Социалният антрополог Антонина Желязкова: Без реформи ДПС е обречена партия

Профил Антонина Желязкова е историк и социален антрополог. Директор на Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ.

Защо в усилията си да обяснят една смърт политиците ексхумираха темата за етническия модел? Първо Бойко Борисов каза, че "етническата ни толерантност е минала всякакви граници". След това президентът и премиерът предупредиха, че заиграването с тази тема е опасно.

Смъртта на Емин е голяма лична драма за близките му, но в общественото и политическото пространство тя послужи като катализатор за дълго трупано не етническо, а политическо и обществено напрежение. ДПС е твърде затворена и непрозрачна партия, с авторитарни и ориенталски, предмодерни черти, което е неприемливо в страна, която претендира да е демократична и европейска. Дори да не беше този трагичен повод, наближаваше моментът, когато както електоратът на ДПС, така и обществото като цяло щяха да достигнат до границата на непоносимост към този забулен в мълчание и високомерие, доста пищен като чалга начин на упражняване на власт.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бойко Борисов направи доста опасни изказвания, защото страда от политически инфантилизъм. Иска да играе опасни игри, без да е в състояние да прецени рисковете. Той се държи на политическата сцена като сърдито дете, което тропа намръщено с крака и си хвърля кофичката в пясъчника.Той може би е добър полицай, пожарникар или бодигард, но в политиката няма ясна представа за сложността и същността на нито един важен за обществото проблем. Тъй като му омръзна да се сърди на всички в играта на добросъвестен, но неразбран кмет, той реши, че е време да си поиграе на етническо напрежение и с лекотата на нацупено дете се превърна за няколко часа в еманация на популизма в България. Волен Сидеров може само да му завижда.

Премиерът има право и е длъжен да предупреждава, защото той е единственият политик в България, който не страда от грам популизъм, колкото и да не сме свикнали на това. Станишев има точна и непоколебима позиция по отношение на етническото и религиозното равновесие в България и, разбира се, носи цялата отговорност до изборите за стабилността на тристранното управление, което е изтощително, уморително и вече омразно за всички.

Кои са причините етническият конфликт за българските политици да остава силна карта?



Живеем все пак на Балканите. През изминалите 20 години се случиха много етнически и религиозни конфликти в нашия регион, така че това винаги ще бъде много силна карта за популистките партии и лидери, за новите играчи в политическото пространство. За сметка на това от злощастните войни при разпада на Югославия са извлекли добра поука хората в България, особено онези, които живеят в регионите със смесено население. Аз съм непрекъснато на терен в тези региони, но слушах и журналистическите интервюта през тази седмица от селищата - контактни зони и съм възхитена отново от мъдростта, спокойствието и здравия разум на хората от всички етнически и религиозни групи.

Понякога, за да отговоря на въпросите на студентите за етническия модел, рисувам им една правилна пирамида, която стои на широката си основа - там, в тази стабилна основа са хората, етническите и религиозните общности в България, а върхът на пирамидата са политическите елити, които особено преди избори се опитват да разклащат пирамидата. Обикновено не им се получава, защото тази основа е широка, стабилна и е от векове. Впрочем именно това ни отличава от страните от бивша Югославия - при тях винаги пирамидата е била обърната, поради което лесно се разклаща и не издържа на политически и социални напрежения.

Изненадва ли ви това, че и Ахмед Доган се включи в този начин на говорене - "етническото напрежение в страната започва да се вдига"? Има ли наистина сериозни основания за подобни твърдения или те са резултат от силна емоция?

Ахмед Доган преживява силен шок, трябва да проявим разбиране. Интервюто му е слабо и неубедително. Етническо напрежение в страната няма, напрежение има между елита и електората на ДПС, но това е техен вътрешнопартиен проблем. Предполагам, че Доган има нужда от време, за да се успокои и да вземе добри решения както за партията, така и за самия себе си. Не мисля, че ще успее да прехвърли от болната глава върху здравата. Обществото не страда от предразсъдъци по отношение на турците и на мюсюлманите в България, но обществото има вече нетърпимост към пълната мъгла около ръководството и управлението на ДПС.

Възможно ли е в една модерна европейска държава, за каквато претендираме, да бъде задействан "чудовищен сценарий" за създаване на етническо напрежение и за дискредитиране на ДПС, както твърди Доган?

Никой отвън не се опитва да дискредитира ДПС. През последните години партията на Доган се дискредитира от собствения си елит и от лидера си. Настъпи неприемливо разминаване между модернизацията и европеизацията на България и партията, която представлява турците и мюсюлманите. На хората в Източните и Западните Родопи, в Делиормана и край Дунава не им става приятно, когато техните избраници слизат от божествено лъскави мерцедеси или джипове с копринени костюми, с шапки борсалино и с пура в устата, отнасят се с тях като с рая, а те самите, електоратът-рая, се чудят как да получат 20 лева европомощ за кравата си и как да изпратят детето си в близкия град, за да продължи в гимназията. Да не говорим за пропастта между мечтите на лидера за летяща чиния и надеждите на хората да получат полагаемите им се помощи за обработването на земеделската земя.

Някои от кметовете на ДПС манипулират вота на турците и мюсюлманите, като спират и пускат наказателно водата за домакинствата и фермите им, унижават достойнството на хората, когато става дума за разпределение на комунални услуги, социални помощи, принуждават ги да работят на личните им стопанства и обекти на ангария, да не говорим за посегателствата върху правото им на свободен политически избор.

Аз съм един от най-последователните защитници и крепители на ДПС близо 15 години, защото виждах и знаех, че е полезно за малцинствата, за хората в смесените райони. Всъщност никога не съм се интересувала от партиите като субект, като субстанция, интересуват ме доколкото и докогато допринасят за свободата на човека, сигурността и просперитета на хората. Когато една партия престане да изпълнява тези функции, капсулира се и започва да работи само и единствено за елита си, тя или трябва да се реформира или избирателите рано или късно ще я изхвърлят от политическия живот.

Очаквате ли случилото се да предизвика някакво сътресение в ДПС или дори промени в партията ? Как се отразява това на турските избиратели?

Отговорих по-горе, но бих допълнила, че без реформи и отваряне към своите избиратели и към цялото българско общество, без смиреност по отношение на златния телец и на измамната всепозволеност на властта ДПС е обречена. Избирателите турци и мюсюлмани искат, както всички нас, защото са част от нас, да се чувстват сигурни, проспериращи и свободни в своето село, в своя град, в собствената си държава.