Правилата на CO2 играта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правилата на CO2 играта

Reuters

Правилата на CO2 играта

Разпределението на квотите е най- важното, но има значение и как търгуваш

8143 прочитания

Reuters

© Reuters


Индустрията и енергетиката, обикновено сочени като основна причина за затоплянето на климата, сега ще трябва да понесат ответния удар - да се променят заради новите екологични политики на ЕС. Основен инструмент за това е Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).

Как се търгува с емисии

Евросхемата за търговия с емисии ще се реализира в три периода. През първия - между 2005 и 2007 г., ЕСТЕ обхвана над 12 000 горивни инсталации, или около 40% от общите CO2 емисии на ЕС по това време. Вторият (2008-2012 г.) включва доста по-голям брой страни, включително извън ЕС (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), а за периода 2013-2020 г. заложените цели в европейския законодателен пакет "Енергетика и климатични промени" стават още по-амбициозни. За страни като България, чиято енергетика зависи от местните лигнитни въглища, а индустрията е все още в процес на обновление, това ще е свързано с все по-големи разходи, а според много специалисти - и със затваряне на инсталации (предприятия или части от тях), за които сметката със закупуването на квоти ще излезе на червено.

Необходимите условия за търговия с емисии в България са няколко. Първото е да имаш разрешително за търговия. Десетина предприятия у нас все още си нямат, а подлежат на участие в търговията, което означава, че докато не получат разрешителното си, ще трябва да плащат глоби за "нерегламентирани емисии" (по 200 лв./тон). Второто е да има национален регистър на транзакциите. Такъв вече има в Изпълнителната агенция за околна среда (беше изготвен със стабилно закъснение) и в момента се попълват индивидуалните сметки на предприятията. Регистърът ще бъде достъпен в интернет. Той ще отразява транзакциите на квоти между българските и чуждите предприятия. В него ще се отразяват и покупките на европейски квоти, и на квоти по протокола от Киото (виж по-долу в "Инструменти за търговия" каква е разликата между двете и как квотите по Киото могат да се използват в европейската търговия).

Какво още трябва да знаят фирмите

1. Кой участва?



Всички енергийни предприятия и по-големите производители на метали, стъкло, химически препарати и хариени продукти в ЕС.

2. Какво се търгува?

- EUA (EU Emission Allowances) Тези сертификати са универсалната "валута" на европейския пазар на емисии. Това са фактически въглеродните квоти на всяко предприятие.

- CER (Certified Emission Reductions) са въглеродни кредити, които се издават по CDM механизма (Clean Development Mechanism - механизъм "Чисто развитие на Киото"; това са инвестициите на европейските компании в зелени технологии, "спестяващи" емисии в развиващите се страни извън ЕС). Те могат да се търгуват основно между държавите. Компаниите също обаче могат да ги използват. В европейската търговия компаниите от всяка страна могат да покриват процент от задълженията си не с EUA, а с CER (и в двата случая става дума за 1 тон емисии, но CER са по евтини и при замяната компанията печели разликата, която напоследък е 3-4 евро). Българските компании могат да покриват до 12.55 от задълженията си с CER.

3. Как работи схемата?



Всяко предприятие, което е включено в европейската търговия, получава определено годишно количество EUA. До 30 април предприятията трябва да се отчетат, предавайки в националния регистър по една квота (EUA или CER) за всеки емитиран тон CO2. Ако предприятието изпусне в атмосферата по-малко емисии, отколкото му се полагат, може да продаде излишъка си на пазара. Ако компанията изпусне по-голям обем емисии от разрешителните, които има, трябва да закупи допълнително разрешителни на пазара.

Какво следва

Макар че има значение как купуваш и продаваш квотите си, философията на търговията с емисии е повече в първоначалното разпределение на квотите между предприятията. След като всяка държава, включена в схемата, получи своите квоти, те се разпределят по сектори и горивни инсталации. Разпределението на квотите за 2007 г. (което бе суха тренировка и не стигна до реална търговия) например породи множество спорове между бизнеса и Министерството на икономиката и енергетиката. Ведомството, явявайки се собственик на големи енергийни предприятия, изпадна в конфликт на интереси, дискриминирайки останалите индустриални инсталации за сметка на големи държавни ТЕЦ-ове.

Друг проблем пред държавата е верифицирането на емисиите за 2007 г. Верифицирането е одит на реалните емисии на всяко предприятие и се прави от независими оценители. Готвените правила за търговията в периода 2013-2020 г. предвиждат всяка страна да получи процент от реалните си (верифицирани от оценители) емисии през 2007 г. (По богатите членове на ЕС ще получат по 90% от тогавашните си емисии, а по-бедните - над 100%, България например ще получи 138%.) Тъй като до момента някои предприятия (като "Кремиковци", което през 2007 е емитирало около 4 млн. тона СО2) нямат верифицирани доклади за емисиите си, те няма да бъдат включени в сметката и България след 2013 г. ще получи по-малко емисии. Сметките на БСК сочат, че ако само емисиите на Кремиковци се извадят от сметката, за 8-те години на периода България ще пропусне ползи от около 1 млрд. евро.

Пазарът на СО2 и финансовата криза

В условията на финансова криза може да очакваме цените за тон CO2 да спаднат от 35-40 евро, каквито бяха доскоро прогнозите на международните анализатори, до 30-35 евро за периода 2008-2013 г., каза пред конференцията Energy & Climate Change Григорий Ананиев, началник-отдел "Капиталови пазари" в софийския клон на "Ситибанк". Прогнозата се базира на очакването компаниите да свият производството си и да им остават повече квоти, т.е. търсенето на квоти като цяло да намалее. Димитър Бранков пък прогнозира цените да се движат в диапазона 20-40 евро за тон. Факт е, че точно в този момент никой не може да предскаже как ще се развие финансовата криза, доколко тя ще засегне индустрията и потреблението на енергия и съответно дали емитентите ще имат нужда от повече или по-малко квоти. Кризата има и други измерения, посочват преки участници е емисионните борси на ЕС. Интересен е въпросът какво се случва при фалит на банка, която оперира с нечии емисии (т.е. когато банката е брокер на клиентите си). Ако банката бъде национализирана или продадена на части, това крие риск за съответния емитент, избрал тя да обслужва сделките му.

Повече информация за ЕСТЕ:

<http://ec.europa.eu/environment/climat/emission/>

Инструменти за търговията

Директни покупки и продажби на квоти - при тях е добре всяка компания да следи (посредством брокер например) ежемесечно цените на квотите. Така има най голям шанс да улучи момента за купуване (при най-ниски цени) или продажба (най-високи) на квоти.

Фючърсни договори - повечето карбонови посредници (сред които има и множество поделения на банки) предлагат такава услуга. При предварително договорена цена компанията може да купи/продаде квоти, които да й бъдат с доставка в края на борсовата година, през декември. Така компанията може да се застрахова срещу недостиг на квоти на пазара (в случай че търси) или от пренасищане (в случай че предлага). От друга страна, това може да е изгодно за нея, тъй като договорената цена си остава, независимо от движенията на цената на квотите през годината (разбира се, може и да не е изгодно).

Опции за покупка - компанията си плаща на посредник за правото (не е длъжна) да си купи квоти на определена дата и на предварително договорена цена през годината. Това пак е вид презастраховане срещу недостиг или поскъпване на квотите през годината.

Страйкове - някои брокери предлагат възможността да си платиш предварително за възможността да си купиш квоти в края на календарната година при средна годишна цена. Друг вариант на тази услуга е да си платиш за възможността накрая да си избереш между крайната (декемврийската) и средната годишна цена на квотите.

Карбон арбитраж - това е замяната на EUA с CER. Българските компании могат да покриват до 12.5 % от парниковите си емисии с CER. Заменяйки европейска квота (EUA) за Киото кредит (CER), компанията получава разликата, която в момента е 3-4 евро. На практика е възможно компанията да покрие дефицита си, без да харчи допълнително пари. Ако компанията има много квоти, а не й достигат малко, тя може да замени допустимата част за CER и с осребрената замяна да си купи липсващите й квоти.

Предплащане - в случай че компанията прецени, че във всяка година от периода (2008-2012) ще има излишък на квоти, тя може да ги продаде предварително накуп. Така може да пропусне повишаване на цените, но получава свежи пари накуп в аванс.

Къде се търгуват СО2 емисии

След като през миналата седмица 1 тон СО2 се търгуваше средно за 23 евро, сега цената е паднала малко под 20 евро. Съществуват шест борси, на които могат да се извършват сделки с въглеродни квоти:

- *BlueNext *е водеща борса за спот търговия с EUA и CER и е наследник на пазара на квоти на енергийната борса PowerNext. Централата е в Париж, Франция. (www.bluenext.eu <http://www.bluenext.eu/>)

- *European Climate Exchange* - търгуваните обеми EUA и CER на борсата ECX значително се увеличават. Този организиран пазар е в Лондон, Великобритания. (www.europeanclimateexchange.com <http://www.europeanclimateexchange.com/>)

- European Energy Exchange - водещата енергийна борса в Лайпциг, Германия, обслужва пазара на електроенергия, природен газ и квоти за въглеродни емисии. (www.eex.com <http://www.eex.com/>)

- NordPool - Скандинавската борса за електроенергия и природен газ, чиято централа е в Норвегия, също търгува с EUA квоти и CER сертификати. (www.nordpool.com <http://www.nordpool.com/>)

- Carbon Pool е въглероден спот пазар, които не таксува допълнително участниците си, а печели от маржовете на цените. Централата е в Австрия. (www.carbonpool.eu <http://www.carbonpool.eu/>)

- *EMIT Environmental Brokers е специализирана в търговията по механизмите CDM и JI на Протокола от Киото, но търгува и EUA. Базирана в Австралия. (www.emit-markets.com <http://www.emit-markets.com/>)

Индустрията и енергетиката, обикновено сочени като основна причина за затоплянето на климата, сега ще трябва да понесат ответния удар - да се променят заради новите екологични политики на ЕС. Основен инструмент за това е Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    екстра

    богатите строят скъпи инсталации, които подпомагат тяхната икономика, квотите продават на бедните като нас. Ние или си купуваме тяхните квоти, или си купуваме тяхните инсталации - от това глобално затопляне печелят пак богатите.
    Точно както спечелиха от озоновата дупка и новите инсталации

  • 2
    Avatar :-|
    oxa

    Моля да ме извините за липсата на няколко букви, които заменям с цифри

    ^^^Брей голям комунизъм, голямо не6то..

    Ами разбира се, 4е за да изгражда 4овек компетентност и кноу хау инвестиции трябват! Но не е само до парите.. ние Българите открай време проветряваме на отворен прозорец, а после се 4удим за6то сметката ни за парно се пръска по 6евовете


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK