С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
67 31 окт 2008, 14:15, 7904 прочитания

Цената на климатичните промени

Мерките за борба с парниковия ефект са жизненонеобходими, но скъпи. Колко ще може да отдели бизнесът за тях във времено на финансова криза?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Планетарната катастрофа след внезапна промяна в климата от филма "След утрешния ден" е художествена измислица. Но не съвсем. Защото климатът се променя - не толкова внезапно, но все пак заплашително бързо. Последните научни изследвания доказват: Земята прегрява!

Международната екоорганизация WWF тези дни оповести доклад, според който глобалното затопляне напредва по-бързо от очакваното. Ледовете в Арктика се топят по-бързо от досегашните прогнози и твърде скоро Северният ледовит океан ще губи напълно леда си през лятото. Това заплашва да потопи Холандия и някои островни държави. Зачестиха сушата и горските пожари. По-чести станаха и унищожителните наводнения и урагани.


Еколозите предупредиха, че екосистемите се променят. Само през последните 15 години, когато температурите се покачват най-много, България е загубила над 1 млн. хектара гори заради пожари, засушаване и изсичане, твърдят природозащитници. В страната изчезват типични за местната природа видове, но виреят добре цитруси и маслини, може да се срещнат африканско фламинго и средиземноморски риби. Здравето на хората също е застрашено. Средно по седем месеца ще загуби от живота си всеки европеец, ако не се предприемат мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха и забавяне на глобалното затопляне. Най-важно е да се намалят емисиите въглероден двуокис (СО2), който е основният виновник за затоплянето, тъй като е най-разпространеният парников газ. А най-ефективният инструмент за това е търговията с въглеродни емисии.

От Киото до борсите за СО2 емисии

В момента в света работят два основни механизма за ограничаване на СО2 емисиите. Протоколът от Киото, приет през 1997 г., изисква от 37-те подписали го държави (сред които е и България) до 2012 г. да намалят емисиите си с 5.2% спрямо нивата от 1990 г. Някои от азиатските страни, а също САЩ и Русия, които са най-големите замърсители с СО2, обаче така и не приеха тези правила. Европейската схема за търговия с емисии пък е общностен механизъм, при който всяка държава членка получава обща квота от въглероден двуокис, който може да изхвърля в атмосферата. Тя се разпределя от държавата между замърсяващите инсталации. Така всяко предприятие получава обем безплатни квоти, в рамките на който може да изхвърля вредни окиси във въздуха. При надвишаване на позволените емисии то трябва или да намали производството си, или да си купи допълнително количество от друга инсталация, която има излишък. Идеята на тези инструменти е да стимулират намаляването на парниковите газове и инвестициите във въглеродонеутрални технологии, като задължават предприятията да купуват разрешителни за всяка емисия над определения им лимит. Европейският въглероден пазар, който започна през 2005 г., бе първият в света. В стартовите три години обаче той не е довел до съществено намаляване на емисиите. Според анализаторите причината е, че предприятията са разполагали с твърде много безплатни квоти.

Еколидерство по време на финансова криза

Договорът от Киото изтича през 2012 г. и ако има ново споразумение, то трябва да бъде готово най-късно до края на 2009 г., за да бъде ратифицирано от страните, а и за да бъде подготвен бизнесът за новите правила. Отсега е ясно, че намирането на консенсус няма да е никак лесно, тъй като има сериозни различия между САЩ и някои бурно развиващи се икономики като Китай и Индия. Вашингтон обяви, че ще се включи в споразумението само ако всички големи замърсители поемат еднаква тежест за ограничаване на вредните емисии. Китай и Индия обаче настояват по-богатите държави да поемат по-голяма тежест. Развиващите се страни пък настояват за зелени кредити, предоставянето на чисти технологии и помощи за справянето с последиците от глобалното затопляне.



Европейските правителства също не са единодушни за бъдещите икономически ангажименти, които трябва да поемат във връзка със затоплянето. На единия полюс са богатите държави като Великобритания, която е европейски и световен шампион в заявените намерения за борба с климатичните промени. Преди месеци правителството на Гордън Браун обяви проект за изграждане на огромни ветрогенераторни мощности, разположени по крайбрежието на страната, и офшорни (в морето). Проектът предвижда 15 000 ветрогенератора, които да доставят над 1/3 от енергията на страната. Това намерение значително надхвърля бъдещата европейска цел - до 2020 г. средно 20% от енергията в общността да е от възобновяеми източници. Вятърният проект обаче засега куца - поради финансовата криза правителството в момента не намира инвеститори. Новосъздаденото британско министерство на енергетиката и климатичните промени пък наскоро обяви, че правителството ще предложи законово регламентирана цел за 80% намаляване на емисиите на страната до 2050 г. (необходимото средно намаление в света по изчисленията на ООН). Това е в пълна хармония с последния доклад на ООН, според който, за да удържи глобалното затопляне в рамките на критичните 2 градуса, до 2050 г. светът трябва да е намалил емисиите си с 80% спрямо емисиите от 1990 г.

Европейският енергийно-климатичен законодателен пакет, чието одобрение предстои, предвижда 20% намаление на емисиите до 2020 г., 20% дял на възобновяемите източници на енергия и 20% намаляване на потреблението на енергия. Подобни цели са немислими за по-бедните членове на съюза като източноевропейските страни. Осем страни, сред които и България, са против част от готвените законодателни промени в ЕС. Най-проблемно за 8-те, ръководени от Полша и иронично наричани Варшавския договор, е намерението след 2012 г. предприятията в енергетиката да плащат за всеки изхвърлен в атмосферата тон СО2. Причината: високият дял на ТЕЦ в националните енергетики. За Полша този дял е над 90%. В България делът на ТЕЦ е около 44%.

Миналата година европейските екоминистри обсъждаха и по-амбициозен сценарий - 30% намаление на емисиите до 2020 г. Той обаче не срещна одобрение. Докато другите големи икономики не проявят съпричастност, резките крачки за към по-голяма редукция на парниковите газове ще поставят европейската индустрия в неизгодна позиция и ще намалят нейната конкурентност. В сметките вече трябва да се включи и световната финансова криза, която поставя под въпрос скъпоструващите инвестиции в овладяване на глобалното затопляне.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 885 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 805 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Без реформи ДПС е обречена партия

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10