С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 юли 2008, 14:06, 3199 прочитания

Икономическата изгода от борбата с глобалното затопляне Облаци пред всеобщото съгласие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните двайсетина години отношението на човечеството към климата на планетата достигна определено ниво на консенсус. Поне по отношение на политиците и политиката. Това съгласие може да се синтезира в шест прости заключения:

- Първо, дейността на хората причинява все по-големи емисии на въглероден двуокис в атмосферата.
- Второ, причиненото от хората увеличение на въглеродния двуокис създава парников ефект.
- Трето, този парников ефект води до повишаване на температурата на повърхността на планетата, наречено глобално затопляне.
- Четвърто, глобалното затопляне води и ще води до сериозни и неуправляеми проблеми за планетата и за човечеството, които ще са толкова големи, че е от жизнено значение да бъдат предотвратени.
- Пето, предотвратяването изисква огромни икономически жертви, част от които са въплътени в Протокола от Киото, но трябва още.
- Шесто, подходящият начин да се направят тези жертви е държавни или над-държавни чиновници да определят квоти за отделните страни и по избор дори предприятия, колко въглероден двуокис имат право да емитират, с нещо подобно на глобално пазарче за количествата, които остават неупотребени.


Консенсусът обаче е само привиден и напоследък това става все по-ясно. Проблеми на превърналата се в доминираща догма могат да се видят по всичките шест точки и да се отправят не по-малко критики.
- Първо, никак не е ясно, че държавните квоти са най-добрият начин да се ограничават въглеродни емисии - единственото сигурно е, че те дават изумителна власт на чиновници да се месят дълбоко в личния живот на абсолютно всеки стопански субект.
- Второ, никак не е ясно точно какво е оптималното количество жертви за предотвратяването на потенциалните катастрофи от глобалното затопляне, дори те да са значителни.
- Трето, никак не е ясно колко катастрофално за планетата и човечеството всъщност ще бъде глобалното затопляне.
- Четвърто, никак не е ясно дали изобщо има глобално затопляне след 1998, която остава най-горещата година, откакто има статистика за измерването на температурата.
- Пето, никак не е ясно дали глобалното затопляне, дори да го има, е причинено от запарване поради въглероден двуокис.
- И накрая, изобщо не е ясно дали дори и да причинява парников ефект, увеличението на въглеродния двуокис непременно се дължи предимно на дейността на хората.

Нека спорът започне сега

Всички тези точки в момента са предмет на сериозни научни дискусии. Наред с всичките екологични съображения, в тях икономиката също заема значимо място. Тя определено има какво да каже за начина на разпределение на оскъден ресурс, каквито са правата на въглеродни емисии. Нейният принос е анализът на това какво е оптималното количество жертви днес, за да се предотвратят с не особено известна степен на вероятност някакви несигурни бъдещи неблагоприятни събития. Накрая, икономическата история има какво да каже за връзката между периоди на глобално затопляне и благосъстоянието на хората.
Напоследък има особена активност по втората от тези точки, причинена от небезизвестния доклад на Стърн** за икономиката на климатичната промяна. В този поръчан от правителството на Обединеното кралство анализ се стига до извода, че последиците от глобалното затопляне за стандарта на живот на хората ще са драстични и че за да бъдат предотвратени, са необходими значителни жертви в намалена стопанска активност днес с цел намаляване на въглеродните емисии. Тази необходимост произтича от основния резултат от използвания в доклада модел: оставеното безконтролно глобално затопляне ще доведе до загуба на доход, която средно отсега до безкрайното бъдеще се равнява на около 15%, при определени обстоятелства 20%. Това според доклада е достатъчно значима опасност, за да оправдае много големи жертви днес.
Използваният в доклада икономически анализ почти незабавно предизвика

Значими критики




Най-известните сред тях са на Парта Дасгупта*** и особено на Уилям Нордхаус****.
Критиката на Дасгупта почива на относително простото наблюдение, че механичният подход на ограничаване на въглеродните емисии, възприет в Протокола от Киото и в доклада на Стърн е несправедлив от гледна точка на разпределението на тежестите днес. Според него днешните бедни, намиращи се предимно в развиващите се страни, ще платят значително по-висока цена (като процент от текущия си доход) поради препятствията пред икономическия растеж, които въглеродните квоти ще поставят, отколкото днешните богати. И колкото по-драстични са ограниченията върху емисиите, толкова по-драстична ще е тази несправедливост.
Критиката на Нордхаус е доста по-всеобхватна. Той издига две основни възражения срещу анализа на Стърн. Първото е, че докладът не отговаря на основни изисквания за сериозен научен труд, защото не е преминал обичайната и задължителна за сериозната икономическа наука проверка от независими външни оценители и това е съчетано с липса на възможност резултатите, получени в него, да бъдат повторени от други изследователи.
Второто възражение на Нордхаус се отнася до направеното в доклада на Стърн допускане, че нормата на свеждане на бъдеща полезност към днешна полезност е почти нула. Стандартно в икономиката се допуска, че тази норма е значимо по-голяма от нула. За илюстрация това означава, че знанието, че правнукът ми ще изяде след 100 години кутия сладолед, е стриктно по-малко ценно за мен, отколкото аз да изям кутия сладолед днес. Многобройни психологически и икономически изследвания показват, че това е точно така. Допускането за нулева норма в доклада на Стърн противоречи на огромната съществуваща и неоспорвана икономическа литература по въпроса.
Поради това допускане моделът на Стърн води до фрапиращ резултат. Той препоръчва да понесем огромни като процент от текущия доход (не толкова като абсолютни суми) загуби днес, за да не допуснем незнайно колко голяма вероятност от значително по-дребни като процент от бъдещия доход (но големи като абсолютни суми) загуби в неопределеното бъдеще. Това може да бъде илюстрирано с прост пример. Стърн съветва индийците днес да жертват над 300 днешни долара от дохода си от около 1000 долара на човек, за да не допуснат незнайно каква вероятност от намаляване на дохода им през 2500 г. от 260 000 на 250 000 днешни долара. По силата на какво разбиране за справедливост, пита Нордхаус, се налага днешните бедни индийци да жертват 30% от дохода си, за да спасят, при това не със сигурност, а само вероятно, 4% от дохода на 250-кратно по-богатите индийци от бъдещето?
Това е текущата икономическа дискусия само по един от проблемите на глобалното затопляне. Подобни задълбочени и много критични дебати текат и по всички останали посочени по-горе точки на господстващата парадигма за причиненото от човека глобално затопляне. И водят до леко заоблачаване, което може да поохлади консенсуса по "горещата" тема.

*Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

*Stern, Nicholas. 2007. The Economics of Climate Change: The Stern Review. Cambridge and New York: Cambridge University Press.
**Dasgupta, Partha. 2007. "Commentary: The Stern Reviews Economics of Climate Change." National Institute Economic Review, 199: 4-70.
***Nordhaus, William, "A Review of the Stern Review on the Economics of Climate Change", Journal of Economic Literature, vol. XLV (September 2007), pp. 686-702.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Предсрочни избори в Австрия; Борисов очаква провокации преди евровота; Слаб интерес към държавната туристическа кампания; КПКОНПИ заведе дело срещу Емилиян Гебрев

19 май 2019, 359 прочитания

ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25% ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25%

Стопанството предлага отлични условия за лов и атрактивни маршрути за екотуризъм и фотолов

19 май 2019, 569 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Приземяване

Или как паркингът на летище София ни връща в едни по-мрачни години

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше