Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 12 сеп 2008, 15:37, 3710 прочитания

Николай Минков, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Без инвестиции в монополите няма качество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Напоследък е модерно да се организират кампании за осветяване на т.нар. естествени монополи - всеки ден разбираме как различни хора са ощетени от електроразпределителни, водни и топлофикационни дружества. Как възприемате това?
- Логично е. Свидетели сме на доста проблеми в сектора. Надяваме се да бъде и полезно - дава се публичност на случаи, които показват критичните области от държавно регулираните разпределителни мрежи и услуги, свързани със снабдяване на крайните потребители с вода, електрическа и топлинна енергия.
Това ли е единствената гледна точка към проблема монопол - потребител? Да вземем случая със столичната топлофикация - дружеството безспорно има грехове към потребителите, но и те, както се оказа, масово не си плащат сметките и се стигна до фактически фалит.
- Крайностите в отношенията монопол - потребител не са продуктивни за никого. А в случая с топлофикациите проблемите са само за многофамилните жилищни сгради с вертикална планировка на мрежата. Заложеният преди много години "комунален" модел е от типа "един собственик" на входа или сградата. И единственото работещо решение за него днес е общ модел на заплащане - било то фирма, кооперация или друг тип сдружаване. Но топлофикациите нямат същите проблеми с останалите свои клиенти.
Още един пример - ДКЕВР е подложена на политически натиск да пази "социално поносими" цени на тока и оряза инвестиционните програми на електроразпределенията - как тогава те да подобряват качеството на услугата и кой печели от такава политика?
- Нека бъдем реалисти. Не бива да надценяваме "независимостта" на регулаторния орган. Все пак пред комисия в името й стои определението държавна. Тя провежда държавната политика в регулираните сектори. Ролята й е на балансьор на икономическите интереси. Ако медиите успеят да помогнат на членовете и експертите в комисията да отстояват по-независимо своята професионална експертиза, това ще е забележим успех на медийната инициатива в интерес на всички. Ако се ограничим обаче само със защита правата на потребителите, може да сторим мечешка услуга на сектора, на общините и на потребителите.
Какви рискове виждате тук?
- По-скоро предизвикателства. Ако топлофикациите не си съберат дълговете, справедливо или недотам притискайки ни да ги плащаме, няма да има после кой да ни пусне парното. Ами токът и водата - ако не се инвестира, резултатът може да бъде само лошо качество и режими. Без инвестиции в разпределителните мрежи има вероятност днешни кметове и общинари да не спечелят изборите след три години. Но и друго- експлоатацията и поддръжката на разпределителните мрежи е суров занаят. В тези компании работят технически грамотни и квалифицирани хора. При очертаващия се дефицит на специалисти в страната и в Европа, една предозирана кампания спрямо проблемите с разпределителните дружества ще усили емиграционните процеси сред тези специалисти. Къде по-спокойно е да си енергетик в хотел, отколкото в енергото например. У нас или в Европа - още по-добре.
В подобни кризи обаче ДКЕВР остава в сянка, а на преден план са комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите?
- Ангажиментите и на тези комисии към структурата на пазара и качеството на услугите са много важни. Така както впрочем и мисията на омбудсмана. Но нека не забравяме, че ролята на икономическия регулатор в сектора е ключова. Тоест освен към разпределителните компании и предоставяните от тях услуги добре е медийните прожектори да осветят и ролята на енергийния регулатор.
Защо?
- Защото и при монополните услуги, както и при хляба, качеството освен ниво си има и цена. Задачата на регулатора не е лесна. Мрежовите компании са изключително капиталоемки. Колкото и да са дълготрайни, материалните им активи стареят и искат грижи - диагностика, ремонт, поддръжка, замяна. А независимо дали ни харесва или не, в днешното ниво на услугите, предоставяни от разпределителните компании, много натежава икономическата биография на вече двадесет години преход. Доста пропуснати политики, забавени програми или забравени проекти трябва да калкулираме в цената за постигане на желаните от нас нива на услугите днес.
Какви политики в инфраструктурата се пропускат?
- Всяка модерна икономика, компания или дори сграда си има стратегия и план за управление на активите и поддръжката. Близо 25% от генерирания в света БВП се изразходва за поддръжка на сгради, на промишлени инсталации, търговски съоръжения и техническо оборудване. В инфраструктурата нивото на разходите за поддръжка надвишава 50%. У нас - да не говорим. Кой ли ги знае колко са? Затова другите са осъзнали, че поддръжката е ключов фактор за конкурентоспособността на тяхната икономика или компания, бизнес парк или курорт, хотел или болница, университет или училище. Тя е важен фактор и за цената и качеството на услугите от общ интерес, като тези, за които тук говорим. А там, където липсва държавна и корпоративна политика за управление на активите и поддръжката, възниква благоприятна среда за корупционни изкушения. Тоест, когато се предлагат мащабни проекти, трябва да се калкулират не само новите инвестиции, но и разходите в ремонт и поддръжка, за да се подобрят услугите?
- Крайно време е да демистифицираме "естествените монополи" в икономически реални и добре оразмерени "съществени съоръжения". Най-често не друго, а размерът на необходимия капитал придава свръхестественост на едно техническо съоръжение. От каптажа, коритото на реката или стената на язовира, през водопроводи и пречиствателни станции, та чак до водомера ние говорим за капиталоемки съоръжения, материални активи, които освен начален капитал стареят и си искат големи разходи за ремонт и поддръжка. Същото е и при другите мрежови инфраструктури - ток, газ, парно, пътища и комуникации. Какво направи всеки един от стратегическите инвеститори, дошли чрез приватизация в България - в добив, преработка или разпределение? Първата им работа бе да запретнат ръкави и да оптимизират разходите си за поддръжка. За да станат по-конкурентоспособни.
А когато това не се направи навреме?
- Отлагането също си има цена. Да вземем за пример ВиК инфраструктурата. Преди десетина години държавата изчисляваше нуждата от инвестиции в сектора на 3-4 милиарда евро. Днес вече пресмятаме към 13-14 милиарда евро. Дори да спестим новите проекти, по техническата аритметика за този период вече трябваше да сме подменили към четвърт от наличната инфраструктура. И тъй като не сме го направили, през следващите десет години задачата ни се удвоява, а инвестициите - утрояват. И в енергетиката говорим за двуцифрени милиарди евро инвестиции в генерация, пренос и разпределение. В същото време поскъпват оборудване, материали, труд, горива, енергия, околна среда. Най-голямата беда е, че пропуснатото не може просто ей така да се навакса. Защото от газо- и топло-, електро- и водомерите на домакинствата зависи изплащането на голяма част от тези инвестиции. В инфраструктурата вече няма как да направим ударно три петилетки за една. Освен мерак и хора, тръби и кабели, бетон и багери капиталът иска и възвращаемост. А пък тя - събираемост.
Излиза, че с афиширането на многомилиардни инвестиционни проекти в енергетика и ВиК сектора политиците не поднасят само добри новини на избирателите?
- Трябва да осветим равномерно цялата верига на стойността в енергетиката. Защото отделянето по вертикала на генерацията, преноса и разпределението постави първите две в комфортна сянка спрямо публичния интерес в услугите за сметка на разпределителните компании. Те са под светлината на прожекторите и обект на потребителското недоволство. Вертикалът на стойността в енергетиката изисква хармония с вертикала на инвестициите в нея. И с ангажиментите към крайния клиент. Тук отговорността на политици, законодатели, министри, регулатори, общини, работодатели, мениджъри и синдикати е тежка и обща.

Профил

Николай Минков е завършил електроинженерство в МЕИ - Москва. Работил е и преподавал в ТУ - София. За кратко е в администрацията на Министерския съвет, след което се заема с управленско консултиране. Управляващ съдружник е в "Юкономикс" ООД. През 2002 г. създава комитет "Енергетика и ютилитис" към БИБА, днес в КРИБ. По предложение на конфедерацията през пролетта на тази година е избран за председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 606 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Е, добро утро...

Поне 1 млн. лв. на година не са били отчитани на паркинга на летище София показа проверка на НАП

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10