С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 31 окт 2008, 14:36, 3277 прочитания

Колко ще плати България за по-чист въздух

И страната влиза в търговията с емисии. Остава само да се направи разпределението на квотите за следващите 5 години и Брюксел да го одобри бързо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България проспа първия период от европейската схема за търговия с емисии и почти цяла година от втория (2008 - 2012 г.). От ноември страната ни все пак влиза в карбоновата търговия. През следващите пет години България може да "произвежда" 42.3 млн. тона емисии въглероден двуокис годишно, над който предприятията ще трябва да купуват. Този лимит е разпределен между 150 предприятия. Ако надвиши квотата си, всяко от тях трябва да плаща (да си купува разрешително или "квота") за всеки тон изхвърлен СО2 в повече, да плаща глоба за всеки емитиран, но незакупен тон, или да спре.

Напрежение за индустрията


Лимитът от 42.3 млн. тона е приблизително равен на реалните сумарни емисии на предприятията (по данни за 2007 г.). Така те щяха да са "жус" (нито в дефицит, нито с излишък), ако междуведомствената група, отговаряща за разпределението, не бе решила да запази значителна част от квотите - около 10 млн. тона, като резерв за евентуални бъдещи производства.

В обхвата на схемата за търговията с емисии попадат горивните и петролните инсталации в страната, както и всички мощности за производство и преработка на метална руда, чугун, стомана, цимент, стъкло, керамика, хартия, картон и целулоза. Това означава, че сега действащите 150 предприятия в тези сектори всяка година трябва купуват около 10 млн тона СО2, за да могат да работят. Умножено по 30 евро, колкото е приблизителната прогнозна цена на емисиите на европейските въглеродни борси за периода, това прави 300 млн. евро ежегоден разход за емисии за българския бизнес, с които да се купят спестени квоти от други европейски държави. В противен случай предприятията ще бъдат санкционирани със 100 евро за всеки тон СО2, изхвърлен над разрешените им обеми. И в двата случая това е тежко финансово бреме за компаниите, дори без да има финансова криза, пресметна зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Сходни са и изчисленията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), представени от Щерьо Ножаров, зам.-председател на Междуведомствената комисия по изменение на климата. Според него средногодишният недостиг на парникови квоти за втория период от търговията им се изчислява на 146-312 млн. евро.Този разход неизбежно ще се калкулира в цените на стоките, които произвеждат засегнатите фирми. 

Капан в енергетиката

Едва в началото на тази година стана ясно, че от 2013 г. като най-големи замърсители термичните централи ще бъдат задължени да плащат за всички парникови емисии. Както винаги, България се оказа неподготвена за тази новина и едва сега институциите започнаха да се правят анализи какъв може да е ефектът от това за самите централи, за търговците на електроенергия и за крайните потребители. Според Иванка Диловска, директор на Дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката и енергетиката, хипотетично цената на електроенергията от тецовете може да поскъпне с 50 до 80 евро на мегаватчас. По думите й цената на тока, произвеждан от лигнитни въглища (каквито са централите в комплекса "Марица-изток") може дори да надхвърли тази прогноза. Тя обаче направи уговорката, че е възможно подобно поскъпване да се окаже спекулативно. "Опитът от европейската търговия с парникови квоти сочи, че централите си включват в цената на тока цената на емисиите, независимо дали са купували такива", каза Диловска. Съветникът на парламентарната комисия по енергетика проф. Атанас Тасев пък прогнозира, че поскъпването на енергията може да е с около 100 евро за мегаватчас.



Още през миналата година чешката компания CEZ, собственик на ТЕЦ "Варна" и електроразпределителната мрежа в Западна България, предупреди, че малкото квоти, които са й отпуснати, ще доведат до повишаване на цената на тока. Подобно предупреждение, но за цената на топлоенергията, отправиха това лято и от Асоциацията на топлофикациите в България (АТБ). Според източници от компании за парникова търговия, които вече работят в България, фирмите на Христо Ковачки, сред които са топлофикацията в Плевен (член на АТБ), брикетната фабрика "Брикел", ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, ТЕЦ "Бобов дол", са най в час с търговията и вече имат сделки, въпреки че българският регистър на транзакциите още не е заработил реално и разпределението на квотите за 2008 - 2012 г. не е приключено. Друга подготвена за СО2 търговията е "Лукойл".

Иванка Диловска посочи, че именно заради неяснотите с калкулирането на цената на въглеродните емисии в стойността на електроенергията България настоява за отпускането на безплатни квоти за инсталациите в третия период на търговия с парникови газове през 2013 - 2020 г., който обаче още е предмет на дискусии между ЕК и страните - членки на общността. Вицепремиерът Ивайло Калфин конкретизира, че България настоява пред Брюксел да има безплатни квоти и за централите в енергетиката след 2013 г., които да покриват 80% от изхвърляните от тях емисии. Предложението на българската страна предвижда безплатните квоти да се намаляват с по 10% всяка година и така едва след 2020 г. да се премине изцяло към заплащане на всички емисии.

Очакванията са дотогава бизнесът вече да е вложил достатъчно в инсталации за намаляване на емисиите и да не е толкова голям проблемът с недостига на квоти."Иначе с калкулирането на разходите за СО2 квотите в крайните цени на продукцията, има опасност да се повишават цените, без да се стимулира пестенето на въглеродните газове и опазването на околната среда, каквито са целите на ЕС", заяви Диловска. Все още обаче няма никакви индикации от страна на Европейската комисия дали това изобщо е допустимо като вариант.

Най-доброто решение за българските компании като че ли още не е намерено. Поради неяснотата на пазарната ситуация, индустрията не може да планира правилно нито пазарите си, нито ограниченията. Очевиден е обаче дефицитът на достатъчно информирани и задълбочени дебати между заинтересованите страни. За момента най-разумната и евтина инвестиция като че ли е да се отдели време за опознаване на ЕСТЕ и ограниченията за България. Нейната възвращаемост ще е най-голяма, тъй като всеки бит информация може да спести много разходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари

За втори път Конституционният съд ревизира промените в Закона за митниците от 2018 г., даващи нови основания за уволнение

17 сеп 2019, 501 прочитания

ABB откри нов завод за 7 млн. лв. в Петрич ABB откри нов завод за 7 млн. лв. в Петрич

В предприятието ще се произвеждат продукти ниско напрежение за електроснабдяването и електрообзавеждането

17 сеп 2019, 925 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Агентът консултант

Парламентарната комисия за борба с корупицята ще проверява приходите на съветника в ДАНС Алексей Петров

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател