С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
105 22 авг 2008, 16:07, 16904 прочитания

По пътя на окупаторите

Един войник се връща по местата, където е бил окупатор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нашествието
600 хиляди войници окупират Чехословакия
150 хиляди в първата вълна
450 хиляди в следващите вълни
6300 танка
800 самолета участват в инвазията
Източник: Франтишек Емерт, Rok 1968 v Ceskoslovensko, 2008, Praha
Българският "принос"
България участва в окупацията на Чехословакия с два мотострелкови полка, които идват от Елхово и Харманли. Елховският, който наброява 1206 души, отива в Банска Бистрица, Словакия, а Харманлийският от 962 души каца на летище Рузине в Прага със задачата да охранява двете летища Рузине и Водоходи.
Източник: Участието на България в потушаването на Пражката пролет" (Ivana Skalova, Podil Bulharska na potlaceni Prazskeho jara 1968, Univerzita Karlova v Praze Filozoficka fakulta, Praha 2005).
В основата на това пътуване стои ясна позиция - българите не са сред героите на 68-а, а сред тези, които тръгват да усмиряват Пражката пролет. Събитие, което има връзка с това, което сме всички ние днес, през 2008.

Имахме желанието да разберем настоящето - как днес можем да говорим за 68-а и научаваме ли от случилото се нещо ново за себе си.


Взимам назаем и хипотезата на чешката режисьорка Алис Нелис от един неин филм от 90-те, който харесвам - това, което не можем да си кажем вкъщи, си казваме по време на път.

Да кажеш "аз бях окупатор през 1968 в Чехословакия" е смело. В това единствено число има преживяване на личното участие в историята, което у нас все още е рядкост. Има ясно назоваване на собствената история. Това е едно от нещата, които ме впечатляват у Радослав Станев. Любопитството към собствената история. И куражът да се върнеш и да се оставиш на спомените да бъдат единственият водач.

Тръгваме на път без предварителен сценарий - знаем, че искаме да минем отново по местата, където Радослав е бил преди 40 години като войник от окупационните войски - Банска Бистрица - редакцията на вестник СМЕР, Ружнява, Кошице - местата, откъдето минават войниците при прекосяването на чехословашката граница и където срещат най-сериозния отпор. Въпросите, които лично ме вълнуват, е ще намерим ли някой днес, на когото да е интересна историята на Радослав? Ще се получи ли разговор?



Трима сме - Радо, синът му Райчо и аз.*

Радослав е роден в разградското село Дянково, учи в село Завет селскостопански техникум, след което отива войник в Елхово. "Аз си бях момче от село, дотогава от политика не се бях интересувал. Кино, гаджета, такива истории... И изведнъж - участник в конфликт. Мислех си, че наистина трябва да защитим социализма."

Това са думи, които ми казва след края на пътуването.

А в началото на пътя ми разказва една друга, дотогава неразказана любовна история. Още се двоуми какво място да й отдели. За словашкото момиче Зденка Паникова, в която се влюбва, докато е на пост като окупатор в Банска Бистрица на местния вестник СМЕР. "Идваше всяка вечер с нейната приятелка Лидка, говорехме си. Те ми разказваха, че няма никаква контрареволюция в страната, че всичко е спокойно и няма нужда от нас. Много симпатично, скромно момиче. Харесвахме се. После си писахме две писма. От нея така разбирах, защото беше много искрена, че нещата са различни."

Историята ме впечатлява. По-късно ще разбера защо.

Докато пътуваме, Радо разказва отново цялата история на тръгването и прибирането обратно - прехвърлянето на елховския полк на учение в Украйна през юли с кораби, тоталната липса на информация, забраната за писма до близките, прокрадващите се слухове от по-интелигентните и будни момчета, че сигурно ги готвят за влизане в Чехословакия. После - изненадващата новина една нощ и големият страх при зареждането на пълнителя: ами ако се наложи наистина да стрелям по живи хора? "Направо се бях разтреперил тогава. Едно момче дори се разплака." После пускат слух в село Завет, че е убит. Едни роднини чули и решили да отидат при майка му, в родното му село, да проверят, да питат. Тъй като тя нищо не казва, и те си траят. По-късно, като се прибира, брат му го вдига във въздуха от радост: "Жив, жив!" А една учителка се вкаменява, като го вижда, чула слуха и си мислила, че е умрял.

Братислава, 24 юни, вторник

Първо попадаме в българския културен институт в центъра на Братислава. Темата за 1968 веднага заинтригува всички. 1968 и българските следи - не е дискутирана, не е правено нищо по нея. Говорим откровено, разпитват Радослав за подробности, интересно им е.

Елена Арнаудова, шефката, си спомня, че е била перфектно дете на системата, отряден председател, комсомолски секретар, дошла 1969 г. да учи в Братислава. Тогава я наричали "окупаторката" и тя се чудела защо, та ние сме дошли да защитаваме мира. Впечатлява ме нейната откровеност. "Чак години по-късно разбрах идеята на Дубчек за социализма с човешко лице, която всъщност после Горбачов направи с перестройката в Русия." Елена ни дава новото издание на словашкия "Литерарни новини" с доста материали за 68-а.

Людмила, заместник-директорка на института, е дошла в Братислава веднага след събитията през1968. Спомня си много вицове от тогава. Първият, който ни разказва - събудили един дядо през нощта и му казали "окупирани сме", на което той отвърнал "не може да бъде, руснаците никога няма да позволят това".

От тази история започва между нас тримата един задълбочаващ се по време на пътуването разговор за Втората световна война, за сложното присъствие на Хитлер, приемането му от страна на словаците и судетските немци, отхвърлянето му след това, ролята на съветското присъствие. В центъра на Европа миналото присъства осезателно, повече, отколкото при нас. По-скоро усещането, че то не може да бъде игнорирано, защото е твърде сложно и преплетено. Този виц просто ни припомня това - 68-а се случва след Хитлер и след Втората световна война. 68-а е реално събитие с изключителна вътрешна мисловна енергия. 68-а е опитът на новите поколения тогава, и на Запад, и на Изток, да искат повече свобода - свобода в знанията и в говоренето за престъпленията, свобода в изразяването на себе си, свобода извън статуквото и провинциализма. Адорно, един от символите на поколението 68-а в Германия, тогава ще напише в своята "Негативна диалектика", че след Хитлер за всички е важно, че нещо като Аушвиц повече никога няма да се повтори и че "не може да има истински живот във фалша". Херберт Маркузе ще стане култ с книгата си "Еднопластовият човек" (The One Dimensional man), Макс Хоркхаймер ще напише, че разумът е станал инструмент, който вече не служи на хората, а се е превърнал в средство за тяхното потискане.

Така че този разговор в българския културен център в Братислава става важна отправна точка. Да влезеш в настоящето на една страна означава да влезеш в нейното минало. Колко от нас днес осъзнаваме това? А през 68-а?

"Въобще не знаех къде отивам и къде попадам", казва Радослав.

После разглеждаме изложбата "Август 1968" на Шафариково намести на Ладислав Биелек, най-известният словашки фотограф от 1968, чиято фотография с разгърден мъж пред съветски танк става символ на протеста на чехи и словаци срещу окупацията и е публикувана по цял свят.

Говорим с продавача, който тогава е бил на 30 години. Радослав пише в книгата с впечатления: "Тогава бях окупатор, не знаех нищо, дойдох като войник, тук имах първите дисидентски мисли." Продавачът си спомня за нашето море и рибата. Правя им снимка за спомен.

После, докато пътуваме към Банска Бистрица, говорим още за това. "Няма как да не се усъмниш, че може би са прави. Тогава за първи път си спомних думите на дядо ми, земеделец: "Радославе, тия комунисти не вярват в Господа и един ден ще си счупят главата!"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

И още: Депутатите пак променят Изборния кодекс; Три жертви от терористичния акт в Страсбург; Какво се търси в Google

12 дек 2018, 669 прочитания

Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв. 1 Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв.

"Транс логистика" в партньорство с испанска и румънска компания ще строи жп отсечката Костенец - Септември

12 дек 2018, 1137 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Братска помощ

София първа настоява за военна интервенция в Прага

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Как се прави меден бизнес

Основаната през 2016 г. от Петко Симеонов компания за биомед Bulgarian Organic Foods продава основно навън и гледа към създаване на собствен бранд

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Ново място: "Компанията"

На брънч между "Оборище" и "Черковна"

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете