Измамно спокойствие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Измамно спокойствие

Измамно спокойствие

Ще забави ли финансовата криза икономическия растеж

10032 прочитания

© Shutterstock


В един леко некадърен превод на Хари Труман, американски президент, се твърди, че веднъж той фрустриран възкликнал: "Дайте ми едностранен икономист! Всички мои икономисти казват: от една страна... от друга страна." (Give me a one-handed economist! All my economists say, On the one hand ... on the other.)

Труман е живеел не където и когато трябва. Оказва се, подходящи за неговия вкус икономисти, и то оптимисти, има в нашата страна - днес. Защото напоследък на въпроса "Ще се отрази ли световната финансова криза негативно върху икономическия ръст на България" твърдите позитивни очаквания на анализаторите преобладават. Аргументите им са стабилен макроикономически фундамент, подходяща правителствена политика и достатъчно ниска база на икономиката. Финансовият министър Пламен Орешарски също обяви на среща с работодателските организации скоро, че: "Растежът на брутния вътрешен продукт за 2009 г., който ще бъде заложен в бюджета за следващата година, ще бъде около 6%..." Цифра, която предполага поне задържане на досегашния ръст на икономиката.

Независимо дали и кога ще доведе до забавяне на растежа, финансовата криза вече се усеща - кредитът поскъпна и стана по-трудно достъпен, инвеститорите са по-предпазливи, при имотите има данни за замразени големи проекти, предприемачи от различни сектори споделят пред "Капитал", че са много по-предпазливи при бюджетирането на следващата година, защото очакват спад на печалбите. В допълнение проинфлационните очаквания на хората са високи, а правителствената политика поема в посока, която трудно ще ги опровергае.

3 неща, които подпомагат растежа:

- доходите - ръстът на заплатите продължава да изпреварва инфлацията и покачващият се жизнен стандарт се отразява в засилване на потреблението

- харченето на бюджетния излишък - наливането на пари в икономиката освен в инфлация се отразява или в правителствени разходи за инвестиции, или в потребление

- селското стопанство - в сравнение с миналата година се очаква добрата реколта и по-високите цени на храните да дадат тласък на икономиката
3 неща, които спъват растежа:

- финансовата криза - според някои анализатори спадът на икономическата активност по света ще се отрази и в спад на инвестициите в България. Освен това затрудненият достъп до кредит също затруднява бизнеса и потребителите

- търговското салдо - покачването на жизнения стандарт традиционно се приема, че отива в голяма степен за потребление на вносни стоки, докато кризата на външните пазари затруднява износа. Това води до увеличаване на търговския дефицит

- спрените пари от ЕС - освен прекия ефект те имат негативен ефект и върху доверието на чуждестранните инвеститори

Оправдан ли е оптимизмът?

България премина през период на стабилен икономически растеж за последните десет години и като че ли всички позабравиха какво значат лоши времена. Но това поуспокояване може да се окаже поуспиване. Тази година инфлацията достигна твърде високи нива - 15% за първото шестмесечие на годишна база, според Националния статистически институт (НСИ). А като обяви, че ще харчи голяма част от бюджетния излишък, властта не дава сигнал, че ще направи единственото възможно да й противодейства - да води затегната фискална политика, за да намали парите в обращение. Инфлацията е по-ниска от ръста на доходите на населението, които са нараснали с 25% за шестмесечието според НСИ. Но все повече хора усещат несигурност и се питат дали, ако инфлацията остане същата догодина, заплатата им отново ще нарасне адекватно. И все повече предприемачи не знаят дали ръстът на печалбата на дружеството им през следващата година ще позволи увеличаване на разходите за възнаграждение.

За съжаление нарастването на печалбите на компаниите не може с лекота да се приема за гарантирано при все по-мрачните прогнози за икономически кризи в света и по-конкретно в Европейския съюз (ЕС). През миналата седмица станаха ясни официалните данни за Германия, Великобритания и Испания, които второ поредно тримесечие имат отрицателен ръст на БВП. Забавянето на икономиките в еврозоната изглежда неминуемо през следващата година, възможна е дори рецесия в повечето страни членки.

Това е лоша новина за България, въпреки че нашият ръст до момента е значително по-висок от този на другите държави в ЕС. Огромен дял от износа ни, както и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) зависят от компании от ЕС, които, ако бъдат засегнати от рецесия в еврозоната, едва ли ще продължат да купуват и инвестират с досегашния темп. Лошото е и че печалбата на производителите допълнително се свиват от ръста на цената на енергията, която въпреки скорошното относително поевтиняване на петрола си остава висока спрямо цените отпреди година.

В основата на икономическите неволи по света и у нас естествено стои

Финансовата криза

Тя започна миналия август в САЩ с осъзнаването на световните финансови пазари, че огромен брой ипотеки са били раздавани на хора с висок рисков профил, после тези ипотеки са били смесвани с по-нискорискови активи (в специално създадени финансови инструменти), които са били силно надценени от рейтинговите агенции и инвеститорите. В резултат цената на тези активи се срина, но инвеститорите започнаха да изпитват недоверие към почти всички активи почти навсякъде по света. Цените на имотите в САЩ, а после и по целия свят започнаха да падат, което усили проблемите, като увеличи броя на необслужваните или рискови ипотеки.

Историята продължи през тази година с появата на тежки проблеми в големи банкови институции в Америка и Европа, много от които се оказаха собственици на големи обеми от обезценените книжа. Пазарите бяха овладени от недоверие и страх, паднаха акциите не само на нездравите, но и на здравите банки. Последва недоверие във капиталовите пазари изобщо и всички индекси паднаха. Българската борса също усети отлива на инвеститори и от началото на тази година цените на българските акции са в състояние на свободно падане.

Затрудненият достъп до пари на европейския пазар се отрази и у нас, като значително оскъпи ресурса на българските банки. Те продължават да раздават кредити, но на значително по-висока цена. Което без съмнение е едно от възможните обяснения за намалелия ръст на кредитирането за първото шестмесечие спрямо предходната година (виж графиката). Скъпите пари обаче са проблем за бизнеса, защото намаляват печалбата и причиняват отлагане на инвестиционни намерения.

Тази тенденция се потвърждава от представители на банковия сектор. "Финансовата криза оказа силен ликвиден натиск върху паричния пазар и оскъпи паричните ресурси - депозити, кредити и т.н. В този смисъл очаквам доста по ниски темпове на нарастване на кредитите в икономиката и домакинствата в сравнение с миналата година", каза Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ.

Цената на ресурса е само едната страна на проблема. Бизнесът обаче ще има затруднен достъп до финансиране и защото банките започват да усложняват процедурите по отпускането на кредити. Поради силно конкурентния пазар досега финансовите институции малко се интересуваха на кого отпускат кредит. Това се променя. "Тази финансова криза ще има доста голям ефект в дългосрочен план и най-вече по начина, по които банките оценяват кредитния и пазарния риск", каза Григорий Ананиев, директор отдел "Ликвидност", в Ситибанк.

Недвижимостите

Докато за експортно ориентираните предприятия все още се теоретизира дали и доколко биха пострадали от световната финансова криза, има една сектор, който доскоро беше между двигателите на растежа, но вече изпитва на гърба си тежки последствия - недвижимите имоти. В много от сегментите на пазара вече се усеща застой. Това се вижда и от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в недвижими имоти и строителството, които са намалели най-значително спрямо останалите индустрии за първото шестмесечие на годината (виж графиката).

"Цените на недвижимите имоти наистина са високи и вече има признаци, че са надценени. И това се признава от все повече експерти. Секторът, в който миналата година имаше най-много фалити, е строителният - 6.5 на сто от фирмите, работещи в бранша. Това е сигнал, че този отрасъл прегрява", казва Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

Историите за спрени строителни обекти не закъсняха. Ваканционните имоти са в най-тежка криза, но много бизнес проекти също пострадаха. Тежко е положението при моловете например. След успешните сделки с двата мола в София (Sofia City Center и Mall of Sofia) много предприемачи започнаха да строят с идеята да продадат още на ниво проект. Когато финансирането се затегна, купувачите изчезнаха, а за някои проекти е проблем дори да бъдат развити като бизнес и да бъдат договорени наематели.

И други сегменти от пазара на недвижимости страдат. Много инвеститори купиха парцели с идеята да ги окрупнят и продадат на по-късен етап, но не успяха. Някои сектори от жилищните имоти също са в застой на цените и търсенето за тях е свито.

"Много от нашите акционери са публични компании, които са ползвали заемен капитал и сега трябва да го възстановят. Това ги кара да продават на каквато и да било цена. Оттам идва натискът върху българските фондове за по-бърза реализация и капитализиране... Проблемът е, че в този момент трудно можем да продадем каквото и да бил на добра цена... Всичко което се случи през последните месеци около България и Европейския съюз, направи инвеститорите доста по-предпазливи. За тях рискът на България се увеличи в пъти", каза Димитър Савов от BLD, Bulgarian Land Development, фонд за имоти, листван на алтернативния борсов сегмент в Лондон.

Веселин Ганчев от Benchmark, инвестиционен посредник, коментира: "Кризата е факт и все по силно се усеща и в България. Много чуждестранни играчи в сектора на недвижимите имоти бяха принудени да преосмислят своите проекти, особено на рискови пазари, какъвто е нашият. Много от сумите, които бяха предвидени за инвестиции в региона, са замразени. Вече се преговаря не за цената на финансовия ресурс, а за процента самоучастие. Банките финансират много селективно. Много инвеститори вече са притиснати от липса на кеш, обвързали са се с големи кредити и те да се паникьосват."

Политическия риск

Когато оценяваме шансовете на България да избегне сериозно забавяне на икономиката, не трябва да забравяме за политическия риск на страната. Спирането на европейски пари за ключови отрасли създаде лош имидж и недоверие в българските политици. Има и допълнителна несигурност заради предстоящите догодина избори. Естествено е външните компании да започнат да обмислят по-внимателно изливането на пари в проекти у нас, а когато все пак решат да го направят, да търсят по-висока възвращаемост.

Представител на голяма европейска компания, инвеститор в няколко сериозни проекта в недвижимости, разказа пред "Капитал": "Бях на борд на директорите в централата в деня след като Европейската комисия огласи доклада си за България. Настроението беше много мрачно и от мениджмънта се питаха какво правят в тази страна. Решението беше за момента да се замразят новите проекти."

"Инвеститорите се надяваха България да дръпне напред благодарение на парите на ЕС, както направиха Испания, Португалия, Гърция. Сега те не виждат възможност това да стане", каза и Димитър Савов от BLD.

Стилиян Вътев обаче е оптимистичен по отношение на ръста на инвестициите: "Независимо че се вдигна голям шум от политици, медии и т.н., за чуждите инвеститори България продължава бъде добро място за инвестиции. Очаквам лек спад на чуждестранните инвестиции през тази година, и то в резултат само на икономически фактори - влошаване на инвестиционния климат като цяло в Европа, както й от отминаващата инвеститорски еуфория на нашия пазар на недвижими имоти, особено в сектора на туризма в частност."

Застрашен ли е растежът

Като се изследват двигателите на растежа на БВП, се вижда, че най-значимите от тях са и най-силно податливи на финансовата криза и външна рецесия. Най-голям принос за ръста на БВП за първото тримесечие например имат финансовият сектор и недвижимите имоти (над 50% - виж графиката "Принос на ръста на БВП по сектори"). Следват търговия, ремонт, хотели и ресторанти, транспорт и съобщения (почти 20%) и строителство (около 10%).

Положителните фактори са, че забавянето в тези сектори може да бъде компенсирано от земеделието, което се очаква да нарасне. Също така, че нашата икономика има още много потенциал за догонване на западните и съответно повече потенциал за растеж.

Ситуацията не е еднозначна и механизмите за овладяването й са в ръцете на правителството. Предвиденото похарчване на голяма част от бюджетния излишък ще излее в икономиката много пари и безспорно ще я подкрепи в посока нарастване. Но същото действие на правителството може да има много повече вреди, отколкото ползи, заради инфлацията, която ще предизвика, съответно очакванията за повишаване на заплатите и накрая - още по-затегнат пазар на труда. При ниската безработица в страната ни разходът за труд може да се окаже непосилен за много фирми. Към това се добавят лошото образование на работниците и съответно лошата производителност на труда, която още повече обезсмисля качването на заплатите. Затова не е изненада, че редица банкови институции и външни анализатори обявиха, че предстои да коригират прогнозите си за ръста на българската икономика в посока надолу.

Перспективите все пак не изглеждат твърде лоши. Дори и при по-неблагоприятно развитие на икономиката политиците има как да реагират навреме с адекватни действия. При липса на монетарни инструменти (липсата на възможност за влияние върху лихвения процент от страна на Българската народна банка) правителството трябва да спазва по-строга фискална политика. Това значи да харчи по-малко пари, а когато ги харчи, да не ги налива в нереформирани сектори или директно в джобовете на определени социални групи. Съответно да намери баланс между харченето на пари с цел стимулиране на икономиката и необходимостта да се овладее инфлацията. Намаляването на осигурителната тежест е друга стъпка да се подкрепи бизнесът и да се намали цената, която плаща за труд. Създаването на по-добри условия за бизнес, макар и да звучи изтъркано, е също сред основните фактори за привличането на чужди инвестиции. България продължава да е назад в класацията на Световната банка, която излезе през миналата седмица, и според която в 44 страни по света е по-лесно да се прави бизнес. Изглежда, нашият късмет отново се оказва в това, че изоставаме. Но това едва ли е оправдание да не правим нищо.

По темата работиха: Лилия Апостолова, Николай Стоянов, Иван Михалев, Яна Бодурова

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

В един леко некадърен превод на Хари Труман, американски президент, се твърди, че веднъж той фрустриран възкликнал: "Дайте ми едностранен икономист! Всички мои икономисти казват: от една страна... от друга страна." (Give me a one-handed economist! All my economists say, On the one hand ... on the other.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

87 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Anton K

    Много бедни германски туристи ще пропуснат България идното лято, поради проблеми в тяхната икономика. Това ще срине туризма и строителството - двата двигатела на Българската икономика. Правете си сметка какво ще стане след това

  • 2
    Avatar :-|
    Dannyboy do познай кой

    Алооо разбира4а познай кой ...още ли имаш гащи на гъза мили или вече спиш под някой мост !
    Какво стана с : цитат от познай кой 12 август, 20:37
    "2) койту ни си зъкупи дългусрочну хубу и евтинджос мирканску финансуву стокчи приди 2-3 мес при хилъвия ам$ чиситит неуспех"
    Ха ха ха ха
    <---Shares of Merrill Lynch & Co. declined Friday, as concerns over the fate of the investment bank's rival, Lehman Brothers Holdings Inc., spread to other financial stocks.
    Merrill shares tumbled $1.61, or 8.4 percent, to $17.80 in late morning trading, after earlier falling to a 12-year low of $16.90.

    Shares of American International Group Inc (NYSE:AIG - News) fell almost 30 percent on Friday as investors grew increasingly concerned that its large exposure to mortgages is backing it into a corner.
    The large global insurer, a component of the 30-stock Dow Jones Industrial Average index (DJI:^DJI - News), saw its shares fall as low as $12.40 in trading on the New York Stock Exchange, 29 percent off the prior's day close, before easing back to $12.53.

    Concern that Lehman Brothers Holdings Inc may fail to find a buyer because the U.S. government is reluctant to provide financial backing sent the investment bank's shares tumbling to a nearly 14-year low on Friday.--->
    Ха ха ха за Фреди и Фани няма да те питам там вече всичко е ясно !
    По-здрави от Флорида

  • 3
    Avatar :-|
    Martin Petrov

    "България премина през период на стабилен икономически растеж за последните десет години и като че ли всички позабравиха какво значат лоши времена." - в статията се намират такива изрази, които не ми харесват. Като цяло са систематизирани нещата, но има доста неточности.

  • 4
    Avatar :-|
    Martin Petrov

    дани бой, понеже присъстваш да те попитам какво стана със златото ти. Преди време убеждаваше да се инвестира в злато и то масивно.

  • 5
    Avatar :-|
    zemedelski

    Anton K, posle shte hodish da iskash syvet, demek "advice", ot F.D, likvidatora na zemedelieto v BG.

  • 6
    Avatar :-|
    Anton K

    Дани бой да каже какво стана с еврото....и златото, и нефта.

  • 8
    Avatar :-|
    Dannyboy

    Антончо златото днес $762 петрола $101 Преди месец златот $850 петрола $120
    Та така Антончо вари го печи го златото си е злато все това количество петрол копува - защото ако не си разбрал Антончо златото е ПАРИ мили не хартииките с умрели президенти. Тони има в днешният брой на капитал хубава статия за петрола бе пич ( пик ОЙЛ ша знаеш ). Помниш ли 2000 година мили същата история се повтаря. Петрола тогава падна до $10-$12 за барел. Не се коси мили пазара трябва да се отърве от дребните спекуланти дето се бяха качили на влака.
    За еврото какво да ти кажа.Казал съм го безброй пъти по форумите. И то е ХАРТИЕНА валута ( та затова златото мили). Сега аз моита цел от 1.6 за долар си я постигнах.Безплатни съвети по форумите СТИГА ! Само ще те открехна че с хората които работя от началото на Август сме шорт Евро. Нивата ни бяха 1.40.
    Мисля че имаме краткосрочно дъно на 1.3880. Днес направихме килинг ( долара пропадна с цели 200 пипа ).
    Погледни доджито на днежната графика!
    Със здраве.

  • 9
    Avatar :-|
    Anton K

    Дани, по същата логика много банки ще оцелеят и просперират в бъдеще - Голдман, Джей Пи, и пр. Малко "дребни спекуланти" ще изгърмят и тва е. Така че коментара ти #8 е отговор на #2. Вари ги, печи ги, банките са си банки.

    Благодаря за безплатния съвет. Аз очаквам краткосрочно - $1.4380, средносрочно - 1.3850, и дългосрочно - 1.2500

  • 10
    Avatar :-|
    Martin Petrov

    Особено "уместен" е аргумента вари го печи го златото си е злато. Както и да е не съм и очаквал логически аргументиран отговор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK