двойки - малко над 73 хиляди.
София, гей столицата на България?
Понеже хомосексуалните са малцинство, по-лесно биха намерили партньор в големите градове. Там очакват и по-малко социални предубеждения и дискриминация. През 2000 г. в САЩ 90% от гей двойките са живели в градовете срещу 75% при хетеросексуалните. Хомосексуалните са по-мобилни и по-рядко живеят в щата, в който са родени. Но защо гей двойките са концентрирани най-много в крайбрежни градове с по-мек климат като Сан Франциско и Сиатъл, а най-малко - в западащи индустриални градове като Кливлънд и Детройт? Според анализа в градовете с по-добра околна среда имотите вероятно са по-скъпи, въпреки че заплатите може да не са големи. А хомосексуалните двойки по-често "спестяват" от деца, така че могат да си позволят по-скъпо алтернативно потребление.
София предлага все по-ниско качество на живот, особено за семейства с деца. Но е притегателна за търсещите професионална изява извън дома, а градската анонимност е гарантирана. Ако не друго, София домакинства първия гей парад. Участниците в него се разотидоха вкъщи и оставиха след себе си загадката за икономическите измерения на българските хомосексуални съжителства. Не е изключено обаче след време и тук да се натрупа достатъчно статистика за анализ, а резултатите да потвърдят тези на Black, Sanders и Taylor. Стига наистина икономическите мотиви да важат еднакво за всички.
* Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.
** Black, D.A., Sanders, S.G., Taylor, L.J. (2007). The Economics of Lesbian and Gay Families, Journal of Economic Perspectives, 21(2), стр. 53-70.
