С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 22 авг 2008, 16:18, 4930 прочитания

Братска помощ

София първа настоява за военна интервенция в Прага

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

1968 онлайн

6 ное 2008

По пътя на окупаторите

Един войник се връща по местата, където е бил окупатор

22 авг 2008

40 години след Пражката пролет

Далече, далече на Изток

22 авг 2008
България е последната страна, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет (с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997).

В същото време България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия.


Това потвърждават данните от последния току-що завършил голям международен проект, иницииран от австрийския Болцман институт за изследване на последствията от войната, "Пражката пролет. Международната криза през 1968"*, който проучи за първи път архивите на съветската комунистическа партия в Москва, протоколите от срещите на върха на Варшавския договор. Според проекта (оповестен във Виена през юни 2008) Тодор Живков е бил най-големият поддръжник на идеята за военна интервенция в Прага. Той е първият, който дава идеята за военна намеса на тайна среща в Москва още на 6 март 1968 г., 2 дни след като официално цензурата в медиите в Чехословакия е премахната. Тогава Леонид Брежнев, генералният секретар на ЦК на КПСС, още се колебае дали политическо решение няма да е по-правилно. Живков споменава идеята за военна намеса. Тя се подема от полския и немския му колега Гомулка и Улбрихт.

Брежнев допуска идеята за военна намеса едва в средата на лятото, след публикуването на манифеста "2000 думи", който стряска дори някои от реформаторите около Дубчек, но до 13 август продължава да търси политическо решение чрез ултиматуми - например изисква от Дубчек да уволни директорите на телевизията и радиото и министъра на вътрешните работи. Дубчек показва готовност за компромиси, но не прави нищо. Тогава съветската пропаганда използва подготвения предварително план - писмо за "братска помощ", изпратено от верния до Москва генерален секретар на словашката комунистическа партия Васил Билак, което е публикувано в деня на инвазията. Братските армии тръгват на помощ на "здравите сили".

Експериментът да бъде демократизирана комунистическата партия завършва трагично и с това започва дългото сбогуване с идеята за комунизма и с надеждата на западната левица за "комунизъм с човешко лице".



Всъщност каква точно позиция ще заеме България в очертаващия се конфликт тогава не изглежда толкова очевидно за западните медии. Живков поддържа приятелски отношения с Дубчек след избора му като генерален секретар на партията през януари 1968, прави две приятелски съобщения, заради които дори "Файнешъл таймс" пише:" Дубчек има широка подкрепа в комунистическия свят, както може да се види от посещението на българския партиен лидер Тодор Живков."** Западните медии тогава се двоумят в разпределението на силите в социалистическия лагер - докато всички са наясно, че Югославия и Румъния са срещу Москва, а ГДР и Полша - твърдо зад нея, остават съмнения за Унгария и България. Германският "Ханделсблат" пише на 2 август 1968 г., че промяната в българското отношение към Чехословакия настъпва през втората половина на юли**.

Според документите и спомените на очевидци, цитирани в проекта на Болцман институт, това далеч не е така. Още при първата среща през пролетта българската делегация приема тона, че Дубчек е ревизионист, в страната има контрареволюция и социализмът е под заплаха.

Тази версия на Живков става официална и единствена позиция в България и в българските медии оттогава не може да бъде прочетена друга версия за събитията в Чехословакия. Това изненадва много чехи и до ден днешен. Известно е прочутото "отворено писмо" на чешките българисти до редакцията на вестник "Литературен фронт", в което най-известните преводачи на българската литуратура в Чехословакия изразяват своето безпокойство и обида от тенденциозната информация в българските медии, дори от страна на известни български писатели и научни работници.

По времето на младежкия фестивал в София, който започва на 28 юли 1968, по-малко от месец преди инвазията, в София сериозно се увеличава уплахът, че чехите ще повлият негативно на българската младеж. Взети са мерки най-подозрителните групи да не дойдат изобщо (въвежда се със секретна телеграма изискването за покани). Медиите говорят през цялото време, че чехословашката делегация се опитвала да отрови атмосферата на фестивала, да популяризира авантюристичните теории за конфликта между поколенията и да свързва социализма с тоталната демокрация и свобода, а Държавна сигурност наблюдава чехите стриктно през цялото време *.

През февруари1969 г. Тодор Павлов предлага в "Отечествен фронт" световна Нобелова награда за мир за окупаторите. През април в интервю за виенския вестник Die Presse външният министър Иван Башев оправдава интервенцията като успешен модел, който може да бъде приложен и при други конфликти.

На пресконференция във Виена пак тогава Живков е убеден: "Повярвайте ми, ще минат години, и аз не знам точно колко, но светът ще си спомня великото дело, което извършиха петте страни за щастливото бъдеще на чехословашкия народ." **

В интервю за чешкото списание ТYDEN*** днес 81-годишният Ладислав Вацулик, авторът на знаменитите "2000 думи", които стават манифест на хората в цяла Чехословакия и символът на 1968, казва за първи път нещо, което според него никой досега не е бил разбрал - че негов пример тогава е бил Махатма Ганди с идеята за ненасилие и ненасилствената съпротива, satyagraha.

Той изказва с прости думи за първи път идеята, че обществото само трябва да говори за това как да бъдат нещата и има силите само да се променя без насилие.

*Prager Fruehling. Das Internationale Krisenjahr 1968. Veroeffentlichung des Boltzmann-Instituts fuer Kriegsfolgenforschung. 2 Baende.

** архив на радио "Свободна Европа", Будапеща

*** 23 юни 2008
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

И още: Италия отхвърли исканията на еврокомисията за бюджета, спецпрокуратурата обвини двама от "Джи Пи груп"

14 ное 2018, 765 прочитания

Правителството "преизбра" концесионери на плажове в Бургас и Созопол Правителството "преизбра" концесионери на плажове в Бургас и Созопол

Наследници на ВИС и хотелиер ще стопанисват за 15 години двете ивици, а конкурсът за плажа в Каварна се прекратява

14 ное 2018, 777 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пиша ви от сърце

Последната гръцка банкова сватба

Пощенска банка обяви, че придобива българското поделение на Piraeus за 75 млн. евро

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете