С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 10 окт 2008, 15:45, 6416 прочитания

Бащата на осигурителната реформа в Чили Хосе Пинера: Всички държавни пенсионни системи ще банкрутират един ден

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Архитектът на първата частна пенсионна система, основаваща се на лични пенсионни сметки, Хосе Пинера е роден на 6 октомври 1948 г. в Сантяго, Чили. Като министър на труда и социалното осигуряване на Чили от 1978 до 1980 г. и на минната дейност през 1981 г. той е отговорен за три ключови структурни реформи: приватизацията на пенсионната система, трудовия закон и възстановяването на права на частна собственост в минното дело.

Пинера завършва икономика през 1970 г. в Католическия университет в Чили. През 1974 г. получава докторска степен в областта на икономиката от Харвардския университет. През 1975 г. Хосе Пинера се завръща в Чили и започва да преподава в Католическия университет. Той е автор на осем книги и стотици есета и статии за Wall Street Journal, Washington Post, New York Times, Foreign Affairs, Wired и др.

а 1 май 1981 г. Чили извършва революционна реформа в социалното осигуряване, като приватизира пенсионната си система. На работещите е дадено право да излязат напълно от правителствената разходопокривна пенсионна система, при която с вноските на работещите се изплащат пенсиите на възрастното поколение). Вместо това хората започват да внасят минимум 10% от заплатите си до определена горна граница в лични пенсионни сметки в пенсионни фондове, управлявани от частни пенсионноосигурителни дружества. Парите се инвестират в определени със закон инструменти с цел да носят доходност и след определен период на "спестяване" да осигурят на своя собственик достатъчно висока пенсия.

Работодателите не внасят осигуровки. Вноските на заетите в пенсионните фондове се приспадат от облагаемата основа за данък върху дохода. Работниците не плащат данъци върху приходите от лихви и инвестиционната печалба върху средствата в периода на акумулиране на средства. Когато започне да се изплаща пенсия, тя се облага с данъци, но ставките са по-ниски от обичайните.


Участващите в капиталовата система могат свободно да избират фонда, в който се осигуряват, и да сменят решението си в зависимост от риска, който са готови да поемат за инвестирането на техните пари.

При новата система заетите могат да се пенсионират на желана от тях възраст. Когато те се пенсионират по-рано от нормативно определената възраст, трябва да бъдат изпълнени някои изисквания, свързани с размера на получаваната пенсия - тя да бъде минимум 50% от средната брутна заплата на лицето за последните 10 години и да се равнява на минимум 110% от гарантираната минимална пенсия от държавата.

Преминаването към новия принцип на осигуряване е по избор за вече работещите към 1 май 1981 г. и задължително за хората, които се включват в трудовия пазар след тази дата. Капиталовата система е задължителна за наетите по трудови договори и доброволна за самонаетите.



Ролята на държавата се ограничава до надзорна и контролна функция. Освен това тя гарантира определен размер на минималната пенсия, като при необходимост покрива разликата от полагащата се пенсия от личната сметка до минимума. Условието, на което трябва да отговарят работниците, е да са се осигурявали поне 20 години.


Г-н Пинера, много европейски страни, включително България, въвеждат резервен фонд, който да покрие бъдещите дефицити на пенсионната система. Смятате ли, че т.нар. сребърен фонд е дългосрочно решение на проблема?

Сребърните фондове, където изобщо съществуват, са прекалено малки, за да решат проблема. Те са само начин да се успокояват хората, но не са истинско решение. Нито едно правителство не може да създаде сребърен фонд с капитал, равен на 80% от БВП. А такъв е размерът на дефицита на пенсионните системи в много държави. Всички държавни пенсионни системи ще банкрутират един ден.

Преди осем години България избра тристълбова пенсионна система - комбинация между държавен разходопокривен фонд, задължителни и доброволни лични пенсионни сметки. Има ли бъдеще за такъв тип смесени системи?

Чили също има три стълба, но държавният първи стълб е само защитна мрежа - главният елемент на пенсионната система е и трябва да бъде личната сметка. Нашата защитна пенсионна мрежа се финансира от данъците и струва само 1% от БВП. В България 17% от всяка заплата отиват в разходопокривния фонд. Ако аз живеех тук, щях да се опитам да бъда извън формалната икономика, за да не плащам 17% в една черна дупка на правителството. Вашият първи стълб струва изключително скъпо, демотивира хората да работят на светло, отнема им 17% от трудно изкараните пари. Разбира се, че не мога да подкрепям такъв първи стълб.

А какъв е ефектът от приватизацията на пенсионната система в Чили?

Когато дадохме право на избор на работниците в Чили, 95% от тях предпочетоха личните пенсионни сметки. През 2001 г. акумулираните средства в пенсионните фондове представляваха 55% от брутния вътрешен продукт на страната. Шестнадесет години след реформата безработицата беше спаднала наполовина до 5%, а средните пенсии вече бяха между 50-100% по-високи от тези, които биха получавали осигуряващите се, ако бяха останали в старата държавна система. Средната реална възвращаемост на средствата в пенсионните фондове от 1981 до 2002 г. е 10.5% на година. Темпът на растеж на чилийската икономика скочи от 3.7% годишно между 1961 и 1974 г. до 7.1% годишно в периода от 1990 до 1997 г. Пенсионната реформа е допринесла за това с повече от една четвърт от общото нарастване.

Откъде идват парите за пенсиите, които държавата трябва да изплаща в преходния период след въвеждането на новия модел?

На първо място, ние гарантирахме на всеки пенсионер, че ще спазим обещанията на предишната система и ще продължим да плащаме пенсията му. Направихме много неща, за да осигурим парите. Намалихме разходите на други публични сфери, например на отбраната, на външните работи. Пет-шест години след създаването на частните пенсионноосигурителни дружества приватизирахме големи държавни компании в сферата на енергетиката, телекомуникациите и др. Впрочем големите купувачи на тези компании бяха работниците чрез пенсионните фондове. Всичко това даде възможност да се плащат пенсиите на пенсионираните по старата система, без да се повишават данъците.

Все пак какви са рисковете на Вашия модел?

Системата е много сигурна, защото имаме регулация, надзор, диверсификация на инвестициите. Основният риск се крие не в самия модел, а в това, че пенсионната система е част от системата в държавата. Ако някое правителство в бъдеще реши да назначи политическа фигура, а не експерт начело на надзорния орган, контролът ще бъде по-лош. Така че винаги има политически риск - ако хората изберат лошо правителство, те ще страдат от лошо управление. Това е очевидно.

Как се поддържат ниски административните разходи на частните пенсионни дружества?

Ключовият елемент за намаляване на разходите във всеки свободен пазар е максималната конкуренция - просто държим вратите широко отворени за всеки частен доставчик. В Чили всеки - местен или чужденец, може да регистрира пенсионноосигурителна компания и да управлява пенсионен фонд. В началото административните разходи бяха високи, защото оборудването на дружествата беше скъпо, а събраните пари - малко. Днес те са средно 0.5% от управляваните активи. Това е много нисък процент - административните разходи на доста по-богати пенсионни фондове в Америка са 1.5% и дори 2%.

Как се намалява опасността от лошо инвестиране на средствата от пенсионните фондове?

Чрез разумно управление. Например в самото начало тези пари можеха да се влагат само в облигации на компании с максимален кредитен рейтинг. По принцип ние винаги сме залагали на сигурността, а не на високата доходност. Ако получите възвращаемост от 4, 5, 6, 8%, чудесно! Но не това е смисълът на системата. Дори ако тя осигурява 1% реална доходност, аз предпочитам да имам моите пари в моята сметка. Ние направихме радикална реформа, но я реализирахме разумно и консервативно. Защото нямахме право да си играем с живота на хората.

Как процедирахте с по-възрастните работещи, които нямаха време да натрупат достатъчно средства в своите лични пенсионни сметки?

Ако имате по-малко от 10 години до пенсия, естествено нямате време да спестявате в новата система и оставате в старата. В Чили имаше по-млади хора, които вече бяха правили вноски в старата система и искаха да преминат към новата. Тях ние компенсирахме чрез т.нар. облигация на признанието. Тази облигация беше индексирана спрямо инфлацията и носеше 4% реална лихва. Така че, когато тези хора се пенсионират, ще имат пенсия от два източника - от своята лична сметка за периода, през който са внасяли пари в нея, и от "облигацията на признанието" за годините, през които са се осигурявали в старата система. Ние постъпихме честно спрямо тези хора. Ето защо много работещи на 40-45 години избраха системата на личните пенсионни сметки.

Какво се случва с пенсионерите с лични пенсионни сметки, които живеят по-дълго от очакваното?

Пенсионерът може да избере да закупи пожизнен анюитет, който му осигурява пенсия до края на живота, независимо колко дълъг е той. Такова е решението на повечето чилийски пенсионери. Алтернативата е срочен анюитет (събраната в личната сметка сума да се изтегли за определен срок - бел. ред.), но аз не бих я препоръчал на хора, които нямат други спестявания извън личните си пенсионни сметки.

Как са защитени хората, които се инвалидизират скоро след като започнат да спестяват в личните си пенсионни сметки?

Инвалидността не е проблем за капиталовата пенсионна система. Извън пенсионната система за стаж и възраст в Чили имаме много добре развита частна система за инвалидни пенсии. Освен 10-те процента в личните пенсионни сметки хората плащат още 1.2% осигуровка за инвалидност. Ако тя настъпи, осигурителната компания плаща инвалидна пенсия, която включва парите от личната пенсионна сметка. Държавата не участва в този процес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България" 3 Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България"

Най-големият търговец на едро и дребно вече ще се управлява от Булат Субаев от Русия

19 апр 2019, 9029 прочитания

Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела

Остава обаче увеличението на таксите за останалите видове касационни дела, което засяга достъпа до съд

19 апр 2019, 1326 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бунтът на фирмите

Големите потребители оспорват в съда високите цени на синьото гориво

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа