Закон за дописване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Закон за дописване

Представянето на частната колекция на хазартния бос Васил Божков (вдясно) в Европейския парламент миналата година предизвика скандал в България

Закон за дописване

Културното наследство трудно се дели между държавата, олигархичните интереси на колекционерите и обикновените любители

7891 прочитания

Представянето на частната колекция на хазартния бос Васил Божков (вдясно) в Европейския парламент миналата година предизвика скандал в България

© Иван Пейков


Според новите правила

Ценности, за които колекционерите не са поискали идентификация в срок, се изземват въз основа на заповед на министъра на културата. Създава се регистър на културните ценности към министъра на културата. Идентификацията им се прави от държавните и регионалните музеи. Според културната и научната си стойност ценностите са няколко категории: със световно, национално, местно и ансамблово значение. Идентифицираните движими археологически ценности, които не са национално богатство, ще се продават само чрез търгове. Държавата има правото на първи купувач, всеки търг и съответният списък с предмети за продажба ще се нуждаят от подписа на министъра на културата. Не могат да се правят сделки с археологически ценности публична държавна собственост. Музеите могат да продават само предмети от обменните си фондове, не и от основните. Нов инспекторат ще работи на централно и местно ниво.

Още Черноризец Храбър е казал, че е по-лесно едно нещо да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път. Тази максима строго се следва и българските законодатели, за които поправките са и смисъл, и цел - между първо и второ четене, след публикацията в Държавен вестник до пълната загуба на първоначалната цел. На поправки очевидно ще се крепи и бъдещият закон за културното наследство, от който всъщност зависи нещо толкова значимо като националната идентичност.

"Никополис ад Иструм" - захабена табела предлага едно изречение на руски, френски и немски. Няколко крачки по тревясалата улица на римското селище - внезапно изниква човек с алкохолен дъх, който ръкомаха усилено и настоява да платим. През това време чужденци - момче и момиче, тръгват назад - едва ли е заради четирите лева, по-скоро са ги стреснали пукотевицата и чалгата, които огласят резервата. Местната ловна дружинка празнува началото на сезона... Това е типичен археологически резерват в сърцето на България. На 18 км от Велико Търново е, но трудно се стига до него, липсват табели, пътят е разбит. Римското селище е открито през 1871 г., а до днес от него са проучени едва 4%. И последният проектозакон за културното наследство не му обещава много: обекти от национално и световно значение, чието проучване не е завършено, не подлежат на концесиониране. Държавата ще продължи да обгрижва резервата, видяхме как...

Става дума за подготвяния вече две-три години проект, приет през юли на първо четене с цели 140 гласа на мнозинството и опозицията, чиято идея е да замени Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 г. - остарял и поправян стотици пъти. Терминологията в закона е актуализирана, понятието "паметник на културата" е заменено с "културна ценност" - движима и недвижима. У нас е традиция от Стамболов до наши дни държавата да държи под крилото си историческото наследство. И тъй като през последните 20 години тя очевидно е изпаднала в амнезия относно тези си задълженията, днес незаконният износ на антики се изчислява на 50 млн. лв. годишно, а 90% от обектите са били подложени на иманярски набези.

Сега,

В последната минута

новият закон трябва да спре разграбването. Той обаче получи полюсни оценки - от "милостив към престъпниците" до "посегателство над частната собственост". Възелът на противоречията се оказа понятието "държател на културни ценности". Едрите колекционери и техните говорители, нумизмати и историци, професорите Андрей Пантев, Иван Маразов, Валери Стефанов, доц. Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондацията на Васил Божков "Тракия", колекционерът Димитър Иванов засега са най-шумни. Те организираха пресконференции и поискаха проектозаконът да бъде спрян. Той беше анатемосан и от Българската православна църква, която не може да докаже собствеността на ценностите си и това я поставяло в "обидната" позиция на държател.

Идеята на закона е, че през 3-те месеца след влизането му в сила частните колекционери ще трябва да удостоверят с документи собствеността върху ценности национално богатство. В противен случай се превръщат в държатели, т.е. упражняват фактическа власт върху движими културни ценности - държавна собственост, не могат да ги продават и оставят в наследство.

Според председателката на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (вносител на закона) проектът не зачита "правните последици от изтеклата придобивна давност". Става въпрос за приетата през 1998 г. поправка в Закона за държавната собственост, която изважда паметниците с национално и световно значение от публичната държавна собственост. В резултат те можеха да бъдат придобивани по давност, която е 5 години. Така колекционерите станаха

Горди собственици на антики

натрупани по неведоми пътища. Направиха им каталози, показваха ги в България и зад граница. А днес бившият шеф на политическата полиция Димитър Иванов заявява, че колекционерите се грижат по-добре от държавата за наследството. Кой си спомня, че през 2004 президентът Първанов призоваваше за амнистия на частните колекции? Сега пази мълчание.

Посланието на закона е ясно: решимост да се сменят правилата, обслужващи олигархически интереси. Колекционерите се позовават на чл.17 от конституцията, според който частната собственост е неприкосновена. В съседство е обаче и чл. 23, гласящ, че държавата се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

В ЕС има два подхода в културната политика. Страни с богато наследство като Гърция, Испания, Италия, Франция са издигнали в основен принцип държавната му закрила. По-либерални са Великобритания, Германия, Швейцария, където има развит пазар на антики. Там на първо място е правото на частна собственост. Според вносителите българският проект е най-близо да гръцкия модел, консервативен по отношение на регулацията на археологическото наследство и либерален по отношение на мобилността на движимите ценности. Но и депутатите осъзнават, че са нужни поправки. Любен Дилов (ОДС) не крие, че са застрашени не толкова големите колекционери, а редовите граждани с интереси в нумизматиката (над 20 000 до 50 000 според различни източници).

Д-р Валентина Григорова-Генчева, ръководител на отдел "Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка, която е сред експертите, подготвили закона, напомня, че нумизматите не могат да представят документи за собственост: в България никога не е имало официален пазар на тези ценности. "По времето на Османската империя златните монети - от византийската или от римската епоха, са били средство за разплащане при големи сделки. Голяма част от българското население притежава монети, които се предават от поколение на поколение." Законът ще задръсти музеите, които нямат достатъчно експертен потенциал - паспортизацията на монетите е изключително трудоемка. Затова д-р Григорова предлага тя да се изисква само за ценни и редки екземпляри. Останалите да се декларират, без да се идентифицират.

Трябва да отпадне и друг абсурден текст - чл. 107 (2), който гласи, че сделки с колекция могат да се извършват само в нейната цялост. Всъщност смисълът на колекционирането е в обогатяването на сбирката чрез продажба или размяна на екземпляри.

В новия закон за пръв път се регламентират търговете в сферата на културното наследство. Гръцкият опит в случая не помага: "Вече години наред там няма търгове заради редица забрани и проблеми със собствеността." Според д-р Григорова

Забраната на търговия

с движими ценности национално богатство трябва да отпадне, достатъчна е забраната на износа им. "Трябва да имаме повече вяра в пазарните механизми на регулиране в сферата на културата. Тази година във Франция беше продадена на търг сабя на Наполеон за колосална сума - мина от едни частни ръце в други. Тази сабя никога няма да напусне Франция и това е достатъчна гаранция. Ако държавата прецени, че трябва да бъде изложена в музей, има приоритетното право да я изкупи."

Според археолога Стефан Чохаджиев, доцент във Великотърновския университет, и българските музеи трябва да разполагат с достатъчно средства, за да плащат възнаграждения за предадени предмети. Музеите

във всички законодателства са институциите, ориентирани към обществото. Най-ясно го формулира британският закон: "Дават възможност на хората да изследват колекциите за вдъхновение, образование и удоволствие." Новият закон обаче не гарантира по-голяма свобода на българските музеи, не отваря дума за участието на обществеността в политиката им - чрез попечителства, нито за ефективен музеен мениджмънт.

Преди време в годишния си доклад Центърът за развитие на демокрацията доста точно прогнозира това, което се случва: "Едностранен подход от страна на законодателите, който да се съпътства с изолиране на колекционерската общност и превръщането й в обект на наказателно-правни действия." Експертите от центъра очертават и успешния вариант: законът да съчетава стимулирането на частното колекционерство като нормална европейска практика с по-строги текстове в НК и засилени действия на МВР и съдебната власт.

И най-добронамерените към проектозакона виждат, че не е последователно съвременен във всички текстове, не променя досегашната силно централизирана система, увеличава администрацията, не стимулира гражданска активност.

Според новите правила

Ценности, за които колекционерите не са поискали идентификация в срок, се изземват въз основа на заповед на министъра на културата. Създава се регистър на културните ценности към министъра на културата. Идентификацията им се прави от държавните и регионалните музеи. Според културната и научната си стойност ценностите са няколко категории: със световно, национално, местно и ансамблово значение. Идентифицираните движими археологически ценности, които не са национално богатство, ще се продават само чрез търгове. Държавата има правото на първи купувач, всеки търг и съответният списък с предмети за продажба ще се нуждаят от подписа на министъра на културата. Не могат да се правят сделки с археологически ценности публична държавна собственост. Музеите могат да продават само предмети от обменните си фондове, не и от основните. Нов инспекторат ще работи на централно и местно ниво.

Още Черноризец Храбър е казал, че е по-лесно едно нещо да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път. Тази максима строго се следва и българските законодатели, за които поправките са и смисъл, и цел - между първо и второ четене, след публикацията в Държавен вестник до пълната загуба на първоначалната цел. На поправки очевидно ще се крепи и бъдещият закон за културното наследство, от който всъщност зависи нещо толкова значимо като националната идентичност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ади

    Законът не струва, това е истината! Много се надявам да бъде изтласкан от приоритети като Закона за бюджета и така и да не стигне второ четене!

    Би било добре НПО-тата да се организират и да си внесат предложенията за поправки, които да влязат в окончателния текст, но не ми се вярва това да се случи (да бъдат взети предвид, де). При всяко положение е ясно, че ДЪРЖАВАТА Е ЛОШ СОБСТВЕНИК И Е ЛУДОСТ ДА Й СЕ ПОВЕРЯВАТ НАЦИОНАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ!!!

    Освен това наистина не вярвам тя да е заинтересована от това частните колекции да бъдат нелегално изнесени и разпродадени, само и само да не й бъдат поверени... От подобно стечение на обстоятелствата могат да бъдат доволни единствено законотворците, на които аукционните къщи са обещали тлъсти проценти от продажбите на предметите!

  • 2
    Avatar :-|
    ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ

    ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (международноправни актове, конституция на РБ, решения на коснтитуционния съд, стратегия, законопроекти, становища, правни анализи и пр.) http://archaeology.zonebg.com/law.htm

  • 4
    akant avatar :-|
    akant

    Слънцето още не е изгряло,само розово небе се вижда, пък на мен главата ми запуши.Това е щото чета толкова рано такива работи. Стари работи.Щели да дописват закона,че защо ще го дописват?Той си свърши работата.Колекцийте са законни, тия които трябваше де. Ей тия дни Божков щял да показва невиждани от българи работи,само в Москва ги били видяли.Ако го нямаше закона как щеше да стане тая? Хич повече не го дописвайте,че ще вземете да го объркате нещо.Да дадете примерно повече права на хората,Държавна собственост да остане само това , което трябва да е ,от национално значение което е, всичко друго да имат право да го притежават хората и всички права произтичащи от тая собственост.А в частната земя да не затривате интереса на собственика,защото така затривате и онова което е там.Ама кой ще чуе толкова рано.Или вече много, много късно....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK