Малко наука

Газовете

Въглероден диоксид (CO2) - безвреден за човека газ, който се образува при всяко горене. Именно него и издишаме. Присъства във въздуха в концентрации от порядъка на 0.03%. Едва при много висока концентрация (7-10%) може да предизвика гадене и главоболие. Последното е невъзможно да се случи на открито.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    кредист

    Твърде опростенческо, а не "простичко", е обяснението на д-р Солаков. Всеки разумно мислещ човек, макар и абсолютно незапознат с геология или геофизика, може да се сети, че там процесите не са като "це-ка" ключе - т.е. където цъкнеш - точно там се получава ефект. Определено вчерашното взивяване няма връзка с днешното токийско земетресение, но с вчерашното софийско не може да няма. По отношение на сеизмичност 15 км са нищожно разстояние! Трябва да се има предвид, че софийската котловина в стари геологически времена е била дъно на море и по тази причина няма стабилни скали (както порусначено се казва "породи"), а предимно пясъчници - меки и нестабилни, гнайси и други "породи", образувани в резултат на отлагането на органичен материал в продължение на хилядолетия. Отделно многото кухини, подземни води и глинести слоеве (каква пързалка само става!), то такава серия взривове (сътресения) неминуемо инициира напрежения на неизвестно каква дълбочина и евентуални размествания. Самото земетресение доказва това.
    По-добре въпросният зам.-директор да организира измервания (ако има специалисти и апаратура) и да прогнозира (в Гърция вече го правят) евентуалното развитие на процеса. За това обаче е необходима база за сравнение - такива изследвания да са правени и през последните поне 10-15 години, каквито едва ли има. За софийското поле дори този бум в строителството (и най-вече стоварването на изкопаните земни маси на всевъзможни места) са проблем за земетръсната стабилност на района.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    abbro

    Българските наименования са "окис" и "двуокис". Явно редакторите ви са пропуснали химията в средото училище

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    N

    Мисля като #2, а за статията - че е от серията Нема да се плашите. Ама то нямало нищо страшно, браааво!

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    васко

    били са окис и двуокис преди 20 години.
    в мойте учебници бяха оксид и диоксид. явно някой е прикрит русофил.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Bobi

    окис и двуокис са стари термини, според новате номенклатура са оксид и диоксид :)

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    Бомбино

    Интересно как в Люлин се люлееха блоковете от бомбите. Това едва ли би разместило някакви си пластове на цели 15 км от мястото на взрива...
    За мен е малоумно да се дава обяснение за причини за явление, което не се познава достатъчно добре. Простете господин Солаков.

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    Кикаха

    Въглеродният двуокис(или диоксид, все едно) е ОТРОВЕН газ, а не безвреден.При концентрация 10% човек може да умре, а не да получи главоболие.В Африка от дъното на езеро се получи изтичане на СО2 и десетки хора умряха, а не ги заболяха главите.Това е факт.Друг е въпроса, че при тези взривове не може да се получи опасна концентрация.

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-?
    Кикаха

    Не бил се взривил тротил! А с какво са снарядени 152 мм осколочно-фугасни снаряди например? Може би с калъпи сапун?

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    не съвсем химик

    От общ преглед на отровите (като резултат) ги разделям на няколко категории: 1) ако оцеле, организмът се изчиства постепенно и последиците са според поетата доза без допълнителни ефекти; 2) може и нищо да ти няма, но организмът не може да се освободи от отровата и тя се натрупва - пример с живачните съединения; 3) освен преките ефекти, има и допълнителни, действащи в относително продължителен период и с непредвидими последици.

    От сорта на третите са азотните окиси (оксиди по новата номеклатура). Те са силно реактивоспособни, азотът в тях може лесно да преминава от една степен на окисление в друга, участват лесно в жизненоважни процеси като реагенти. По тази причина се смята, че са канцерогенни. Това е основната им отлика от серните и въглеродните окиси.

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-P
    доц. д-р Любима Йорданова

    Публикувана е петиция за реформа на науката в България

    доц. д-р Любима Йорданова


    Днес, след сериозни разговори в научните среди като следствие от проведената наскоро немско-българска научна конференция “България и Лисабонската стратегия”, се стигна до решение да публикуваме текст на “Петиция за реформа на науката в Република България”.

    Петицията е адресирана до парламентарната Комисия по образованието и науката и Министъра на образованието и науката.

    Апелът е:

    • Приоритетно да бъде подготвен и обсъден от Комисията по образование и наука при Народното събрание пакет от законопроекти, обединени в Закон за висшето образование, които да обединят: а/ реформата във висшето образование и науката; б/ финансирането чрез държавния бюджет, бизнеса и европейските програми; в/ реда за присъждане на научните звания и научната и образователната степен доктор; г/ реда за децентрализация на Българската академия на науките и на Висшата атестационна комисия. Всички законопроекти трябва да се разглеждат заедно в Пленарната зала на Народното събрание – и на първо, и на второ четене и да бъдат синхронизирани,
    • Съществен момент от реформата да стане децентрализацията на науката в Република България с приключване работата на Висшата атестационна комисия и Централно управление на БАН. Децентрализацията на Българската академия на науките може да започне с отделяне на Академията и регистрирането й като дружество и обособяването на институтите и лабораториите й в три центъра: а/ център “Биологични и медицински науки”, б/ център “Технически и точни науки” и в/ център “Обществени и хуманитарни науки”, които да поддържат хоризонтална мрежа от контакти помежду си и със сродни звена в чужбина. Децентрализацията на българската наука е в хармония с ангажиментите ни като държава-членка на Европейския съюз.

    Голямата ни молба към българските журналисти е да разпространят в мрежите си новината, за да стигне тя до повече български граждани.

    Петицията е на разположение за подпис от българските учени и гражданите, които желаят да ни подкрепят, на адрес:

    http://www.bgpetition.com/reforma_na_naukata/index.html


    Нередност?
Нов коментар