Колко ще плати България за по-чист въздух
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко ще плати България за по-чист въздух

Най- скъпо за намаляването на емисиите в България ще платят потребителите на електроенергия

Колко ще плати България за по-чист въздух

И страната влиза в търговията с емисии. Остава само да се направи разпределението на квотите за следващите 5 години и Брюксел да го одобри бързо

3717 прочитания

Най- скъпо за намаляването на емисиите в България ще платят потребителите на електроенергия

© Антон Попов


България проспа първия период от европейската схема за търговия с емисии и почти цяла година от втория (2008 - 2012 г.). От ноември страната ни все пак влиза в карбоновата търговия. През следващите пет години България може да "произвежда" 42.3 млн. тона емисии въглероден двуокис годишно, над който предприятията ще трябва да купуват. Този лимит е разпределен между 150 предприятия. Ако надвиши квотата си, всяко от тях трябва да плаща (да си купува разрешително или "квота") за всеки тон изхвърлен СО2 в повече, да плаща глоба за всеки емитиран, но незакупен тон, или да спре.

Напрежение за индустрията

Лимитът от 42.3 млн. тона е приблизително равен на реалните сумарни емисии на предприятията (по данни за 2007 г.). Така те щяха да са "жус" (нито в дефицит, нито с излишък), ако междуведомствената група, отговаряща за разпределението, не бе решила да запази значителна част от квотите - около 10 млн. тона, като резерв за евентуални бъдещи производства.

В обхвата на схемата за търговията с емисии попадат горивните и петролните инсталации в страната, както и всички мощности за производство и преработка на метална руда, чугун, стомана, цимент, стъкло, керамика, хартия, картон и целулоза. Това означава, че сега действащите 150 предприятия в тези сектори всяка година трябва купуват около 10 млн тона СО2, за да могат да работят. Умножено по 30 евро, колкото е приблизителната прогнозна цена на емисиите на европейските въглеродни борси за периода, това прави 300 млн. евро ежегоден разход за емисии за българския бизнес, с които да се купят спестени квоти от други европейски държави. В противен случай предприятията ще бъдат санкционирани със 100 евро за всеки тон СО2, изхвърлен над разрешените им обеми. И в двата случая това е тежко финансово бреме за компаниите, дори без да има финансова криза, пресметна зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Сходни са и изчисленията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), представени от Щерьо Ножаров, зам.-председател на Междуведомствената комисия по изменение на климата. Според него средногодишният недостиг на парникови квоти за втория период от търговията им се изчислява на 146-312 млн. евро.Този разход неизбежно ще се калкулира в цените на стоките, които произвеждат засегнатите фирми.

Капан в енергетиката

Едва в началото на тази година стана ясно, че от 2013 г. като най-големи замърсители термичните централи ще бъдат задължени да плащат за всички парникови емисии. Както винаги, България се оказа неподготвена за тази новина и едва сега институциите започнаха да се правят анализи какъв може да е ефектът от това за самите централи, за търговците на електроенергия и за крайните потребители. Според Иванка Диловска, директор на Дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката и енергетиката, хипотетично цената на електроенергията от тецовете може да поскъпне с 50 до 80 евро на мегаватчас. По думите й цената на тока, произвеждан от лигнитни въглища (каквито са централите в комплекса "Марица-изток") може дори да надхвърли тази прогноза. Тя обаче направи уговорката, че е възможно подобно поскъпване да се окаже спекулативно. "Опитът от европейската търговия с парникови квоти сочи, че централите си включват в цената на тока цената на емисиите, независимо дали са купували такива", каза Диловска. Съветникът на парламентарната комисия по енергетика проф. Атанас Тасев пък прогнозира, че поскъпването на енергията може да е с около 100 евро за мегаватчас.

Още през миналата година чешката компания CEZ, собственик на ТЕЦ "Варна" и електроразпределителната мрежа в Западна България, предупреди, че малкото квоти, които са й отпуснати, ще доведат до повишаване на цената на тока. Подобно предупреждение, но за цената на топлоенергията, отправиха това лято и от Асоциацията на топлофикациите в България (АТБ). Според източници от компании за парникова търговия, които вече работят в България, фирмите на Христо Ковачки, сред които са топлофикацията в Плевен (член на АТБ), брикетната фабрика "Брикел", ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, ТЕЦ "Бобов дол", са най в час с търговията и вече имат сделки, въпреки че българският регистър на транзакциите още не е заработил реално и разпределението на квотите за 2008 - 2012 г. не е приключено. Друга подготвена за СО2 търговията е "Лукойл".

Иванка Диловска посочи, че именно заради неяснотите с калкулирането на цената на въглеродните емисии в стойността на електроенергията България настоява за отпускането на безплатни квоти за инсталациите в третия период на търговия с парникови газове през 2013 - 2020 г., който обаче още е предмет на дискусии между ЕК и страните - членки на общността. Вицепремиерът Ивайло Калфин конкретизира, че България настоява пред Брюксел да има безплатни квоти и за централите в енергетиката след 2013 г., които да покриват 80% от изхвърляните от тях емисии. Предложението на българската страна предвижда безплатните квоти да се намаляват с по 10% всяка година и така едва след 2020 г. да се премине изцяло към заплащане на всички емисии.

Очакванията са дотогава бизнесът вече да е вложил достатъчно в инсталации за намаляване на емисиите и да не е толкова голям проблемът с недостига на квоти."Иначе с калкулирането на разходите за СО2 квотите в крайните цени на продукцията, има опасност да се повишават цените, без да се стимулира пестенето на въглеродните газове и опазването на околната среда, каквито са целите на ЕС", заяви Диловска. Все още обаче няма никакви индикации от страна на Европейската комисия дали това изобщо е допустимо като вариант.

Най-доброто решение за българските компании като че ли още не е намерено. Поради неяснотата на пазарната ситуация, индустрията не може да планира правилно нито пазарите си, нито ограниченията. Очевиден е обаче дефицитът на достатъчно информирани и задълбочени дебати между заинтересованите страни. За момента най-разумната и евтина инвестиция като че ли е да се отдели време за опознаване на ЕСТЕ и ограниченията за България. Нейната възвращаемост ще е най-голяма, тъй като всеки бит информация може да спести много разходи.

България проспа първия период от европейската схема за търговия с емисии и почти цяла година от втория (2008 - 2012 г.). От ноември страната ни все пак влиза в карбоновата търговия. През следващите пет години България може да "произвежда" 42.3 млн. тона емисии въглероден двуокис годишно, над който предприятията ще трябва да купуват. Този лимит е разпределен между 150 предприятия. Ако надвиши квотата си, всяко от тях трябва да плаща (да си купува разрешително или "квота") за всеки тон изхвърлен СО2 в повече, да плаща глоба за всеки емитиран, но незакупен тон, или да спре.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    RI

    Досега новите членове на ЕС печелеха от квотите, защото получаваха повече квоти и така индустрията им получаваше пари за филтри и инвестиции. Това е и част от идейата.
    Благодарение на Българските управляващи и закъсненията за пускане на търговията изглежда, според статията, че или ще сме жус или на загуба.
    Жус сега е о.к. но след 2013 когато ще се купуват квотите без пари за модернизация си е убииство на индустрията.
    Учудвам се на търпеливостта на бизнеса и населението, след фондовете БГ отнове ще е на загуба и заради квотите... няма такава държава от присъединилите се от предишната вълна.

  • 2
    Avatar :-|
    Fenercheto

    чакай бе, братче, много му пука на някой емигрант за пропуските на държавата. Просто така го докараха - нарочно.
    Ще се минава на фенери за осветление, аз си купих за 20 евро нов. Предполагам Евросъюзът ще разреши по 2-3 бутилки газ на семейство на месец.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.