Профил
Д-р Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и старши съдружник в Института "Катон". В България е известен като ръководител на групата, поканена през 1990 г. от министър-председателя Андрей Луканов да очертае концепцията за прехода на България. Резултат от дейността му е широко дискутираният план Ран - Ът, който още през 1991 г. очертава някои от основните икономически реформи пред страната. Ран е автор на множество статии в реномирани издания като Wallstreet Journal и New York Times, а от 2001 г. води редовна рубрика във Washington Post.На базата на вашия опит в България смятате ли, че кризата е заплаха за страната или може да има благоприятно действие на естествено охлаждане?
Нещата са коренно различни от 1990 г., когато дойдох тук за пръв път. Икономиката е глобална и България е част от нея, също и като членка на ЕС. Светът беше много различен преди години, сега имаме свободната търговия и свободни капиталови потоци. Това е и причината световният БВП да расте с 4-5% на година, което е невиждано в човешката история. Всичко това е страхотно. Но си има и своите минуси. През последните години имаше рязък скок на борсовите стоки - петрола и металите. Но сега този балон се спука и това ще се отрази сериозно на страни като Русия и Венецуела - големи износителки на нефт. Някъде чух, че "Газпром" е пред фалит. Който е чел история на икономиката, знае, че това се е случвало и преди, а сега е глобално явление. България няма как да не усети кризата.
Кризата се дължи на съвпадането на няколко независими един от друг проблеми. От една страна, имахме проблема с ипотечните облигации в САЩ, във Великобритания беше имотният балон, Русия пострада от цените на петрола, които се отразиха и на петролните компании. Китай е в относително добра форма, но финансовата им система е тясно свързана с американската, както и юанът е свързан с долара. Японците продължават да изпитват трудности, в момента са в рецесия. Този спад е свързан с проблемите още от края на 80-те години.
България може би няма да пострада така сериозно, защото банките тук са стабилни. Не виждам проблеми за която и да е местна банка, която взима депозити, дава заеми и разполага с достатъчно капиталови резерви. Повечето от банките в САЩ работят по този начин и се справят добре.
Може ли външна криза да се отрази негативно на валутния борд в България?
Не. Смятам, че икономиката ви е в добро състояние. По-сериозно ще пострадат страните от тъй наречената стара Европа, особено Великобритания, както и Германия и Франция. Но с промени като плоския данък от 10% смятам, че България е в добра форма.
Преди години предложихте България да стане офшорна зона за Европа. Може ли и сега България да бъде един вид данъчен рай?
Да, това беше преди 18 години. Сега сте част от ЕС и подобна идея е неприложима. Но България е много конкурентна по отношение на данъците. Единственият проблем, за който се сещам, са трудностите около стартиране на бизнес в страната ви. Например в щата Вирджиния, където живея, мога да създам фирма за няколко часа. А тук и в други части на Европа отнема далеч повече време. В Естония този проблем е решен чрез електронното правителство, което намалява и корупцията, защото няма личен контакт с чиновници.
Споменахте Естония. Балтийските републики изпитват трудности в момента, а са във валутен борд и имат голям дефицит по текущата сметка. Възможен ли е паралел с България?
Основната причина да имате дефицит по текущата сметка е, че искате да привлечете инвеститори. Като има капиталови притоци, е нормално да има и такъв дефицит - иначе не може да се получи равенството в платежния баланс. Страни като Германия и Япония имат излишък по текущата сметка, защото в тях няма толкова възможности за инвестиции. И САЩ са имали дефицит през по-голяма част от историята си.
При този дефицит българското правителство залага голям бюджетен излишък от 3% от БВП. Това добра защитна политика ли е?
Това просто показва, че данъците са високи и трябва да бъдат намалени. Излишъкът не дава някакво голямо предимство. Ако бях на мястото на правителството, щях да намаля данъците и да ги направя още по-конкурентни.
Вие винаги сте бил защитник на финансовия либерализъм, който понесе доста критики, че е довел до сегашната криза. Как ще коментирате това?
Финансовата криза се дължи на прекалено голяма намеса от страна на правителството. Проблемите в САЩ започнаха с две подкрепени от правителството институции, наречени Freddie Mac и Fannie Mae. Никой не търсеше от тях необходимите капиталови резерви, каквито се искат от компаниите в частния сектор. Те обаче станаха много големи, а това е вина на правителството.
Част от вината не е ли и на инвестиционните банки?
Някои от тях не бяха управлявани по най-добрия начин. Но проблемът започна от отпуснатите от подкрепяните от правителството институции кредити, а не от институциите от частния сектор. Когато тези инструменти станаха подозрителни, целият частен сектор беше ударен, тъй като се приемаше, че щом са подкрепяни от правителството, значи са надеждни.
Мислите ли, че беше подходяща идеята да се спасят тези две компании?
Правителството на практика нямаше избор, защото то причини проблема, след като позволи на Freddie Mac и Fannie Mae да участват в не толкова благоразумни финансови практики. Ако правителството не ги беше спасило, това щеше да ощети цялата световна финансова система, защото компании от цял свят бяха свързани с тези две финансови институции. Първоначалната идея за тези компании беше да позволят на всеки американец да притежава дом. За нещастие критериите бяха рязко занижени и започнаха да отпускат ипотечни заеми на хора, които не можеха да си го позволят и нямаха пари да плащат вноските по заема. И така започна всичко.
Чия беше вината - на Freddie и Fannie или на малките ипотечни брокери?
Вината беше на Freddiе и Fannie, защото те купуваха тези облигации. Преди време те не приемаха високорискови кредити, но членове на Конгреса упражниха натиск върху Freddie и Fanniе и ги принудиха да отпускат ипотечни заеми на хора, които не могат да ги обслужват. В резултат на това се стигна до тази криза.
Вие сте противник на спасителния план на правителството за 700 млрд. долара? Има ли алтернатива този план?
Има няколко неща, които могат да се направят. Вместо правителството да купува всичко, то може да заеме пари на банките и да ги накара те сами да си изработят излизането от кризата. Банките ще плащат ниски лихви за заемите на правителството. Банките се забъркаха в бъркотията и сами трябва да излязат оттам. Но правителството трябва да се увери, че банките имат достатъчно ликвидност и системата не пропадне. Правителството може да отпусне заеми на банките срещу тези активи, а те да решат как да процедират.
Защо подобно решение е по-добро от изкупуването на тези лоши активи?
Защото правителството няма нужния опит и квалифицирани хора, с които да извърши тази операция и да възстанови загубите. Не трябва да забравяме, че тези къщи и сгради са истински и струват нещо. Въпросът е каква е точната цена, а правителството не знае. Ако плати за тях твърде малко пари, банките няма да получат достатъчно ликвидност, а ако плати много, ще възнагради банкерите за безотговорното им поведение. Но ако отпусне заем и даде достатъчно време на банките - три години или повече, цените на имотите може да се повишат и когато това стане, тези имоти ще струват много пари. Всъщност някои спекуланти вече купуват тези ипотеки, защото знаят, че получават хубави къщи за малко пари.
Дали ще проработи планът някои от активите на банките да не се осчетоводяват по пазарните цени (т. нар. mark-to-market)?
Навлизаме в счетоводни подробности. Комисията за ценни книжа и фондовите борси обяви, че не е нужно финансовите институции да използват това приравняване в момент, когато няма работещ пазар. Този счетоводен подход работи, когато има ликвиден пазар - например искате да знаете цената на компании като AT&T, поглеждате котировките на борсата. Но в случая с ипотечните облигации няма пазар и не знаете каква е реалната цена. Ако се следват счетоводните правила, тези активи ще бъдат оценени на нула. А знаем, че това е погрешно. Трябва да е далеч по-висока цена - не 100%, но 60 или 80%. А с решението на Комисията за ценни книжа финансовите институции ще получат по-разумни оценки за тези си активи. И това ще помогне да се облекчи проблемът.
Вече усетихме кризата в Европа. Смятате ли, че тя ще удари още по-тежко европейските банки?
В цял свят се усеща проблемът на прекаленото използване на дълг за инвестиции (leverage). Всичко започна с ипотечните облигации. Някои от нас предупреждаваме от години за този проблем. Съотношението активи към собствен капитал на някои от тези инвестиционни банки е 30-40 към 1 и знаехме, че това си е предпоставка за катастрофа. Редица азиатски и европейски банки също следваха такава политика на висок leverage. Но кризата ще събуди от зимния сън банките в цял свят и ще ги върне към по-благоразумни практики. Разбира се, този процес ще удари някои сектори. Всеки си мислеше, че цените ще се увеличават. Спомняме си имотния балон във Великобритания. Цените в Лондон през 1989 г. просто полудяха. Нещата се движат добре и хората си казват "ще става още по-добре". Те рискуват с инвестициите си и изведнъж: бум!
Смятате ли, че най-лошото около кризата свърши или положението ще продължи да се влошава?
Проблемът е, че правителството винаги може да направи нещата още по-лоши. Моят съвет към конгресмените е да гласуват с "не" на спасителния план. Както казах, за мен е по-добър вариантът не да се изкупуват лошите активи, а да бъдат отпуснати заеми на банките. Сегашният план може да влоши нещата, но положението не е толкова сериозно, колкото много хора си мислят. Търговските банки си работят успешно. Проблемът се раздува и от медиите и политическата класа.
Интервюто взе Николай СТОЯНОВ
